Р E
Ш Е Н
И Е
№
………., 11.01.2019 година, град София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри брачен въззивен състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети декември през 2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При
секретаря Мариана Ружина,
в
присъствието на прокурор Радослав Стоев
от Софийска градска прокуратура, след като разгледа докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 588 по описа на
съда за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на 258 и следващите от ГПК.
С решение № 7740 от 03.06.2016 г., постановено по
гражданско дело № 4689 по описа за 2015 г., Софийски районен съд, ІІІ Гражданско
отделение, 84 състав, М.К.П. бил лишен от родителски права по отношение на дететоМ.М.П.,
като били определени мерки за лични отношения между бащата и детето, както
следва – всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 до 16.00 часа, с
изключение на летния месец, съвпадащ с платения годишен отпуск на майката и М.К.П.
бил осъден за заплати на В.П.Д. деловодни разноски в размер на общо 625 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал М.К.П.,
ответник в първоинстанционното производство, която чрез назначения му
процесуален представител, обжалва същото с оплаквания за неправилност. В
жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на заявените оплаквания.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като
отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.
В хода на съдебното дирене, ответникът, чрез
назначения му процесуален представител, поддържа въззивната си жалба и пледира
за нейното уважаване.
В срока по чл. 263 от ГПК В.П.Д., ищец в
първоинстанционното производство, депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна, като излага подробни съображения. Моли
съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт,
като правилен, законосъобразен и обоснован.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си по делото, поддържа заявеното становище и пледира за отхвърляне на жалбата
като неоснователна.
Контролиращата страна-Софийска градска прокуратура,
чрез своя представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и
пледира същата да бъде отхвърлена, като се потвърди обжалвания съдебен акт като
правилен и законосъобразен.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването,
поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При
произнасянето си по спора, въззивният съд взе предвид следното:
Производството пред първоинстанционният Софийски
районен съд било образувано по предявен от В.П.Д. иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК-за лишаване от родителски права на М.К.П. по отношение на дететоМ.М.П..
Ищцата твърдяла, че с ответника са родители на дететоМ.М.П.,
роден на *** г., като с решение, постановено по гражданско дело № 4413/2005 г.
на СРС, 83 състав, бракът им бил прекратен, като родителските права по
отношение на детето били предоставени за упражняване на майката, а на бащата
бил определен режим на лични отношения с детето и бил осъден да му заплаща издръжка.
Твърдяла, че ответникът прекъснал контактите с детето, не се интересувал от
него и не полагал никакви грижи, нито му давал издръжка. Поддържала, че
ответницата изцяло се бил дезитересирал от детето. Молела съда да постанови
решение, с което да лиши ответника от родителски права по отношение на детето М..
Претендирала разноски.
Ответникът, представляван от назначен по реда на чл.
47 от ГПК особен представител, в подадения писмен отговор на исковата молба,
заявил становище за неоснователност на иска и молел съда да остави същия без
уважение.
Представителя на Софийска районна прокуратура считал
иска за основателен, предвид събраните по делото доказателства.
За да постанови обжалвания съдебен акт,
Първоинстанционният Софийски районен съд, приел за установена следната
фактическа обстановка :
Видно от представеното по делото удостоверение за
раждане, страните били родители на детето М., родено на *** г.
С решение № 179 от 21.07.2006 г., постановено по
гражданско дело № 4413 по описа за 2005 г., на СРС, 83 състав, влязло в сила на
11.10.2006 г., бракът между страните бил прекратен, като родителските права по
отношение на дететоМ.били предоставени за упражняване на майката, а бащата бил
осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80 лева и му бил определен
режим на лични отношения с детето.
От представеното по делото удостоверение, издадено от
ЧСИ Б.Я.се установявало, че срещу ответника било образувано изпълнително дело с предмет
плащане на издръжка, като последните данни за платената от него издръжка са за
месеците ноември и декември 2007 г., както и за първото тримесечие на 2008 г.,
като съобразно удостоверение от 22.12.2014 г. изплащането на издръжка в размер
на 80 лева е поето от държавата чрез Столична община, Район „Искър“.
По делото бил приет социален доклад на ДСП „Лозенец“, в който се правят изводи за това,
че непосредствените грижи за детето се полагат от майката и нейния настоящ
партньор, като се правят и констатации, че детето не познавало баща си, тъй
като той трайно отсъствал от живота му. В представите на детето негов баща е
настоящият партньор на майка му, като то знаело за съществуването на
биологичния си баща, но не го познавало.
По делото били събрани гласни доказателства с разпита
на двама свидетели- В. К. и Й. С., чиито показания съдът кредитирал в цялост,
като последователни, логично последователни, непротиворечиви и депозирани в
резултат на личните впечателния на свидетелите за изнесените от тях пред съда
факти. С показанията си свидетелката К. установила, че грижите за детето се
полагат от майката, като тя не знаела бащата да е проявявал интерес към детето.
На свой ред, свидетелят С. установил, че последната срещу между ответника и
детето била, когато то било петгодишно и се състояла в жилището, в което детето
живеело и понастоящем. От тогава ответникът не се интересувал от детето, не му
заплащал издръжка, не полагал грижи за него. Свидетелстват също, че детето
желаело да промени бащиното и фамилното си име, тъй като се възприемало като
част от семейството на брат си, майка си и нейният партньор-свидетелят С.,
когото възприемало като свой баща.
При изслушването си в съдебно заседание на 28.04.2016
г., малолетниятМ.заявил, че не бил виждал биологичния си баща от много дълго
време, от както е бил 4-5 годишен. От тогава нямал контакти с баща си, като
последният по никакъв начин не се интересувал от него. Заявил също, че
семейството му не било променяло адреса, на който живеело. Изразил нежелание да
има контакти с ответника, тъй като се чувствал изоставен от него, като посочил,
че смята за свой баща настоящият партньор на ищцата и него наричал „татко“ от
тригодишната си възраст.
При тази фактическа установеност, първоинстанционният
съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият
състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид
становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства,
преценени по реда на въззивното производство и съобразно приложимия закон, по
свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивния съд споделя установената в хода на
първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не счита за
необходимо да я преповтаря, а препраща към нея, правейки я по този начин част
от съдебния си акт. Същата се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, от които въззивният съд приема за относими към спора
следните – удостоверение за раждане на детето М.; решение № 179 от 21.07.2006
г., постановено по гражданско дело № 4413 по описа за 2005 г., на СРС, 83
състав; удостоверение от 22.12.2014 г., издадено на ищцата от СО Район „Искър“,
София-град; удостоверение, издадено от ЧСИ Б.Я.по изпълнително дело №
20078570400040.
Въззивният съд, като прецени показанията на разпитаните
в първоинстанционното производство свидетели В.И.К. и Й.С.С., по реда на чл.
172 от ГПК и кредитира същите в обсъдените части, като приема, че същите са
дадени в резултат на личните впечатления, явяват се логично последователни, обективни
и подробни, като не се опровергават от други събрани в производствата пред
двете съдебни инстанции доказателства.
В хода на въззивното производство са изискани справки
за въззивника от Национална база данни „Население“, НАП и НОИ, според които същият
е със семейно положение „разведен“, като дететоМ.единствения му низходящ. Освен
това въззивникът е в родствени връзки с К.Д.П., баща, Е.С.П., майка, и Ф.К.П.,
брат. За въззивника няма данни за осигуряване по извънтруводи правоотношения и
подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, няма и данни за
регистриран трудов договор.
С оглед установяване интересите на дететоМ.във връзка
с предмета на спора, по делото е призована ДСП „Лозенец“, която в приетите по
делото социални доклади заявява становище,
че потребностите на детето се задоволяват от неговата майка и
съжителстващия с нея Й. С., като в интерес на детето е да му бъде осигурена
сигурна и стабилна семейна среда, както и отговорни и всеотдайни грижи за
отглеждане и възпитанието му. Сочи се също, че в хода на проучването е
направена констатация, че детето не познавало баща си, тъй като той трайно не
проявявал интерес и не полагал грижи за отглеждането и възпитанието му. В
представите на детето г-н С. е негов баща, тъй катоМ.знаел за съществуването на
рождения си баща, но не го познавал.
По реда на чл. 133, ал. 2 от СК, упълномощен
представител на ДСП „Лозенец“ заявява, че предявения иск и уважаването му не
накърняват интересите на детето М., тъй като бащата е дезинтересиран живота и
здравето на своя син.
По същия ред, представителя на Софийска градска
прокуратура заявява становище за трайна дезинтересираност на бащата от детето,
при което счита обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен.
В производството пред въззивния съд не са събрани
други писмени и гласни доказателства за твърденията на страните.
При тази
фактическа установеност, като съобрази приложимия закон, доводите и становищата
на страните, по свое убеждение, въззивния съд достигна до следните изводи от
правна страна :
Жалбата е неоснователна.
Въззивният съд изцяло споделя прецизните правни
изводи, изложени в обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги
преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед исковата претенция с правно основание чл. 132,
ал. 1, т. 2 от СК, въззивният съд счита за уместно да подчертае, че правото на
родителя, който не упражнява родителските права, да контактува с детето, е и
негово задължение, а задължението му да участва в издръжката на своите
ненавършили пълнолетие деца е безусловно и с приоритет пред всички други поети
от родителя облигационни задължения. В процесната хипотеза се установи трайна и
продължаваща и понастоящем незаинтересованост на въззивника към непълнолетния
му вече син. Последния не участва в грижите за неговото отглеждане и възпитание
в последните десет години, не му дава издръжка, не търси контакти с детето.
Между бащата и детето липсва изградена емоционална връзка родител-дете, като за
личността му непълнолетният няма съхранен спомен. И настоящият съдебен състав
намира, че посоченото фактическо положение е настъпило в резултат на
собственото поведение на въззивника, който като родител има задължението да
прояви инициатива и да положи необходимите усилия за поддържане, запазване,
респективно възобновяване на отношенията си с непълнолетния си син, но не е
сторил това. В производството и пред двете съдебни инстанции не се установи
наличието на обективна причина, оправдаваща родителското бездействие на
въззивника, като твърдения за наличието на такава не са и надлежно наведена в
производството. Не става ясно и на какво процесуалния представител на въззивника основава твърденията си за това,
че за представляваното от него лице са налице обстоятелства, които обективно
препятства възможността да дава издръжка на детето и да му осигурява
необходимите грижи и контакти. Следва да се подчертае, че предмета на доказване
по делото, респективно – произнасянето на съда следва да е в границите на
заявените от страните твърдения и съобразно доказателствата по делото.
Решението на съда не може да се основава на неподкрепените с доказателства
твърдения на страните или на предположенията им за правно релевантните факти.
Отделно от това, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест по чл. 154 от ГПК, установяването на надлежно наведени твърдения за
наличието на обективни причини, оправдаващи липсата на грижи и контакти на
родителя и неучастието му в издръжката на детето е възложено именно в негова
тежест. Следва да се подчертае също, че „основателните причини“ по смисъла на
чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК са конкретни, обективно съществуващи обстоятелства,
които родителят търпи, тъй като не може да преодолее, независимо от положените
за това усилия, като същите следва да въведени от него, а не се предполагат от
съда. В случая, по делото обаче няма наведени твърдения за наличието на такива причини, респективно липсват и доказателства
за наличието им. Наведените в отговора и в жалбата от особения представител на
въззивника предположения, че същия е в обективна невъзможност да осигури грижи,
контакти и издръжка на сина си не намират опора в доказателствената съвкупност,
а се явяват голословни и изолирани от доказателствения материал. Следва да се
отбележи също, че липсва задължение на съда, по метода на изключването, да
проведе издирване за наличието на една или друга причина, препястваща
изпълнението на задълженията на родителя и попадаща в обхвата на чл. 132, ал.1,
т. 2 от СК. Такава причина следва да е конкретно посочена, като за нейното
установяване именно ответникът по предявения иск носи доказателствената тежест,
като проведе пълно и главно доказване за наличието й.
Несъстоятелни са и доводите за липсата на сериозни
причини за прилагане по отношение на въззивника на предвидената от законодателя
крайна мярка по лишаването му от родителски права по отношение на детето М.,
както и че същата не е в интерес на детето. Цялостния анализ на
доказателствената съвкупност сочи, че трайната дезинтересираност на въззивника
от живота и нуждите на детето е настъпила в резултат на негово лично решение за
това, която продължава и сега, а последният контакт на детето с бащата е от
времето, когато то е било петгодишно. През това време въззивникът не е участвал
в живота и грижите за непълнолетния М., не му е отделял време, внимание, грижи
и средства, като за това му поведение липсват създадени пречки от страна на
майката, както и обективни причини, които да оправдават родителското му
бездействие. Понастоящем детето вече е навършило шестнадесет годишна възраст, но
няма съхранен спомен за своя баща. Поради бездействието на въззивника, връзката
дете – родител е трайно прекъсната, а емоционалната топлота, близост, доверие и
уважение, които я характеризират, непълнолетният изпитва спрямо съжителя на
своята майка, когото възприема като свой баща. Описаното бездействие на
въззивника злепоставя непълнолетня му син, като го лишава от бащина помощ, общуване
с него, модел на подражание, както и от необходимите средства за съществуването
му, като представлява достатъчно сериозна причина за лишаването на този родител
от родителските му права. Въззивникът сам е абдикирал от родителските си
задължения спрямо своя син, като това му поведение несъмнено е морално укоримо
и неправомерно, като с разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК е скрепено
със санкция от законодателя. Ето защо, трайната дезинтересираност и
родителската немара, демонстрирани от въззивника по отношение на собствения му
син, като имат за своя закономерна последица неговото лишаване от родителски
права по отношение на същото дете. В този смисъл, собственото поведение на
въззивника по отношение на детето съставлява сериозна и основателна причина за
лишаването му от родителски права. С бездействието на въззивника по отношение
на неговия син, са се осъществили предвидените в законови основания за лишаване
на въззивника от родителски права по отношение на детето М., като правилно
първоинстанционния съд уважил предявения от майката иск. От друга страна, при
трайното и продължаващо отсъствие на бащата от живота на детето липсва житейски
оправдано основание, въззивникът да продължава да е носител на родителски права
спрямо непълнолетния. Следователно, лишаването на въззивника от родителски
права спрямо непълнолетния му син кореспондира с интересите на самото дете, в
която насока са и заявените от компетентната ДСП „Лозенец“ становища.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните
изводи на въззивния съд, с тези на първоинстанционния съд, обжалваното съдебно
решение следва да се потвърди.
Съдът не е сезиран с искания за присъждане на сторени
деловодни разноски, като не дължи служебно произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-ри брачен въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №7740 от 03.06.2016 г.,
постановено по гражданско дело № 4689 по описа за 2015 г., Софийски районен
съд, ІІІ Гражданско отделение, 84 състав.
НЕЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на
страните.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, пред
Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. ……………
2. ……………