Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София ………………2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд - Наказателно отделение, VIII - ми въззивен състав в публично заседание на втори април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Татяна Шуманова и с
участието на прокурор Елена Кювлиева, като разгледа докладваното от съдия Костадинова
ВАНД № 204 по описа за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
решение от 16.09.2020 г. по НАХД № 2882/2020 г. Софийски районен съд, Наказателно отделение, 99
състав е признал обвиняемия С.Ч.Т. за виновен в това, че на 29.05.2019 г. около
09.45 часа в гр. София, на бул. „акад. Иван Евстатиев Гешов“, след пресечката с
ул. „Георги Софийски“ в посока бул. „България“, в близост до автобусната спирка,
чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на главата причинил наП.Г.Н.лека
телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно
за живота /кръвонасядане – 2.5/2 см. в
лявата теменно слепоочна област на главата, кръвонасядане в лявата надушна
област със сходни размери, кръвонасядане с диаметър 2.5 см. на лявата скулна
област и оток в лявата скулна област, заедно с кръвонасядането/, като деянието е извършено по хулигански подбуди –
осъществено на публично място, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо
явно неуважение към обществото, при демонстрация на безнаказаност и
пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото,
телесната неприкосновеност и достойнството на отделната личност, съставляващо
престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Като на
основание чл. 78а от НК предходната инстанция е освободила С.Т. от наказателна
отговорност и му е наложила административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На
основание чл. 189,ал. 3 от НК съдът е осъдил обвиняемия да заплати по сметка на
СДВР направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 273,73
лева.
По жалба от защитника на обвиняемия е образувано ВАНД 204/2021 г. по описа на СГС – НО, VIII въззивен състав, с която е атакувано постановеното от СРС решение като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че обвиняемият не е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е подведен под наказателна отговорност. Изразява се несъгласие с преценката на предходната инстанция по отношение на обясненията на обвиняемия и показанията на свидетеля очевидец. Прави се искане за отмяната на решението и постановяване на ново, с което обв. Т. бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
В
проведеното закрито съдебно заседание на 02.02.2021 година
въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на обвиняемия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и
ангажирането на нови доказателства.
В откритото съдебно заседание защитникът поддържа
жалбата. Изтъква, че не е доказано по безспорен начин авторството на деянието.
Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел за единствен свидетел
очевидецП.Н.. Критикува преценката на предходната инстанция относно
кредитирането на свидетелските показания на свидетеля Н. и неговата дъщеря. В
заключение моли съда да отмени решението на първата инстанция и да признае
обвиняемия за невиновен.
Прокурорът намира оспорвания съдебен акт за правилен и
законосъобразен. Счита, че авторството на престъпното деяние е доказано по
безспорен начин. Моли съда да потвърди изцяло решението на първия съд.
Обв.С.Т. се присъединява към казаното от
неговия защитник, като добавя че заболяването му му пречи да влезе във
физическа саморазправа с някого. В последната си дума обвиняемият отрича да е
извършил престъплението.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във
въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното: Въззивният
съдебен състав изцяло възприема установените от първостепенния съд факти, които
се изразяват в следното: Обв.С.Ч.Т.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, със средно
образование, неосъждан, трудово ангажиран, с постоянен адрес ***, ЕГН **********. Около 09.45 часа на 29.05.2019 г.
в гр. София, на бул. „акад. Иван Евстатиев Гешов“, след
пресечката с ул. „Георги Софийски“ в посока бул. „България“, в близост до
автобусната спирка се е осъществило пътно транспортно произшествие между лек
автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с ДК
№ ******, управлявана отП.Н. и моторно превозно средство – марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ******, шофиран
от С.Т.. След което шофьорът на лекия автомобил марка „Фолксваген“ се
отправил към лекия автомобил марка „Дачия“ към шофьорското място, посегнал през
отворения прозорец и с юмрук ударил няколкократно в областта на главата
свидетеля Н.. Малко по-късноП.Н. подал сигнал на телефон 112 за физическата
саморазправа спрямо него. По-късно пристигнал и полицейски патрул към 04
РУ-СДВР.
При постановяване на съдебния акт
първостепенният съд е обсъдил събраните на досъдебно производство относими
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, способи за доказване: показанията на свидетелитеП.Г.Н., Г.П.Н.а, П. В.М., Д.
Г.ПП., С.С.Р., обяснения на С.Т., копие от съдебномедицинско удостоверение /л. 6 от досъдебното производство/, дневник за получени и предадени сигнали и
разпореждания в ОДЦ на РУ – СДВР на 04 РУ – СДВР /л.
22 – 23 от досъдебно производство/, съдебномедицинска
експертиза /л. 30 -36 от досъдебно производство/, копие от два броя амбулаторни листове № 022355 /л.
43- 44 от досъдебното производство/, Протокол № 334
от 11.10.2019 г. за извършена аудио-техническа експертиза /л. 56 – 63 от досъдебно производство /, справка съдимост /л.
9 - 10 от съдебно производство/, копие от
епикриза от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД на С.Ч.Т. /л.
22 от съдебно производство/.
Въззивният съд изгради своите фактически
и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени пред
първата съдебна инстанция, които намери за достатъчно по своя обем и
категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.
Настоящият съдебен състав намира, че
вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните
факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото
доказателствен материал като изцяло споделя доводите и съображенията му.
По
време на съдебното производство са приобщени по реда на чл. 283 от НПК
показанията дадени в хода на досъдебното производство наП.Н., Г.Н.а, Д. ПП.
и С.Р..П.Н. в своите показания дава информация за настъпилото ПТП между
неговата кола и лекия автомобил, която шофирал обвиняемия, за нанесените му
удари в областта на главата, за последвалото му обаждане към 112, както и за
пристигането на дъщеря му на мястото на инкриминираното деяние. Показанията на
пострадалия са последователни, логични, достоверни и кореспондират с
по-голямата част от доказателствената съвкупност. Посочените гласни
доказателствени средства се припокриват с твърденията на Г.Н.а относно
нейното пристигане на инкриминираното място, както и предприетите последващи
действия, състоящи се в подаване на сигнал към 112 от нейна страна. По
отношение на самото травматично увреждане показанията на пострадалияП.Н.
намират опора освен в показанията, дадени от страна на неговата дъщеря, косвено
и в показанията на полицейските служители, така и в приобщеното съдебномедицинско
удостоверение, съставено в деня на инкриминираното деяние, в експертното
заключение към изготвената съдебномедицинска експертиза, в приобщените два броя
амбулаторни листове от 30.05.2019 г. и 04.06.2019 г. и в обективирания разговор
в аудио-техническата експертиза аудио записи от телефонни обаждания с оператор
на 112.
По отношение на свидетелските показания
на П. М. и по-точно твърденията, че обвиняемият Т. не е отправял удари спрямоП.Н.,
настоящата инстанция намира тези гласни доказателствени средства за изолирани
от останалата доказателствена съвкупност и като такива ги намира за
недостоверни и не ги постави в основата на изграждане на фактическата
обстановка. Въззивният съд се присъединява към направените от предходната
инстанция доказателствени изводи по отношение на показанията на свидетеля М..
Единствено посочените свидетелски показания намират потвърждение в обясненията
на обвиняемия С.Т.. Същите следва да бъдат подложени на анализ като се отчитат
както природата им на доказателствено средство, така и ролята им на средство за
защита. Въззивният съд се доверява частично на обясненията на обвиняемия, свързани
с настъпилото ПТП, последващото пристигане на дъщерята на пострадалата на
местопроизшествието, както и на изложеното във връзка с полицейските служители.
В тази част обясненията на С.Т. кореспондират с приобщената доказателствена
съвкупност по делото. По отношение на обясненията, че С.Т. е бил заедно със
свидетеля М. и че не е упражнявал физическа агресия спрямоП.Н., съдът намира
посочените твърдения за недостоверни.
Въззивният
съд дава вяра на приобщените писмени доказателства, намира ги за относими и с
висока степен на информативна стойност по отношение на съставомерните признаци
на инкриминирания състав.
По
отношение на съдебното минало на С.Т., съдът даде вяра на приложената по делото
справка за съдимост, от която изведе данни за настъпила реабилитация, с оглед
на което към датата на извършване на престъплението 29.05.2019 г., същият се
счита за неосъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност. Въззивният
съд се довери на експертните заключение на изготвените съдебномедицинска
експертиза и аудио-техническа експертиза. От СМЕ се установи характера и вида
на получените травматични увреждания от страна на пострадалия, както и
механизма на тяхното получаване. От САТЕ съдът извлече данни за лицата, подали
сигнал до оператор на 112.
С
оглед задълженията си, въззивният състав в решението си дължи отговор на
доводите и възраженията, изложени във въззиввната жалба , както и на тези от
съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното: Въззивният
състав намира направеното възражение за неоснователно. При извършен собствен
анализ на доказателствените източници настоящата инстанция не достигна до
различни правни изводи по отношение на осъществяване на инкриминираното деяние.
Съдът няма как да кредитира изцяло показанията на свидетеля М. и да пренебрегне
останалата доказателствена съвкупност, включваща свидетелските показания наП.Н.,
Г.Н.а и полицейските служители, както и приобщените писмени доказателства,
които удостоверяват полученото увреждане. Изготвеното съдебномедицинско
удостоверение непосредствено в деня на инкриминираното деяние е доказателствен източник, че физическата
неприкосновеност наП.Н. е била засегната. От заключението на СМЕ се установи,
че механизма на получените травматични увреждания съвпада с изложените
твърдения от страна на пострадалото лице. Дори съдът да отчете показанията на
пострадалото лице като заинтересовани и ненадеждни няма как да игнорира
останалата доказателствена съвкупност, която по еднопосочен начин установява
съставомерните признаци на престъплението и неговото авторство. Констатацията,
направена от страна на защитата, че обвиняемият е подал лично два поредни пъти
сигнал до телефон 112 не променя и не всява съмнение относно съществените
обстоятелства, засягащи инкриминираното деяние. Съдът намира направеното възражение от страна на обв.С.Т., че същият с неговото заболяване не е способен да
осъществи инкриминираното деяние за неоснователно. Въззивният съд установи,
преглеждайки приобщеното копие от епикриза от УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД на С.Ч.Т., че обвиняемият е предоставил медицинска
документация, от която става ясно, че на 20.06.2019 г. същият е изследван с DatSCAN,
от чиито резултати са изведени данни за наличие на начален стадий на Паркинсонова болест. Настоящата инстанция
намира, че липсват доказателства, че към инкриминираната дата 29.05.2019 г. обв.С.Т. е страдал от Паркинсонова болест,
която би му попречила да осъществи престъплението. Обсъжданото изследване
засяга последващ времеви период.
При така установената фактическа
обстановка предходната инстанция напълно обосновано от правна страна е приела,
че С.Т. е осъществил с действията си обективните и субективните признаци на
състава на престъплението по чл. 131, ал.1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. От обективна
страна безспорно се установява, че
на 29.05.2019 г. около 09.45 часа в гр.
София, на бул. „акад. Иван Евстатиев Гешов“, след пресечката с ул. „Георги
Софийски“ в посока бул. „България“, в близост до автобусната спирка, чрез
нанасяне на удари с юмрук в областта на главата причинил наП.Г.Н.лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота /кръвонасядане – 2.5/2 см. в
лявата теменно слепоочна област на главата, кръвонасядане в лявата надушна
област със сходни размери, кръвонасядане с диаметър 2.5 см. на лявата скулна
област и оток в лявата скулна област, заедно с кръвонасядането, установени съгласно СМЕ и останалата
приобщена медицинска документация/, като
деянието е извършено по хулигански подбуди – осъществено на публично място,
грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото,
при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила,
закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и
достойнството на отделната личност.
Настъпилите
травматични увреждания съставляват по своята същност лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130 от НК, тъй като е било налице временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
От обективна страна е налице и причинната
връзка между нанесените удари по главата от страна на С.Т. и получените травми
на пострадалия. По несъмнен начин е доказано, че отправянето на множество удари
в областта на главата на пострадалия Н. е допринесла изцяло за получаване на
констатираните телесни увреждания.
Безспорно според този състав на СГС,
обвиняемото лице е автор на вмененото му престъпление, което беше категорично
доказано въз основа на правилно кредитираните от първия съд на гласните
доказателствени средства и САТЕ.
От
субективна страна изпълнителното деяние е извършено под форма на вина пряк
умисъл. С.Т. е съзнавал, че нанесените
удари причиняват разстройство на здравето на пострадалия, предвиждал е че
проявената физическа агресия може да доведе до наличието на травми и е искал и
целял да причини телесно увреждане. Настоящата
съдебна инстанция съд счита, че за конкретното инкриминирано деяние е
осъществен и необходимия квалифициран признак „хулигански подбуди“. Съгласно
доказателствената съвкупност се установява, че липсва личен мотив, който да
накара обвиняемия да прояви посочената физическа агресия спрямоП.Н.. Основание за
този извод на съда е обстоятелството, че преди инкриминирания инцидент между
обвиняемия и пострадалото лице не са
съществували, каквито и да било взаимоотношения, двамата са се срещнали на
инкриминираната дата случайно. С демонстрираното от
обвиняемия поведение същият е целял да покаже явно пренебрежение към обществения
ред и нормалните човешки отношения, отношение на безнаказаност и ярко незачитане на чуждото достойнство и
телесен интегритет чрез изява на своето физическо надмощие.
По отношение на наложеното наказание:
При
извършена самостоятелна проверка в тази част на постановения съдебен акт
настоящата инстанция прецени, че първостепенният съд е уважил правилно предложението
на прокуратурата за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание обвиняемия. Налице са материалноправните предпоставки
на чл. 78а от НК.Инкриминираното деяние попада под условията на чл. 78, ал.1,
б. „а“ НК- деецът не е осъждан и не е освобождаван по реда и правилата на чл.
78а от НК, от престъплението не са настъпили имуществени вреди. Не са налице
отрицателните предпоставки, които ограничават приложението на освобождаването
от наказателна отговорност с административно наказание, описани в чл. 78а, ал.
7 от НК. Съдът
намира за справедливо определен размера на наложеното административно наказание
„глоба“. Първият съд е отчел смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства и е определил правилно размера на глобата в установения от закона
минимум от 1000 лева. Предвид изхода на делото
съдът е дал законосъобразен отговор и във връзка с направените по делото
разноски. С оглед на
гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и на
основата на така изяснената фактическа обстановка,
въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и
като такава следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334,
т. 6, вр.чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.09.2020 г. по НАХД № 2882/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 99 състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.