Р Е Ш Е
Н И Е
№ .............../ 28.07.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 1241 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 1410 от
17.03.2020г. по гр.д. № 16915/2019г. по описа на ВРС, XLI-ви състав, с което на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Р.П.Г. с ЕГН ********** не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г” сумата от 2 642.50 /две хиляди шестстотин четиридесет и два
лв. и петдесет ст./ лева, начислена в резултат на извършена корекция на
сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в ***, с кл. № ********** и аб. № ********** за периода от 04.05.2018г. до 23.10.2018г., за която сума е издадена фактура №
********** от 02.10.2019г.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
решението, като постановено в разрез с доказателствата по делото. Съдържа
доводи, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството
доставчик, а именно – цена на реално доставено и потребено в обекта количество
ел. енергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
Отмяната на процедурата по чл. 47 от ПИКЕЕ /в сила от 16.11.2013г./ не
означава, че дружеството доставчик не може да съставя частни свидетелстващи
документи, в които да вписва установените при проверка факти, доколкото
действащи към момента на проверката са били и разпоредбите на чл. 48-51 от
ПИКЕЕ. Правото на оператора за едностранна корекция на сметки се основава и на
констатациите на метрологичната проверка от БИМ за неточна работа на СТИ, а ред
за обективиране на констатациите при проверка е предвиден в обвързващите
страните ОУ. Ето защо изводът, че не е налице законово основание за прилагане
на корекционна процедура противоречи на материалния закон. Начислената сума
представлява стойност на реално доставена и потребена от ищеца електроенергия.
Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено
друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговор на
жалбата, Р.П.Г. оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на обжалваното решение, което моли да се
потвърди.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I
от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен
от Р.П.Г. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на дружеството сумата от 2 542.50 лева, начислена
в резултат на извършена корекция на сметка за ел. енергия в обект на
потребление в гр. Генерал Тошево.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са
следните: клиент е на „Енерго-Про Продажби“ АД и ползва доставената от
дружеството ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна. Узнала за извършено
преизчисление на количеството потребена ел. енергия и корекция на сметката,
като на това основание дружеството ответник претендира исковата сума. Оспорва
дължимостта на сумата, с аргумент за липса на правно основание, което да
обоснове вземане на дружеството, както и на нормативна възможност за едностранно
коригиране на сметката на потребителя - липсват действащи ПИКЕЕ, както и
съобразени с чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ ОУ. Моли в тази връзка за постановяване
на положително решение по спора.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда
на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорил предявения иск. Навел твърдения, че исковата
сума е цена на реално доставено и потребено количество ел. енергия, дължима на
основание сключен между страните договор за доставка на ел. енергия при общи
условия, по който ищецът е потребител, а дружеството – доставчик. При
техническа проверка изправността на СТИ, обективирана в съставен констативен
протокол са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено
натрупано количество в скрит регистър. Електромерът е демонтиран със съмнение
за софтуерна манипулация, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза
в БИМ. От заключението на метрологичната
експертиза е установено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната
схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия в регистър
1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Съставено е становище за начисление
на ел. енергия и издадена фактура за исковата сума. Отправил искане поради това
за постановяване на решение, с което искът бъде отхвърлен.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
От
съдържанието на Констативен протокол № 1202478/23.10.2018г. се
установява, че при контролна проверка на измервателните системи и свързващите
ги инсталации на собствения на ищеца обект, в присъствие член на домакинството,
в обекта на потребление, електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран
нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с
пломба № 508086. Протоколът е подписан от двама представители на „Енерго-Про
Мрежи” АД и от член на домакинството на клиента.
Демонтираният
електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване № 2236/25.09.2019г., от
заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на
преминала енергия на тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея.
Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.
Въз
основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа енергия
от 01.10.2019г. в размер на 13637 кWh за периода 04.05.2018г.
– 23.10.2018г. на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е
установено точното количество неотчетена ел. енергия.
От заключението на
приетата пред ВРС СТЕ и обясненията на експерта, се установява, че към датата
на извършване на контролната проверка, процесният електромер е бил в срок на
метрологична годност. Констатираното наличие на показания в регистър 1.8.3 сочи
извършено неправомерно софтуерно въздействие върху електромера, чрез претарифиране
по отделните тарифи. Манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количествата
ел. енергия по двете тарифи. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел.
енергия в скрития регистър, който не се визуализира на дисплея при редовен
отчет и реално не се заплаща. Не е възможно да се установи от кога е започнало
натрупването на количеството ел. енергия в невизуализирания регистър, тъй като
не може да се определи кога е извършено неправомерното софтуерно вмешателство.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Правилно
ВРС е приел, че между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение, към което са приложими общите условия на ответника.
По
силата на законова делегация е предоставена възможност КЕВР да приеме Правила,
по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително
начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира /Определение № 556
от 21.06.2016г. по т.д. № 2378/2015г. на ВКС, I ТО/. С изменението в ЗЕ, Обн.
ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на
количеството ел. енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия,
какъвто ред в случая съдът приема, че е предвиден в чл. 24 и чл. 25 от
приложимите ОУ на ДПЕЕ на въззивното дружество.
Извършената
от ответника проверка, обективирана в констативния протокол от 23.10.2018г., за
установяване на неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, е осъществена
след влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на
количеството ел. енергия /в сила 16.11.2013г./, но към момента на проверката и
съответно извършването на корекцията същите са отменени с Решение № 1500 от
06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС, Обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017г.,
с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51. Последните от своя страна са
отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018г. на ВАС
/в сила от 23.11.2018г./. Сега действащите Правила са приети
от КЕВР и са обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. и съгласно § 2 от ПЗР на същите,
процедурите по преизчисляване на количество ел. енергия, уведомяване,
фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали
въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези
правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния
протокол.
Следователно
към момента на извършване на проверката на процесното СТИ – 23.10.2018г. и извършването на корекцията на сметка на
ищеца правилата, уреждащи реда и начина на извършване на проверки на
измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формалните
изисквания при обективиране констатациите на установени случаи на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия - чл. 43, 44 и чл. 47 от ПИКЕЕ
/отм./ са били отменени, поради което за доставчика липсват разписани действащи
правила, както за реда за извършване на проверките на измервателните системи, с
оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия,
така и за оформяне на констатациите от същите. При липса на приети правила към
момента на проверката на процесното СТИ, извършването на промяна в сметките на
потребителя за вече доставена и ползвана ел. енергия от страна на доставчика на
електроенергия е лишено от нормативно основание.
Същевременно
въззивното дружество няма право да извършва едностранна корекция на
задълженията на ищеца за минал период, позовавайки се единствено на приети и
одобрени от него ОУ при липса на действащи към момента на проверката правила за
измерване на количеството ел. енергия.
По
изложените съображения съдебният състав приема, че извършената от ответника
корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период
не обвързва потребителя, поради което начислената чрез корекцията сума не се
дължи. Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да се
уважи. Идентичен правен резултат е постановил и първоинстанционният съд, чието
решение като правилно следва да се потвърди.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право на поискани разноски.
Доказаният размер на действително реализираните от страната разноски под
формата на платено възнаграждение на адвокат възлиза на сумата от 500 лв.
Съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, преценена като
ниска, релевираното от насрещната страна възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, в полза на правоимащата страна следва да се присъди по-нисък размер на
разноските под формата на възнаграждение за адвокат, който изчислен по
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ възлиза на 300 лв. В този размер
разноските следва да се възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран
от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1410 от 17.03.2020г. по гр.д. № 16915/2019г. по описа на ВРС, XLI-ви състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Енерго – Про
Продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.Г. с ЕГН **********
сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща съдебни разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.