Р Е Ш Е Н И Е № 617
гр.Пловдив,24.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
като разгледа
докладваното от съдията
Илиев гр.д.№1050/2020г., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда
на чл.435 и
сл. от ГПК.
Делото е
образувано по жалба на Б. Б. С., ЕГН
**********, и Х. А. С., ЕГН **********, чрез
пълномощника им по делото
адв. П. Т., против разпореждане
от 10.03.2020г. на
ЧСИ Петя Николова,
рег. №911 на
КЧСИ, по изпълнително дело
№20199110400850, с което е
оставена без уважение
молбата им вх. №16945/10.12.2019г. за
насрочване на въвод във владение
на недвижим имот. С
жалбата се излагат
съображения за
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, като
се иска отмяната
му и задължаване на съдебния
изпълнител да извърши
исканото изпълнително действие.
Ответните страни
по жалбата- длъжникът по
изпълнителното дело В. Х. К.
и третото лице К.
Б. Ч., редовно
уведомени чрез пълномощника
си адв. Х. Д., не
вземат становище по
същата.
В писмените
си мотиви по чл.436,
ал.3 от
ГПК съдебният изпълнител
изразява становище, че жалбата е
процесуално допустима, но по същество-
неоснователна.
Съдът,
като прецени събраните
по делото доказателства
и наведените от
страните доводи, намери
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателите са взискатели
по изпълнителното дело и съгласно
разпоредбата на чл.435, ал.1, т.1 от ГПК
могат
да обжалват отказа
на съдебния изпълнител
да извърши искано
изпълнително действие. Жалбата
е подадена в
срока по чл.436, ал.1
от ГПК.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Изпълнително
дело №20199110400850 по описа
на ЧСИ Петя
Николова, рег. №911
на КЧСИ, е образувано
по искане на Б. Б. С.,
ЕГН **********, и Х. А. С.,
ЕГН **********, въз
основа на изпълнителен лист, по силата на който В. Х. К.
е бил осъден на основание
чл.233, ал.1 от ЗЗД след прекратяване на договор за наем
от 14.05.2017г. да им предаде държането
на апартамент с идентификатор 56784.524.87.1.1 по КККР
на гр. Пловдив, находящ
се в гр. Пловдив,
ул. ***. При извършване на насрочения
за 18.10.2019г. по изпълнителното дело
въвод във владение
в имота е било заварено
лицето К. Б. Ч., която е възразила
срещу извършването на въвода, тъй като
била депозирала в съда
молба за разглеждане
на въпроса за собствеността
върху имота. Съдебният
изпълнител е отложил
въвода за 24.10.2019г.,
когато в имота
отново е била
заварена К. Ч.,
пълномощникът на която адв. Х.
Д. е уведомил
съдебния изпълнител, че
е подал възражение в съда срещу извършване на въвода. Въводът е бил
пренасрочван за 04.11.2019г.
и 02.12.2019г., за да
се изчака произнасяне на съда
по подаденото от К. Б. Ч.
възражение. На 10.12.2019г. взискателите,
чрез пълномощника им
адв. П. Т., са направили
ново искане за
насрочване на въвод във владение.
С обжалваното разпореждане
съдебният изпълнител е отказал да насрочи
въвод по съображения, че
такъв не може да се извърши срещу
трето лице, придобило
владението върху имота
преди завеждане на делото,
решението по което се
изпълнява.
Така постановеното
от съдебния изпълнител
разпореждане е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено. Действително,
както е прието
в обжалваното разпореждане, съгласно разпоредбата
на чл.523 от
ГПК и задължителните указания
по тълкуването и
прилагането й, дадени
в т.1 от
Тълкувателно решение №3/2017г. на
ОСГТК на ВКС,
съдебният изпълнител не може да извърши въвод във
владение срещу трето лице, придобило
владението на имота
след завеждане на делото, по
което е
издадено изпълняваното решение.
В случая обаче по
процесното изпълнително дело
не се установява
завареното в имота лице К. Б. Ч. да има такова
качество. От приложените
по изпълнителното дело писмени
доказателства се установява,
че процесният имот
действително е бил
нейна собственост, като същият
е бил продаден на публична продан по изпълнително дело
№20137590400631 по описа
на ЧСИ Никола
Видев и е
бил възложен на
купувача П. Г. Я..
На 10.05.2017г. е
бил извършен въвод във владение
на П. Г. Я.,
като в имота са
били заварени длъжниците К. Б. Ч.,
посочена в протокола с
фамилията С., и В. Х. К..
На 14.05.2017г. е бил
сключен договор за наем
на процесния имот
между П. Г. Я.,
като наемодател, и В. Х. К., като
наемател, а на
23.06.2017г. П. Г. Я.
и съпругата му Т. П. Я.
са продали имота
на взискателя Х. А. С.,
която заедно със съпруга си- взискателя Б. Б. С., са предявили на
16.03.2018г. иск с правно основание чл.233, ал.1
от ЗЗД срещу В. Х. К.
за предаване на владението
на имота, решението
по който се
изпълнява по процесното изпълнително
дело. От страна на взискателите са изложени
твърдения, че лицата
К. Б. Ч.
и В. Х. К.
живеят на семейни начала,
които твърдения не са били
оспорени от последните, а и
се подкрепят от
приложения протокол за
въвод от 10.05.2017г. по изпълнително
дело №20137590400631, от който
е видно, че
двамата са били
заварени в процесния имот
и отстранени от
него. При това
положение се налага изводът, че
лицето К. Б. Ч. е
допуснато в имота от
длъжника по процесното изпълнително
дело В. Х. К., като
лице, което живее
с него на семейни начала, след сключване
на договора за
наем от 14.05.2017г. Съгласно задължителните указания,
дадени в т.1
от Тълкувателно решение
№3/2017г. на ОСГТК на ВКС
при извършване на въвода съдебният
изпълнител отстранява както
длъжника, както и
членовете на неговото семейство
и неговите работници
и служители от имота
и въвежда взискателя във владение на
същия. Предвид горното
и доколкото К. Б. Ч.
е лице, живеещо
на семейни начала с В. Х. К.
и допуснато от него в имота, то
тя подлежи на
отстраняване от същия въз основа
на издадения срещу В. Х. К. изпълнителен
лист. Даже и
да се приеме,
че К. Б. Ч. е
установила на свое
собствено основание владение върху имота,
то предвид факта,
че на 10.05.2017г. тя вече
е била отстранена
от него по
изпълнително дело №20137590400631, самоволното
възвръщане от нея на владението
върху същия имот е
основание за новото й
отстраняване по реда
на чл.525 от
ГПК, за което взискателите са направили
съответно искане, и тя
не може да черпи права
от подобно неправомерно поведение. Предвид
горното К. Б. Ч. не
е трето лице
по смисъла на чл.523, ал.1
от ГПК и е без значение
кога е придобила владението
върху имота, тъй
като във всички
случаи подлежи на отстраняване от
него. На същата е
била предоставена възможност
да поиска от
съда спиране на въвода
по реда на чл.524
от ГПК, като
с влязло в сила
определение на Районен съд- Пловдив по
ч.гр.д.№17052/2019г. производството
по подадената от нея молба
е прекратено, с
което пречките да се извърши
въвод са
отпаднали.
Предвид
горното отказът на
съдебния изпълнител да
насрочи и извърши
въвод на взискателите във владение на имота
е в противоречие със
закона и следва
да бъде отменен, а
делото- върнато на съдебния
изпълнител с указания
за насрочване и
извършване на въвод във владение.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане
от 10.03.2020г. на
ЧСИ Петя Николова,
рег. №911 на
КЧСИ, по изпълнително дело
№20199110400850, с което е
оставена без уважение
молбата на взискателите
Б. Б. С., ЕГН
**********, и Х. А. С., ЕГН **********, чрез
пълномощника им по делото
адв. П. Т., вх. №16945/10.12.2019г. за
насрочване на въвод във владение.
ВРЪЩА делото
на съдебния изпълнител
за продължаване на принудителното изпълнение
в съответствие с
указанията, дадени в
мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: