Р Е Ш
Е Н И Е
гр. П., 07.01.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на десети декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №1089/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
По реда на чл.422, ал.1 ГПК са предявени установителни
искове с правна квалификация чл.79, ал.1, предл. І и чл.86 ЗЗД вр. чл.43, ал.2,
т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“
ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „Втори януари“
№6 твърди, че е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника Л.П.П.
с ЕГН ********** ***, произтичащо от договор за водоснабдяване и канализационни
услуги, сключен при общи условия, одобрени с решения на ДКЕВР №
ОУ-071/17.07.2006г. и № ОУ-09/11.08.2014г. Поддържа, че в периода 06.01.2017г.
– 02.11.2017г. в изпълнение на договора е предоставил ВиК услуги на стойност
432,44лв. до водоснабден имот на ответника, находящ се в гр.П., ул. „б.п.“ №1,
ет.1, за който при ищеца е открита партида с абонатен №*********. Поддържа, че
ответникът не е заплатил цената на услугите, за която ищецът е издал месечни
фактури. Поради допуснатото неизпълнение за ответника е възникнало задължение
да плати на ищеца мораторно обезщетение в размер на 26,70лв., представляващо
законната лихва за забава върху просрочената главница за периода 28.02.2017г. –
31.12.2019г. Твърди още, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №642/2020г. по описа на РС - П., срещу която длъжникът
е подал възражение по чл.414 ГПК. Иска от съда да установи вземането в размера
по заповедта за изпълнение. Претендира присъждане на разноски в исковото и в
заповедното производство.
След направено от ответника с отговора на исковата
молба възражение за погасяване по давност на част от вземането по заповедта за
изпълнение, ищецът е заявил, че поддържа иска за главницата до размера на 89.76лв.
- цена на предоставени ВиК услуги за периода 03.02.2017г. – 02.11.2017г., ведно
със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда – 02.03.2020г.
до плащането, а акцесорния иск - до размера на 14лв. - обезщетение за забава за
периода 28.02.2017г. - 31.12.2019г. В останалата част производството е
прекратено на основание чл.233 ГПК поради частичен отказ от предявените искове.
Тъй като за останалата част от вземането по заповедта
за изпълнение в размер на 328.68лв. - цена на предоставени ВиК услуги за
периода 06.01.2017г. – 02.02.2017г. и 12.70лв. - обезщетение за забава върху
тази главница, ищецът се е отказал от предявените установителни искове по
чл.422 ГПК, то на основание чл.415, ал.5 ГПК издадената заповед за изпълнение №317/05.03.2020г.
по ч.гр.д. №642/2020г. на РС - П. следва да се обезсили частично.
След направения от ищеца частичен отказ от
първоначално предявените искове, ответникът в последното съдебно заседание е
признал съществуването на останалата част от вземането по заповедта за
изпълнение, спрямо която исковете по чл.422 ГПК се поддържат, и на 30.11.2020г.
е платил на ищеца сумата 110.62лв., с което е погасил главното и акцесорното
вземане в пълен размер. Плащането се установява от представеното платежно
нареждане и освен това не се оспорва от ищеца.
Следва да се даде отговор на въпроса за
процесуалноправните последици от изявлението на ответника, че вземането по
заповедта за изпълнение, по отношение на което е предявен установителен иск по
чл.422 ГПК съществува.
В хипотеза, при която, след като е подал
възражение по чл.414 ГПК длъжникът признае, че вземането по оспорената заповед
за изпълнение съществува изцяло или частично, това негово изявление следва да
се счита като такова за пълно или частично оттегляне на възражението. Би било
процесуално недопустимо длъжникът едновременно да поддържа възражението срещу
заповедта за изпълнение и да твърди, че вземането по нея съществува. С
оттеглянето на възражението издадената заповед за изпълнение влиза в сила и
същевременно отпада една от процесуалните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск по чл.422 ГПК, за наличието на която
съдът е длъжен да следи служебно до самия край на исковото производство. Когато
изявлението за признание на вземането, респ. за оттегляне на възражението срещу
заповедта за изпълнение е направено пред съда, който разглежда иска по чл.422 ГПК, той следва да приложи последиците по чл.416 ГПК /т.10.а от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.
В случая ответникът е признал вземането по
заповедта за изпълнение, по отношение на която ищецът е предявил установителния
иск по чл.422 ГПК и го е платил, което е равносилно на оттегляне на
възражението по чл.414 ГПК. Доколкото последното води до отпадане на
процесуалните предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск,
исковата молба следва да се остави без разглеждане и производството да се
прекрати. Тъй като освен това е налице и изпълнение на вземането по заповедта
за изпълнение от страна на длъжника, за ищеца липсва правен интерес от издаването
на изпълнителен лист по чл.416 ГПК, освен в частта за разноските. На основание
т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК именно съдът, който разглежда иска по чл.422 ГПК следва да постанови
осъдителен диспозитив за разноските на страните както в исковото, така и в
заповедното производство.
Ищецът е представил доказателства за направени
разноски в размер на 510лв., от които 25лв. внесена държавна такса, 360лв.
заплатено възнаграждение за един адвокат и 100лв. заплатено възнаграждение за
вещо лице по СИЕ. Една част от тези разноски в размер на 394.75лв. съответстват
на частта от иска, от която ищецът се е отказал на основание чл.233 ГПК и за
тази част той няма право на разноски. Останалата част от разноските в размер на
115.25лв. следва да се възложат в тежест на ответника, тъй като с поведението
си е дал повод за завеждане на делото, доколкото е оспорил с възражение по
чл.414 ГПК цялото вземане по заповедта за изпълнение, а не само частта от него,
която е била погасена по давност.
Ответникът също има право на разноски съразмерно с
частта от иска, спрямо която ищецът се е отказал и производството е прекратено.
Отказът от иска е направен в резултат на възражението за изтекла погасителна
давност, предявено с отговора на исковата молба, за чието подаване ответникът е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер 300лв. От тях по
съразмерност следва да се присъдят 232.20лв.
В заповедното производство по ч.гр.д.
№642/2020г. на РС – П. разноските на ищеца възлизат на 175лв. От тях съразмерно
с признатата от ответника част от вземането по заповедта за изпълнение следва
да се присъдят 39.55лв.
Ответникът е направил разноски в заповедното
производство в размер на 200лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат. От
тях съразмерно с частта от вземането, за която кредиторът е направил отказ от
иска по чл.422 ГПК, следва да се присъдят 154.80лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска по чл.422 ГПК,
предявен от „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „Втори януари“ №6 срещу Л.П.П. с ЕГН
********** *** за установяване между страните, че вземането по заповед за
изпълнение №317/05.03.2020г., издадена по ч.гр.д. №642/2020г. на РС – П.,
съществува до размера на 89.76лв. - цена на предоставени ВиК услуги за периода
03.02.2017г. – 02.11.2017г., ведно със законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 02.03.2020г. до плащането, както
и до размера на 14лв. - обезщетение за забава за периода 28.02.2017г. -
31.12.2019г.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.415, ал.5 ГПК заповедта
за изпълнение за разликата над 89,76лв. до 432,44лв. - главница, както и за
разликата над 14лв. до 26.70лв. – обезщетение за забава.
ОСЪЖДА ответника Л.П.П. да заплати на ищеца „Водоснабдяване
и канализационни услуги“ ЕООД сумата 115.25лв. разноски в исковото производство и сумата 39.55лв.
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №642/2020г. на РС - П..
ОСЪЖДА ищеца „Водоснабдяване и канализационни
услуги“ ЕООД да заплати на ответника Л.П.П. сумата 232.20лв. разноски в исковото производство и сумата 154.80лв.
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №642/2020г. на РС - П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр.П. в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: