Р Е Ш Е Н И Е
№ 164 10.07.2023
година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретар Стефка Христова
и с участието на прокурор Георги Николов
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 118 по описа за 2023г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Началника на Районно управление – Казанлък към Областна
дирекция на МВР - Стара Загора, против Решение № 49 от 14.02.2023г.,
постановено по АНД № 1060/ 2022г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което
е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 22-0284-001710 от 13.09.2022г., издадено от Началника на РУ –
Казанлък към ОД на МВР - Стара Загора.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в
нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл.
348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят
оспорва като неправилен и необоснован направения от въззивния съд извод, че при
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
законово регламентираните формални изисквания досежно неговото съдържание.
Поддържа, че административнонаказателното обвинение е обосновано в необходимата
степен от фактическа страна, като не е налице възприетата от съда неяснота и
липса на конкретика при описанието на мястото на извършване на вмененото на
санкционираното лице нарушение. Обосновава, че по делото не са установени
факти, които да сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи
определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност, за
квалифицирането на нарушението като маловажен случай, поради
което счита, че неправилно съдът е приел наличието на основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането
на чл.28 от ЗАНН. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно
постановление № 22-0284-001710 от 13.09.2022г. на Началника на РУ – Казанлък
към ОД на МВР - Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба – Х.Й.Й., редовно
и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща
представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е основателна
и предлага съдебното решение да бъде отменено и да бъде потвърдено
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав
на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от
жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността и
допустимостта на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е частично основателна.
Производството пред Районен съд – Казанлък се
е развило по жалба на Х.Й.Й., против Наказателно постановление /НП/ №
22-0284-001710 от 13.09.2022г., издадено от Началника на Районно управление –
Казанлък към ОД на МВР - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АД № 008978 от
26.08.2022г., на Х.Й. са наложени административни наказания, както следва:
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, на основание чл. 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лева, на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че на 05.03.2022г. около 16.30 часа в община Павел
баня, на ПП I-6 в района на бензиностанция „Ромпетрол“ в посока
запад-изток, Х.Й. управлява мотоциклет „Бета 520“ с посочен номер на рама,
което МПС не е регистрирано по надлежния ред и без водачът да притежава СУ
валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. В
наказателното постановление е посочено и че АУАН е съставен във връзка с
Постановление на РП – Стара Загора, ТО- Казанлък № 5273/ 2022г.
Казанлъшкият районен съд е
отменил обжалваното наказателно постановление, по съображения за неговата
процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че съдържанието на
съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП не съответстват на
императивните изисквания на чл.42, т.3 и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като
неясно, неточно и объркващо било посочено мястото на извършване на деянието. Прието
е и че при наличието на Постановление № 5273/ 2022г. от 08.08.2022г. на РП –
Стара Загора, ТО- Казанлък, за отказ да се образува досъдебно производство за
деянието, в противоречие с правилото по чл.36, ал.2 от ЗАНН е бил съставен АУАН
серия АД № 008978 от 26.08.2022г., поради което издаденото въз
основа на този АУАН наказателно постановление, се явява незаконосъобразно. По
отношение на санкционираното на
основание чл. 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, е прието, че представлява маловажен случай и съотв. че са били налице предпоставките по
чл.28 от ЗАНН за освобождаване от административнонаказателна отговорност.
Не се споделя извода на въззивния
съд, че при съставянето на АУАН, съотв. при издаването на НП, са нарушени
императивните разпоредби на чл.42, т.3 и на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Нито неясно, нито неточно,
нито объркващо е посочено мястото на извършване на деянието „управление на
МПС“, с което се свързват допуснатите от санкционираното лице нарушения на
чл.140 и на чл.150а от ЗДвП. Доколкото от една страна административнонаказващият
няма задължение при посочване на мястото на нарушението в изпълнение на
изискванията по чл.42, т.3 и съотв. по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, да описва целия маршрут на движение на МПС, а от друга страна тъй като
несъмнено, вкл. и от Постановление № 5273/ 2022г. от 08.08.2022г. на РП –
Стара Загора, ТО-Казанлък, се установява осъществено управление на санкционираното лице на МПС във
връзка със зареждането на гориво на бензиностанция „Ромпетрол“, находяща се на
ПП I-6, разклон с. Търничени, общ. Павел баня, очевидно с посочването в НП, че Х.Й.
*** баня на ПП I-6 в района на бензиностанция „Ромпетрол“, в нарушение на
изискванията по чл.140 и чл.150а от ЗДвП, еднозначно, точно и ясно се явява
определено и посочено мястото на нарушението.
Не се споделя и
извода на Казанлъшкия районен съд, че при наличието на Постановление № 5273/
2022г. от 08.08.2022г. на РП – Стара Загора, ТО-Казанлък, за отказ да се
образува досъдебно производство за деянието, в противоречие с правилото по
чл.36, ал.2 от ЗАНН е бил съставен АУАН серия АД № 008978 от 26.08.2022г.,
поради което издаденото въз основа на този АУАН наказателно постановление, се
явява незаконосъобразно. В случая
действително с Постановление № 5273/ 2022г. от 08.08.2022г. на прокурор
в РП – Стара Загора, ТО – Казанлък, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е
отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл. 345,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като отказът се основава на съображения за наличието
на хипотезата по чл.9, ал.2 от НК /не е престъпно деянието, което макар
формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради
своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна/. В прокурорското постановление обаче нито са формирани
фактически и правни изводи за квалифицирането на деянието като административно
нарушение, нито отказът да се образува наказателно производство на основание
чл.24, ал.1, т.1 от НПК е поради това, че деянието съставлява административно
нарушение, нито материалите са изпратени по реда и на основание чл.242, ал.1 от НПК на компетентния административнонаказващ с мнение за налагане на
административно наказание по ЗДвП - преписката е изпратена на наказващия орган
за преценка за налагане на административно наказание. Прокурорското
постановление в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН замества АУАН и със същото
се лимитират пределите на административнонаказателното обвинение от фактическа
и правна страна. Ето защо само по себе си обстоятелството, че е налице Постановление
№ 5273/ 2022г. от 08.08.2022г. на прокурор в РП – Стара Загора, ТО – Казанлък
за отказ за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 345,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК, без да са
посочени обективните и субективните признаци на нарушението и неговата
административнонаказателна правна квалификация, не може да обуслови извод за
прилагането на чл.36, ал.2 от ЗАНН при санкционирането на Х.Й. с налагането на
административно наказание по ЗДвП, поради което правилно административнонаказателното
производство срещу Х.Й. е образувано по реда на чл.36, ал.1 от ЗАНН – въз
основа на съставен АУАН.
Обосновано и в съответствие със закона съдът е приел, че
санкционираното нарушение на чл. 140 от ЗДвП представлява „маловажен случай“ по
критериите съгласно легалната дефиниция по §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Установените
факти, вкл. по пр. преписка № 5273/ 20021г. съгласно изложеното в Постановление
№ 5273/ 2022г. от 08.08.2022г.
на
прокурор в РП – Стара Загора, ТО – Казанлък, сочат наличието на смекчаващи
обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска
степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид (управление
по пътища, отворени за обществено ползване, на нерегистрирано по надлежния ред
МПС ) и съотв. са налице обстоятелства за определянето на нарушението като
„маловажен случай”, като основание за освобождаване от
административнонаказателна отговорност за това нарушение. Ето защо обжалваното
решение в частта за постановената отмяна на НП за наложените на Хр. Й.
административни наказания по чл. 175, ал.3, предл.
първо от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, се явява
правилно и следва да бъде оставено в сила в тази му част.
Обжалваното наказателното
постановление в частта му, с която на Х.Й. е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, се явява отменено на формално
/процесуално/ основание, което по изложените по-горе съображения, не е налице.
По отношение на това вменено на санкционираното лице нарушение не са изложени каквито и да е било мотиви относно извършена преценка на
събраните по делото доказателства, кои факти и обстоятелства съдът е приел за
установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви правни изводи
следват от тях. Предвид въведената забрана за нови фактически установявания в
касационната инстанция, не е налице законова възможност за произнасяне по
съществото на спора, при липса на установени фактически обстоятелства и
разглеждането им от районния съд в обжалваното решение, по които се дължи
произнасяне от касационния състав на съда по чл.220 от АПК. Ето защо решението
на Районен съд – Казанлък в частта му, с която е отменено Наказателно постановление № 22-0284-001710 от 13.09.2022г. в частта за
наложеното на Х.Й. административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде отменено, като на
основание чл.222, ал.2 от АПК делото в тази му част се върне за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Обжалваното решение следва да бъде
отменено и в частта му, с която е прекратено
административнонаказателното производство по АНД № 1060/ 2022г. по описа на
Районен съд – Казанлък, образувано със съставянето на АУАН серия АД бл. №
008978/ 26.08.2022г. Липсва каквото и да е било основание за прекратяване на
производството по делото, като очевидно не е налице и нито една от хипотезите
по субсидиарно приложимата разпоредба на чл.24, ал.1, т.6 от АПК за
прекратяване на образувано със съставянето на АУАН серия АД бл. № 008978/
26.08.2022г. административнонаказателно производство.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК и
чл.221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 49 от
14.02.2023г., постановено по АНД № 1060/ 2022г. по описа на Казанлъшкия районен
съд, в частта му, с която е отменено Наказателно постановление №
22-0284-001710 от 13.09.2022г., издадено от Началника на Районно управление –
Казанлък към ОД на МВР - Стара Загора, в частта за наложеното на Х.Й.Й.
административно наказание глоба в размер на 100 лева, на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП и в частта, с
която е прекратено административнонаказателното производство по АНД № 1060/
2022г. по описа на Районен съд – Казанлък, образувано със съставянето на АУАН
серия АД бл. № 008978/ 26.08.2022г.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд по
жалбата на Х.Й.Й. против Наказателно постановление № 22-0284-001710 от
13.09.2022г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към ОД на
МВР - Стара Загора, в частта за наложеното на Х.Й. административно
наказание глоба в размер на 100 лева, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП,
за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 49 от 14.02.2023г.,
постановено по АНД № 1060/ 2022г. по описа на Казанлъшкия районен съд, в
останалата му част.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.