Решение по дело №52/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на „ОРМИ ЕЛ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Сливен, кв. ,,Българка”, бл. 26, вх. А, ап. 13, подадена против Изричен отказ на Главния архитект на Община Сливен, обективиран в Писмо изх. № 4704-3187/3/ от 25. 05. 2023 г., да се издаде скица – виза за проучване и проектиране.

В жалбата сe твърди, че оспореният отказ е незаконосъобразен. Излага съображения, че с решение № 4352/25.04.2023 г. по АД № 414/2023 г. на ВАС е отменен мълчалив отказ на Главния архитект на Община Сливен и преписката е върната за произнасяне в срок. Във връзка с указанията на съда Главният архитект на Община Сливен е издал Уведомление изх. № 4704-3187/3/ от 25.05.2023 г., с което е отказал да издаде скица – виза за проучване и проектиране, с което се замразявала по – нататъшната дейност на дружеството. Главния архитект на Община Сливен се произнесъл с индивидуален административен акт, който не е бил в синхрон с инвестиционните намерения на дружеството, което било закупило имот, за да осъществи търговска дейност. Твърди, че при издаването на отказа били допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че административния орган е следвало да съобрази съществувалата в имота сграда, която била премахната с оглед реализация на инвестиционните намерения. Оспорващият навежда съображения, че законът обвързва съответния административен орган да издаде съответната скица – виза. Твърди, че Главният архитект е постановил изричният отказ при неточно установени факти и били нарушени принципите залегнали в чл. 6 и чл. 9 от АПК. Моли оспореният отказ да бъде отменен и преписката да се върне на административния орган за произнасяне по подаденото заявление. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В жалбата е направено искане за прилагане на цялата преписка по заявление с вх. № 4704-3188 / 12.08.2022 г. до Главния архитект на Община Сливен.

По тази жалба е било образувано адм.дело № 201/2023 г. на Административен съд Сливен. С молба вх.№ СД-01-01-2384 от 21.06.2023 г. (л.9 от АД № 201/2023 г. на АдмС Сливен) оспорващият е конкретизирал жалбата си, като е посочил, че обжалва изричен отказ на Главния архитект на Община Сливен, обективиран в Писмо изх. № 4704-3187/4/ от 25.05.2023 г., издаден по заявление с вх. № 4704-3188/12.08.2022 г. По адм.дело № 201/2023 г. на Административен съд Сливен е била приложена административната преписка относно заявление с вх. № 4704-3187/12.08.2022 г. до Главния архитект на Община Сливен, подадено от името на жалбоподателя.

По подадената жалба е било постановено Решение № 297 от 09.08.2023 г. по адм.дело № 201/2023 г. на Административен съд Сливен, с което отказа на Главния архитект на Община Сливен обективиран в Писмо изх. № 4704-3187/4/ от 25.05.2023 г., да се издаде скица – виза за проучване и проектиране, е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Това решение е обжалвано от Главния архитект на Община Сливен, като с Решение № 959 от 26.01.2024 г. по адм.дело № 9618/2023 г. на Второ отделение на ВАС, първоинстанционния съдебен акт е обезсилен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. ВАС е приел, че в нарушение на диспозитивното начало (чл. 126 АПК) подадената до съда жалба с искане за отмяна на отказ на главния архитект на община Сливен да издаде виза за проучване и проектиране, обективиран в писмо изх. № 4704-3187 (3) от 25.05.2023 г., издаден по заявление на „Орми Ел“ ООД вх. № 4704-3187 от 12.08.2022 г., не е разгледана от състава на административния съд и по нея липсва произнасяне. Неправилно първоинстанционният съд се е произнесъл по законосъобразността на отказ на главния архитект на община Сливен, обективиран в писмо № 4704-3187 (4) от 25.05.2023 г., който не е предмет на оспорването и е издаден по заявление на дружеството с вх. № 4704-3188 от 12.08.2022 г., което се отнася за издаване на виза за проучване и проектиране на фотоволтаична централа с мощност 200 КW в ПИ с идентификатор № 67338.417.323.

При новото разглеждане на делото, съдът изрично е изискал от жалбоподателя да посочи административния акт предмет на подадената жалба, като същият е посочил, че това е акта посочен в молба вх.№ СД-01-01-2384 от 21.06.2023 г., а именно изричен отказ на Главния архитект на Община Сливен, обективиран в Писмо изх. № 4704-3187/4/ от 25.05.2023 г., издаден по заявление с вх. № 4704-3188/12.08.2022 г.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от пълномощника адв.О. АК Сливен, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Правният интерес на дружеството бил да се издаде скица-виза за проектиране, при което административният орган по силата на обвързана компетентност бил длъжен да издаде, тъй като това била услуга, която се дължи. Административният орган се произнасял извън компетенциите си, тъй като той бил задължен да издаде исканата виза. Било установено, че в имота съществува масивна сграда. Претендира за разноските за всички инстанции.

Ответната страна – Главен архитект на Община Сливен, редовно призован, се представлява от гл. юриск. Е. М., която оспорва жалбата. Моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърдите изричния отказ на Главния архитект на Община Сливен, като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Със Заявление за издаване на скица-виза за проучване и проектиране, с Вх. № 4704-3188 от 12.08.2022 г. по описа на Община Сливен, оспорващият е поискал от Главния архитект на Община Сливен, на основание чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, издаване на скица с виза/или виза за проектиране на фотоволтаична централа с мощност 200 киловата в УПИ, с идентификатор № 67338.417.323 по картата на гр. Сливен, с адрес на имота: гр. Сливен, м. „Дюлева река“. (л.17) Към Заявлението са приложени: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том ХХIII, дело № 4076 от 18.10.2021 г. по описа на Служба по вписванията – Сливен (л.18-19) и Скица № 15-734539 от 01.07.2022 г. и извадка от КРНИ, издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър – Сливен (л.20-21).

Видно от Нотариалния акт, оспорващият е купувач на поземлен имот с идентификатор № 67338.417.323 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, с адрес на имота: гр. гр. Сливен, м. „Дюлева река“, с площ 979 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на тайно ползване – ниско застрояване, ведно с находящите се в имота: сграда с идентификатор № 67338.417.323.5, с предназначение – селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор № 67338.417.323.6, с предназначение – селскостопанска сграда. Приложената скица е на поземлен имот с идентификатор № 67338.417.323 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, като в нея е отразено, че имотът е с предишен идентификатор № 67338.417.112. На 01.09.2022 г. от оспорващия е платена такса по подаденото Заявление – видно от Приходна квитанция с № ********** от 01.09.2022 г. по описа на Община Сливен.

На 25.05.2023 г. от Главния архитект на Община Сливен е издадено Писмо, изх. № 4704-3187/4/ от 25. 05. 2023 г., по описа на Община Сливен, относно издаване на скица – виза за проучване и проектиране, по заявление с вх. № 4704-3188 / 12.08.2022 г., адресирано до оспорващия, в което е посочено, че във връзка с постъпило заявление за издаване на скица с виза за проучване и проектиране, с Вх. № 4704-3188 от 12.08.2022 г., обстоятелството, че сграда с идентификатор 67338.417.323.5 по КК в УПИ II – 323 не е налична, е пречка за издаване на Виза за проектиране на ФЕИ или ФЕЦ за ПИ № 67338.417.323 по КК на град Сливен. Излага още съображения, че изграждане на фотоволтаична електроинсталация, представлява строеж шеста категория, и е била допустима по разпоредбите на чл. 147, ал. 1, т. 14, само като инсталация към съществуващите сгради и постройки и е било неприложима за имоти без застрояване. Посочва още, че за имот с идентификатор 67338.417.323 по КК в УПИ II – 323, е приложима разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 3, буква ,,д” от ЗУТ, за което е необходимо имотът да е отреден ,,за производство на електроенергия”, но това е било недопустимо за устройствената зоната в която се намирал имота, според ОУП на гр. Сливен, одобрен с Решение № 446 от 30.01.2009 г. на Общински съвет Сливен.

В представените от административния орган документи се съдържа и Протокол за установяване на съществуващи сгради в ПИ с идентификатор № 67338.417.323, представляващ УПИ II-323 по плана на м.Дюлева река, СО „Изгрев“ на гр. Сливен от 19.05.2023 г., ведно със снимки на поземления имот, изготвен от работна група в състав Р.Б. и С.М., в който е посочено, че при извършената проверка на имота, се установило, че в него няма съществуващи сгради. (л.30-31)

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице и. Ф. К., от чието заключение става ясно, че според Общия устройствен план на гр. Сливен, приет с Решение № 446 от 30.01.2009 г. на Общински съвет Сливен, процесният имот с идентификатор 67338.417.323 попада в устройствена зона „Ов" - „Вилна зона в крайградски територии с частично постоянно обитаване". При извършения оглед на 11.04.2024 г. в имота на жалбоподателя вещото лице установило наличието на сграда, разположена в североизточната част на имота. Същата била с външни размери 4,20м. / 2,20 м. - ЗП 9,24 кв.м. В приложената по делото скица № 15-734539/01.07.2022г. - лист 20 в делото, същата била с идентификатор 67338.417.323.6. Сградата се използвала за склад и се състояла от две помещения. Конструкция била полумасивна - основи - бетонови, стени - тухла, таванска и покривна конструкции - дървен гредоред. В непосредствена близост до цитираната сграда личали основите на съборена сграда. В имота нямало други сгради освен посочената по-горе.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от всички събрани по делото писмени доказателства, изслушаната експертиза и изявленията на страните.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване административен акт. Отказът за издаване на акт по устройство на територията по чл. 140 от ЗУТ, включително мълчаливият отказ, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ, подлежащ на обжалване и съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК, съгласно чл. 215 във връзка с чл. 219 от ЗУТ. За оспорващия, като подател на заявлението за издаване на виза за проучване и проектиране, е налице правен интерес от оспорване на отказа издаден от административния оран. Жалбата е подадена в законния срок, тъй като видно от приложени писмо с обратна разписка, адресирани до жалбоподателя, отказа обективиран в писмо изх. № 4704-3187/4/ от 25. 05. 2023 г. е връчен на 01.06.2023 г. (л.33), а жалбата е подадена на 12.06.2023 г. Дори да се приеме, че с молба вх.№ СД-01-01-2384 от 21.06.2023 г. е изменен предмета на първоначално подадената жалба и от този момент е оспорен отказа обективиран в писмо изх. № 4704-3187/4/ от 25. 05. 2023 г., то отново това оспорване би било подадено в срок, с оглед разпоредбата на чл.140 ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспореният изричен отказ е формиран от произнасянето на компетентния, съобразно чл. 140, ал. 7, изр. 1 във връзка с чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, административен орган – Главния архитект на Община Сливен, да се произнесе в пределите на неговите правомощия по заявление с правно основание чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, за издаване на виза за проектиране.

Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36; когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.

Разпоредбата, която изключва издаването на виза за проектиране, е тази на чл. 140, ал. 6 от ЗУТ, съгласно която за обекти на техническата инфраструктура не се издава виза за проектиране. В чл. 64, ал. 1 от ЗУТ са изброени изчерпателно елементите на техническата инфраструктура, като сред същите липсва фотоволтаична централа в УПИ, по отношение на която е поискано издаване на виза за проектиране с процесното заявление.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, възложителят или упълномощено от него лице може да подаде заявление за издаване на виза за проектиране, която се издава от главния архитект на общината (чл. 140, ал. 7 от ЗУТ). Оспорващият, подавайки заявлението си, е представил документ, че има качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, а именно, че е собственик на поземления имот, в който желае проектиране, видно от приложения към заявлението нотариален акт. За поземления имот е налице действащ подробен устройствен план и влязла в сила кадастрална карта.

Фотоволтаичните централи са строежи от първа, втора и трета категория в зависимост от мощността, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗУТ. При определяне на категорията на фотоволтаичната централа, като строеж значение има нейната мощност. За разлика от горепосочените, електрическите инсталации по чл. 147, ал. 1, т. 14 ЗУТ са изключение от това правило – по аргумент от чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 147, ал. 1 ЗУТ строежите по чл. 147 са шеста категория строежи и за тях не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж.

Законът използва различно наименование за съоръженията за производство на електрическа енергия над 1МW, които именува централи (§1 т.70 от ДР на Закона за енергетиката) и тези до 1 МW, които именува инсталации за производство на електрическа енергия (чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ). В този смисъл действително заявеното от оспорващия инвестиционно намерение „фотоволтаична централа“ създава впечатление за неяснота. В същото време посочената мощност и местоположение насочва към планирания строеж, като несъмнено го определя като такъв по чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ. Тази разпоредбата визира монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1 МW включително към съществуващите сгради и постройки, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции и в прилежащите им поземлени имоти; за монтаж на инсталациите върху съществуващите сгради и постройки, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции, разположени извън урбанизираните територии, не се изисква изработване и одобряване на подробен устройствен план.

Посоченият монтаж на инсталация за производство на електрическа енергия не е включен в случаите по чл.140 ал.3 от ЗУТ, в които е задължително издаване на виза за проектиране. Липсва и друга нормативна разпоредба, която да предвижда издаването на такъв административен акт за посочения строеж. Напротив, в случаите, когато е предвидено фотоволтаичната инсталация да бъде присъединена към елекроснабдителна мрежа, към искането за проучване на условията и начина на присъединяване се прилага копие на виза за проектиране или влязъл в сила ПУП, когато издаването им е задължително съгласно разпоредбите по ЗУТ. (чл.52 ал.2 т.2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи).

Независимо от това с Решение № 241/14.11.2022 г. по адм.дело № 341/2022 г. на Административен съд Сливен, потвърдено с Решение № 4352 от 25.04.2023 г. по административно дело № 414 / 2023 г. на Второ отделение на ВАС, е прието че липсата на изискване за издаване на виза за проектиране и наличието на по-лек разрешителен режим за издаване на разрешение за строеж, какъвто е процесния случай, не обосновава извод за законосъобразност на отказа на административния орган (мълчалив или изричен) да извърши административна услуга в случаите когато възложителят е поискал и издаване на виза за проектиране за реализиране на своето инвестиционно намерение в хипотезата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ. При това тълкуване на закона, независимо, че издаването на този административен акт не е необходим на заявителя да реализира инвестиционното си намерение, след като липсва забрана за предоставяне на тази услуга, то същата следва да му бъде предоставена.

Според § 1 т. 2 б. "а" от ДР на Закона за администрацията (ЗА), административна услуга е издаването на ИАА, с който се удостоверяват факти с правно значение, каквито несъмнено са следните: съществува ли заявеният имот и нанесен ли е в плана на град Сливен, съхраняван в община Сливен, какъв е обхвата на поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36, когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план.

От анализа на приложимите разпоредби на чл. 140, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ следва извод, че визата за проектиране е или копие от действащия ПУП - план за регулация и застрояване (ПР3) или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. С оглед на това визата за проектиране има отношение и е част от подробния устройствен план - план за застрояване. Според определението, дадено в чл. 12, ал. 1 от ЗУТ "застрояване" е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлените имоти, като в съответствие с чл. 25 от ЗУТ застрояването в урегулирани поземлени имоти се определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на подробния устройствен план могат да се разполагат или по които задължително се разполагат сградите в приземното им ниво.

В този смисъл визата за проектиране следва да съответства на предвижданията на действащия устройствен план, като е възможно и в определени случаи да нанася изменения в него относно застрояването (чл.41 ал.2, чл.51 ал.1, чл.114 ал.1 т.2, чл.136 ал.6 от ЗУТ) Доколкото издаването на този акт е от компетентността на органа по чл.140 ал.7 от ЗУТ, то същия е длъжен при издаването му, под страх от административно наказателна отговорност, да се съобрази с предвижданията на действащия подробен устройствен план, изискванията на ЗУТ, на актовете по прилагането му и другите правила и нормативи по проектирането и строителството (чл.232 ал.1 т.8 от ЗУТ). В този смисъл административния орган следва да откаже издаването на скица за проектиране на строеж, който не е предвиден в действащия ПУП или не отговаря на изискванията на ЗУТ, на актовете по прилагането му и другите правила и нормативи по проектирането и строителството. Следователно органа по чл.140 ал.7 от ЗУТ, действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което не е обвързан с изискване да издаде позитивен административен акт по всяко искането на физическо или юридическо лице за предоставяне на административна услуга по чл.140 ал.1 от ЗУТ. Когато постановява отказ обаче, то същият следва да бъде обоснован и законосъобразен.

От събраните по делото доказателства не се установи тезата на административния орган, че не е налице съществуваща сграда в имот с идентификатор 67338.417.323 по КК - УПИ II – 323 в кв.229 по плана на СО „Изгрев“. В приложеният по делото Нотариален акт за собственост № 13, том III, рег. № 3417, дело 340 от 2021 г. и скица № 15-734539 – 01.07.2022 г. са посочени две сгради, които са с идентификатори 67338.417.323.5 и 67338.417.323.6. Наличието на сграда с идентификатор 67338.417.323.6 се установява и от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза.

Отказът предмет на настоящия спор е мотивиран с обстоятелството, че не е налице съществуваща сграда в имот с идентификатор 67338.417.323, което би било пречка за разрешаване на фотоволтаична инсталации по чл. 147, ал. 1, т. 14 ЗУТ. Както бе посочено по-горе в процесния имот съществува страда, поради което не се явява незастроен и следователно отговаря на изискванията на чл. 147, ал. 1, т. 14 ЗУТ. В този смисъл са неправилни и изводите на административния орган, че следва имотът, като незастроен, да бъде отреден за производство на електроенергия съобразно предвижданията на ПУП, за да се издаде исканата скица за проектиране. Този довод би бил валиден в случай, че в процесния имот не съществува сграда или постройка, което да е пречка за разрешаване на строеж по чл. 147, ал. 1, т. 14 ЗУТ.

Следователно оспорения административен акт е издаден при липса на фактически и правни основания, което е основание за отмяната му съгласно чл.146 т.4 от АПК. По изложените съображения, оспореният изричен отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката следва да бъде изпратена на административния орган за произнасяне по подаденото заявление за издаване на виза за проектиране, при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

При този изход на спора, претенцията на оспорващото дружество за присъждане на разноски е основателна. На основание чл. 143, ал. 1 и чл.226 ал.3 от АПК, Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 3750 лева, от които: 50 лева - внесена държавна такса, 1250 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение по адм.дело № 201/2023 г. на АдмС Сливен, 1200 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение по адм.дело № 9618/2023 г. на ВАС и 1250 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение по адм.дело № 52/2024 г. на АдмС Сливен.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „ОРМИ ЕЛ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Сливен, кв. ,,Българка”, бл. 26, вх. А, ап. 13, отказ на Главния архитект на Община Сливен обективиран в Писмо изх. № 4704-3187/4/ от 25. 05. 2023 г., да се издаде скица – виза за проучване и проектиране по Заявление с Вх. № 4704-3188 от 12.08.2022 г. по описа на Община Сливен.

ИЗПРАЩА преписката на Главния архитект на Община Сливен за ново произнасяне по Заявление с Вх. № 4704-3188 от 12.08.2022 г. по описа на Община Сливен, подадено от „ОРМИ ЕЛ“ ООД с ЕИК: *********, при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на ,,ОРМИ ЕЛ“ ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: град Сливен, кв. Българка, бл. 26, вх. А, ап. 13, сумата в размер на 3750 (три хиляди седемстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.