Р Е Ш Е Н И Е
N……….
гр. Варна, 08.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Варна, Трети тричленен състав, в публично
заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Галина Георгиева, с участието на прокурора
от Окръжна прокуратура – Варна Стоян Загоров, изслуша докладваното от съдията
Ганчева, кас.адм.нак. дело № 1736 по описа за 2021 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от „И.-Г. 2020” ООД с ЕИК ********, представлявано от И. П. И.
– управител, чрез адв. Ц.И., срещу решение № 280 от 29.06.2021г. на ВРС,
постановено по н.а.х.д. № 1686/2021 г., по описа на ВРС, VІ състав, с което е
изменено Наказателно постановление №560849-F586200/15.02.2021 г. на Началник Отдел „Оперативни
дейности” – Варна, в Централно управление на НАП, като наложената на
дружеството на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС „имуществена санкция” е намалена от 800 лв.
на 500 лв. Със същото решение са присъдени разноски в полза на НАП в размер на
50 /петдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В
касационната жалба решението на ВРС се атакува като незаконосъобразно поради
неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Изложени са твърдения, че съдът се е произнесъл формално
по събраните гласни и писмени доказателства. Навеждат се доводи, че е налице
спор по фактите, които са били посочени от жалбоподателя в производството пред
въззивния съд. Посочва, че въззивният съд не е отговорил на възраженията в
жалбата срещу наказателното постановление, както и че липсват мотиви по повод
тежестта на нарушението. В заключение се иска от касационната инстанция да
постанови решение, с което да отмени решението на ВРС ведно с наказателното
постановление.
Ответникът по касация – Национална агенция по приходите,
за него представител не се явява, не изразява становище по спора.
Участващият в производството представител на Окръжна
прокуратура – Варна дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд
от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод постъпила
жалба от „И.-Г. 2020” ООД с ЕИК ********,
представлявано от И. П. И., срещу Наказателно постановление №560849-F586200/15.02.2021 г. на Началник Отдел
„Оперативни дейности” – Варна, в Централно управление на НАП, с което на
дружеството за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 800 /осемстотин/ лева. Административнонаказателната
отговорност на „И.-Г. 2020” ООД е ангажирана за това, че при извършена проверка
на 08.01.2021 г. от служители на НАП в търговски обект – магазин „*****”, находящ се в гр. *****, ж.к. ”*****”, бл.****,
вх.*, стопанисван от „И.-Г. 2020” ООД, било установено, че разчетената касова
наличност в обекта е в размер на 332.61 лв., фактическата наличност в касата е
695 лв., не са регистрирани служебно въведени и изведени суми, каквито функции
притежава фискалното устройство. Предвид разликата в размер на 362.29 лв. е
прието, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл.33, ал.1 от Наредба
№Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ да
регистрира чрез операцията „служебно изведени” и/или „служебно въведени”
суми в размер на 362.29 лв. Според обясненията, дадени от наказаното лице,
установената сума представлява невъведени пари в касата в началото на работния
ден.
При постановяване на въззивното решение съдът е приел, че
АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, и съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е описано
точно и ясно от фактическа страна в акта и в постановлението, описани са
обстоятелствата, при които е извършено, както и констатациите на проверяващите,
посочени са доказателства, които го подкрепят. Въззивният съд е установил, че
административнонаказващия орган е изложил мотиви, защо случаят не попада в
обхвата на чл.28 от ЗАНН. Приел, че от събраните доказателства е установено, че
регистрираната в касовия апарат сума е била с 362.29 лв. по-малко от наличните
в касата средства. Касовия апарат в обекта е имал възможност за въвеждане и
извеждане служебно на суми, но оборотните средства в размер на 362.29 лв. не са
били служебно въведени, като правилно е прието за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., за което носи отговорност по чл.185, ал.2 от ЗДДС. Районния съд е отговорил подробно на възраженията в жалбата. Изложил е
доводи, че нарушението е формално. Обсъдил е размера на наложената санкция, като е приел, че
наказание в минимален размер би постигнало целите предвидени в чл.12 от ЗАНН,
като е изменил размера на санкцията, привеждайки я до минималната предвидена в
чл.185, ал.1 от ЗДДС. Мотивиран така,
ВРС постановил решение, с което изменил Наказателно постановление №560849-F586200/15.02.2021 г., издадено от Началник на
отдел „Оперативни дейности” Варна в ЦУ на НАП.
Решението е правилно.
Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на
районния съд от фактическа страна, които изцяло кореспондират със събраните по
делото доказателства, а така също и правните му изводи, които са достатъчно
изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2,
изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006г., извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Посочената
разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са
задължителни за лицата, използващи фискални устройства и има за цел да се
осигури проследяемост на паричните средства, постъпващи в съответния търговски
обект и извършването на ефективен контрол за отчитането на продажбите. Всяка
една разлика между наличните и отчетените по ФУ средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на
правилата за регистрация и отчетност.
Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че
въззивният съд не е обсъдил възраженията на наказаното лице. Изключително
подробно ВРС обсъдил възражението, че служителите на данъчната
администрация не били дали възможност на
проверявания да посочи и личните си средства. ВРС е посочил, че от страна на
жалбоподателя не се представят доказателства в тази насока, второ
представляващия дружеството в писмен вид сам е посочил, че разликата се дължи
на неотразени суми в началото на работния ден. Трето, въззивният съд е посочил,
че личните средства нямат място в касата, но ако са там те също следва да бъдат
отразени в касовия апарат, като служебно въведени. Твърденията на жалбоподателя
не са подкрепени с доказателства. Въззивният съд подробно е обсъдил, коментирал
и анализирал всеки един факт, довод, при което е стигал до правилни изводи, че
е осъществен състава на нарушение по чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
Правилно е обсъдена и тежестта на извършеното нарушение.
От събраните по делото доказателства не се установява процесното нарушение да
притежава значително по-ниска обществена опасност от обичайните случаи на
нарушения от посочения вид. Това е така, доколкото се касае за нарушение на
просто извършване, за чиято съставомерност не се изисква настъпването на
вредоносен резултат. Районния съд е отчел установените смекчаващи и липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства. Нещо повече, в случая е
приложена разпоредбата на чл. 185, ал. 2 изр. второ от ЗДДС, която предвижда
по-лека наказуемост в случаите, когато допуснатото нарушение не води до
неотразяване на приходи, т. е. и това обстоятелство е съобразено от
законодателя, както и от административнонаказващият орган, при преценка на
обществената опасност на деянията от посочения вид и не може да се отчете
отделно и като смекчаващо отговорността обстоятелство. Освен това, нарушаването
на изискването на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за отбелязване
на всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) е свързано с несъблюдаване на правилата за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, съществено уврежда обществените отношения, регулирани от данъчните
закони и насочени към формирането и несмущаваното разходване на държавния
бюджет, което изключва извода за неговата маловажност. Предвид изложеното правилно ВРС е намалил
размера на наложената имуществена санкция.
При така изложените съображения обжалваното решение като
валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във
връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 280/29.06.2021 г., постановено по НАХД № 1686/2021 г. по описа на Районен съд
- Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: