Р Е Ш Е Н И
Е
№68
гр.Силистра, 08.10.2009 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди
и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Величка Маринова
Валери
Раданов
при секретаря Стефка Димитрова. и с участието на прокурор
при ОП гр.Силистра Свилен Тодоров, като разгледа докладваното от съдия Маргарита
Славова КАНД №62 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
Решение №**/09.06.09г. по АНД №518/2008г. Силистренският районен съд е отменил
Наказателно постановление №**/16.06.2008г. на Началника на Митница гр.Силистра,
с което на ”****”АД гр.***, представлявано от изпълнителния директор ****, е
било наложено наказание на основание чл.112 ал.І от Закона за акцизите и
данъчните складове /ЗАДС/, по вид “имуществена санкция” в размер на 3 595 /три
хиляди петстотин деветдесет и пет/ лева. Приел е, че правото на административнонаказващия орган да ангажира юридическата
отговорност на дружеството въз основа на властническия си акт – оспореното НП,
е било погасено при хипотезата на чл.34 ал.І ЗАНН, което е довело до
провеждането на недопустимо административнонаказателно
производство, въпреки изричния законов регламент.
Производството
е образувано по касационна жалба на началника
на Митница гр.Силистра, с искане за отмяна на оспореното решение на СРС. При
разглеждане на спора по същество, касаторът моли, да
бъде оставено в сила процесното наказателно
постановление, като законосъобразно, тъй като срокът за съставянето на акта за
установяване на административно нарушение по ЗАДС, по смисъла на чл.34 ал.І ЗАНН, следвало да се брои от издаването на Ревизионния акт по реда на чл.119 ДОПК, а не както е приел СРС – от датата на Ревизионния доклад по чл.117 ДОПК.
Ответникът
по касация ”****”АД гр.****, чрез представител
по пълномощие - адв.**** от АК гр.Русе, изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на атакуваното
решение на СРС.
Представителят
на Окръжна прокуратура счита,че
обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно, а касационната жалба основателна.
Дава заключение за отмяна на решението на СРС и потвърждаване на първоначално
оспореното наказателно постановление.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и следващите/ от АПК във връзка с чл.63 ал.І ЗАНН.
Силистренският
административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие за установено следното:
Касационните основания, които са заявени
и поддържани пред настоящата инстанция се свеждат до твърдения за допуснати от
СРС нарушения на съдопроизводствените
правила и на материалния закон /чл.63 ал.І ЗАНН във връзка с чл.348
ал.І т.1 и т.2 НПК/. Развито е оплакване и за необоснованост на атакуваното
съдебно решение, което не може да бъде предмет на настоящия касационен контрол
предвид очертаните в закона /чл.348 НПК/ отменителни
основания. Претендираната необоснованост поначало е
свързана с фактическата страна на спора, а последната, за касационния съдебен
състав е такава, каквато е установена от решаващия съд по фактите/чл.220 АПК/. Проблемът
с необосноваността е поначало проблем за фактите, а не за правната им
квалификация, което изначално го поставя извън регламентирания касационен
съдебен контрол. Жалбоподателят не е посочил конкретни действия на съда, които
да счита за порочни и да представляват нарушение на процесуалните правила, поради
което и проверката по това оплакване следва да се сведе до параметрите,
поставени от разпоредбата на чл.218 ал.ІІ АПК.
Административно-наказателният спор пред
първата съдебна инстанция е бил съсредоточен върху приложението на действащите
правни норми. Спор по фактите не е имало и те правилно са установени и
възприети от СРС. При обективно възприетата фактическа обстановка по делото,
съдът е изградил законосъобразен решаващ извод за нарушение на нормата на чл.34
ал.І ЗАНН. Пред него не е стоял за обсъждане изобщо въпроса със субективната
страна на деянието, формата на вина и авторството /конкретния извършител/,тъй
като е ангажирана засилената отговорност на ЮЛ /търговско дружество/,с налагане
на имуществена санкция,която е обективна и следователно, горните обстоятелства
са без значение за законосъобразността на упражнената наказателна власт от АНО.
Ответното по касация акционерно
дружество притежава Лиценз №***06г. за управление на данъчен склад, издаден от
директора на Агенция „Митници”.Със Заповед №***/03.05.07г. на началника на
Митница гр.Силистра е възложена ревизия по ЗАДС, като е разпоредено
тя да обхване задълженията за акциз за периода:01.07.06г.-31.03.07г. За
констатациите от ревизията, на 17.08.07г. по реда на чл.117 ал.І ДОПК, е
съставен Ревизионен доклад №***, който е регистриран в Митница гр.Силистра на
същата дата. Подписан е от митническите служители **** – ръководител на ревизионния
екип, който е съставил и АУАН №***/22.01.08г.; **** и **** – участвали в
ревизията и посочени като свидетели при съставянето на АУАН. Според
разпоредбата на чл.117 ал.ІІ ДОПК ревизионният доклад трябва да съдържа
определен обем, изчерпателно посочени в закона реквизити, което от приложения
по делото РД се установява, че стриктно е спазено. В Раздел „Б”- Данъчни
периоди и разчитане с бюджета, по т.9, отнасяща се до данъчен период м.март.2007г.
/л.35/, е обективирана констатация, която попълва
фактическия състав на възведеното с АУАН административно нарушение. Тази
констатация буквално е възпроизведена в релевантния за настоящия процес Акт за
установяване на административно нарушение, както и в завършващия ревизията Ревизионен
акт №*** от 05.11.2007г. Актосъставителят **** се е
позовал на ревизионния акт и на доказателствата, приложени към него, които са
събрани и приложени още към ревизионния доклад, подписан от същия митнически
служител, като ръководител на ревизионния екип. Правилно при тези
обстоятелства, районният съд е приел, че датата „на откриване на нарушителя” по
смисъла на чл.34 ал.І ЗАНН, е датата на съставяне на Ревизионния доклад,
когато, обобщавайки констатациите си от проведената ревизия, екипът от
ревизори, измежду които е и актосъставителя, е
установил фактическите обстоятелства относно неначисляване на следващ се акциз.
Неоснователно касационният жалбоподател се позовава на по-късната дата
05.11.07г.,когато е съставен Ревизионния акт. С него на базата на установените
вече обстоятелства относно изпълнението или неизпълнението на задълженията
/ясно изразени в ревизионния доклад от 17.08.07г./ са установени акцизните задължения на
дружеството за посочения данъчен период по ЗАДС. При това положение, изводът на
СРС относно неспазване на срока, който има характер на правопогасяващ,
предвид изричния законов текст на чл.34 ал.І ЗАНН, е правилен и законосъобразно
е счетено, че е осъществено особено съществено нарушение на закона, довело до
развилото се недопустимо административнонаказателно
производство, което е самостоятелно основание за отмяна на оспореното
наказателно постановление. Без да се е позовал изрично на Тълкувателно
постановление №10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС, районният съд е изследвал служебно
горния правно значим въпрос по делото, което е в съгласие с точния разум на
закона и задължителното му тълкуване, извършено от ВС. Точка 12 от посоченото
по-горе Постановление на Пленума на ВС гласи:„Административнонаказващите
органи и съдилищата са длъжни служебно да следят и да не предприемат и
съответно прекратяват започнатото производство, щом като установят, че от
откриване на нарушението до съставяне на акта е изтекъл три-месечния срок…”
Повдигнатият пред настоящата инстанция
спор е изцяло правен и се концентрира върху тълкуването и прилагането на чл.34
от ЗАНН, поради което касационният състав дължи допълване на мотивите, изложени
от СРС към иначе правилно изградения краен решаващ извод за погасяване на
властническото правомощие на органа касатор да
ангажира административнонаказателната отговорност на
ответното дружество след изтичане на тримесечния срок от откриване на
нарушението и неговия извършител по смисъла на чл.34 ал.І ЗАНН.
Установената
от чл.34 ЗАНН давност се различава съществено по правната си същност от
давността установена в чл.110 и следващите от ЗЗД. В случая се касае за давност,
при изтичането на която,се погасява правоотношение, свързано с реализиране на административнонаказателна отговорност /като един от
видовете юридическа отговорност/, страни по което са държавата /чрез нейните
органи/ и конкретния правен субект. Това правоотношение се характеризира с
публично правния си характер,произтичащ от неравнопоставеността на страните по
него. В хипотезите на чл.110 и сл. ЗЗД е регламентиран институт на гражданското
право, поради което нито един правен довод не може да обоснове правоприлагане
по аналогия с чл.115 и чл.116 ЗЗД, относно спирането и прекъсването на
давността. Наказателното и административното право стриктно уреждат срока на
давността, както и основанията за нейното спиране или прекъсване с оглед реализиране
на административнонаказателната отговорност. Тази
правна конструкция впрочем е възприета и в чл.46 от Закона за защита на
конкуренция и други специални закони и не е прецедентна
за административното ни правосъдие.
Касационният жалбоподател недопустимо
смесва правната същност и последиците на ревизионното производство по ДОПК,
завършващо с акта по чл.119 ДОПК, който е индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 ал.І АПК и административнонаказателното
по ЗАНН, завършващо с властнически акт, дейността по чието издаване по своето
предметно съдържание е юрисдикционна
/правораздавателна/ дейност,с която по повод на редовно съставен АУАН и при
следване на опростено състезателно производство,се решава със силата на
присъдено нещо административноправен спор и се налага
санкция – административно наказание. Издаването на ревизионен акт, респ.
влизането му в сила, не е необходима предпоставка за определяне на данъчно, респ.
акцизно задължение /вид косвен данък/ при наличие на данни за извършено
административно нарушение и за ангажиране на административно наказателната
отговорност по тези норми от фискалните закони. Необосновано касаторът поддържа тезата, че „вътрешното убеждение” на АНО
се изграждала едва със съставянето на РА, тъй като до тогава текат срокове за
възражения от ревизирания субект, тяхното обсъждане и формиране на крайни
изводи относно дължимостта на публичните задължения,
тяхната природа, основание в закона и доказателствата. Административнонаказателното
производство е със самостоятелно правно битие и не е поставено в никаква
зависимост от ревизионното такова по ДОПК.
За целите на настоящия акт, относно
взаимната обвързаност и отношение на административни и административнонаказателни
правни институти и норми, се налага открояването на данъчното правоотношение
като вид административно правоотношение,което възниква и се развива между
държавата /в лицето на компетентния публичен орган по приходите/ и физическите
или юридическите лица. Данъчнозадължени лица са тези, които следва в
предвидените от закона срокове да изготвят и подадат данъчни, респ. акцизни
декларации с вярно съдържание. Характерно за данъчното, респ. акцизното
правоотношение е и това, че прилагането на съответната норма се осъществява в
повечето случаи именно от данъчнозадължените лица, напр. чрез подаване на акцизни
или данъчни декларации, справки-декларации по ЗДДС и др. Това е дейност на
гражданите и съответните лица от търговските дружества, а не на данъчните
органи. В обобщение на горното следва, че данъчните, респ. акцизните задължения
възникват ex lege и стават
изискуеми с настъпването на определения в ЗАДС падеж, а ревизионният акт е
резултат от извършена ревизия /чл.112 и сл. ДОПК/, като една от формите за
осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите, наред
с останалите данъчни, осигурителни или митнически проверки. Публичните
задължения са определени по основание, субект и размер в съответните специални
закони, т.е. те винаги са определяеми /ликвидни/ и с настъпването на датата на
падежа им, стават и изискуеми. А когато едно ликвидно и изискуемо публично
задължение не бъде изпълнено доброволно, то може да бъде събрано по
принудителен ред. Следователно, основната функция на ревизионния акт, като
правен инструмент,е да послужи като изпълнителен титул и в този смисъл не би
могъл да се третира и като юридически факт по отношение на акцизното задължение.
С РА само се констатира вече възникналото по силата на закона акцизно
задължение, поради което и не може да има значението което му придава органа –
касационен жалбоподател. В този смисъл ТР №1/07.05.09г. на ВКС по т.д.№1/09г.,
Наказателна колегия.
От
изложеното следва категоричната констатация за автономност и независимост на
административното производство по ДОПК и административнонаказателното
по ЗАНН, в областта на публичните фискални правоотношения. Резултатите от
проведеното ревизионно производство не обвързват по никакъв начин
административно наказателното производство, което има свой самостоятелен правен
живот, нормиран с текстовете на чл.33-чл.58 ЗАНН. Аргумент за това се съдържа и
в изричния текст на чл.52 ал.ІV ЗАНН, задължаващ АНО преди произнасянето си по
преписката, да извърши самостоятелно разследване на спорните обстоятелства, ако
това се налага. Ето защо, правилно СРС е изследвал обстоятелствата от кръга на
подлежащите на доказване по чл.102 НПК единствено със способите и средствата на
НПК, вкл. относно законоустановените срокове по чл.34 ЗАНН, без да презумира формалната доказателствена
сила на заключенията на митническите органи и на съставения Ревизионен акт,
както не би могъл да направи това и по отношение на което и да било друго
доказателство /чл.14 ал.ІІ НПК/.
С горните допълнителни мотиви, подкрепящи
изцяло извода на СРС за допуснато нарушение от АНО на разпоредбата на чл.34
ал.І ЗАНН – несъмнено отменително основание, настоящият
съдебен състав счита, че не се дължи обсъждане на обстоятелствата по същество, с
оглед извършваната проверка на правилността на обжалвания съдебен акт. По тези съображения
Административният съд гр.Силистра намира, че въззивното
решение е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на
касационни основания за неговата отмяна.
Воден
от изложеното и при условията на чл.221 ал.ІІ АПК, във връзка с чл.63 ал.І ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №127/09.06.2009г., постановено по АНД №518//2008г. по описа на
Силистренския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.