№ 736
гр. *****, 13.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20233001000497 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №18578/25.07.2023г. по описа на ВОС,
уточнена с молба вх. № 18638/26.07.2023г., на Я. И. Г., ЕГН **********, с адрес в град
*****, подадена чрез пълномощник адвокат Д. П., АК-*****, срещу решение №299 от
29.06.2023г. на Окръжен съд - *****, постановено по т.д. №259/2022г. по описа на
ВОС.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от ищеца Я. И. Г. искове по
чл.265, ал.1, т.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответното дружество „БОР“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище град *****, да му заплати сума в общ размер на 37 542,95
лева, представляваща стойността за отстраняване недостатъци на изграденото -
разходите за извършване на неизвършени договорени СМР и отремонтиране на
некачествени СМР в собствените на ищеца обекти от сградата, а именно: за апартамент
№ 19 - сумата от 17 300.92лв.; за апартамент № 44 - сумата от 9485.05лв.; за апартамент
№ 45 - сумата от 10 748.38лв. и за паркомясто 10 - сумата от 8,60 лева/, ведно със
законната лихва от предявяване на иска на 27.04.2022г., до окончателното изплащане
на задължението. В съответствие с този резултат ищецът е осъден да репарира на
ответника сторените разноски по делото в общ размер на 3 678 лева, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението се оспорва като незаконосъобразно, непарвилно и необосновано.
Оспорва се решаващият извод на съда, че срокът по чл.265, ал.3 от ЗЗД е започнал да
тече от 07.03.2017 г. – датата, на която ищецът – възложител е бил поканен за
подписване на акт обр. 15, като се твърди, че задължението на изпълнителят е било да
1
предаде на собствениците строежа с удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Такова удостоверение е издадено на 28.04.2017 г., поради което и към датата на
предявяване на иска петгодишният срок за упражняване на правата по чл.265, ал.1 от
ЗЗД не е изтекъл. Че срокът за заплащането на разходите за неизвършените и
некачествено извършените СМР започва да тече от предаването на обектите едва след
издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация въззивникът аргументира с
твърдения, че: - (а) със сключения предварителен договор ПИ-199/2006 от 11.04.2006г.,
в задълженията по който ответното дружество е заместило първоначалния изпълнител,
раздел III, т.2.3, страните са договорили изпълнителят да изгради сградата монолитно и
да я предаде с акт за въвеждане в експлоатация (а не след съставянето на акт обр. 15) в
напълно готов вид на жилищните и другите помещения; - (б) преди въвеждането в
експлоатация не е било възможно изпълнителят да предаде на собствениците обектите,
не е било възможно и същите да се ползват по предназначение; - (в) напълно е
възможно компетентният орган да не издаде удостоверение за въвеждане в
експлоатация, ако извършеното строителство не отговаря на законовите изисквания, в
този случай ползването на обектите би било незаконно, като същите не биха били
присъединени към мрежите на техническата инфраструктура.
Необосновано, според въззивника, съдът се е позовал на т.3.1.1 и т. 4.1.2 от
подписаното споразумение от 10.05.2013 г., с което страните са преуредили
отношенията си и са приели нови задължения занапред, като се твърди, че независимо
от договорените срокове и дължими взаимни действия за изграждане на сградата с
готови документи за акт 15 и отправяне на искане за въвеждане в експлоатация, липсва
промяна на уговорката по предварителния договор обектите да бъдат предадени след
издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Направено е и оплакване за допуснато от първоинстанционния съд съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с отказа да се допусне нова
съдебно - техническа експертиза. Единствената аргументация на това оплакване се
свързва с факта, че заключението на тричленната експертиза е било оспорено от ищеца
в съдебното заседание, проведено на 13.04.2023г., като необосновано и по същество
неправилно като, въпреки дадените указания при мотивирането на отказа си да
допусне нова експертиза, в решението си съдът не е посочил посочил заключението на
коя от слушаните по делото експертизи кредитира. Според ищеца - въззивник, следва
да се кредитира и приеме заключението на първоначалната СТЕ на в. л. П.М., което в
най-голяма степен отговаря на цените на материали, труд, процент на печалба,
коефициент за доставно-складови разходи. непредвидени разходи и др.
По тези основни оплаквания и фактически твърдения въззивникът моли за
отмяна на обжалваното решение на първоинстанционния съд и по същество уважаване
на предявените искове. По повод и във връзка с оплакването за допуснато съществено
2
нарушение на съдопроизводствените правила се иска от въззивния съд да допусне
съдебно- техническа експертиза, която да даде заключение по въпросите, поставени на
първоначалната тройна съдебно- техническа експертиза.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в
чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите
по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана.
В срока по чл.263 от ГПК насрещната страна – ответникът „БОР” ЕООД, ЕИК
*********, е подал писмен отговор вх. №20770/25.08.2023г. чрез пълномощника си по
делото адвокат М. Ж., АК-*****, в който са изложени аргументи за неоснователност на
въззивната жалба с молба обжалваното с нея решение да бъде потвърдено. Изрично се
оспорва като несвоевременно направено, поради което и не включено в предмета на
доказване по делото, възражението на ищеца във въззивната му жалба, че не е бил
уведомен, съответно не е бил представляван от надлежен пълномощник пред
нотариуса за подписване на констативния акт за приемане на строежа (акт обр. 15).
Независимо от това са обосновани аргументи за неоснователност на това възражение.
Подробно аргументирано е и становище относно момента, от който започва да тече
срокът по чл.265, ал.3 ЗЗД, като в тази насока е подкрепен като правилен изводът на
съда, че това е определената дата за предаване на обектите на етап акт 15 - 07.03.2017
г., а не по-късно. На самостоятелно основание ответникът обосновава несъгласието си
с извода на на съда, че е легитимиран да отговаря по претенцията на ищеца,
поддържайки развитото в хода на първоинстанционното производство възражение, че
при заместването в дълг дружеството – изпълнител не е поемало задължение да
изгради и предаде обектите на ищеца – възложител в претендираната с иска степен на
завършеност.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение на първоинстанционния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка
на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
Доказателственото искане на въззивника съдът намира за неоснователно. Не се
установява допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на
съдопроизводствените правила при отказът му да допусне нова повторна (на
повторната) съдебно - техническа експертиза. Впрочем, самите оплаквания на
въззивника са свързани с обсъждане на заключението на вещите лица и обосноваността
на техните изводи и не касаят процесуалните правила по назначаване на вещи лица.
Видно от данните по делото, заключението на първоначалната съдебно-техническа
експертиза (СТЕ) е било оспорено от страните, с оглед на което и на основание чл.201,
предл.2-ро, във вр. с чл.200, ал.3 ГПК съдът е допуснал повторна СТЕ в състав от три
вещи лица. Несъгласието на страната с изводите на експертизата и защитеното
становище на експертите не съставлява задължително условие за назначаване на нова
експертиза по делото. Задължение на съда е да обсъди заключенията на всички
експертизи и да обоснове извода си кое от тях възприема и защо. Това задължение е
напълно важимо и за въззивния съд, с оглед и оплакванията във въззивната жалба. По
тези съображения искането следва да бъде оставено без уважение.
3
Същевременно, като съобразява насрещните твърдения и възражения на
страните относно началния момент за упражняване на правата по чл.265, ал.1 от ЗЗД и
значението в тази връзка на изпълнението на посочените в Приложение №1 работи за
завършването на възложеното строителство с оглед годността на строежа за приемане
и ползване по предназначение, съдът намира, че за установяването на тези обективни
положения, изискващи специални знания, следва да допусне служебно съдебно-
техническа експертиза – чл.195 ГПК на разноски и на двете страни.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
Във връзка с евентуални претенции по чл.78 от ГПК за присъждане на
разноските, сторени за производството, съдът намира за уместно да предупреди
страните, че при поддържане на такова искане следва да се представи списък на
разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от
ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №18578 от 25.07.2023г. по
описа на ВОС, уточнена с молба вх. № 18638/26.07.2023г., на Я. И. Г., ЕГН
**********, с адрес в град *****, подадена чрез пълномощник адвокат Д. П., АК-
*****, срещу решение №299 от 29.06.2023г. на Окръжен съд - *****, постановено по
т.д. №259/2022г. по описа на ВОС.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 05.12.2023г. от 14,30 часа, за която
дата и час да се призоват страните (главните и третото лице – помагач), като към
призовките се приложат и преписи от настоящото определение.
На въззивника да се връчи и препис от подадения отговор на въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника Я. Г. за
допускане на повторна съдебно - техническа експертиза.
ДОПУСКА съдебно - техническа експертиза със следните задачи:
Вещото лице, след като се запознае със събраните по делото писмени писмени
доказателства да отговори на следните въпроси:
1. Посочените в Приложение №1 към предварителния договор ПИ-199/2006 от
4
11.04.2006г. (на л.14-15 от дело №259/2022 на ВОС) работи задължителни ли са за
необходимата степен на завършеност на строителството с оглед (за нуждите на)
установяване годността на обекта и въвеждането му в експлоатация?
2. Неизпълнението (евентуално) на тези работи пречка ли е за подписване на акт
обр. 15 за установяване изпълнението на строежа и неговата годност за приемане като
надлежно изпълнен, съответно за неговото въвеждане в експлоатация (чрез издаване на
съответното удостоверение)? Ако има такива работи, да се посочат изрично като се
посочи и с кои от описаните в исковата молба и уточняващите молби (на л.57-61,
съотв. на л.334-336) съвпадат.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на експертизата в размер на
600 лева, като
ЗАДЪЛЖАВА всяка страна да внесе сума в размер на 300 лева, съответна на
половината от така определения първоначален депозит в 7-дневен срок от получаване
на съобщението по сметката на Варненски апелативен съд, с представяне по делото с
писмена молба на платежни документи за внасянето й.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при несвоевременното изпълнение на това
задължение ще бъде постановено принудително събиране на сумата - чл.77 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Т.Х.О., съдебен експерт, включен в списъка на
вещите лица към Варненски окръжен съд.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК, да представи
заключението си най- малко една седмица преди съдебното заседание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното
заседание по делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5