№ 162
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан М.
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604543 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по жалба на адвокат И.Ю., повереник на тъжителя ЕМ. Д.
М., ЕГН **********, срещу разпореждане № 20189903, постановено в
закрито заседание на 24. 09. 2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно
отделение, 121-ви състав, по н. ч. х. дело № 3034 по описа за 2020 г. С
обжалваното разпореждане първостепенният съд е отказал да се отведе от
разглеждането на делото и е прекратил наказателното производство.
В жалбата на повереника се излагат доводи, че представянето на
доказателства по делото не е въпрос по допустимостта на тъжбата, а по
основателността й. Прави се извод, че първостепенният съд изобщо не е
следвало да дава указания по чл. 81, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК с
предупреждение, че при неизпълнението им тъжбата ще бъде върната.
Заявява, че към тъжбата не е предвидено изискване да бъдат приложени
доказателства относно „обстоятелствата на престъплението“, а само такива да
се съдържат в самата тъжба. Независимо дали писменото доказателство е
основно или важно, то си остава доказателство, за което важат правилата за
доказване, не и тези за допустимостта на тъжбата. Иска от Софийския
градски съд да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на
Софийския районен съд.
Срещу разпореждането на Софийския районен съд също така е
1
постъпила жалба от тъжителя ЕМ. Д. М.. Излага доводи, че съдебният акт е
незаконен, произволен и постановен от незаконен състав. Поддържа, че
разпореждането е постановено в нарушение на чл. 24, чл. 81 и чл. 254 НПК,
както и в нарушение на чл. 6, чл. 14, чл. 17 и чл. 18 КЗПЧОС, чл. 47 ХОПЕС
и чл. 2 и чл. 14 МПГПП. Излага доводи, че първостепенният съд умишлено
му пречил да заведе и води делото. Иска от Софийския градски съд да отмени
разпореждането и да върне делото на Софийския районен съд за ново
разглеждане от друг състав.
В хода на откритото съдебно заседание пред въззивния съд тъжителят
М. заявява, че поддържа жалбата. За хода на съдебните прения заявява, че
поддържа казаното от повереника си. Намира, че тъжбата е изрядна и че
отговаря на изискванията на чл. 81 НПК. Твърди, че първостепенният съд е
нарушил правото му на справедлив съдебен процес, давайки указания, които
той не може да изпълни в срок поради обстоятелството, че е задържано лице.
Поддържа, че по около 30 други наказателни дела от частен характер е бил
освободен от задължението за внасяне на държавна такса. В отговор на
доводите на процесуалния представител на лицето, срещу което е насочена
тъжбата, заявява, че при смяна на състава делото започва отначало, като за
втория съд е без значение какви съдопроизводствени действия е осъществил
първият. Иска от Софийския градски съд да отмени обжалваното
разпореждане и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
Софийския районен съд. Иска препис от протокола от съдебното заседание и
препис от решението.
Повереникът на тъжителя заявява, че въпросът за държавната такса е за
първоинстанционното производство, а не за въззивното. Намира, че
независимо дали таксата е била заплатена или не, тъжителят не разполага с
достатъчно средства и, за да осъществи правото си на достъп до правосъдие,
следва да бъде освободен от задължението за внасянето й. Отново излага
доводи, че въпросът за събирането на доказателства е свързан с
основателността, а не с допустимостта тъжбата, както и че доказателства
следва да се събират след като й е бил даден ход. Иска обжалваното
разпореждане да бъде отменено.
Процесуалният представител на А.М., лицето, срещу което е насочена
тъжбата, приема, че първостепенният съд е прекратил производството по
делото на две основания. Първото от тях е свързано с изискването да бъдат
посочени фактите и обстоятелствата, на които се позовава тъжителят, и
същевременно да бъде приложен основният документ. Изтъква, че за целта
първостепенният съд е предоставил възможността на тъжителя да поиска
издаването на съдебно удостоверение, с което да се снабди с основния
документ, но тъжителят е пропуснал тази възможност. Що се отнася до
второто основание, заявява, че при първото гледане на делото от един състав
на Софийския районен съд са били дадени указания за внасянето на държавна
такса, които не са били своевременно изпълнени. Поддържа, че повторен срок
не се дава нито по граждански, нито по наказателни дела. Иска от Софийския
2
градски съд да отхвърли двете жалби и да потвърди обжалваното
разпореждане.
След като съобрази данните по делото и доводите на
жалбоподателите и на процесуалния представител на лицето, срещу
което е насочена тъжбата, Софийският градски съд направи следните
изводи.
Двете жалби изхождат от лица, които имат право да обжалват
постановения съдебен акт. Подадени са в законоустановения срок.
Представен е документ за внесена държавна такса. При това положение
жалбите са допустими. По отношение на основателността им въззивният съд
приема следното.
Първостепенният съд е бил сезиран с тъжба от ЕМ. Д. М., насочена
срещу А.М., с която се правят твърдения за нанесена обида. По постъпилата
тъжба е било образувано н. ч. х. дело № 3034 по описа на Софийския районен
съд, 112-ти състав, за 2020 г. С ръкописно разпореждане (л. 3, гръб, от делото
на районния съд) докладчикът оставил тъжбата без движение и е дал указания
на тъжителя да внесе държавна такса в съответния размер в седемдневен
срок. Указанията били съобщени на тъжителя на 10. 06. 2020 г.
С разпореждане от 13. 01. 2021 г. съдията-докладчик дал ход на тъжбата
и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, макар и към
този момент указанията за внасянето на държавна такса да не били
изпълнени. В откритото съдебно заседание тъжителят поискал да му бъде
предоставена правна помощ, като заявил, че предпочита за служебен
процесуален представител да му бъде назначен конкретно адвокат Ю..
С определение от 15. 04. 2021 г. първостепенният съд назначил адвокат
Ю. за служебен повереник на тъжителя М., след което констатирал, че е
налице основание за самоотвод на председателя на състава поради
обстоятелството, че председателят на състава е ангажирал кантората на
адвокат Ю. за осъществяване на процесуално представителство по дело, по
което първият е страна. Било разпоредено делото да се докладва на
съответния административен ръководител за определянето на друг съдия-
докладчик. Така делото било разпределено под същия номер на 121-ви
състав.
С разпореждане от 13. 07. 2021 г. новият съдия-докладчик повторно
оставил без движение тъжбата, като дал три указания на тъжителя: първо, да
внесе държавна такса в съответния размер; второ, да представи писмено
доказателство за изложеното в тъжбата обстоятелство (конкретно посочена
заповед; отбелязано е, че при необходимост ще му бъде издадено съдебно
удостоверение за набавянето на доказателството срещу съответна държавна
такса); и трето, да представи преписи от уточнената тъжба за връчване на
лицето, срещу което тя е насочена. Всички указания трябвало да бъдат
изпълнени в едноседмичен срок.
Указанията били съобщени на тъжителя М. на 16. 07. 2021 г., а на
3
адвокат Ю. на 20. 07. 2021 г. С писмено изявление от адвокат Ю. от 23. 07.
2021 г., тоест в предоставения от новия съдия-докладчик едноседмичен срок,
били изпълнени само указанията за внасянето на държавната такса.
Останалите две указания, свързани с представянето на писмено доказателство
и на преписи, не били изпълнени. След това с обжалваното разпореждане
новият съдия-докладчик отказал да се отведе от разглеждането на делото и го
прекратил единствено поради неизпълнение на указанията за представяне на
писменото доказателство. Приел е, че без нея в тъжбата не се изясняват
всички релевантни факти и е невъзможно да се прецени дали има данни за
осъществено престъпление.
За разлика от първостепенния съд, въззивният съд приема, че тъжбата
съдържа достатъчно конкретизирани данни за предполагаемото извършване
на престъплението обида. Това е така, защото в тъжбата е описан
конкретният словесен израз, чрез който се твърди нанасянето на обида.
Съдържат се също така и описание на времето, мястото и начина на
извършване на предполагаемото престъпление – чрез писмена заповед от 09.
07. 2019 г., депозирана пред Административния съд – София-град. Така
описаните факти в тъжбата са достатъчни, за да се приеме, че тя съдържа
„данни за обстоятелствата на престъплението“ съгласно изискванията на чл.
81, ал. 1 НПК. Чрез тези данни в достатъчна степен се очертава предметът на
доказване в предстоящия етап на съдебното следствие и следователно правото
на защита на А.М., който предстои да бъде конституиран като подсъдим, ще
може да бъде упражнено пълноценно. Първостепенният съд не е следвало да
изисква от тъжителя да представя писмената заповед преди даването на ход
на съдебното следствие и като реквизит за редовността на тъжбата. Предвид
обстоятелствената част на тъжбата въпросната заповед съставлява
доказателство по делото. Преценката за редовността на тъжбата следва да се
разграничава от преценката за доказаността й. Първата преценка е формална
и се прави само с оглед на законовите изисквания на чл. 81 НПК. Втората
преценка е по съществото на делото и следва да бъде дадена от
първоинстанционния съд с крайния акт. На етапа на даването на ход на
тъжбата първата инстанция нито може да обсъжда доказателства и да
преценява доказаността на тъжбата, нито може да въздига едни доказателства
в реквизити на редовността на тъжбата, каквито чл. 81 НПК не предвижда.
Във връзка с доводите на процесуалния представител на лицето, срещу
което е насочена тъжбата, въззивният съд приема следното. Действително,
първият състав на първостепенния съд е дал указания за внасянето на
държавна такса от тъжителя, които не са били изпълнени в предоставения с
тях срок. Контрааргументът на тъжителя за неизменност на състава е
неоснователен. Принципът за неизменност на състава (чл. 258 НПК)
всъщност започва да се прилага на по-късен етап от наказателното
съдопроизводство, защото даването на ход на тъжбата, както вече беше
изтъкнато, не е свързано със събирането и преценяването на доказателства.
Съдията-докладчик може да бъде променян по законоустановения ред, при
4
което осъществените от предходния съдия-докладчик процесуални действия
по начало запазват валидността си и пораждат целените процесуалноправни
последици. По изключение те могат да се окажат невалидни и да е
необходимо повтарянето им само ако при осъществяването им съдът е
заседавал в незаконен състав. В разглеждания случай първият състав на
районния съд е дал указания за внасянето на държавна такса, а след това е
възникнало основание за отвеждането на съдията-докладчик. Тоест към
момента на даването на указанията не е съществувало основание за отвод на
съдията-докладчик, следователно към този момент съдът е заседавал в
законен състав и така дадените указания са валидни.
Макар и въпросните указания действително да са останали неизпълнени
в предоставения от първия състав на районния съд срок, както изтъква
процесуалния представител на А.М., тъжбата все пак следва да се приеме за
редовна. Решително значение за редовността на тъжбата има съблюдаването
на шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3 НПК, който в настоящия случай е бил
спазен. Законът не предвижда срок за внасянето на държавната такса по
тъжбата (решение № 211 от 29. 04. 2003 г. на ВКС по н. дело № 53/2003 г., III
н. о.). Щом като вторият състав на районния съд е преценил да даде нова
възможност на тъжителя за внасянето на държавна такса, при която таксата е
била внесена, то изискването на чл. 81, ал. 1, изр. второ НПК следва да се
приеме за изпълнено.
По изложените съображения въззивният съд приема, че обжалваното
разпореждане е незаконосъобразно. То трябва да бъде отменено, а делото
следва да бъде върнато на друг съдебен състав за продължаване на
процесуалните действия с даването на ход на тъжбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА разпореждане № 20189903, постановено в закрито
заседание на 24. 09. 2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно
отделение, 121-ви състав, по н. ч. х. дело № 3034 по описа за 2020 г.
ВРЪЩА делото на друг състав на Софийския районен съд за
продължаване на процесуалните действия с даване на ход на тъжбата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6