Решение по дело №3162/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 566
Дата: 18 март 2021 г. (в сила от 18 март 2021 г.)
Съдия: Ивалена Орлинова Димитрова
Дело: 20203100503162
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 566
гр. Варна , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов

мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100503162 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от „Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна, чрез адвокат Н.Б. - ВАК, срещу Решение № 2985
от 09.07.2020 г., постановено по гр. дело № 20615/2019 г. по описа на ВРС, Х състав, с което
първоинстанционният съд е приел за установено в отношенията между страните, че Д. Л. Л.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Главчев“ № 41А, НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-
Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, сумата от 338,04 лева (Триста тридесет и
осем лева и 4 ст.), представляваща стойността на допълнително начислена ел. енергия за
периода от 29.11.2018 г. до 26.02.2019 г. след извършена корекция на сметката на абоната за
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Ангел Главчев“ № 41А, с клиентски №
********** и абонатен № **********, за която сума е издадена фактура № **********/
20.11.2019 г., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“ АД счита постановеното решение за
незаконосъобразно и неправилно, като моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.
Сочи, че е спазена нормативно установената корекционна процедура и е налице правно
основание за възникване на вземането на ответното дружество, а именно чл. 38, ал. 2 от ОУ
на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД. Подробно излага фактите във връзка с
извършената проверка на СТИ на ищцата, съставяне на констативен протокол и
прилагането на корекционната процедура, които елементи са довели до решението му
служебно да начисли сумата от 388,04 лева за периода 29.11.2018 г. - 26.02.2019 г. Твърди,
че от допуснатата по делото СТЕ се установява неправомерно шунтиране на измервателната
система на електромера, като при тази намеса той отчита с грешка от минус 47,02% до
минус 48,82%. В заключение сочи, че сумата се дължи по силата на чл. 200, ал. 1 ЗЗД и е
налице основание за заплащането й, поради което искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е
1
неоснователен.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Д. Л. Л., чрез адвокат И.Р. - ВАК, депозира
писмен отговор, с който оспорва жалбата.Настоява за потвърждаване на атакувания съдебен
акт като правилен и законосъобразен.
В съдебно заседание въззивната страна „Енерго-Про Продажби“ АД, редовно
призована, се представлява от адвокат В.М.. Поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата Д. Л. Л., редовно призована, не се явява, не се
представлява. С молба вх. № 3319/19.12.2021 г. от Д. Л. Л., чрез адв. Р. е изразено
становище за неоснователност на въззивната жалба.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производството е образувано по предявен от Д. Л. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Главчев“ № 41А, срещу „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищцата не дължи на ответното дружество сумата в размер на 338,04 лева,
представляваща стойността на допълнително начислена ел. енергия за периода от 29.11.2018
г. до 26.02.2019 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 41А, с клиентски № ********** и абонатен
№ **********, за която сума е издадена фактура № **********/ 20.11.2019 г.
В исковата молба се излага, че при проверка на текущите си задължения в
електронната страница на ответното дружество, ищцата установила, че има задължение в
размер на 338,04 лева. При посещение на Център за обслужване на клиенти й било
разяснено, че сумата е начислена след извършена проверка от служители на
„Електроразпределение Север“ АД на СТИ на обекта й и констатирано неточно измерване
на ел. енергията. Оспорва отразеното в констативния протокол от проверката, тъй като
последната не е извършена в присъствието на абоната и протоколът не е подписан от
ищцата или неин представител. Твърди, че процесният електромер не е бил манипулиран от
нея или неин представител. Оспорва количеството електроенергия, за което е начислена
процесната сума, да е потребено, респективно доставено на абоната за посочения период.
Излага подробни съображения за незаконосъобразност на корекционната процедура.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество чрез
адвокат Н.Б. – ВАК, в който се излагат подробни доводи за неоснователност на иска.
Поддържа, че е налице правно основание за възникване на вземането – а именно чл. 200, ал.
1 от ЗЗД във вр. с чл. 38, ал. 2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ. Изтъква, че Общите условия
на „Електроразпределение Север“ АД и „Енерго-Про Продажби“ АД са годен източник на
облигационни задължения, с обвързващо действие, равнозначно на силата на закона, между
абонатите и двете дружества. Излага, че между ищеца и ответното дружество е сключен
договор за доставка на електроенергия, пренасяна през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север“ АД, за обекта, посочен в исковата молба. Заявява, че
ответното дружество изпълнява задълженията си по договора добросъвестно и точно. Сочи,
че на 26.02.2019 г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на
ищцата от служители на „Електроразпределение Север“ АД, като за проверката е съставен
констативен протокол, подписан от двама свидетели. Излага, че при експертиза в Български
институт по метрология, Регионален отдел – Варна, е установено, че е осъществен достъп до
вътрешността на електромера и е добавен мост между входно-изходни клеми, както и че
2
СТИ измерва преминаващата електроенергия с грешка от минус 50,08%. Сочи, че поради
невъзможност неотчетената част от електроенергията да бъде точно измерена, е приложена
корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното количество
електроенергия за предходните на проверката 90 дни по чл. 38 от ОУ на
„Електроразпределение Север“ АД.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно
договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на електроенергия за
битови нужди и клиент на ответното дружеството за описания в исковата молба обект на
потребление.
Видно от Констативен протокол № 1105470 на „Електроразпределение Север“ АД, на
26.02.2019 г. служители на дружеството са извършили техническа проверка на електромер с
фабричен № 1127 0217 0394 4012 на обекта на ищцата, при която са отчетени следните
показания: по нощна тарифа – 1003 кВтч; по дневна тарифа – 2245 кВтч. Отразено е, че
електромерът е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба №
524564, и ще бъде изпратен за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от двама
свидетели.
Видно от Констативен протокол № 2648/11.11.2019 г. – АУ – Е – 000029 -
14290/06.03.2019 г. на БИМ – Варна, от метрологичната експертиза на електромер с
фабричен № 1127 0217 0394 4012, същият е доставен в БИМ в плик, пломбиран с пломба №
524564, с показания, съответстващи на горецитираните. Отразено е, че е осъществяван
достъп до вътрешността на електромера – добавен мост между входно-изходните клеми,
както и че електромерът не съответства на метрологичните характеристики, не отговаря на
изискванията за точност при измерване на електроенергията. При проверка на точността на
електромера по метод на пряко сравнение с еталон е отчетена грешка от минус 47,02% до
минус 48,82%. При проверка на показващото устройство е отчетена грешка от минус 50,08%
по тарифа 2.
От Справка № 56206_604С за корекция при неизмерена, неправилно и/или неточно
измерване на електрическата енергия, издадена от „Електроразпределение Север“ АД на
20.11.2019 г., се установява, че количеството енергия за корекция в размер на 1962,55 кВтч е
изчислено като функция на отчетената електроенергия с неизправен електромер и
констатираната грешка при лабораторните замервания в БИМ, след приспадане на вече
отчетената електроенергия и допустимото отклонение според класа на точност на СТИ.
Видно от фактура № ********** от дата 20.11.2019 г., издадена от „Енерго-Про
Продажби“ АД, служебно начислени са 1963 кВтч електроенергия за периода от 29.11.2018
г. до 26.02.2019 г. по цена 0,16473 лв./кВтч на обща стойност 388,04 лева с вкл. ДДС.
От заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
съществуват данни за неправомерно вмешателство в измервателната схема на СТИ чрез
допълнително монтиране на меден проводник (мост) между токовите клеми на електромера,
като горното е доказано от експертизата на електромера в БИМ. При експертизата е
констатирано и че в резултат на това вмешателство електромерът регистрира
преминаващата енергия с грешка минус 50,08% по тарифа 2. Изложено е, че не е възможно
да се установи точният размер на количеството неотчетена енергия; извършената корекция е
в съответствие с параметрите и техническите условия, обективирани в чл. 50, ал. 1, буква
„а“ на ПИКЕЕ – за 90 дни, като е използван точен измерител на грешката в проценти;
3
изчислението е математически точно, в съответствие с посочената методика.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Законовото основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия е предвидено със ЗИД на Закона за
енергетиката (публ. ДВ, бр.54 от 17.07. 2012 г.) в случаите, когато са налице две
кумулативни предпоставки:
1) при наличие, съгласно нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, на правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия;
2) ако в Общите условия на крайния снабдител, съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е
предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6.
В този смисъл са и ред решения на ВКС (Решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр.д. №
4907/2014 г., Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г., Решение № 173 от
16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г. и др.).
В чл. 24 и чл. 25 от действащите ОУ на ответното дружество е предвиден ред за
уведомяване на клиентите.
Към датата на проверката на процесния електромер (26.02.2019 г.) разпоредбите на
ПИКЕЕ (ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), са отменени изцяло с Решение № 1500 от 06.02.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. №
3879/2017 г., обнародвано в ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. След отмяната им КЕВР е издала
нови ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., и влезли в сила от 04.05.2019 г. Към
датата на процесната проверка липсват ПИКЕЕ, които да са част от действащото право,
вследствие от което ответното дружество не може да се ползва от правото на корекционна
процедура, предвидено в ЗИД на ЗЕ.
Въпреки че, на осн. чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане, съгласно изричната
разпоредба на ал. 2, т. 6 на същия член, цитирана по-горе, корекцията на сметка се извършва
единствено съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 - т.е. по ПИКЕЕ. Предвид изложеното,
съдът счита, че разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ (одобрени от ДКЕВР с
Решение ОУ-060/ 07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение ОУ-004/06.04.2009 г.) е в
противоречие с чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). При
липсата на ПИКЕЕ, настоящата съдебна инстанция приема, че ситуацията е аналогична с
тази от преди приемането на ЗИД на ЗЕ през 2012 г., и се отрича възможността доставчикът
да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приетите от
самия него Общи условия.
Съгласно чл. 1 ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със
специалния закон. В общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и
термини, включени в ЗЕ. Освен това, в регулирането на отношенията между доставчиците и
потребителите в ЗЕ Държавата има задължително участие чрез КЕВР, каквото не е предвидено в
общите закони.
4
Наведеното във въззивната жалба твърдение, че процесната сума се дължи по силата на чл.
200, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 38, ал. 2 от ДПЕЕЕМ, е неоснователно не само въз основа на
гореизложеното.
Препращането към общата норма на чл. 200, ал. 1 ЗЗД - относно задълженията на
купувача, води и към чл. 187 ЗЗД, третиращ задълженията на продавача. Взети в тяхната
съвкупност, двете разпоредби обуславят извода, че купувачът е длъжен да плати цената
единствено ако продавачът действително му предаде вещта. Относно дължимостта на
стойността на потребена електрическа енергия, доставчикът следва да установи
действително доставеното количество електроенергия за съответния период (включително и
в случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско
измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което доставената енергия
не е отчетена правилно), чиято продажна цена купувачът дължи да заплати. В конкретния
казус, въззиваемата е длъжна да плати за фактурираното въз основа на корекцията
количество електроенергия в размер на 1963 кВтч само ако то действително е доставено от
въззивното дружество и потребено от абоната.
По делото липсват доказателства, че начисленото от ответника количество ел. енергия
по корекционната процедура е действително доставено и, респективно, потребено на
процесния обект. Според изложеното във въззивната жалба, поради невъзможността
неотчетената част от потребената енергия да бъде точно измерена, е приложена
корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното количество енергия за
предходните на датата на проверката 90 дни, като е използвана одобрената от ДКЕВР
методика по чл. 38 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД.
Според приложената Справка за корекция при неизмерена, неправилно и/или неточно
измерване на електрическата енергия, издадена от „Електроразпределение Север“ АД,
количеството енергия за корекция в размер на 1962,55 кВтч е изчислено като функция на
отчетената електроенергия с неизправен електромер и констатираната грешка при
лабораторните замервания в БИМ. Съгласно заключението на вещото лице по изготвената
пред първа инстанция СТЕ няма възможност да се установи какво е точното количество
неотчетена електроенергия, извършената корекция е съгласно параметрите в чл. 50, ал. 1 на
ПИКЕЕ – за период от 90 дни. Видно от материалите по делото, количеството
електроенергия за процесната корекция е определено от ответното/въззивното дружество по
правилата на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ и чл. 50 ПИКЕЕ, като съдът вече аргументира
тяхната неприложимост. Предвид доказаното фикционно изчисление на това количество,
няма как да бъде прието, че то е действително доставеното от продавача и потребено от
купувача, съответно, че стойността му е дължима от последния на основание чл. 200, ал. 1 от
ЗЗД.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ищцата Д. Л. Л.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Главчев“ № 41А, не дължи на ответното
дружество „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, сумата в размер на 338,04 лева,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметка стойност на ел.
енергия за периода от 29.11.2018 г. до 26.02.2019 г. за обект на потребление, находящ се в
гр. Варна, ул. „Ангел Главчев“ № 41А, с клиентски № ********** и абонатен №
**********, по фактура № **********/ 20.11.2019 г.
Предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, а решението на
първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемата за компенсация на разноските,
5
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същата претендира разноски в размер на 100,00 лева (Сто лева),
представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък по
чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2985 от 09.07.2020 г., постановено по гр. д. № 20615
по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, Х състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
10353369, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Таурс – Г“, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Главчев“ № 41А, сумата в размер на 100,00 лева (Сто лева), представляваща сторени
пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6