О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
78 13.03.2020 г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковски Окръжен
съд, наказателен състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети март през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА ТЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПЕТЕВА
ФИЛИП
ФИЛИПОВ
като
разгледа докладваното от председателя
ВЧНД № 124 от 2020 год., по описа на Окръжен съд -
Хасково,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 345, вр.
чл. 249, ал.3 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при Районна
прокуратура – Харманли против определение № 29, постановено от Районен съд –
Харманли по НОХД № 541/2019г. в разпоредително заседание, проведено на 05.02.2020
г., с което съдът, на основание чл. 249, ал. 1 от НПК, е прекратил съдебното
производство и върнал делото на прокурора, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимия. В протеста са изложени доводи за неправилност и необоснованост на
атакувания съдебен акт, като се поддържа, че от материалите по делото не можело
да се направи извод, до който е достигнал решаващият съд. Счита, че подсъдимият
Х. бил щателно издирен на всичките му известни по делото адреси, като същият бил
установен на адрес в К. И., след което била изготвена и изпратена молба за международна
правна помощ в К. И. Бил надлежно призован за
участието му в производството в качеството му на обвиняем и му били разяснени
правата, които имал по НПК. В подкрепа на изложеното е цитирана и практиката на
касационната инстанция, че правото на защита на обвиняемия не можело да бъде
упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно
наказателно правосъдие чрез препятстване постигането на целите, посочени в чл.
1 от НПК. Институтът на задочното производство, макар и ограничаващ
възможностите за пълноценно упражняване на правото на защита, било съвместимо с
разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 57, ал. 2 от КРБ. Правото на лично участие
на обвиняемото лице в наказателното производство било основно такова, но
преодоляването му било допустимо при категорични данни, че лицето не желае да
се възползва от него и се укривало в цел да избегне реализиране на наказателна
отговорност. Предвид изложеното, прокурорът иска съда да отмени обжалваното
определение.
Протестът е подаден в
законоустановения срок по чл. 342, ал.1 от НПК, от процесуално легитимирана
страна, а разгледан по същество е неоснователен.
Хасковският Окръжен съд, като
провери изцяло правилността на обжалвания акт, по посочените в протеста оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно,
приема за установено следното:
НОХД № 541/2019г., по описа на РС – Харманли, е
образувано след като с Решение № 165/19.12.2019г., постановено от Окръжен съд –
Хасково по ВНОХД № 458 по описа за
За да постанови протестираното
определение, съставът на районния съд, в разпоредителното заседание, при
обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, е приел, че в хода на досъдебното производство
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 248, ал. 1,
т. 3 от НПК, накърняващи правото на защита на подсъдимия, изразяващи се в
ненадлежното му привличане в качеството му на обвиняем и предявяване на постановлението
за привличане на Х. като обвиняем на служебния му
защитник преди втората насрочена резервна дата за извършването на тези
процесуално-следствени действия. Районният съд стъпил още на задължителните
постановки на ВКС, изложени в т. 1 от ТР № 2/2002г. на ОСНК, че правата на
обвиняемия били винаги ограничени при ненадлежното извършване на действията по
повдигане и предявяване на обвинението и прекратил съдебното производство на
основание чл. 249 от НПК.
Настоящият състав на Окръжен съд –
Хасково споделя изложените в мотивите на протестираното определение доводи. Съгласно
задължителните указания на ВКС в ТР № 2/07.10.2002г. по н.д. № 2/2002г. на ОСНК,
винаги допуснатото в хода на досъдебното производство процесуално нарушение е
съществено, ако ограничава процесуалните права на обвиняемия.
Безспорно е, че в хода на
досъдебното производство са събрани данни от близките на Х., че от
При така изложените обстоятелства,
правилно и законосъобразно е заключил първостепенният съд, че са липсвали
предпоставките за провеждане на задочно производство по смисъла на чл. 269, ал.
3, към която норма препраща чл. 206 от
НПК и е било недопустимо неприсъственото му привличане като обвиняем, преди
посочената втора резервна дата в разписката, с което се потвърждава
получаването на призовка от обвиняем. По този начин, на Б.А.Х. е било нарушено
правото на защита, защото е бил лишен от възможността да участва в процеса.
Изложеното представлява съществено отстранимо нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, тогава
обвиняем, по смисъла на чл. 249, ал.4, т.1 от НПК. Това е било съобразено от
първоинстанционния съд при проведеното разпоредително заседание при обсъждането
на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
С оглед пълнота на изложеното,
следва да се допълни, че при предявяването на постановлението за възлагане на
назначения на Х. служебен защитник, разследващият орган се е позовал бланкетно
на хипотезите на задочното производство по чл. 269, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4,
б. „а“ от НПК. Законът допуска извършване на разследването да се проведе в
отсъствие на обвиняемия, ако то не би попречило за разкриване на обективната истина.
Следвало е органите, водещи разследването, да извършат преценка дали
отсъствието на Х. би попречило на разследването, като развита в постановлението
обосновка в такава насока липсва. Едва тогава е следвало да пристъпят към
преценка дали са налице условията на чл. 269, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4, б. „а“
от НПК, обективирани в постановлението, но във всички случаи след изтичане на
последната възможна датата, посочена в призовката. Първата визирана в постановлението за
предявяване хипотеза е отсъствие на обвиняемия на посочения от него адрес или
промяна на същия, без уведомяването на съответния орган, а втората – неизвестно
негово местоживеене в страната и лицето да не е установено след щателно
издирване. Последната хипотеза предвижда обвиняемият да се намира извън
пределите на страната ни и неговото местоживеене да не е известно. Несъмнено Х.
се е намирал извън пределите на страната, но предвид редовното връчване на разписка-потвърждение
за връчване на призовка от обвиняем, не може да се приеме, че местоживеенето му
е било неизвестно на съответните органи и спрямо Х. не може да се приложи
нормата н чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК.
В конкретния случай въззивният съд
споделя виждането на състава на районния съд, че е налице съществено процесуално
нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на обвиняемия, предвид лишаването
му от участие в наказателното производство, водено спрямо него, тъй като постановлението
за привличане в качеството на обвиняем на Х. е предявено на служебен защитник,
в негово отсъствие преди посочената втора резервна дата.
Доводите на прокурора не касаят по
същество крайния извод на районния съд, а само развиват хипотези, при които е
допустимо ограничаване правото на лично участие на обвиняемо лице чрез приложение
на института на „задочното производство“. Не може да се приеме, че в настоящия
случай подс. Х. се е опитал да се укрие, предвид осъществената съдебна поръчка
за връчване на книжа. От друга страна, преценката дали лицето не е желаело да
се възползва от правото си на лично участие в наказателното производство, е следвало да се извърши едва след изтичането
на втората резерва дата – 22.03.2018г.
Гореизложеното обуславя извод на въззивната
инстанция за неоснователността на постъпилия протест, респ. за правилност и
законосъобразност на протестираното определение, което, следва да се потвърди.
Водим
от горното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3, вр.чл. 248, ал.1,
т. 3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 29 от 05.02.2020 г.,
постановено от Районен съд – Харманли в разпоредително заседание по НОХД № 541
по описа за
Определението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.