РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Варна, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети май през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20223100900735 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД
и чл. 497, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД от С. Г. А., ЕГН **********, от
***********************, против "Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София за
заплащане на сумата в размер на 48 600 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, от които 41 900 лева за претърпените болки и
страдания, изразяващи се в причинени телесни увреждания и 6 700 лева,
изразяващи се в причинените негативни психически преживявания и
емоционален стрес, причинени в резултат на ПТП на 04.12.2021 г., допуснато
по вина на Д. Г. К., като водач на л.а. марка „Хонда Сивик“, с рег. № ****,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2021 г. /датата на
ПТП/ до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 04.12.2021 г. в гр. Варна на бул. „Цар
Освободител“, на пешеходната пътека до ****************** е настъпило
ПТП между л.а. марка „Хонда Сивик“, с рег. № ****, управляван от Д. Г. К. и
ищцата С. Г. А., като пешеходец. В резултат на настъпилото ПТП по
1
непредпазливост Д. Г. К. причинил на С. Г. А. средна телесна повреда.
Ищцата била откарана в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, където след
преглед е установено счупване на десния голям пищял, обусловило трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник за срок от около три до
четири месеца. По време на лечението, ищцата се нуждаела от чужда помощ,
за да се справя с ежедневно битовите си нужди. Поради силните болки в
областта на десния долен крайник, през първите месеци ищцата приемала
допълнително болкоуспокояващи. Няколко месеца след настъпването на
ПТП, ищцата започнала да се възстановява постепенно, както и да се движи.
Твърди се, че независимо от това при рязка промяна на времето ищцата усеща
болки, включително и при допир на увреденото място. След настъпването на
ПТП ищцата претърпяла и силен емоционален стрес, като продължава да
изпитва страх от приближаващи се към нея моторни превозни средства.
Излага се, че към момента ищцата продължава да изпитва нужда от чужда
помощ, както и че невъзможността й да работи й причинява допълнителен
стрес и чувство на бреме за близките й. Ищцата предявила писмена
претенция пред ответното дружество за заплащане на застрахователно
обезщетение, но ответникът отказал, поради което предявява претенцията си
пред съда.
С допълнителна искова молба се поддържа иска и се оспорват
направените от ответника възражения за съпричиняване на вредоснония
резултат от пострадалата, както и за вината на дееца и причинно – следствена
връзка между настъпилото ПТП и получените увреждания.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който се оспорва основателността на предявения иск. Ответникът оспорва
наличието на вина на водача Д. К., управлявал л.а. марка „Хонда Сивик“, с
рег. № ****, като твърди, че липсва противоправно поведение на водача,
поради което и не следва да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя. Оспорва наличието на причинно – следствената връзка между
твърдените телесни увреждания и настъпилото ПТП. Не оспорва наличието
на застрахователно правоотношение. Излага, че е налице съпричиняване на
вредосния резултат, изразяващо се в нарушение на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП
от страна на пострадалата. Твърди се, че ищцата е предприела внезапно
пресичане, без да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства.
Застрахователят възразява, че претендираното обезщетение за неимуществени
2
вреди е изключително завишено по размер. Оспорва вида и интензитета на
твърдените телесни увреждания, като излага, че размерът на претендираното
обезщетение е изключително завишен. Ответникът оспорва наличието на
отказ по предявената от ищцата извънсъдебна претенция, като сочи че е
отказано изплащане на обезщетение на представител на ищцата, тъй като
последният се легитимирал пред ответника с пълномощно, което не
отговаряло на изискванията на чл. 338 от КЗ. С отговора на допълнителната
искова молба поддържа направените оспорвания.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата подържа
иска и моли да бъде уважен, ведно с присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на застрахователя
оспорва иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по
размер.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
С влязло в сила споразумение, обективирано в протокол № 752 от
01.11.2022 г. по НОХД № 4305/2022 г. по описа на ВРС водачът на л.а. марка
„Хонда Сивик“, с рег. № ******* Д. Г. К. е признат за виновен, че на
04.12.2021г. в гр. Варна е нарушил правилата за движение и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С. Г. А., изразяваща
се в счупване на десния голям пищял, обусловило трайно затруднение на
движенията на десен долен крайник за срок от около три до четири месеца,
при неусложнен оздравителен процес.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът прие за безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване, че лек автомобил марка
„Хонда Сивик“ към дата 04.12.2021 г. е бил застрахован по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество; на
04.12.2021 г. Д. Г. К. при управление на МПС марка „Хонда Сивик“, с рег. №
**** е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на С. Г. А., както и обстоятелството, че
ищцата е отправила писмена претенция пред ответника на 10.12.2021 г., по
която не е извършено плащане.
3
От показанията на свид. Д. Г. К. се установява, че основната причина за
ПТП е, че той късно е забелязал пешеходката. Ищцата е била на пешеходната
пътека, движела се е с нормален ход.
От заключението на вещото лице М. по САТЕ, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
към датата на ПТП, пътния участък е бил съставен от две срещуположни за
движение пътни ленти, разделени с добре видима единична осева линия.
Пешеходната пътека е била сигнализирана както с вертикални знаци така
също с добре видима маркировка. Ударът е настъпил спрямо ширината на
пешеходната пътека, в лентата за движение на автомобила, непосредствено
след преминаване на продължението на осевата линия от пешеходката.
Установява се също така, че пешеходката не е попадала в опасната зона на
автомобила при стъпване на пътното платно, спрямо ширината на
пешеходната пътека.
По делото е представена медицинска документация във връзка с
лечението на ищцата, която е съобразена от вещото лице при изготвяне на
заключението му по СМЕ. От заключението на вещото лице Д. по съдебно-
медицинската експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат на ПТП от
04.12.2021г. ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване
на големия пищял на дясната подбедрица в горна трета. Към момента на
проведения клиничен преглед на 11.04.2023 год. е установена разлика в
областта на двете коленни стави, налице е ограничение в сгъването на
дясната колянна става, силно затруднено клякане и сгъване на дясната
колянна става. Това травматично увреждане е обусловило трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник за период не по-малък от 4-5 месеца,
като и към настоящия момент е налице гореописания дефицит. При такава
травма се налага извършване на рехабилитация и физиотерапия. А. е
провеждала многократно контролни прегледи и извършвала
рехабилитационни процедури.
От заключението на вещото лице А. по съдебно-психиатричната
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че в резултат на пътния инцидент на
04.12.2021г. при ищцата са се развили симптомите на Разстройство в
4
адаптацията с тревожно - фобиен синдром F43.2. Клиничната картина
включва тревожност, усещане за гняв, понижено настроение, нарушен сън и
апетит, натрапчиво припомняне на събитието. Изразеността на симптомите на
дезадаптация съвпада с периода на физическото възстановяване на ищцата,
приблизително 3-4 месеца. Към момента на изследването като остатъчни
симптоми могат да се разглеждат актуализираните фобийни изживявания при
ситуации сходни с ПТП-то и свързаното с това отбягващо, предпазно
поведение.
За установяване болките и страданията на ищцата по делото са
ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Денка Добрева
и Ивет Дамянова, чиито показания съдът възприема в частта, съдържаща
данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства, както и с оглед разпоредбата на
чл.172 от ГПК.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Ищцата претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се
позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на
застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По
силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят
покрива в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се
реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат
от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е
отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.432 от КЗ законът признава в полза на
пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува
5
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата
и застрахователя, следва да е проведено и рекламационното производство.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” към процесната дата между собственика на л.а.
марка „Хонда Сивик“ и ответното дружество е безспорно между страните.
Към датата на ПТП водачът на автобуса е бил обхванат от застрахователната
закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна
обуславя правото на пострадалия да предяви иск против застрахователя.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена
задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за
вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с влязлото в
сила споразумение са установени обстоятелствата относно авторството,
противоправността и вината за извършеното от Д. Г. К. на 04.12.2021 г., като
водач на л.а. марка „Хонда Сивик“, в резултат на което е причинена средна
телесна повреда на ищцата, изразяваща се в счупване на десния голям пищял,
обусловило трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за
срок от около три до четири месеца, при неусложнен оздравителен процес.
С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно сключено
застрахователно правоотношение по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника - застраховател,
6
съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на
отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищцата
вреди от деликта.
В заключението си вещото лице по съдебно-медицинска експертиза
установява наличието на причинна връзка на твърдените от ищцата
физическите увреждания с процесното ПТП, а именно: счупване на големия
пищял на дясната подбедрица в горна трета, обусловило трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник за период не по-малък от 4-5 месеца,
като и към настоящия момент е налице гореописания дефицит.
При определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да
го определи по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, като съобрази
обществения критерий за справедливост и действително претърпените от
ищеца неимуществени вреди, както и че болките и страданията и другите
нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават
само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и след това.
С оглед характера на причинените на ищцата увреждания и
невъзможността да се отделят претърпените болки и страдания от различните
травми, както и от психологическата травма, съдът намира, че следва
обезщетението за неимуществени вреди да се определи в общ размер, който
да обхваща и отчита вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на
ищцата са били причинени физически увреждания, довели до болки и
страдания през относително продължителен период от време, както и
психична травма. С оглед на изложеното съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 40000 лева.
В писменият си отговор ответникът прави изявление за наличието на
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, изразяващо се в
нарушение на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП от страна на пострадалата. Твърди се,
че ищцата е предприела внезапно пресичане, без да се съобрази с
приближаващите се пътни превозни средства. От показанията на свид. Д. Г.
К., както и от заключението на вещото лице по САТЕ, се установи, че към
момента на удара ищцата правомерно и с нормален ход на движение е
пресичала пътното платно на обозначена пешеходна пътека. Поради това
възражението на застрахователя за съпричиняване на вредите от страна на
7
пострадалата е неоснователно.
Следващото се обезщетение за неимуществени вреди е в размер на
сумата от 40000 лева до който размер предявеният иск се явява основателен и
следва да се уважи, като претенцията следва да се отхвърли за разликата над
сумата 45000 лева до пълният предявен размер от 48600 лева.
По отношение лихвата за забава върху претендираната сума:
Застрахователят дължи законна лихва върху дължимото обезщетение,
считано от датата на отправяне на застрахователна претенция към
застрахователя по чл. 380 КЗ, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1,
т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви
застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. С оглед
направеното искане, главницата от 40000 лева следва да се присъди ведно със
законната лихва считано от 10.12.2021г. до окончателното й изплащане, а
искането за присъждане на лихва следа да се отхвърли за периода от
04.12.2021 г. до 10.12.2021 г. Доводите на застрахователя, че не дължи
законната лихва преди датата на завеждане на исковта молба са
необосновани, т.к. не са представени доказателства писмо изх.
№3822/04.08.2022г. (л.122) да е връчено на пълномощника на ищцата.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените по делото разноски (1500 лева по списък),
съразмерно с уважената част от иска, в размер на 1234.57 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника направените по делото разноски (1200 лева по списък;
8
сумата от 50 лева – депозит за свидетел, подлежи на връщане), съразмерно с
отхвърлената част от иска, в размер на 212.35 лева.
Ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и разноски на
основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за
производството държавни такси се събират от ответната страна по аргумент
от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
за производството държавна такса върху уважения размер на иска в размер на
1600 лева, както и направените от бюджета на ВОС разноски за заплащане
възнаграждения на вещи лица в размер на 550 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София да заплати на основание
чл. 432 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД на С. Г. А., ЕГН **********, от
***********************, сумата в размер на 40 000 лева (четиридесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от причинени телесни увреждания и
негативни психически преживявания и емоционален стрес, причинени в
резултат на ПТП на 04.12.2021 г., допуснато по вина на Д. Г. К. като водач на
лек автомобил, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.12.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума 40000 лева до претендираната сума от
48600 лева, а искането за присъждане на лихва за периода от 04.12.2021 г. до
10.12.2021 г.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София да заплати на основание
чл. 432 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД на С. Г. А., ЕГН **********, от
***********************, сумата от 1234.57 лева (хиляда двеста тридесет и
четири лева и 57 стотинки), представляваща направени по делото разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Г. А., ЕГН **********, от *********************** да
9
заплати на "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата от 212.35 лева
(двеста и дванадесет лева и 35 стотинки), представляваща направени по
делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата за производството
държавна такса в размер на 1600 лева (хиляда и шестстотин лева) върху
уважения иск, както и направените от бюджета на ВОС разноски за
заплащане възнаграждения на вещи лица в размер на 550 лева (петстотин и
петдесет лева), на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10