№ 551
гр. Варна, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110106910 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Й. Л. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ***** чрез процесуалния й представител – адв.
Д. Г., срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***** съединени в условията на евентуалност искове,
както следва: иск за приемане за установено между страните, че сключеният
между тях договор за потребителски кредит № *****2024 г. е нищожен
поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, а в условията на евентуалност: иск за
приемане за установено между страните, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор
за потребителски кредит № № *****2024 г. като противоречаща на добрите
нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Ищцата предявява и иск срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ***** за приемане за установено
между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на
поръчителство от ***** е нищожен, като противоречащ на добрите нрави, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В исковата си молба ищцата Й. Л. Л. излага, че на ***** сключила с
ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за потребителски кредит № ***** по
силата на който й била предоставена в заем сумата от 5086.39 лв. за период от
24 месеца. В чл. 4, ал. 1 от посочения договор било уговорено предоставянето
на обезпечение от страна на заемателя в полза на кредитора под формата на
банкова гаранция в срок до 10 дни или сключването на договор за
поръчителство с предварително одобрено от кредитора дружество в срок до 48
часа, като изпълнението на клаузата предпоставяло предоставянето на
1
заемната сума. Посоченото довело до сключването едновременно с договора
за заем и на изисквания от кредитора договор за поръчителство с другия
ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, за което се следвало заплащането на
възнаграждение в размер на 4898.16 лв. в полза на „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
съгласно чл. 8, ал. 5 от последното съглашение. Счита, че клаузата на чл. 4, ал.
1 от договора за кредит не е индивидуално уговорена и потребителят реално
не е имал възможност да избере обезпечение, различно от вмененото му, като
със същата привидно се създава впечатление за наличието на избор от страна
на ищцата на вида на обезпечението и поръчителя. Счита, че целта на
уговорката е неоснователното увеличаване размера на кредита, като по този
начин се стига до неравнопоставеност на правата и задълженията между
потребител и кредитор. В тази връзка е посочено, че процесната клауза от
договора за заем е неравноправна на основание чл. 143 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, в
резултат на което и същата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Отделно от това се изтъква, че процесното възнаграждение за поръчител
следва да бъде включено в годишния процент на разходите, доколкото по
същество представлява разход по кредита, предвид дължимостта му
независимо от изпълнението на задължението на потребителя към заемодателя
си. Посоченото страната намира, че води до получаване на годишен процент
на разходите в размер в пъти по-висок от максимално допустимия с чл. 19, ал.
4 ЗПК. Последното потребителят намира, че представлява невярна
информация относно цената на кредита и от своя страна изключва
валидността на договора изцяло, в съответствие с разпоредбата на чл. 22 вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В допълнение на горното се изтъква и съществуващата
обвързаност между дружеството-кредитор и дружеството-гарант, доколкото
едноличен собственик на капитала на последното било именно
„КРЕДИСИМО“ ЕАД. По изложените съображения и поради липсата на
реално поето задължение от страна на гаранта, ищцата намира и сключения с
ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД договор за поръчителство за нищожен като
накърняващ добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради
нарушаване на принципа за добросъвестност и еквивалентност на
престациите. В съответствие с изложеното се моли за уважаване на
претенциите. Направено е искане за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, чрез процесуалния му представител – ст. юрк. С.С. Не се
оспорва, че ищцата и дружеството са валидно обвързани с договор за
поръчителство от ***** във връзка с сключения по-рано с „КРЕДИСИМО“
ЕАД договор за заем. Посочено е, че възнаграждението за поръчител е
дължимо само за периода на кредита, като вноските за заплащането на
първото са намаляващи, доколкото с погасяването на суми по заема се
редуцира и сумата, която гаранта обезпечава. Изложеното, дружеството
обосновава с факта, че същото осъществява по занятие дейност по
предоставяне на услуги по гарантиране на задължения, поради което и му се
следва съответното възнаграждение. Твърди се, че предоставянето на
обезпечение в полза на заемателя на потребителя не е въздигнато като условие
за одобряването на искания кредит, като заемателят е имал възможност да
вземе информирано решение дали да се ползва от услугата, предоставяна от
гаранта. Страната поддържа, че доколкото договорът за поръчителство се
2
сключва след сключването на договора за кредит, то кредитодателят няма
информация за размера на уговореното впоследствие възнаграждение на
поръчителя. В тази връзка счита, че последното не следва да бъде включвано в
ГПР на кредита, предвид това, че не представлява общ разход по кредита.
Ответникът излага, че преди поемането на задължение по процесните
съглашения на потребителя ясно и конкретно са разяснени всички дължими
такси и вноски, формирани съгласно предвидените в ЗПК изисквания.
Съобразно изложеното се иска отхвърляне на претенцията. Моли се за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, чрез процесуалния му представител – ст. юрк. Т. Б., в
който са изложени доводи за неоснователността на ищцовите претенции. Не се
оспорва, че между дружеството и потребителя е сключен договор за кредит от
***** за сумата от 5086.39 лв., както и договор за поръчителство от същата
дата с другия ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Сочи се, че с чл. 12 от Общите
условия към договора за кредит представянето на обезпечение е предвидено
като право на заемателя, но не и задължение. Поддържа, че съгласно чл. 4, ал.
3 от съглашението, налице е била възможност за отпускането на кредита без
обезпечаването му, от която обаче потребителят не се е възползвал.
Ответникът изтъква, че преди подписването на договора, ищцата е можела да
се откаже от заявеното искане за предоставяне на избраното обезпечение,
съобразно чл. 13 ОУ. Оспорват се твърденията, че възнаграждението за
поръчителя възниква в полза на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, доколкото последното
не е страна по договора за поръчителство. Счита, че дори да се приеме, че
посоченото съглашение е нищожно, не е налице основание за
недействителността на договора за кредит, доколкото вземането по него е
действително. Дружеството намира, че няма основание за включване на
възнаграждението на поръчителя в ГПР, респективно изискването на чл. 19,
ал. 4 ЗПК не е нарушено, доколкото извършването на посочения разход е в
резултат на направения от ищцата избор. В допълнение страната излага, че
доколкото договорът за поръчителство е сключен след договора за кредит,
заемодателят не е могъл да знае какъв би бил уговореният размер на
възнаграждението на поръчителя, поради което и не би могло същото да
представлява разход по кредита, който да се включи в ГПР. Не се оспорва, че
кредиторът е едноличен собственик на капитала на поръчителя, но ответникът
изтъква, че дружествата - ответници имат различен предмет на дейност,
поради което и не е разполагал с информация за договора за поръчителство,
сключен между заемателя и гаранта. Моли за отхвърляне на заявените искове.
Иска се присъждането на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД
депозира насрещни искове срещу ищцата по първоначалния иск Й. Л. Л.,
първият в условията на кумулативност с вече предявените от ищцата искове, а
именно: за осъждане на кредитополучателя да заплати на кредитора сумата
856.31 лв., представляваща главница по сключения между страните договор за
кредит № ***** ***** за периода 10.03.2024 г. – 10.07.2024 г., на основание
чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда
– 16.07.2024 г. до окончателното й изплащане, а вторият – в условията на
3
евентуалност /при уважаване на иска за прогласяване нищожността на
договора за кредит/ за заплащане на сумата 5086.39 лв., представляваща
чистата стойност на кредита /главница/, на основание чл. 23 ЗПК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
насрещната искова молба – 16.07.2024 г. до окончателното й изплащане.
В насрещната си искова молба ищецът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, чрез
процесуалния му представител – ст. юрк. Т. Б., твърди, че ответницата не е
извършила нито едно плащане по сключения между страните договор за
кредит, като към момента на депозиране на молбата дължими се явяват
вноските от 1-ва до 5-та за периода 10.03.2024 г. – 10.07.2024 г., съобразно
погасителния план, заедно със съответната възнаградителна лихва за всяка
вноска. Излага се, че дори да се установи недействителността на договора за
кредит, на основание чл. 23 ЗПК ответницата би дължала възстановяване на
чистата сума по него в размер на 5086.39 лв., в който смисъл е заявен и
евентуалния иск на ищеца. По изложените съображения се моли за уважаване
на така заявените насрещни претенции. Претендират се и съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК за отговор по насрещните искове
ответницата Й. Л. Л. депозира такъв, с който поддържа, че не оспорва
дължимите суми по размер, а по основание. В този смисъл препраща към
доводите, изложени в първоначалната си искова молба относно
недействителността на процесните договори. В съответствие с посоченото се
моли за отхвърляне на претенциите. Моли за разноски.
В проведените по делото на 11.12.2024 г. и на 05.02.2025 г. открити
съдебни заседания процесуалните представители на страните депозират
нарочни молби, в които поддържат становищата си.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове за нищожност на сключените от ищцата с всеки
един от ответниците договори от *****
По делото са обявени за безспорно установени и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: 1. че между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и Й. Л.
Л. е сключен договор за потребителски кредит № ***** *****, по силата на
който в полза на ищцата е предоставен заем в размер на 5086.39 лв.; 2. че
между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и Й. Л. Л. е сключен договор за предоставяне на
поръчителство на *****, по силата на който е уговорено заплащане на
възнаграждение на поръчителя в общ размер от 4898.16 лв., на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.
С определението за насрочване от 18.10.2024 г. съдът надлежно е указал
на страните, че съгласно § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите
ищецът има качеството потребител, както и че процесните договори за кредит
и за поръчителство имат характера на потребителски такива. Указал им е, че
съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски
договор. При констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще
се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен
4
ако потребителят изрично не се противопостави на това. Също е указал на
страните, че съдът следи служебно за спазването на императивни правни
норми от публичен характер, каквито са разпоредбите, предвидени в Закона за
защита на потребителите.
По делото не е спорно, а и от представения договор за потребителски
кредит е видно, че в същия се съдържа клауза – раздел II, чл. 4, ал. 1, в която е
предвидено, че в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че
ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението: 1. да предостави на
Кредисимо банкова гаранция, съгласно Общите условия в срок до 10 дни от
подаване на заявлението или 2. да сключи договор за поръчителство с
одобрено от Кредисимо юридическо лице /“Поръчител“/ в срок до 48 часа от
подаване на заявлението.
Именно в изпълнение на изискванията на договора за кредит, съдът
приема, че ищцата е била принудена да сключи и съответен договор с
одобрения от ответника поръчител „Ай тръст“ ЕООД /видно и от приложения
с исковата молба договор за предоставяне на поръчителство от *****/. В чл.
12, ал. 1 от този договор изрично е предвидено, че същият поражда действие
за страните от датата на сключване на договора за потребителски кредит.
Всичко това показва обвързаността на двата договора – на договора за
кредит с договора за поръчителство, което се потвърждава още веднъж и от
приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство, където е
приложен погасителния план, съгласно уговорките по договора за кредит и
погасителен план относно възнаграждението за поръчителство.
Чл. 16 ЗПК предвижда императивно задължение на кредиторът да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на
последния. Следователно клаузата, предвиждаща задължение на
кредотополучателя да представи съответно обезпечение, на практика
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кредитополучателя (вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) върху последния и
води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по
договора /видно и от сключения договори за поръчителство с втория ответник
и уговореното в него възнаграждение, по размер равняващо се на чистата
стойност на кредита/. Тоест, клаузата за предоставяне на обезпечение
противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети
безотговорната търговия с кредитни продукти.
Съдът намира, че при сключването на акцесорния договор, като част от
договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на
поръчител и възможност за индивидуално договаряне /изрично в договора за
кредит е посочено, че поръчителството следва да е от одобрено от
кредитодателя дружество/. Особено като се има предвид, че едноличен
собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е именно „КРЕДИСИМО“
ЕАД /справка в Търговския регистър/. Това води до значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца, не отговаря на изискването за
добросъвестност и в частност лишава длъжника от право на избор и
възможност за индивидуално договаряне.
5
Освен това, възмездността на договора за поръчителство прехвърля
върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която
потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Уговарянето на
такова възнаграждение, дължимо ежемесечно за срока на действие на
основния договор, води само до допълнително увеличаване на размера на
задълженията на кредитополучателя.
Предвид тясната връзка между сключения договор за кредит и договора
за поръчителство, съдът приема, че може да се направи обоснован извод, че с
втория договор, макар и сключен с трето лице /в случая втория ответник/, на
практика се цели да се заобиколи закона и в определянето на ГПР по основния
договор да се изключи възнаграждението за поръчителство, което обаче е
неразривно свързано с предоставения кредитен лимит.
Съдът намира тази практика на кредитодателя за незаконосъобразна и
опорочаваща добросъвестността при сключването на договори за кредит с
потребителите.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Ал. 4 на същия текст предвижда, че годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
С оглед направените по-горе изводи съдът приема, че това
възнаграждение за поръчителство, макар и уговорено в полза на лице,
различно от кредитодателя /в полза на поръчителя „Ай тръст“ ЕООД/,
представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на пар. 1, т.
1 от ДР на ЗПК и следва да бъде взето предвид при посочването на ГПР по
договорите за кредит /възнаграждението за поръчителство като разход е
свързано именно с договора за кредит/. Всяко друго разрешение поставя в
неравностойно положение потребителя и не отговаря на целта и смисъла на
Закона за потребителския кредит и на Закона за защита на потребителите.
Предвид тези разрешения, съдът приема, че посоченият в договора за
кредит размер на ГПР /16.72 %/ не отговаря на действителното фактическо
положение. Дори без нарочно заключение на вещо лице в тази връзка съдът
приема, че с включването на възнаграждението за поръчителство размерът на
действителния ГПР би бил в пъти над допустимия по закона, имайки предвид,
че размерът на възнаграждението /4898.16 лв./ е съизмерим с чистата
стойност на кредита /5086.39 лв./, поради което и само на това основание
съдът приема, че сключеният между страните – ищцата и ответника
„Кредисимо“ ЕАД договор за кредит е недействителен по смисъла на чл. 22
ЗПК.
Основателни в тази връзка съдът приема възраженията на процесуалния
представител на ищцата, че сключеният договор за поръчителство нарушава
принципът на добросъвестност, справедливост и еквивалентност на
престациите, поради което същият противоречи на добрите нрави,
6
представляващи морални норми, общи принципи, на които законът е придал
правно значение. Съгласно приетото в Решение № 1291/03.02.2009 г. по гр. д.
№ 5477/2007 г. по описа на ВКС, V г. о., когато се преценява дали една сделка
противоречи на добрите нрави съдът не може да се ограничи само до нейното
формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да
съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с
общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Тогава,
когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени
комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права,
при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и
очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на
недобросъвестност и накърнява добрите нрави. Именно такъв е и настоящият
случай, доколкото с уговарянето на възнаграждение за поръчител,
равностойно на получената в заем сума, неоправдано кредитополучателят
търпи значителна загуба, която няма как да е очаквал при сключването на
договора за кредит, чиято цел най-общо е набавянето на средства от спешен
порядък.
С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора
за кредит, а се цели едно допълнително оскъпяване на същия – получаването
на допълнително възнаграждение на кредитодателя, отчитайки свързаността
между двете ответни дружества. Очевидно крайната цел на договора за
поръчителство не е била да обезпечи вземанията на кредитора по
потребителския договор, а да му осигури получаването на завишен размер на
крайната сума, която следва да бъде върната от потребителя, заобикаляйки
изискванията на специалния закон за максимален годишен процент на
разходите по кредита /чл. 19, ал. 4 ЗПК/.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният главен иск
срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД за недействителност /нищожност/ на
договора за кредит и исковата претенция срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД
за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на поръчителство
са основателни и следва да бъдат уважени.
Ето защо съдът приема, че не дължи произнасяне по отношение на
предявения в условията на евентуалност срещу „Кредисимо“ ЕАД иск за
нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 1 от сключения между страните договор за
потребителски кредит.
По отношение на предявените насрещни искове:
С оглед направените изводи за нищожност на договора за кредит и само
на това основание съдът намира за неоснователна предявената в условията на
кумулативност с главните искове претенция за заплащане на сумата 856.31 лв.,
представляваща падежирала главница по сключения между страните договор
за кредит от ***** за периода 10.03.2024 г. – 10.07.2024 г., на основание чл.
430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. И това е така, доколкото тя би била дължима
при едно валидно облигационно правоотношение, каквото в случая не е
налице. В този смисъл този иск следва да бъде отхвърлен. Неоснователна в
този смисъл е и претенцията за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда
– 16.07.2024 г. до окончателното й изплащане.
7
Уважаването на главната искова претенция срещу ответника
„Кредисимо“ ЕАД е предпоставка за разглеждането на предявения в условията
на евентуалност иск с правно основание чл. 23 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Между страните не е спорно, че по така предоставения кредит, чиято
чиста стойност /главница/ е в размер на 5086.39 лв., не са извършвани
плащания от страна на кредитополучателя /ищцата в производството/.
Изрично в отговора по насрещните искове Й. Л. Л. посочва, че не оспорва
дължимите суми по размер.
По изложените съображения съдът приема, че тази насрещна искова
претенция е основателна и следва да бъде уважена изцяло. Основателна в тази
връзка е и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата
/чистата стойност на кредита/, считано от датата на подаване на насрещната
искова молба в съда – 16.07.2024 г. до окончателното й изплащане.
В молбата на ищцата Й. Л. Л. от 04.12.2024 г. по хода на делото в
насроченото първо по ред открито съдебно заседание на 11.12.2024 г. същата е
направила искане за разсрочване на изпълнението при уважаване на
предявения срещу нея насрещен иск за заплащане на сумата 5086.39 лв. на 12
равни вноски.
Ето защо с протоколно определение от проведеното на 11.12.2024 г.
открито съдебно заседание съдът е указал на ищцата /ответница по
насрещните искове/, че следва да установи твърденията си, че не би могла да
погаси претендираната сума наведнъж, тоест, че е в затруднено финансово
състояние, съответно, че са налице основания за разсрочване на изпълнението
с оглед имотното състояние на страната. Дадени са изрични указания на Й. Л.
Л., че не сочи доказателства, че е във влошено финансово състояние, както и
че не сочи такива, установяващи имотното й състояние във връзка с искането
за разсрочване на изпълнението. Указано е на Й. Л. Л., че ако не представи
надлежни доказателства във връзка с имотното си състояние в срок до
следващото насрочено по делото открито съдебно заседание, искането за
разсрочване на изпълнението ще бъде оставено без уважение.
Изпратено е нарочно съобщение с така дадените на страната указания,
което е получено от процесуалния й представител – адв. Д. Г. на 06.01.2025 г.
В проведеното по делото на 05.02.2025 г. ищцата не е представила
каквито и да е доказателства във връзка с така дадените й указания. Ето защо
и само на това основание съдът приема, че така направеното искане за
разсрочване на изпълнението по смисъла на чл. 241, ал. 1 ГПК е
неоснователно, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на разноските:
Ищцата по уважените главни искови претенции представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в размер на
399.39 лв. – държавна такса. Съдът намира, че съобразно посочената цена на
иска, ответникът „Кредисимо“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищцата разноски в размер на сумата 203.46 лв., а ответникът „Ай тръст“
8
ЕООД – 195.93 лв. /общата дължима държавна такса по двата иска, съобразно
цената им, е 399.39 лв./, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В производството ищцата се представлява от адв. Д. Г., който моли в
негова полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗА за оказаната правна защита и съдействие в полза на материално
затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Представен е и съответен
договор за правна защита и съдействие. Предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото, ангажирания в производството
доказателствен материал, проявената процесуална активност от страна на
процесуалния представител на ищцата, в това число депозирането на молби по
хода на делото, съответно съобразявайки цената и характера на така
предявените искове, както и формираната вече еднопосочна практика по
идентични казуси, с оглед и направеното възражение за прекомерност от
страна на ответниците, съдът приема, че всеки един от ответниците
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати в
полза на адв. Г. дължимото определено от съда за справедливо в случая
адвокатско възнаграждение от по 400 лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
По уважения насрещен иск с правно основание чл. 23 ЗПК ищецът
„Кредисимо“ ЕАД представя доказателства за платена държавна такса в
размер на 203.46 лв. Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът приема, че следва да е в размер на сумата 150
лв., изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, предвид характера на предявения иск,
неговия размер, ангажираните доказателства и процесуалната активност от
страна на представителя на страната. Ето защо съдът намира, че в полза на
„Кредисимо“ ЕАД следва да бъде присъдена сумата в общ размер 353.46 лв.,
на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски
кредит № *****2024 г., сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ***** и Й. Л. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ***** поради противоречие със закона, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19,
ал. 4 ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за предоставяне на
поръчителство от *****, сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ***** и Й. Л. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ***** като противоречащ на добрите нрави, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ***** срещу Й. Л. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ***** иск за осъждане на кредитополучателя
да заплати на кредитора сумата 856.31 лв., представляваща главница по
сключения между страните договор за кредит № ***** ***** за периода
9
10.03.2024 г. – 10.07.2024 г., на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
насрещната искова молба в съда – 16.07.2024 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Й. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***** да
заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***** сумата 5086.39 лв. /пет хиляди осемдесет и
шест лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща чистата стойност
на кредита /главница/ по сключения между страните и прогласен за нищожен
договор за потребителски кредит № *****2024 г., на основание чл. 23 ЗПК,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на насрещната искова молба в съда – 16.07.2024 г. до окончателното й
изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Й. Л. Л., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ***** за разсрочване на изпълнението на сумата 5086.39 лв.
на 12 равни вноски, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***** да заплати на Й. Л. Л., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ***** сумата 203.46 лв. /двеста и три лева и четиридесет и
шест стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски /държавна такса/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***** да заплати на Й. Л. Л., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ***** сумата 195.93 лв. /сто деветдесет и пет лева и
деветдесет и три стотинки/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски /държавна такса/, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***** да заплати на адв. Д. Г., Адвокатска колегия -
Ловеч, с № ***** със съдебен адрес: гр. Троян, ***** сумата 400 лв.
/четиристотин лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение
за оказаната правна защита и съдействие в полза на ищцата Й. Л. Л., ЕГН
**********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***** да заплати на адв. Д. Г., Адвокатска колегия -
Ловеч, с № ***** със съдебен адрес: гр. Троян, ***** сумата 400 лв.
/четиристотин лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение
за оказаната правна защита и съдействие в полза на ищцата Й. Л. Л., ЕГН
**********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Й. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***** да
заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***** сумата 353.46 лв. /триста петдесет и три лева
и четиридесет и шест стотинки/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски по уважения насрещен иск с
правно основание чл. 23 ЗПК, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
10
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11