Решение по дело №498/2020 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Велики Преслав, 23.12.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Велики Преслав в публично заседание на тридесети ноември две хиляди  двадесет и първа година в състав:    

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Стефанова

 

При секретаря Гергана С. като разгледа докладваното от съдия Стефанова гр. дело № 498 по описа за 2020 година на Районен съд – Велики Преслав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.240  от ЗЗД, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД, и чл.86, ал. 1 от ЗЗД от “Б.Д.“ ЕАД срещу В.А.А.(М.) за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 10022,51 лв. -  главница; 1010,51 лв. възнаградителна лихва  за периода от 05.02.2019 год. до 10.12.2019 год.; 8,12 лв. – лихвена надбавка за забава за периода от 06.03.2019 год. до 10.12.2019 год.; 19.48 лв. - законна лихва за периода от 11.12.2019 год. до 17.12.2019 год.; 894.84 лв. – дължими такси и разноски (497,93 лв. – такса управление, 120 лв. – такса изискуемост, 151.41 лв. – такса застраховка на обезпечението, 125,50 лв. – такса подновяване срока на ипотека), ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 18.12.2019г. до окончателното погасяване на дълга, както и направените по делото разноски. По депозираното заявление е образувано ч.гр.д. № 3817/2019 год. по описа на Районен съд – Шумен и е издадена заповед № 1861 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 19.12.2019 год. и изпълнителен лист № 2487/ 19.12.2019 год. Ищцовото дружество претендира сторените в настоящото производство разноски. 

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез процесуалния се представител подава отговор на исковата молба, в който прави признание на иска. Настоява, че не е станал повод за завеждане на делото.

 Към материалите по делото е приобщена молба-декларация от ответницата, в която същата изрично е заявила, че признава иска на ищеца в пълен размер, който иск е продължение по издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 3817/2019 год. по описа на Районен съд – Шумен

Процесуалният представител на ищеца редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирана молба вх. № 261999/ 29.11.2021 год. заявява, че поддържа исковете. Моли съда да се произнесе с решение при признание на иска, на осн. чл. 237 от ГПК.

Ответникът, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 237 от ГПК

 когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Такъв е и настоящият случай.

Ето защо, съдът като взе предвид, заявеното от ответника признание на предявената срещу него искова претенция и релевираното от ищцовото дружество искане за постановяване на съдебно решение при признание на иска, и като съобрази липсата на предвидените в нормата на чл.237, ал.3 ГПК отрицателни предпоставки, а именно: че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и че ответникът не се е разпоредил с право, с което не може да се разпорежда, намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК. Поради това, съдът в съдебно заседание е прекратил съдебното дирене, и е постановил, че съдебното решението по делото ще бъде основано на признанието на иска, на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК.

С оглед направеното признание съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло съобразно направеното искане.

По разноските:

Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в размер на 289,11  лева, от които 239,11 лева за заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, както и сторените в исковото производство разноски, възлизащи на 461,79 лева, от които 361,79 лева - заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, съобразно своевременно представения списък за разноски.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че последният не бил станал повод за завеждане на делото. За да бъде приложена нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и разноските да бъдат възложени върху ищеца е необходимо ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, като тези предпоставки следва да са налице кумулативно (в този смисъл определение № 1185 от 18.11.2014 г. по гр. д. № 4470/2014 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС). В настоящия случай, именно поведението на ответника, който не е плащал задължението си по договора за жилищен кредит, е причина за завеждане на делото. Не бяха ангажирани доказателства от страна на ответника, подкрепящи твърдението му, че е започнал да изпълнява задълженията си по договора преди депозиране на исковата молба.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.А.А.с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:***, че същата дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от В. М.С.– Главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.- изпълнителен директор, следните суми: 10022,51 лв. -  главница; 1010,51 лв. - възнаградителна лихва  за периода от 05.02.2019 год. до 10.12.2019 год.; 8,12 лв. – лихвена надбавка за забава за периода от 06.03.2019 год. до 10.12.2019 год.; 19.48 лв. - законна лихва за периода от 11.12.2019 год. до 17.12.2019 год.; 894.84 лв. – дължими такси и разноски (497,93 лв. – такса управление, 120 лв. – такса изискуемост, 151.41 лв. – такса застраховка на обезпечението, 125,50 лв. – такса подновяване срока на ипотека), ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 18.12.2019г. до окончателното погасяване на дълга, за които е издадена заповед № 1861 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 19.12.2019 год. и изпълнителен лист № 2487/ 19.12.2019 год., на основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.240  от ЗЗД, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД, и чл.86, ал. 1 от ЗЗД. 

ОСЪЖДА В.А.А.да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата от 461,79 лева представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в настоящото гр.д. № 498/2020 год. по описа на РС- Велики Преслав, включваща 361,79 лева - заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 289,11 лева, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 3817/2019 год. по описа на Районен съд – Шумен, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                                                  Районен съдия: