№ 2137
гр. София, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110139651 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във
вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД и във вр.чл.493, ал.1, т.5 и чл.496, ал.1 КЗ чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от К. А. Б., ЕГН
**********, срещу ответник З.Л.И., ЕИК ******, като моли съдът да постанови решение, с
което ответника да бъде осъден да заплати на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ – 3000,00
лева/лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата
на понесени болки и страдания от получени травми на главата, контузия на главата - челно и
вдясно, и челно темпорално, в следствие на ПТП от 21.3.2023г., реализирано в резултат на
противоправните действия на водач на застрахован при ответника лек автомобил МПС
Волво С 30 с peг. №******, ведно със законната лихва върху главницата от 3000лв., считано
от 4.4.2023 г. (датата на сезиране на застрахователя на основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ) до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата си молба ищецът сочи, че на 21.3.2023г. около 9,40ч. в гр.София, МПС
Волво У 30 с peг. № ******, управлявано от К.М.Д. с дата на раждане *******г. се движи по
Околовръстен път с посока от бул.Ч.В. към С.Ш., като 300 м. преди кръстовището поради
несъобразена скорост реализира ПТП с МПС Сузуки Витара с peг. № ********, управляван
от К. А. Б. с ЕГН **********, който удря движещото се пред него МПС 3 с peг. № ********.
При инцидента е пострадал ищеца К. А. Б., като водач на МПС Сузуки Витара с peг.№
********.
Местопроизшествието е посетено от дежурен ПТП при О“ПП“-СДВР, който е съставил
Протокол за ПТП с пострадали лица № ********/21.3.2023г., в които са описани
1
обстоятелствата и причините за ПТП-то.
След настъпване на произшествието ищеца бил откаран от пристигналия на място
медицински екип в спешното отделение на МБАЛ С.А. с оплаквания от силна болка в
областта на главата. След извършени прегледи и образни изследвания ищеца бил
диагностициран с повърхностна травма на главата, контузия на главата челно вдясно и
челно темпорално. Ищеца бил освободен за продължаващо домашно лечение, като са му
били предписани прием на обезболяващи и спазване на режим на покой.
Полученото вследствие на ПТП нараняване, причинило болки и страдания на ищеца,
които са били със значителен интензитет през първата седмица от възстановителния период,
който е продължил около 14 дни. В последствие ищеца се чувствал отпаднал , гадело му се е
постоянно и е имал дразнение към звук и светлина. Всичко това довело до общо влошаване
на здравословното състояние. През възстановителния период, пострадалия следвало да
спазва щадящ постелен режим, без физическо и психическо натоварване като за
задоволяване на битовите си потребности получавал помощ от своите близки. Пътният
инцидент е повлиял негативно не само на ежедневието, но и емоционалното състояние на
ищеца. От усмихнат и спокоен млад мъж той станал тревожен и раздразнителен.
Психологическите последици от катастрофата - изживян стрес и душевни страдания
вероятно ще го съпътстват до края на живота му.
В ИМ се сочи, че към момента на настъпване на застрахователното събитие за МПС
Волво У30 с peг. № ******, чийто водач е виновен за ПТП-то, причинило увреждането на
ищеца, е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователна полица № ******************* със срок от 08.03.2023г. до 07.03.2024г.
Сочи се, че ищеца е предявил претенциите си за изплащане на обезщетение пред
ответното дружество по по пощата на 4.4.2023г., съобразно изискванията на чл.380 КЗ.
Застрахователят не се произнесъл по претенция, като срокът от три месеца по чл.496 КЗ бил
надхвърлен и затова ищецът се обръща към съда.
Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковата
претенция и да се присъдят разноските сторени в производството от ищеца.
ОТВЕТНИКЪТ, в предоставената възможност, в рамките на законоустановения срок
по чл.131 ГПК депозира ОИМ с вх.№ 251608/11.9.2023г., оспорва изцяло предявения иск по
основателност и размер. Не се оспорва, че пред ответника по заявление от ищеца е
образувана застрахователна преписка № *****************/6.4.2023г. по описаното ПТП в
ИМ.
Оспорени са всички факти, изложени от ищеца в ИМ, като се посочва, че вината за
ПТП-то е изцяло на ищеца и е в следствие на неговото поведение, както и че самия ищец е
могъл да избегне нараняванията.
В евентуалност се възразява за съпричиняване относно настъпване на вредоносния
резултат от страна на ищеца поради неспазване на правилата за движение по пътищата, тъй
като неговото поведение е допринесло в равна степен с поведението на водача на лек
2
автомобил МПС Волво Ц 30, с peг. № ******** за реализиране на транспортния инцидент.
Оспорва се твърдението, че към момента на подаване на ИМ ищеца е затруднен за
нормален начин на живот поради травмата, настъпила при произшествието. Оспорва
твърденията, че възстановителният период от травмите, настъпили за ищеца от процесния
инцидент не е завършил, тъй като не са налични данни за продължаващо лечение,
рехабилитация или друго незавършило лечение, включително към дата на подаване на ОИМ.
С оглед представената медицинска документация следва да е настъпило пълно
възстановяване за период от около десет дни.
Оспорват твърдението за настъпили психологически и емоционални последици от
инцидента, доколкото в първичната медицинска документация няма данни за търпени
такива от ищеца, както и за проведено лечение. Не са ангажирани медицински документи от
прегледи и изследвания, констатиращи настъпването на психологически изменения. Не са
представени медицински документи, съдържащи данни за психологически травми,
съответно кога се е проявило и за какъв период, както и за провеждане на лечение на такова
състояние. Липсват медицински данни за психичното състояние на ищеца преди
пътнотранспортното произшествие. Липсват данни ищецът да е предприел каквито и да е
действия за лечение на твърдените психологически увреди след транспортния инцидент.
Оспорва се размера на претенцията за вреди като завишен.
Оспорват твърдението, че заявените с исковата молба вреди са настъпили в пряка,
непрекъсната причинно-следствена връзка от осъществяване механизма на транспортния
инцидент. Оспорва се, че ищеца в нарушение на разпоредбата на чл.137а ЗДвП, като водач
на лек автомобил Сузуки Витара, с peг. № ******** е създал предпоставките за
настъпването на травмите си при осъществяване механизма на произшествието и е улеснил
тяхното възникване, защото е бил без поставен предпазен колан.
Оспорва се претенцията като прекалено завишена по размер. Оспорва се, че не се
дължат лихви за забава, както и срокът от който са изчислени, защото не се взема предвид
срока за произнасяне от ответника по заявените от ищеца претенции.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковата претенция.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез представляващ адвокат по пълномощно,
поддържа предявените с исковата молба претенции и моли да бъдат уважени от съда.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез представляващ юр.консулт по
пълномощие, поддържа отговора/ОИМ/ и направените възражения, оспорва иска и моли
съдът да го отхвърли претенциите на ищеца.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 и чл. 235 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и
във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе предвид правните норми
уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
3
По делото са приети копия на следните писмени документи като доказателства –
пълномощно за ищеца/л.6/; Протокол за ПТП с пострадали лица № ********/рег.
№****/21.3.2023г./л.7, л.20/; Лист за преглед на ищеца № ****/21.3.2023г.с отбелязване
повърхностна травма на главата/л.8/; Амбулаторен лист № 46/21.3.2023г.от
неврохирург/л.9/; Претенция за изплащане на обезщетение от 4.4.2023г. отправена от ищеца
до ответника/л.10-12/ с пощенска разписка за изпращане от 4.4.2023г./л.13/ и обратна
разписка за получаване на 6.4.2023г./л.13-гръб/; Разпечатка от сайта на Гаранционен фонд за
полица по ЗЗ-ка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС с рег.
№******/л.14/; преводно нареждане за ДТ/л.21/; пълномощно за ответника/л.30/;
пълномощно за адв.на ищеца/л.41/; преписка по процесния случай с ПТП образувана в
МВР/по издадено СУ на ищеца с молба с вх.№9649/11.1.2024г./л.82-100/.
По делото е назначена, изслушана и приета съдебна автотехническа експертиза /л.57-
67/, чието заключение като компетентно и безпристрастно, съдът приема изцяло, същото не
е оспорено от страните. От заключението се установява, че водача на МПС Волво с рег.№
****** е причинил ПТП-то на 21.3.2023г. като не е съобразил скоростта си на движение с
пътната обстановка и е ударила автомобила на ищеца МПС Сузуки Витара с рег.№
********, след което водача на втория автомобил е ударил пред него движещо се МПС с
рег.№********. Вещото лице посочва, че водача на Волвото се е движил със скорост поне с
30км/ч.по-висока от тази на Сузукито, като последния водач няма данни по делото да е бил
във възможност да предотврати процесното ПТП. МПС Сузуки Витара е фабрично
оборудвано с триточкови предпазни колани за предни и задни седалки. При удара на
Сузукито/втори участник/ с третия участник в ПТП-то движението на тялото на водача на
Сузукито е било напред. При добре поставен предпазен колан движението при удара би бил
5-7см.напред.
По делото е назначена, изслушана и приета съдебномедицинска експертиза /л.68-69/,
чието заключение като компетентно и безпристрастно, съдът приема изцяло, като същото не
е оспорено от страните. От заключението се установява, че пострадалия ищец, водач на
Сузуки Витара с рег.№ ********, е бил прегледан веднага след ПТП-то и е констатирана
травма на главата предно-дясна част на чело и странично-над дясно ухо. Неврохирург я
определя като повърхностна травма, лека степен, без наличие на кожни рани. Без загуба на
съзнание. Възстановяването от този тип травми е максимално до 15 дни. Травмата е в
следствие на процесното ПТП. Състоянието на ищеца може да се излекува и без лечение в
посочените 15 дни. Заключението на вещото лице е, че ищеца е бил без поставен предпазен
колан, като този извод се прави от получените наранявания в следствие на ПТП-то. Ищеца е
отказал болнично лечение след ПТП-то.
По искане на ищеца в открито съдебно заседание/о.с.з./ е разпитан свидетел В.С.С.без
дела и родство със страните/, живееща на сем начала с ищеца. Показанията съдът възприема
в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени
впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка
на всички писмени и гласни доказателства. По отношение на показанията съдът прилага
4
разпоредбата на чл.172 ГПК, като не ги кредитира, защото свидетеля може да се счита за
заинтересуван от изхода на спора.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество доколкото съгласно чл.432,
ал.1 КЗ застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените вреди на лица
при ПТП.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен иск
ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това право.
Предвид характера на предявения и предвид разпределението на доказателствената
тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада
доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на
претендираната сума и наличието на такова задължение за ответника.
При така събраните доказателства, ценени в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено и доказано, че ищеца е пострадал от ПТП на 21.3.2023г., като виновен за ПТП-то
е водача на МПС Волво С30 с рег.№ ******.
С оглед събраните доказателства съдът приема, че предявения иск срещу ответника
З.Л.И. е основателен, защото застраховката „ГО” е в сила към момента на ПТП-то и лицето
причинило ПТП-то с МПС Волво С30 с рег.№ ******, който е носител на застраховката.
Тези факти са признати от ответника с отговора по чл.131 ГПК. Поради това съдът достига
до извод, че между страните по-скоро е спорен само размера на предявения иск, а не самото
основание, както и дали е било налице съпричиняване от ищеца за непоставен предпазен
колан.
С оглед изложеното иска е основателен и доказан.
По отношение на размера на неимуществените вреди съдът счита, че следва да се
уважи за сумата от 2000,00 лева, защото ищеца се е възстановил за максимален срок от 15
дни, което се доказва от приетата мед.експертиза.
По отношение на съпричиняването поради непоставен предпазен колан от ищеца, това
възражение на ответника се доказва, защото ако ищеца беше поставил правилно колана си,
то не би получил нараняванията на главата си в следствие на процесното ПТП. Т.е.
възражението е доказано, поради което съдът приема възражението на ответника за
основателно. При това положение следва да се приеме съпричиняване в размер на 50% от
поведението на ищеца, като размера на обезщетението се намали до 1000лв.
За разликата над присъдените 1000,00 лв. до пълния предявен размер от 3000,00 лв.
иска следва да се отхвърли, защото остава недоказан. Видно е, че травмата на ищеца не е
била толкова тежка, не е отнела дълъг срок за възстановяване, не е имало усложнение на
състоянието му, поради което предявения размер е твърде завишен и не може да се присъди
5
като справедлив съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
По отношение на предявения иск за забава, същия следва да се уважи от момента на
изтичане на 3 месечния срок за произнасяне по щетата от ответника. Същия е получил
писмото с претенцията на ищеца на 6.4.2023г., като срокът по чл.496, ал.1 КЗ от 3 месеца е
изтекъл на 6.7.2023г., т.е. ответникът е изпаднал в забава след последната дата на 7.7.2023г.
от която дата ищеца може да претендира лихва за забава.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
И двете страни имат право на разноски по реда на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, като
ответника е възразил срещу адв.хонорар на ищеца по реда на чл.78, ал.5 ГПК и иска да се
намали.
И двете страни са представили списък с разноски/л.103 и л.105/.
Съдът като взе предвид Решение по дело С-438/2022г. на СЕС, счита че няма
основания да прилага Наредбата за мин.размери на адв.възнаграждения, като поради
възражението на ответника следва да се присъди адв.хонорар в размер на 400лв., който е
напълно достатъчен с оглед работата свършена от адвоката по делото.
В полза на ищеца следва да се уважат разноски от 306,67лв. съразмерно с уважената
част от иска, от обща сума 920лв./120лв. за пл.ДТ; 400лв. за депозити за ек-зи; 400лв. за
адв.х-рар/.
В полза на ответника следва да се присъди юр.к.въз-ние в размер на 150лв. по наредба,
и съразмерно с отхв.част от иск следва да се присъдят разноски от 370лв. от обща сума
555лв./150лв. за юр.к.в-ние, 400лв. деп.за ек-зи, 5лв. деп.за СУ/.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.Л.И., ЕИК ******, да заплати на К. А. Б., ЕГН **********, СЛЕДНИТЕ
СУМИ – 1000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
под формата на понесени болки и страдания от получени травми на главата, контузия на
главата - челно и вдясно, и челно темпорално, в следствие на ПТП от 21.3.2023г.,
реализирано в резултат на противоправните действия на водач на застрахован при ответника
лек автомобил МПС Волво С 30 с peг. №******, при съпричиняване от 50% от К. А. Б.,
ведно със законната лихва върху главницата от 1000лв., считано от 7.7.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.432, ал.1 КЗ във вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД и
във вр.чл.493, ал.1, т.5 и чл.496, ал.1 КЗ чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска за разликата над 1000,00 лева до предявения размер от 3000,00 лева, както и за лихва за
забава за период от 4.4.2023г. до 6.7.2023г.
ОСЪЖДА З.Л.И., ЕИК ******, да заплати на К. А. Б., ЕГН **********, СУМАТА от
306,67 лева представляваща сторените от ищеца разноски пред СРС, съразмерно с
уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
6
ОСЪЖДА К. А. Б., ЕГН **********, да заплати на З.Л.И., ЕИК ******, СУМАТА от
370,00 лева представляваща сторените от ответника разноски пред СРС, съразмерно с
отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в 2-
седмичен срок от уведомяването на страните за постановяването.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7