Р Е
Ш Е Н
И Е
№______
том ______ стр._______
16.10.2013г.,
гр.Добрич
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря БИСТРА ХАДЖИЕВА разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №4465 по описа на ДРС за 2012г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от С.И.С. с ЕГН ********** ***
срещу Т. С. К. – М. с ЕГН ********** и М.И.М. с ЕГН ********** и двамата от с.***,
община Добричка, ул.”***” №** иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване
владението на недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, ж.к.”***”, ул.”***” №7,
представляващ поземлен имот с идентификатор ** по КК на гр.Добрич с площ от 224
кв.м. по документ за собственост, а по скица 225 кв.м., ведно с построените в
него жилищна сграда със застроена площ от 87 кв.м., а по документ за собственост с площ от 84 кв.м.,
обект с идентификатор ***, гараж със
застроена площ от 20 кв.м. по документ
за собственост, а по скица с площ от 18 кв.м., обект с идентификатор *** Излагат се съображения, че
ищецът заедно със сестра си М. Д. А. са закупили процесния недвижим имот. При
извършена проверка в Агенцията по вписвания гр.Добрич ищецът е установил, че
ответниците са закупили имота с нотариален акт №**, том **, рег.№**, нот.дело №***.
на нотариус Р. Г.от несобственик, като понастоящем същите го владеят и отказват
да предадат владението му. Претендират се и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са
подали писмен отговор на исковата молба. Излагат се съображения за
неоснователност на предявения иск и се настоява за отхвърлянето му. Ищец по
предявения иск е С.И.С., а видно от приложения по делото нотариален акт купувач
е лице с име С. И.С.. Ответниците
твърдят, че са придобили процесния имот на правно основание годно да ги
направи собственици - договор за покупко-продажба в предписаната от закона
форма. Праводателката на ответниците от своя страна е придобила имота въз
основа на договор за покупко-продажба, сключен с Д.А.Д.. От описаните в исковата
молба обстоятелства става ясно, че ищецът не живее в имота и дори не го е
посещавал. Ищецът е узнал, че ответниците са закупили имота от проверка в
Агенция по вписвания, е не защото му е било нарушено владението. Ищецът е с
постоянен адрес в гр.София и от години не живее в гр.Добрич. За да се уважи
предявения иск, ищецът трябва да установи, че той е собственик, което не се
постига с представените от него доказателства. Ответниците владеят имота на
годно правно основание, което не е отпаднало към настоящия момент. Прави се и
искане за присъждане на сторените по делото разноски.
С определение от 01.04.2013г. по делото е конституирано и трето лице –
помагач на ответниците – С.М.С. с ЕГН ********** ***. Третото лице помагач изразява становище за неоснователност на исковата
претенция.
Районният съд, след преценка доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи, без да има основание за това. При иск с правно основание чл.108 ЗС е
необходимо да се докаже: че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че
вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее
или държи вещта без основание.
От събраните
по делото доказателства безспорно се установява първоначалната легитимация на
ищеца С.И.С. като собственик на ½
ид.част от процесния недвижим имот, придобит въз основа на договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №**, том ***I, дело №***. на
нотариуса при ДРС. Идентичността на ищеца С.И.С. с купувача по сделката се
установява от събраните по делото писмени доказателства, вкл.удостоверение за
раждане, от които е видно, че лицето с ЕГН ********** е с имена С.И.С.. Имотът е придобит
от ищеца в съсобственост с М.Д.А., за която от свидетелските показания се
установява че е „доведена сестра” на ищеца.
С нотариален акт №** от 16.05.2008г., том **,
рег.№** н.дело
№***. на нотариус вписан в регистъра на НК
с рег.№**, вписан в СВп гр.Добрич с вх.рег.№**, акт №**, том ** дело №**. Д.
А. Д. /баща на М.Д.А./ е признат за собственик по давностно владение на спорния недвижим имот. От
приложената преписка по нотариално дело №***. се установява,
че с постановление от 16.05.2008г. нотариус Ю.Д. – Ка. е признала Д.А.Д. за
собственик по давностно владение на недвижимия имот, след разпита на
свидетелите М.П. Т., Г. Д. К. и И. Г.. А., обективиран в протокол от 16.05.2008г.
Съгласно чл.99 от ЗС,
правото на собственост се изгубва ако друг го придобие. Предвид заявеното от ищеца оспорване на констативния нотариален акт, с който се е снабдил Д. А.
Д. ответниците следва да установят правата на същия, признати с
посочения нотариален акт, т.е. че същият е владял
имота с намерение за своене за период от 10 години. По делото не са ангажирани
доказателства за валидното възникване на правото на собственост на Д.А.Д., основано
на давностно владение. Не се установи по делото
при ползването на имота, Д.А.Д. да е
имал намерение за неговото своене и да е завладял същия. Намерението за своене не
трябва да остане скрито, то трябва да намери външна изява в предприемане на
конкретни действия, които да станат достояние на собствениците и да показват
несъмнено, че лицето, което упражнява фактическата власт, отрича техните права
върху вещта и я държи за себе си. Разпитаните по делото свидетели не излагат
обстоятелства, доказващи владелчески действия на Д. Д.насочени срещу ищеца и М.Д.А..
Разпитаните по делото свидетели К.Т., И.И. и Р.А. излагат, че имотът
е закупен на името на ищеца С.И.С. и М.Д.А. със средства на техните родители Д.А.Д.
– баща на М. и Е.– майка на ищеца. Средствата били придобити от двамата
родители от продажба на техни собствени имоти. След закупуването на имота
родителите се развели и за него се грижел Д.А.. Последният извършвал текущи
ремонти по къщата, поддържал двора и пр. Ищецът и М. А. разполагали с ключ за
имота, имали достъп до същия, каго го
посещавали рядко, с оглед обстоятелството че ищецът живеел в чужбина, а М.А. в
гр.София. След закупуването на имота,
същият бил отдаван под наем, като получаваното наемно възнаграждение било
предоставяно на ищеца и М.А.. През 2007/2008г. М. А. се завърнала от гр.София и
баща й Д. А. й предложил да се нанесе да живее в имота. А. не приела
предложението, тъй като имотът бил „занемарен”. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Тодорова, Илиев и А., които
са еднопосочни и непротиворечиви и не се опровергават от други доказателства,
включително и гласни такива. Свидетелят К. К. излага, че не е виждал в имота
никой друг освен Д. А., който единствен е стопанисвал същия през „последните 7
години”. Обикновеното неползуване на имота обаче не води до изгубване на
правото на собственост. Неупражняването на фактическа власт върху собствения
имот, само по себе си, не представлява отказ от права. Намерението на Д. А. да
придобие по давност процесния имот се установява единствено от факта на
съставяне на констативния нотариален акт. Не се установи по делото явно и
необезпокоявано владение по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС, което да е довело до
придобиване на собствеността по давност. При това следва извода, че Д.А.Д. не е
придобил собствеността върху процесния имот
въз основа на давностно владение, поради което същият се явява съсобствен между ищеца С.И.С. и М.Д.А., като всеки от тях
притежава по ½ ид.част.
С договор за покупко-продажба от 21.07.2008г., обективиран в нотариален акт
№.**, том .**, рег.№**, н.д.№***. на нотариус с рег.№** на НК, вписан в СВп
гр.Добрич с вх.рег.№**, акт №**, том **, дело №***. Д.А.Д. прехвърля на С.М.С. собствеността върху
процесния имот.
С договор за покупко-продажба от 25.10.2012г., обективиран в нотариален акт
№**, том ** рег.№***, н.д.№**. на нотариус с рег.№** на НК, вписан в СВп
гр.Добрич с вх.рег.№**, акт №**, том ХХVI,
дело №***. С.М.С. прехвърля на ответниците Т. С. К. – М. и М.И.М. собствеността
върху процесния имот.
Приобретателите по посочените по-горе договори за покупко-продажба не
са могли да придобият повече права от
своя праводател, а щом като Д.А.Д. не е бил собственик на недвижимия имот, то и
ответниците не са станали собственици на същите. Договорите за покупко-продажба
не са произвели целеното вещно-правно
действие, извършената сделка не е транслирала собствеността върху имота и следователно ищецът се
легитимира като собственик на ½ ид.ч.
от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 72624.608.1740 по
КК на гр.Добрич с площ от 224 кв.м. по документ за собственост, а по скица 225
кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 87
кв.м., а по документ за собственост с
площ от 84 кв.м., обект с идентификатор ***,
гараж със застроена площ от 20 кв.м. по
документ за собственост, а по скица с площ от 18 кв.м., обект с идентификатор ***. В съответствие с
гореизложеното съдът намира исковата претенция за ревандикация на
гореописания недвижим имот за доказана и основателна и като такава
подлежаща на уважаване. Искът за
ревандикация на съсобствен имот може да бъде предявен от всеки един от
съсобствениците срещу третото лице несобственик, което владее имота без правно
основание, защото всеки собственик сам решава дали да ползва лично общата вещ
или да я владее чрез друг съсобственик. Предявеният иск по
чл.108 от ЗС, относно съсобствен имот от един от съсобствениците срещу
владеещия несобственик е действие на обикновено управление, поради което дори
ищецът да е собственик на идеална част от имота, може
да иска ревандикация на целия имот.
Като последица от изхода на спора на ищеца се следват сторените
по делото разноски в размер на 168,50 лв. държавни такси и 1500 лв. заплатено
адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Т. С. К. – М. с ЕГН ********** и М.И.М. с ЕГН ********** и двамата
от с.***, община Добричка, ул.”.**” №** да предадат на С.И.С. с ЕГН ********** ***
владението на недвижим имот, находящ се в гр.***, ж.к.”** 1”, ул.”***” №**
представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.Добрич с площ от
224 кв.м. по документ за собственост, а по скица 225 кв.м., ведно с построените
в него жилищна сграда със застроена площ от 87 кв.м., а по документ за собственост с площ от 84 кв.м.,
обект с идентификатор ***, гараж със
застроена площ от 20 кв.м. по документ
за собственост, а по скица с площ от 18 кв.м., обект с идентификатор ***, на основание чл.108 от
ЗС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответниците Т.
С. К. – М. с ЕГН ********** и М.И.М. с ЕГН ********** – С.М.С. с ЕГН **********
***.
ОСЪЖДА Т. С. К.– М. с ЕГН ********** и М.И.М. с ЕГН ********** и двамата от
с.***, община Добричка, ул.”***” №*** да заплатят на С.И.С. с ЕГН ********** ***
сторени
по делото разноски в размер на 1668,53 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ДОС.
Решението подлежи на отбелязване при условията на чл.115, ал.1 от ЗС в
шестмесечен срок от влизането му в сила.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: