О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№…..
гр.Тервел 28.02.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Тервел в закрито съдебно заседание на двадесет и осми
февруари,през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия : Росен Балкански
като разгледа гр.дело №436 /2019 година
по описа на Районен съд Тервел и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба с вх. № 2728/20.11.2019г. от П.Х.Г. с ЕГН ********** *** , чрез адв.В.М. ***,
със съдебен адрес ***, офис 4 срещу Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”- към МВР-София с адрес
гр.София, ул.”Пиротска” №171А .
-
Заявена е претенция ответната страна да бъде осъдена да заплати
на ищеца сумата от 1500,00 лева - представляваща
дължимото допълнително възнаграждение за
положен от ищеца извънреден труд за периода от 20.11.2016 година до 20.11.2019 година включително, получен в резултат
на преизчисляване на положения
нощен труд съобразно въведената в Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата / НСОРЗ /, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от завеждането на настоящата
ИМ - до окончателното изплащане на паричното вземане .
-
Заявена е претенция за
обезщетение за забава - сума в размер
на 220,00 лева- върху размера на главния иск
към дата на предявяване на иска .
Претенция за разноски ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ОТВЕТНИКА да заплати
изцяло сторените деловодни разноски , така , както са направени по делото .
С
исковата молба ищеца депозира
писмено доказателство – Договор за
правна помощ бл. № сер.Б, № 075560 на АК
Силистра .
С разпореждане №783 от
22.11.2019 година съдът е приел
исковата молба за редовна и е
разпоредил размяна на съдебните книжа на
основание чл. 131 от ГПК .
Разпореждането е било получено от
ответника на 13.12.2019 година.
В законоустановения едномесечен
срок е получен писмен отговор на
исковата молба - вх.№ 41 от
07.01.2020 година. С дадения
отговор ответната страна Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението”-София към Министерство на вътрешните работи,
представлявана от главен комисар Николай Николов, чрез процесуален представител ст.юрисконсулт С.П.,
с адрес за съобщения и призоваване гр.Варна, бул.Сливница №159 осповва иска . В цялост страната приема главния иск за допустим но
неоснователен , като и излага съображения в тази насока. Оспорва иска
по основание и по размер, като
неоснователен и недоказан , като в пряка последица тези съображения се
относят и до акцесорната претенция.
С дадения писмен отговор ответната страна
депозира писмени доказателства :
Пълномощно , рег. № 1983 р- 11436 /
08.08.2019 година за процесуално представителство – заверено копие ;
Писмо
- изх .№ 94-НН-198 от 29.08.2011
година на МТСП;
Заповед № 8121 з – 791 от 28.10.2014
година на Министъра на вътрешните работи – заверено копие;
Кадрова справка за ищеца;
Протоколи за отчитане на нощен труд и
графици за дежурства за периода от месец
ноември 2016 година до месец
ноември 2019 година включително –
заверени копия със заличени лични данни
на лицата, които не са страна по делото;
Платежни бележки за получено възнагжраждение от ищеца з амесеците – от месец
ноември 2016 година до месец
ноември 2019 година включително – заверени копия .
Съгласно чл.140 от ГПК след изтичането
на срока за отговор, съдът следва да се
произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата,
както и да насрочи делото в открито съдебно заседание.
Исковете като
предявени от лице разполагащо с активна процесуална легитимация пред надлежния
съд се явяват допустими и вероятно
основателни.
Твърдения обективирани по исковата молба :
Не се спори от страните и съдът приема за
установено между страните,
че ищеца е в трудово правоотношение с ответника за посочения по исковата молба период. Не се спори от страните по отношение за работното време
на ищеца - 24 часово сменно
непрекъснато денонощно дежурство
или 12 часа по предварително утвърдени
графици за смените .
През периода 20.11.2016г. до
20.11.2019 година
ищеца изпълнявал
служебните си задължителни смени, всяка от които включва
полагането на нощен труд - в часовия интервал от 22.00ч.-до 06,00 на следващия ден. Така общо за посочения период ищецът твърди , че е отработил 230 нощни смени .
Според твърдения обективирани
по исковата молба положения от
ищеца труд при сумирано
изчисляване на работното време, следва да се изчислява съгласно разпоредбата на
чл. 187, ал.З, ЗМВР - в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или
24-часови смени –сумирано
за тримесечен период .
Според ищеца
имайки предвид разпоредбата
на чл. 187, ал.5 ЗМВР , работата извън редовното работно
време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период - за служители работещи на смени .Така от организацията
на работа на служителя - на 24-, респ. 12- часови смени, при сумирано
изчисляване на работното време следва да се урежда съобразно разпоредбите на
чл.187,ал.5 - 6 от ЗМВР , предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно
време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Ищецът чрез своя
процесуален представител приема, че в настоящия случай следва да намери приложение
и нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд в дневен
. Това е така според ищеца, защото според редакцията на чл.
187,ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време , за неговото отчитане , за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи.
Ищеца приема, че към настоящия момент има два подзаконови
акта които уреждат такава материя : Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з -776 /29.07.2016г., но и в двете липсва ЛИПСВА ИЗРИЧНА РЕГЛАМЕНТАЦИЯ
за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата
на изрична регламентация обаче не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд
в дневен а представлява ПРАЗНОТА В УРЕДБАТА на реда за организацията и
разпределянето на работното време , на неговото отчитане , за компенсирането на
работата извън редовното работно време , режима на дежурства, времето на отдих
и почивката на държавните служители в МВР при наличие на такава непълнота в
специалната уредба , касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно да се приложи
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощно работно време, или коефициент 1.143. Неприлагането на тази разпоредба би довело
до поставяне на държавните служители , работещи в системата на МВР - в
неравностойно положение спрямо другите държавни служители, което е недопустимо.
С
исковата молба са направени
доказателствени искания:
Да се изискат и приложат от отв. страна :
Акта
за встъпване в Длъжност на ищеца;Кадрова справка за Ищеца ; утвърдените
поименни графици графици за дежурните смени в PC
„ ПБЗН „ -Тервел, удостоверяващи
полагане на труд - за исковия период - 20.11.2016г. - 20.11.2019г.; Заповеди за
определяне състава на дежурните смени за поддържане на постоянна оперативна
готовност в PC „
ПБЗН „ - Тервел - за исковия период; Протокол и за отчитане на положения труд и
сумираното изчисляване за всеки от триместърите на исковия период; счетоводни
документи - извлечения от сметки, ведомости за начисляване на работната
заплата, фишове и пр. удостоверяващи реалното изплащане на положения извънреден
труд, получен на база преизчисляване на часовете положен нощен труд, на база
общия брой денонощни дежурства за исковия период;Заповеди относно организиране
и разпределение на работното време на служителите в РС„ ПБЗН „ -Тервел-за
исковия период
Претендира се от съда ДА
БЪДЕ ДОПУСНАТА И НАЗНАЧЕНА СЪДЕБНО - СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, като в.л. след като се запознае с писмените
доказателства, представени от Ответника по делото и извърши справка на място -
в счетоводството, водено при Ответника, да даде заключение както следва: 2.1.
На колко часа общо възлиза положения от Ищеца нощен труд /респ. колко броя
нощни смени са положени / за заявения исков период - 20.11.2016г. -
20.11.2019г.? 2.2. Изчислен ли положения нощен труд съобразно методиката
въведена в Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
съответно каква е паричната равностойност на действително положения и
незаплатен и неотчетен от работодателя нощен труд, на база общия брой
отработени нощни часове - при спазване на методиката? 2.3.Какъв е размера на
обезщетението за забава върху главницата , изчислена по първия иск, като се вземе в предвид падежа ва всеки от
тримесечните периоди/ съобразно паричната му равностойност падежа на плащането
- всяко първо число на месеца, следващ изтичането на сумирания тримесечен
период-съответно до завеждането на ИМ - 20.11.2019г. - в сумарна величина ?
В зависимост от процесуалното поведени на
отв. страна ищеца запазва правото
си да ангажира допълнителни
доказателтсва и моли до
разпит за пълвото съдебоно
заседание да бъдат допуснати до разпит двама свидетели , при режим на водене от
страна на ищеца довеждане - които да установят следните групи обстоятелства :
че по време на всяко от полаганите денонощни дежурствав рамките на часовия диапазон от 22.00ч. - до 06,00 -
няма никакво прекъсване на изпълнението на постоянните трудови функции на ищеца , както и да докаажат поддържането на постоянната
оперативна готовност.
С дадения писмен отговор иска се
оспорва в цялост – по основание и размер.
Заявена е претенция да бъде
отхвърлен иска като неосноватален и недоказан, със съответните последици -
касаещи заплащане на юрисконсултско
възнаграждение .
С дадения писмен отговор ответната страна прави анализ
на въпросите касаеци
извънредния инощен труд полагат
от служители на РСПБЗН.
Според страната НСОРЗ се
прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички
предприятия по смисъла на § 1. т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда (КТ) независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, е
изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация,
за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен
служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР.
Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се
прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана
различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната
продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136. ал. 3 КТ), а
на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл.
140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).
Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6,00 ч.. като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице
твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.
Според
странат да се извърши преизчисляване на
часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, така
както се сочи по исковата
претенция получен от
съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на
нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово
правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде
дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която
регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с
принципа на йерархия на нормативните актове.
С дадения писмен отговор
страна сочи регламента
за заплащането на
възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните
служители в МВР - същите са са предмет
на подробна уредба в гл. XV, раздел VI и VII от специалния ЗМВР от 2006 г.
(Обн. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., отм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г.)
(ЗМВР-2006) и гл. VII, раздел VI и VII ЗМВР от 2014 г. (Обн. ДВ. бр.53 от 27
Юни 2014г„ последно изм. и доп. ДВ. бр.58 от 23 Юли 2019г.) (ЗМВР-2014).
В чл. 199 и 200 от ЗМВР-2006 е регламентирана основната
заплата: в чл. 201 допълнителното възнаграждение за продължителна работа, а
съгласно чл. 202 ал. 1 се изплащат допълнителни възнаграждения, като следва
изброяване на 5 вида възнаграждения. Част от тях са приложими за системата на
МВР (т. 1 - изпълнение на специфични дейности), а друга част са сред типичните
по чл. 67 от Закона за държавния служител (ЗДСл) — за прослужено време; за
извънреден труд, постигнати резултати. Съгласно чл. 202, ал. 2 и 3 размерите и
условията за изплащането на допълнителните възнаграждения се предвиждат с
актове специално за системата на МВР. Със Закона за изменение и допълнение на
ЗМВР, обнародван в ДВ, бр. 93 от 2009 г., е добавена ал. 5, според която извън
допълнителните възнаграждения по ал. 1 на държавните служители се изплащат и
други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския
съвет. В ДВ. бр. 88/2010 г. в ал. 1 е въведена т. 5 - възнаграждение за
специфични условия на труд, а в края на ал. 5 е добавено за държавните
служители от МВР. С новия ЗМВР-2014 уредбата е реорганизирана - старите чл. 201
и 202 по отношение на видовете възнаграждения са обединени в чл. 178; обособен
е нов чл. 1 79, чиято ал. 1 предвижда допълнително възнаграждение за груд през
нощта, на официални празници и време на разположение, а ал. 2 и 3 имат общо
значение, като ал. 3 възпроизвежда последната редакция на ал. 5 на стария чл.
202.
Според страната нормативната история на
регламента налага два изводаа:
Законотворческият
разум според странат предполага изброяването на видовете
възнаграждения да е изчерпателно, в противен смисъл е безсмислено в ЗМВР-2006
да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен размер, ако същото
се дължи по силата на ЗДСл. Излишно е и прибавянето в ЗМВР-2014 г. на
възнаграждение за труд през нощта, в почивни и празнични дни и време на
разположение, които също биха следвали от ЗДСл.
Допълнението
в чл. 202, ал. 5 ЗМВР-2006, касаеща характера на изброяването, на текста „за
държавните служители от МВР” показва желанието на законодателя недвусмислено да
лиши служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други
нормативни актове, които не са насочени специално към служители на МВР.
Последващото, нарочно добавяне на изричен текст не може да бъде отдадено на
нормотехническо излишество, още повече предвид синхрона между това добавяне,
едновременната отмяна на § 1а от ЗМВР- 2006, препращащ към ЗДСл, и
предвиждането на нов вид допълнително възнаграждение - за специфични условия на
труд. Думите в чл. 202, ал. 5 от ЗМВР-2006 „със закон или акт на Министерския
съвет” съществуват и към момента на това изменение, поради което не може да се
приеме, че добавката касае само подзаконовите актове. Законодателят не е
изключил възможността допълнително възнаграждение да бъде предвидено на друго
място в ЗМВР или в друг специален закон. Сходно е положението и с отчитането на
работното време и възнаграждението за извънреден труд. Приложението на общите
правила по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл. 211, ал.
7 от ЗМВР-2006 и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР-2014 г., които делегират на министъра
на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. С оглед на
нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им не са
налице предпоставките за субсидиарно прилагането на К1 и ЗДСл и актовете, към
които препращат.
Периода, за който ищецът търси допълнително
възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с
коефициент 1,143 е от 20.11.2016г. до 20.11.2019г.
През този период е действала
НАРЕДБА № 8121з-776 ОТ 29
ЮЛИ 2016 Г. ЗА РЕДА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И РАЗПРЕДЕЛЯНЕТО НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ, ЗА
НЕГОВОТО ОТЧИТАНЕ, ЗА КОМПЕНСИРАНЕТО НА РАБОТАТА ИЗВЪН РЕДОВНОТО РАБОТНО ВРЕМЕ,
РЕЖИМА НА ДЕЖУРСТВО, ВРЕМЕТО ЗА ОТДИХ И ПОЧИВКИТЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ В
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ в сила от 02.08.2016 г. Издадена от министъра
на вътрешните работи.
В чл.З, ал.З е регламентирано: „За държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
, което съответства на регламентация на
на този въпрос в чл. 187. ал. 3 ЗМВР.
В ЗМВР в чл. 187, ал. 3, законодателят е определил
продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова процесуалния
представител на отв. Страна приема, че не е налице празнота, а има специфична
законова уредба регулирааца треда на
ищеаца , която е различна
от различна от общата.
Процесуалния
представител на отв. Страна
приема, че не е начице основание да се
приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата-
посочена по НСОРЗ, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и
издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР). а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.
Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното
време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по
ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не
както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1.143.
За държавните служители, чиито служебни правоотношения са
уредени от ЗМВР. какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на
8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща
по смисъла на Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните
работи по 0,25 лв. на час, респективно Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г„
издадена от министъра на вътрешните работи, обн.. ДВ, бр. 98 от 8.12.2017 г., е
която се отменя Заповед № 81213-791/28.10.2014 г.
Така ответната
страна приема претенцията на ищеца за
неоснователна.
В чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на
държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които
се изплащат на служителите, като сред тях в г. 3 е и възнаграждението за
извънреден труд.
ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен
труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е
регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че
размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед
на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на
същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд представлява работа
извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за
служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното, законодателя ясно
разграничава извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд
са посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на
вътрешните работи.
С дадения писмен
отговор отв. Страна твърди, че
ищеца в
своята искова молба не прави
разграничение между извънреден и нощен труд и не отчита факта, че
допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по различен ред и
размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. В случая, ищецът
неправилно обосновава своята претенция с текста на чл. 187, ал. 6 ЗМВР .
По отношение на
претенцията за лихви и обезщетение за забава по чл. 84. ал.1 ЗЗД.
Претенцията за лихви има акцесорен характер и е в пряка
зависимост от дължимостта на главницата. В настоящият отговор са изложени
основания за недължимост на главните вземания (възнаграждението за положен
извънреден труд), поради което и претенцията за лихви се явява неоснователна.
Претенцията за обезщетение за забава по реда на ЗЗД е
неоснователна. За да се дължи такова обезщетение следва да е налице парично
задължение и длъжникът да е изпаднал в забава. Видно от приложените към
настоящия писмен отговор платежни бележки за изплатено възнаграждение за
положеният нощен труд ответникът е заплатил същият изцяло, поради което не е
налице такава забава задължителна предпоставка по чл.86 ЗЗД.
По отношение на доказателствените искания.
Отв. Страна се противопоставя на назначаването на ССЕ с посочени по
исковата молба задачи .
Възразяват срещу искането на ищеца за водене на двама
свидетели с оглед на фактите, които се искат да бъдат установени, а именно
непрекъсваемост на работното време от 22.00ч. – 06,00 часа и поддържане на оперативна готовност.
Направеното доказателствено искане е необосновано с оглед и на наличието на
писмени доказателства - протоколи за отчитане на нощен труд, графици за
дежурства и платежни бележки.
Оспорва се
искането за разноски на
ищеца.
Водим от горното и на основание чл. 140 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
Съобщава на страните писмения
доклад по делото а именно :
Обстоятелства
от които произтичат претенциите на ищеца :
Твърдения
подробно описани по- горе от съда
за налацие на положен от ищеца извънреден
труд / по исковата молба ищцовата
страна не е изрично разграничила размера на положения нощен труд,
който да се разграничи от размер
на положен извънреден труд/, което и предполага наличие на основания да се заявявя
настоящата претенция – който труд според
ищеца не му е заплатен по
коефициент .
Обстоятелства, от
които произтичат възраженита на ответната страна:
Твърдения, че не е
налице размер часове положен от ищеца извънреден труд, както и че положения от
него нощен труд му е
регулярно заплащан съгласно Заповед № 8121 з – 791 от 28.10.2014 година на Министъра на
вътрените работи.
Съдът разпределя
доказателствената тежест на страните
:
Доказателствената
тежест относно твърдението на ищеца, че има положен от него извънреден и нощен труд, както и че има неплащане за такъв
труд положен от ищеца, пада изцяло върху него .
Доказателствената
тежест относно твърдението на ответната
страна, че липсва положен
извънреден труд, а има такъв положен
нощен от ищеца и такъв му е
заплатен, пада изцяло върху ответната страна
.
В първото съдебно заседание,
предвид разнопосочните твърдения
на сраните по отношение на
основателността на така
предявения иск , съдът ще допусне и назначи
ССЕ, със следните задачи :
ДОПУСКА изслушването
на съдебно-счетоводна експертиза, със задачите, посочени в исковата
молба, а именно вещото лице, след като се запознае с графиците, нарядните
дневници, правилата за работа и водените книги, както и с приложените по делото
доказателства, да даде заключение за процесния период от 20.11.2016 година до 20.11.2019 година включително на следните въпроси:
1. Колко
са общият брой часове, положени като нощен труд по графиците за дежурство на
отчетен едномесечен и тримесечен период?
2. В
процесния период има ли преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от
работодателя на сумарното работно време?
3. Каква
е паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след
преобразуването на нощния към дневен, начислени ли са те към заплатата на ищеца
и платени ли са от ответника?
4.Да се изчисли 3 – месечната норма на
часовете работно време за всеки тримесечен период, включен в исковия период.
5. Да се се дадат часовете, изработени в съответствие с установените
графици за работа след превръщане на часовете нощен труд в дневен;
6.Да се даде разликата между нормата работно време и часовете,
изработени в повече при наличие на такава;
7. Да изчисли дължимата сума за заплащане на изработените часове по
съответна ставка при липса на надхвърляне на нормата работно време и като
извънреден труд за часовете над установената норма.
8.Какъв е размерът на обезщетението за забава от първо число на месеца,
следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска?
При и по повод ССЕ съдът дава възможност на страните да
посочат и дреги въпроси на които да даде отговор ССЕ.
Съдът
указва на
страните по настоящото дело, че имат правото
най- късно в първото съдебно заседание
трябва да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото и да предприемат съответните
процесуални действия, включително ангажиране на доказателства, като в случай че
не извършат това своевременно те губят възможността да направят това по- късно,
освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства или на новооткрити
доказателства станали известни на страните преди депозирането на исковата молба .
ПРИКАНВА
страните към спогодба .
НАСРОЧВА СЪДЕБНО заседание за
26.03.2020 година от 10,20 часа
за която дата да се призоват страните.
Към призовките за страните да бъде
приложен препис от настоящото определение, като
на ищеца се изпрати и препис от
дадения писмен отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен съдия
: