Присъда по дело №17771/2021 на Софийски районен съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА от 23 февруари 2023 г. по НОХД № 17771/
2021 г. по описа на СРС, НО, 7 състав:

СРП е повдигнала обвинение срещу А. Е. С за това, че 18.09.2020 г., около 23:00 ч. в
гр. София, в ж.к. „Красна поляна“, до бл. 209, като извършител в съучастиe с Т. А. М. –
извършител отнел чужди движими вещи – 1 /един/ бр. мобилен телефон марка „Huawei”,
модел „Y5p” с ИМЕИ 862114048901298 и ИМЕИ 862114049533975 на стойност 188,98 лв.
/сто осемдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/ и парична сума в размер на 400
лв. /четиристотин лева/ или всичко на обща стойност 588,98 лв. /петстотин осемдесет и осем
лева и деветдесет и осем стотинки/ от владението на М. М. Т., с намерение противозаконно
да ги присвои като употребил за това сила – ударил М. Т. с юмрук в областта на главата,
след което издърпал мобилния телефон от ръката му – гореизложеното представляващо
престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и срещу Т. А. М. за това, че
18.09.2020 г., около 23:00 ч. в гр. София, в ж.к. „Красна поляна“, до бл. 209, като
извършител в съучастиe с А. Е. С – извършител отнел чужди движими вещи – 1 /един/ бр.
мобилен телефон марка „Huawei”, модел „Y5p” с ИМЕИ 862114048901298 и ИМЕИ
862114049533975 на стойност 188,98 лв. /сто осемдесет и осем лева и деветдесет и осем
стотинки/ и парична сума в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ или всичко на обща
стойност 588,98 лв. /петстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/ от
владението на М. М. Т., с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това
сила – ударил с юмрук в лицето падналия М. Т., пребъркал чантичката му и отнел сумата от
400 /четиристотин/ лева – гореизложеното представляващо престъпление по чл. 198, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
След провеждане на открито разпоредително заседание, при което страните
подложиха на обсъждане въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, Съдът с определение по чл.
248, ал. 6, вр. ал. 1, т. 3 от НПК не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са ограничили правата на някой от подсъдимите или пострадалия М.
Т.. Последният, въпреки проведеното щателно издирване (обявен за ОДИ), не бе намерен, за
да бъде призован.
С определение от 12.01.2023 г. (влязло в сила на 28.01.2023 г.), на основание чл.
250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, Съдът прекрати наказателното производство
срещу Т. А. М., след като бе установено, видно от Акт за смърт № 0558 от 23.08.2022 г.,
издаден от СО, район „Красна поляна“, че същият е починал на 22.08.2022 г.
По аргумент от чл. 252, ал. 1 от НПК, съдебното производство продължи незабавно
по съкратената процедура на чл. 371, т. 2 от НПК, съгласно искането на подсъдимия А. С и
неговия защитник, като на основание чл. 372, ал. 4, след като установи, че самопризнанието
на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, Съдът
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт.
Представителят на СРП поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че
самопризнанията на подс. С се подкрепяли от събрания доказателствен материал. Предлага
се наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години, редуцирано на две години,
което да бъде отложено с изпитателен срок от пет години, тъй като към датата на деянието
лицето било неосъждано.
Защитата на подс. С смята, че обвинението било събрало доказателства, които
произхождали само и единствено от страна на пострадалия М. Т. и тези обстоятелства не
били проверени за достоверни. Пострадалият Т. говорил за три лица, участвали и
извършили процесния грабеж, но най-малкото участие в това имал подс. А. С. Вещта, която
1

е била отнета от негова страна, е била възстановена и върната в рамките на ДП. Починалият
подсъдим бил извършил допълнителни действия по отнемане на паричната сума, в които
действия подс. А. С не бил участвал. Държавното обвинение не било разделило действията
на двамата подсъдими, а предявило обвинение за съучастие, както по отношение на
отнемането на мобилния телефон, така и по отношение на отнемането на паричната сума.
По отношение на паричната сума обаче не били посочени никакви действия на подс. А. С,
говорещи за съучастие. По отношение на третото лице СРП неправомерно била преценила,
че следва да избегне наказателна отговорност, за да осигури показания и да свидетелства в
полза на обвинението и по този начин това лице да не носи наказателна отговорност.
Акцентира се на ниската интензивност на приложената сила от подс. С, тъй като, освен в
показанията на М. Т., не били налице медицински данни за нанасяне на леки телесни
увреждания. С оглед на възстановяването на вещта, за която бил обвинен подс. С и с оглед
на другите смекчаващите вината обстоятелства, които били ниската стойност на отнетата
вещ и на паричната сума, както и липсата на по-голяма отколкото законодателят е приел
употреба на сила и липсата на осъждане към момента на деянието, следвало да бъде
наложено наказание, което да е с превес на смекчаващите вината обстоятелства и в
хипотезата на чл. 55 от НК - под минималното предвидено в чл. 198, ал. 1 от НК.
Наложеното наказание не следвало да бъде изтърпяно ефективно, а да бъде с изпитателен
срок на основание чл. 66 от НК.
Подс. А. С в своята последна дума не взема отношение.
Съдът като разгледа всички събрани по делото доказателства и становищата на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, счита следното:
Относно подсъдимия:
Подс. А. Е. С, ЕГН: **********, е роден на .... в гр. София, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан към 18.09.2020 г., с начално образование, живущ в гр.
София, ул. „*******“ № 6, вх. А, ет. 1, ап. **.
Относно фактическата обстановка
По делото по безспорен начин е установено следното:
На 18.09.2020 г., около 23:00 ч. вечерта св. М. М. Т. излязъл от квартирата си,
находяща се в гр. София, в ж.к. „Красна поляна“ бл. 209, където живеел от скоро като се
насочил към заведение в ж.к. „Красна поляна“, което се държало от лице с прякор „Иво
Коня“. В себе си св. Т. носил мобилен телефон марка „Huawei”, модел „Y5p” с ИМЕИ
862114048901298 и ИМЕИ 862114049533975 и чантичката си с парична сума в нея в размер
на 400 лв. Св. Т. тръгнал да върви за по-пряко между блоковете, но тъй като не познавал
добре района и бил употребил алкохол преди това, се объркал и не знаел в каква посока да
продължи.
По същото време и на същото място в гр. София, в ж.к. „Красна поляна“ до бл. 209 се
намирали и подсъдимите Т. А. М. и А. Е. С (по прякор „Гунди“) и св. Т.С.Б.. Св. М. Т. ги
видял и решил да ги попита къде се намира заведението на „Иво Коня“. Подсъдимите Т. М.
и А. С видели, че непознатият за тях мъж видимо е употребил алкохол, не е много
ориентиран за мястото, на което се намира, и решили да го „ограбят“, тъй като наоколо
нямало хора, а самите те нямали никакви пари. Казали му, че ще му покажат къде се намира
заведението и продължили известно време заедно да вървят между блоковете, като си
говорили общи неща. Св. Т.Б. вървял напред заедно със св. Т., а зад тях вървели
подсъдимите Т. М. и А. С.
В изпълнение на взетото решение подс. А. С решил да вземе телефона от св. Т., тъй
като видял, че същият го държи в ръката си. Подс. А. С. ударил св. М. Т. с юмрук в областта
на главата, при което последният паднал на земята, а подс. С му казал: „Давай телефона
веднага“. Св. М. Т. се стъписал, но тъй като в телефона си имал важна за него информация,
2

му казал, че щял да им даде всичките си пари, които носи, само да не му взимат телефона.
Въпреки това подс. С издърпал мобилния телефон марка „Huawei”, модел „Y5p” от ръката
му и бързо се отдалечил от местопроизшествието, следван от св. Т.Б..
В този момент подс. Т. М. ударил с юмрук в лицето падналия на земята св. М. Т.,
пребъркал чантичката му и отнел намиращата се в нея парична сума от 400 лева, след което
също бързо се отдалечил от местопрестъплението. В този момент св. Т. започнал да търси
някой, който да му помогне, като видял младо момче – св. К. И.ов, на когото разказал какво
се е случило с него, като го помолил да се обади в полицията. Св. И.ов се съгласил и и на
място веднага дошъл полицейски патрул, който отвел пострадалия в районното управление.
Междувременно подсъдимите Т. М. и А. С („Гунди“), както и св. Т.Б. тръгнали към
заложна къща на пазара на „Красна поляна“, като подс. А. С дал отнетия по-рано мобилен
телефон на подс. Т. М., за да го заложи. На 19.09.2020 г. в 00:07 ч. подс. Т. М. заложил
мобилен телефон марка „Huawei”, модел „Y5p” с ИМЕИ 862114048901298 и ИМЕИ
862114049533975, за което концесионера в заложна къща „М и В Къмпани“ ЕООД – св. Б.
А.ов издал Заложен билет – 03983-20/19.09.2020 г. за сумата от 70 лева, предаден
впоследствие с протокол за доброволно предаване.
Свидетелят М. Т. възприел визуално подсъдимите Т. М. и А. С, като в протокол за
разпознаване на лица и предмети от 07.10.2020 г. разпознава подс. А. С като лицето, което
го е ударило и му е взело телефона, а в протокол за разпознаване на лица и предмети от
13.10.2020 г. разпознава подс. Т. М. като лицето, което след като е бил паднал на земята, го
е ударил, бръкнал в чантичката и му взел парите.
По доказателствата
Така установената фактическа обстановка, кореспондираща и на текстовата част на
обвинителния акт, предвид и основанията посочени в чл. 373, ал. 3 от НПК, се подкрепя
изцяло от самопризнанието на подсъдимия А. С, еднопосочно и със събраните в хода на
досъдебното производство гласни доказателства – показанията на свидетелите М. Т. (л. 6-8 и
л. 13), К. И.ов (л. 18) Т.Б. (л. 21-22) и Б. А.ов (л. 86), както и от показанията на поемните
лица Б. А. (л. 11), Б.Б. (л. 12), М.М. (л. 16) и Д.Й. (л. 17). Посочените показания (на
последните четирима в качеството им на поемни лица при проведено разпознаване на лица)
са в достатъчна степен последователни, логични, вътрешно непротиворечиви,
кореспондиращи помежду си, както и кореспондиращи на направеното от подсъдимия
самопризнание, поради което Съдът ги кредитира изцяло.
Фактическата обстановка се доказва и от писмените доказателства, събрани на
досъдебното производство и приети на съдебното следствие, както следва: протокол за
разпознаване на лица от 07.10.2022 г., ведно с фотоалбум, видно от който пострадалият Т. е
разпознал подс. А. С като лицето, което го е ударило и му е взело телефона (л. 9-10);
протокол за разпознаване на лица от 13.10.2022 г., ведно с фотоалбум, видно от който
пострадалият Т. е разпознал подс. Т. М. като лицето, което го е ударило в лицето и му е
взело парите (л. 14-15); протокол за оглед на ВД от 21.10.2022 г., ведно с фотоалбум (л. 23-
24); заключение на съдебно-оценителна експертиза (л. 26-27); протокол за доброволно
предаване от 07.10.2020 г. от св. А.ов на Заложен билет – 03983-20/19.09.2020 г. (л. 34);
Заложен билет – 03983-20/19.09.2020 г. (л. 35); протокол за доброволно предаване от
13.10.2020 г. от пострадалия Т. на документи, свързани с мобилен телефон марка „Huawei”,
модел „Y5p” с ИМЕИ 862114048901298 и ИМЕИ 862114049533975 и самите документи (л.
36-47) и справки за съдимост на подсъдимите С и М.. Посочените писмени доказателства
също следва да бъдат кредитирани, доколкото кореспондират на гласните такива и в
съвкупност с тях категорично допринасят за установяване на гореописаната фактическа
обстановка. В допълнение следва да се посочи, че разпознаванията на живо, при което
пострадалият Т. е посочил поотделно двамата подсъдими като извършители на деянието
спрямо него е осъществено съгласно изискванията на чл. 169 – 171 от НПК – с проведен
3

предходен разпит, с поемни лица и със съпоставяне на подсъдимия с три други лица, сходни
с него по пол, външност и възраст. Горните обстоятелства се потвърждават и от показанията
на поемните лица.
Не се установиха доказателства, които поставят под съмнение или оборват така
установената фактическа обстановка.
от правна страна:
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира, че подсъдимият А. С с
действията си е осъществил състава на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, за което го призна за виновен.
От обективна страна, подсъдимият С на 18.09.2020 г., около 23:00 ч. в гр. София, в
ж.к. „Красна поляна“, до бл. 209, като извършител в съучастиe с Т. А. М. (същият починал
на 23.08.2022 г.) – извършител отнел чужди движими вещи – 1 /един/ бр. мобилен телефон
марка „Huawei”, модел „Y5p” с ИМЕИ 862114048901298 и ИМЕИ 862114049533975 на
стойност 188,98 лв. /сто осемдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/ и парична
сума в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ или всичко на обща стойност 588,98 лв.
/петстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/ от владението на М. М. Т., с
намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила – ударил М. Т. с
юмрук в областта на главата, след което издърпал мобилния телефон от ръката му.
Всички съставомерни елементи на горепосоченото сложно съставно изпълнително
деяние по осъществена принуда чрез сила (ударил с юмрук пострадалия в областта на
главата), спрямо пострадалия, и последвалото в резултат на така осъществена принуда
отнемане на чужди движими вещи, както и един от неговите двама съизвършители, в лицето
на подс. А. С, се доказват по един в достатъчна степен несъмнен и категоричен начин от
кредитираните и обсъдени по-горе гласни и писмени доказателства. Сред тях съдът следва
да отчете убедителните, вътрешно непротиворечиви и устойчиви показания на пострадалия
Т., кореспондиращи както на показанията на другия свидетел-очевидец Т.Б., така и на
осъщественото от него разпознаване на живо, проведено съгласно изискванията на НПК.
Отнемането на различни движими вещи от владението на подсъдимия от страна на всеки
един от двамата подсъдими е в резултат на разпределението на ролите между двамата
съизвършители.
От субективна страна, престъплението е извършено при пряк умисъл –
подсъдимият съзнавал обективните елементи от състава на престъплението, както е
съзнавал и обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е и пряко е целял
настъпването на общественоопасните последици. Налице е общност на умисъла между подс.
С и подс. М. (починал в хода на съдебното производство). Това е така, доколкото решението
да се упражни принуда спрямо Т., с цел отнемане на държаните от него движими вещи, е
възникнало съвместно у двамата подсъдими, които са били улеснени от редица
обстоятелства: тъмната част на денонощието; липсата на други хора наоколо; видимо
опияненото състояние на пострадалия, което само е улеснило изпълнението на общия
замисъл. Тази общност на умисъла не се разколебава от обстоятелството, че всеки един от
двамата подсъдими е нанесъл отделни удари спрямо пострадалия, както и е отнел различни
движими вещи (подс. С – мобилния телефон, а подс. М. – паричната сума от 400 лева). Тези
действия не са резултат от самостоятелни решения на всеки един от подсъдимите, а
следствие на предварителното разпределение на ролите. Още повече, че двамата подсъдими
съвместно са възприели наличието на мобилния телефон в ръката на пострадалия, както и
основателно са предполагали, че същият разполага с парична сума, след като се е бил
запътил към конкретна кръчма. Пострадалият сам е обявил пред двамата, че предпочита да
му вземат парите в чантичката, вместо телефона.

4

ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието на подс. А. С за посоченото престъпление, Съдът
съобрази поотделно
смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало към датата на
деянието и
отегчаващите вината обстоятелства – формата на съучастие при осъществяване
на деянието, което самостоятелно отежнява неговата обществена опасност.
Съдът счита, че едновременното наличие на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства е пречка за приложение на чл. 55 от НК, като в настоящия случай е налице
известно преобладаване на смекчаващите вината обстоятелства, предвид чистото съдебно
минало на подс. С към инкриминираната дата. В тази връзка са налице основания за
налагане на наказание, съвпадащо с предвидения от законодателя минимум по чл. 198, ал. 1
от НК (предвиждащо лишаване от свобода от три до десет години), като съответстващо на
генералната и специалната превенция на наказанието в настоящия случай, като се приложи
и разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК. Налице са и предпоставките за условна присъда по
смисъла на чл. 66, ал. 1 от НК.
Предвид горното, на основание чл. 198, ал. 1 от НК, Съдът наложи на подс. А. С
НАКАЗАНИЕ – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, като на основание
чл. 58а, ал. 1 от НК, НАМАЛИ така определеното наказание с 1/3 и ОПРЕДЕЛИ
НАКАЗАНИЕ – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което, на основание
чл. 66, ал. 1 от НК, да бъде ОТЛОЖЕНО с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
По веществените доказателства
Наличният на л. 48 от ДП оптичен носител не е ВД, поради което остава към делото.
Относно разноските:
По делото няма декларирани разноски.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5

Номер на акта:	76
Дата:	23 февруари 2023 г. (в сила от 11 март 2023 г.)
Съдия:	Иван Александров Стоилов

Дело:	20211110217771
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 декември 2021 г.

Присъда по дело №17771/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите