№ 122
гр. Б.град, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20211210201840 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Е. Ц. с ЕГН ********** с адрес за кореспонденция
гр.Б.град, ул. „С. С.” №, ет., офис против Наказателно постановление № 244а-
2839/09.11.2021г., издадено от директора на ОДМВР- Б.град, с което на
жалбоподателката на основание чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона за здравето е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 лева за нарушение на чл.209а, ал.1
от същия закон.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. Поддържа се неяснота в словесното описание на нарушението,
както и че липсвала конкретизация за противоепидемичната мярка, която е нарушена
от жалбоподателката. Навежда се и че не ставало ясно как е установено, че
жалбоподателката била посетител в проверяваното заведение. Акцентира се, че
жалбоподателката присъствала на частно парти, поради което била налице хипотезата
на т.16 от Заповед РД-01-748/02.09.2021г. на министъра на здравеопазването.
Поддържа се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на издаденото наказателно
постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателката, се представлява от адв. Ч., който
поддържа депозираната жалба. Допълва, че адресат на посочената като нарушена от Ц.
противоепидемична мярка, въведена с т.16 от Заповед РД-01-748/02.09.2021г. на
министъра на здравеопазването е юридическото лице, стопанисващо проверявания
обект. Изтъква, че наказващият орган не представил доказателства, установяващи, че
заведението, в което е извършена проверката представлява заведение за развлечение,
категоризирано по Закона за туризма. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Представя
1
писмено становище, с което прави искане за потвърждаване на наказателното
постановление и прави възражение за прекомерност на разноските за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
Съгласно т.15 на Заповед № РД-01-748/02.09.2021г. на министъра на
здравеопазването на територията на Република България, считано от 07.09.2021г. до
31.10.2021г. посещенията в заведенията за хранене и развлечения по смисъла на чл.124
от Закона за туризма, игралните зали и казина се допускат само в часовия интервал от
7,00 ч. до 23,00 ч. при спазване на отстояние от 1.5 м. между облегалките на столовете
на съседните маси, допускане на не повече от 6 души на една маса и носене на защитни
маски за лице от персонала.
На 18.09.2021г. свидетелите Б.Б. и Л.М. – служители на 01 РУ- Б.град и Г. Т.- били
включени в провеждана специализирана полицейска операция във връзка със
спазването на въведените противоепидемични мерки на територията на РБългария.
Около 03.07ч. на същата дата Б. и М. извършили проверка в д. „Ъ.“, находяща в
гр.Б.град, ул. „Д. Т.“ №. Полицейските служители установили, че в заведението –обект
на проверката има множество посетители. При извършени проверка на документите за
самоличност на намиращите се в заведението лица, проверяващите установили, че
един от посетителите на заведението е и жалбоподателката Ц., която не била служител
на дискотеката.
Свидетелят Б. приел, че жалбоподателката като клиент- посетител на д. „Ъ.“ е
нарушила т. 15 от Заповед № РД-01-748/02.09.2021г. на министъра на
здравеопазването, като по този начин е извършила нарушение на чл.209а, ал.1 ЗЗдр,
поради което на същата дата в присъствието на свидетелката М. и и жалбоподателката
съставил срещу последната АУАН с № 1899а-552.
На 09.11.2021г., директорът на ОДМВР Б.град издал обжалваното наказателно
постановление, което е връчено на жалбоподателката на 01.12.2021г.
Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите Б. и М., както и приобщените по надлежния процесуален
ред на чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо на ОДМВР-Б.град от 22.12.2021 г.,
писмо на 06 РУ-София от 25.11.2021 г., писмо на 04 РУ-София от 15.12.2021 г.,
възражение от П.Ц., становище на 01 РУ[1]Б.град от 02.11.2021 г., докладна записка от
пол.С. С. от 29.10.2021 г., АУАН от 18.09.2021 г., заповед №244з-843/24.03.2020 г. и
заповед №РД-01-748/02.09.2021г.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетелите
Б. и М., тъй като по делото няма данни за заинтересованост на тези свидетели от
изхода на делото и не се представени доказателства, които да опровергават техните
показания. Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се
основава на непротиворечивото, последователно и пълно възпроизвеждане на
непосредствено възприети от тях обстоятелства, релевантни към предмета на делото.
Писмените документи, като относими към предмета на делото и изясняващи
същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и въз
основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
От показанията на свидетелите Б., М. и съставения АУАН съдът установи детайли
около извършената проверка, направените при нея констатации, както и процедурата
по съставяне и връчване на АУАН на жалбоподателката .
2
От Заповед № РД-01-748/02.09.2021г. на министъра на здравеопазването, съдът
установи вида и срока на действие на въведените с тази заповед противоепидемични
мерки.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на предвидения с чл.59,
ал.2 ЗАНН преклузивен срок (НП е връчено на 01.12.2021г., а жалбата е от
06.12.2021г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от надлежно упълномощено на
основание чл.209а, ал.3 ЗЗдр лице с приложената заповед № 244з-843/24.03.2020г. на
Директора на ОДМВР-Б.град, а атакуваното НП е издадено в съответствие с
разпоредбата на чл.209а, ал.4 ЗЗдр от директора на съответната областна дирекция на
МВР. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално и
териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него
административно наказание.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен и подписан от него.
Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, като двата документа съдържат
установените с чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН реквизити, като нарушението е описано
подробно, с посочване на мястото и начина на извършване, обстоятелствата по
неговото извършване и правната му квалификация. Релевантните за обективната
съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен начин, като
дадената правна квалификация съответства на словесното описание.
Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр е едновременно санкционна и въвеждаща
правило за поведение, а нейният бланкет е запълнен с посочването на конкретната
заповед на министъра на здравеопазването и противоепидемичната мярка, която е
приета за нарушена от жалбоподателката.
Съгласно т.15 от Заповед № РД-01-748/02.09.2021г. на министъра на
здравеопазването посещенията в заведенията за хранене и развлечения по смисъла на
чл. 124 от Закона за туризма, игралните зали и казина се допускат само в часовия
интервал от 7,00 ч. до 23,00 ч. при спазване на отстояние от 1.5 м. между облегалките
на столовете на съседните маси, допускане на не повече от 6 души на една маса и
носене на защитни маски за лице от персонала.
На първо място следва да се посочи, че д. „Ъ.“, където е извършена проверката от
служителите на 01 РУ Б.град представлява заведение за развлечение по смисъла на чл.
124, ал.7, т.6 вр. ал.2, т. 5 от Закона за туризма, поради което за същата е приложима
въведената с т. 15 от Заповед № РД-01-748/02.09.2021г. на министъра на
здравеопазването забрана на посещенията след 23.00ч.
Настоящият състав на въззивната инстанция счита обаче, че наказващият орган
неправилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката за нарушение на посочената противоепидемична мярка, чийто
адресат не е жалбоподателката.
От лексикалното и граматическо тълкуване на текста на противоепидемичната
3
мярка, за нарушението на която е санкционирана жалбоподателката се установява, че
адресат на предвиденото с нея задължение в заведенията за хранене и развлечения по
смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, игралните зали и казина да се допускат
посещения само в часовия интервал от 7,00 ч. до 23,00 ч. при спазване на отстояние от
1.5 м. между облегалките на столовете на съседните маси, допускане на не повече от 6
души на една маса и носене на защитни маски за лице от персонала е дружеството,
което стопанисва съответното заведение за хранене и развлечение.
Именно на юридическото лице, стопанисващо заведението за хранене и
развлечение е вменено задължението да създаде необходимата организация да се
допускат посещения единствено в часовия интервал от 07.00ч. до 23.00ч. при спазване
на останалите въведени с т.15 изисквания / В този смисъл Решение № 272 от 8.09.2021
г. на АдмС - Смолян по к. а. н. д. № 106/2021 г., Решение № 302 от 30.09.2021 г. на
АдмС - Смолян по к. а. н. д. № 107/2021 г., Решение № 879 от 30.11.2021 г. на РС -
Бургас по а. н. д. № 4212/2021 г., Решение № 1969 от 11.11.2021 г. на РС - Пловдив по
а. н. д. № 3649/2021 г./.
Ето защо при установеното от контролните орган неизпълнение на това
задължение, е следвало да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството, стопанисващо д. „Ъ.“, а не на посетителите на
дискотеката, каквато е била и жалбоподателката, доколкото същата не е адресат на
въведеното с т. 15 от Заповед № РД-01-748/02.09.2021г. на министъра на
здравеопазването задължение да допуска посещения в проверената от контролните
органи дискотека единствено в посочения с т.15 часови интервал от 07.00ч. до 23.00ч.
Изложените съображения обуславят извод, че наказващият орган
незаконосъобразно е наложил административно наказание на П.Ц. за нарушение на
противоепидемична мярка, която не въвежда задължение, чийто адресат да е
жалбоподателката, в качеството си на посетител на заведение за развлечение.
Предвид горното издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно
следва да бъде отменено.
При този изход на делото право на разноски възниква за жалбоподателката.
Претендира се присъждане на разноски в размер на 300,00 лева, представляващо
заплатено във въззивното производство адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Съгласно 18, ал.2, вр чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнагражденията при интерес до 1000 е 300 лв. Ето защо съотнесено към
размера на наложената с наказателното постановление имуществена санкция в размер
на 300 лева, определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 300.00 лева, което е и претендираното от
дружеството адвокатско възнаграждение.
Предвид горното независимо от това, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, доколкото жалбоподателката претендира присъждане на разноски за
заплатено от нея адвокатско възнаграждение в размер на установения с Наредбата
минимум, неоснователно се явява направеното от наказващия орган възражение за
неговата прекомерност.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на
4
ОДМВР-Б.град, която е юридическото лице, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспореното наказателно постановление
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, предл.3 Районен съд- Б.град,
НО, 7-ми състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 244а-2839/09.11.2021г., издадено от
директора на ОДМВР- Б.град, с което на П. Е. Ц. с ЕГН ********** с адрес гр.С., ул.
„Л.” №, ет., ап. на основание чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона за здравето е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 лева за нарушение на чл.209а, ал.1
ЗЗдр.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр.чл.143, ал.1 АПК ОДМВР- Б.град да
заплати на П. Е. Ц., с ЕГН ********** с адрес гр.С., ул. „Л.” №, ет., ап. сума в размер
300,00 лева (триста лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административен съд - Б.град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните.
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
5