П Р И С Ъ Д А №70

 

ГР. ПОПОВО, 27.05.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на двадесет и седми май, през две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ

 

                                                                    1.Д.Д.

                             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                    2.Р.П.

          при секретаря: М. А.

в присъствието на прокурора: ПЛАМЕН ТРИФОНОВ

          докладваното от п р е д с е д а т е л я

НОХД № 256       по описа за 2019 година

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИТЕ:

1.А.И.С. – роден на *** ***, български гражданин, живущ ***, осъждан, с основно образование, неженен, безработен, ЕГН **********;

2.Р.Л.Р. – роден на *** ***, български гражданин, живущ ***, неосъждан, с начално образование, не учи и не работи, ЕГН **********.

ЗА НЕВИНОВНИ за това, че на 10.09.2019 г., около 17.30 часа, в землището на с.С., община П., от нива, засята с биолюцерна до надлеза на ЖП линията, С., при условията на опасен рецидив, а Р. – макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършители, по специален за натоварването начин, са направили опит да отнемат чужда движима вещ – рулонна бала с биолюцерна с тегло 600 кг, на стойност 180 лева, от владението на И.В.Д., без негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвоят, като деянието им останало недовършено, поради независещи от тях причини-престъпления: за подсъдимия А.И.С. по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4, пр.3, във връзка с чл.18, чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК; за подсъдимия Р.Л.Р. по чл.195, ал.1, т.4, пр.3, във връзка с чл.194, ал.1, чл.18, чл.20, ал.2 и чл.63, ал.1, т.3 от НК, поради което на основание чл.304 от НПК ГИ ОПРАВДАВА.

ПОСТАНОВЯВА направените по делото разноски в размер на 67,20 лв. за вещо лице от досъдебното производство да останат за сметка на държавата на основание чл.190, ал.1 от НПК.

          ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Търговищки окръжен съд.

                  

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:

 

 

                                                                   1.

                             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                   2.

            Мотиви по НОХД № 256 по описа за 2019 г. на ПпРС

 

            Подсъдимите А.И.С. и Р.Л.Р. ***, са предадени на съд по обвинение за това, че „на 10.09.2019 г., около 17.30 ч., в землището на с. С., общ.П., от нива, засята с биолюцерна до надлеза на ЖП линията, С. при условията на опасен рецидив, а Р. макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършители, по специален за натоварването начин, са направили опит да отнемат чужда движима вещ – рулонна бала с биолюцерна с тегло 600 кг, на стойност 180 лв., от владението на И.В.Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като деянието им е останало недовършено поради независещи от тях причини“  -  престъпление по: за подс.А.С. – по чл.196,ал.1,т.2,във вр. с чл.195,ал.1,т.4,пр.3, във вр. с чл. 18,чл.20,ал.2 и чл.29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК, а за подс.Р.Р. - по чл.195,ал.1,т.4,пр.3, във вр. с чл.194,ал.1, чл. 18, чл.20,ал.2 и чл.63,ал.1,т.3 НК.

            В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура Търговище, ТО Попово поддържа обвинението, но заявява, че се касае по-скоро за приготовление за извършване на престъпление, а не за опит, т.е. по-леко наказуемо деяние по чл.195,ал.5, вр. с ал.1,т.4, пр.3 от НК.Претендира за налагане на ефективно наказание ЛОС спрямо подс. С. и отложено по реда на чл.69,ал.1 НК за подс.Р..

            Подсъдимите С. и Р. се явяват в с.з., дават подробни обяснения, в които поддържат тезата, че са отишли да събират трева за коня си, съборили са една рулонна бала с люцерна на земята, но не са предприемали каквито и да е действия по нейното натоварване в каруцата. Служебните им защитници – адв.Д.Д. от ТАК /на подс. С./ и адв.Й.Д. от ТАК /на подс.Р./ считат, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, пледират за оправдателна присъда.

До започване на разпоредителното заседание, редовно призованият пострадал И.Д. не се явява, като правата му на пострадал са надлежно разяснени чрез вписването в съобщението по чл.247б,ал.4 НПК.

            Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

            Подсъдимите А.И.С. и Р.Л.Р. ***, били роднини, без професия и доходи, трайно безработни. Препитавали се от случайна работа, събиране на отпадъци от черни и цветни метали, билки и други. Подс.С. бил многократно осъждан – 20 отделни присъди/справка за съдимост л.23-33/, като интерес за настоящото производство представляват осъжданията по нохд № 9/2016 г.  и нохд № 192/2018 г. на ПпРС, последното изтърпяно на 14.12.2018 г. отново за престъпления против чуждата собственост. Подс.Р. бил непълнолетен – на 16 години към инкриминираната дата /навършил 17 години на 28.11.2019 г./, неосъждан, но с регистрации в ДПС към РУП Попово като извършител на множество престъпления /характеристика л.21/.

            На 10.09.2019 г. двамата подсъдими решили да съберат трева за коня, при което с малка каруца-т.нар.“гуменка“ и кон взети от семейството на подс.Р. потеглили през с.Медовина към с. Славяново общ.Попово. Приближавайки надлеза на ЖП линията двамата забелязали на около 20-30 м от асфалтовия път нива, в която имало няколко рулонни бали с люцерна. Тази земеделска земя била засята с биологично сертифицирана люцерна и се стопанисвала от дружества свързани със св.И.В.Д.. Рулонните бали с люцерна имали размери – диаметър 120 см и височина 120 см /показания на св.Д. в с.з., л.55/, тегло 600 кг и всяка на стойност 180 лв. Една от балите била в непосредствена близост до пътя, което предизвикало интереса на подсъдимите, при което отишли до нея с каруцата. Слезли от каруцата, разпрегнали коня и се насочили към изправената бала.С общи усилия успели да я съборят на земята, след което направили няколко опита да я поместят, в т.ч. и чрез търкалянето й, но успели само да я завъртят, но не и да я качат на каруцата предвид огромната тежест. В същият момент по асфалтовия път в посока с.С. се движел и пострадалия И.В.Д., който забелязал две непознати за него лица в земеделската му земя, при което отишъл при тях. Разпоредил им да останат на място и незабавно се свързал с охранителна фирма „**“, с която имал договор за охрана на селскостопанска продукция. Няколко минути по-късно на място пристигнали свидетелите П.Й. и К.К. – служители в посочената охранителна фирма. Св.Й. забелязал каруца с разпрегнат кон, бала люцерна на земята, двамата лично познати му подсъдими и стоящия до тях свидетел И.Д. /показания в с.з. л.33/. Охранителите разпоредили на подсъдимите да впрегнат коня, след което качили подс.Р. във служебния автомобил, а подс.С. ги последвал с каруцата до гр.П., където двамата подсъдими били предадени на дежурния в РУП Попово. След извършване на допълнителна проверка по случая с Постановление от 01.10.2019 г. било образувано ДП № 328/2019 г. по описа на РУП Попово, в хода на което била назначена оценъчна експертиза, в заключението си по която /л.17 от ДП/ в.л.Д.П. оценил на сумата 180 лв.

            Така възприетата фактическа обстановка се доказва по неоспорим начин от събраните в с.з. доказателства посредством приложените по ДП № 328/2019 г. по описа на РУП Попово писмени доказателствени средства; заключението на в.л. прието по реда на чл.282,ал.3,вр. с ал.1 НК; изцяло от показанията на свидетелите П.Й. и К.К.;само частично от показанията на пострадалия св.И.Д.. Показанията на първите двама  свидетели  са логически свързани и издържани, относно касаещите ги обстоятелства, досежно изясняване на фактите подлежащи на доказване, поради което съдът ги кредитира изцяло, респ. частично за св. Д.. Следва да се посочи, че макар и св.Д. формално да не е заинтересована от изхода на делото страна доколкото не е предявил ГИ и не  е конституиран като частен обвинител в процеса, то съдът счита, че към достоверността на показанията му следва да се подходи внимателно при отчитане и на това, че показанията му реално са едновременно източник на доказателства и средство за защита на накърнените му от престъплението права – положение, което евентуално може да го мотивира да бъде тенденциозен, недобросъвестен и необективен /за показанията на пострадалия свидетел и преценката за достоверността им – р.№ 836/ 28.12.1990 г. по н.д. № 812/1990 г., І н.о./.  В настоящият случай неговите показания, които несъмнено представляват преки гласни доказателства са в грубо противоречие и не се подкрепят от показанията на двамата незаинтересовани от изхода на делото свидетели Й. и К.. Ето защо съдът не дава вяра на показанията на св.Д. в частта в която посочва, че е заварил каруцата на подсъдимите със свалена задна каната и натоварена в нея изправена бала люцерна /?!?, без обаче да може да отговори на въпроса кой и кога я е свалил оттам на земята-обстоятелства, за които основателно могат да бъдат упрекнати органите по разследването, които не са извършили в нужната пълнота и цялост всички необходими процесуално-следствени действия по изясняване на случая. Липсва например оглед на местопрестъплението, оглед на каруцата и фиксиране разположението на балата при пристигане на охранителите/.Св.И.Д. очевидно е бил провокиран от множество други предходни системни кражби на селскостопанска продукция в неговия имот /както посочва в показанията си пред съдау, л.55/ и е намерил удобен случай да се възползва от ситуацията като „накаже“ двамата подсъдими. Ето защо съдът намира неговите показания в тази им част за неубедителни и недостоверни, за да бъдат ценени като годно доказателство и приобщени към доказателствения материал по делото.

            Относно обясненията на двамата подсъдими в с.з. съдът прие, че подкрепят и допълват изцяло установената фактическа обстановка, поради което и при съобразяване с процесуалните правила, визирани в чл.14 и чл.107,ал.5 от НПК ги намира за убедителни и достоверни, дава им вяра изцяло и също ги постави в основата на постановената присъда. Подсъдимите С. и Р. дават подробни и описателни обяснения, посочващи точно и ясно местонахождението им в нивата на пострадалия; не оспорват установената фактическа обстановка, както и своето участие, но твърдят, че не са правили никакъв опит за отнемане на балата. Единственото, което са направили е да я съборят и търкалят, но не и да правят опити за нейното товарене на каруцата. Соченото от двамата подсъдими несъмнено допринася за изясняване на относимите към предмета на доказване обстоятелства, което от своя страна води до оборване тезата на обвинението, а освен това изцяло кореспондира и с останалия доказателствен материал,като не са налице обстоятелства, които да ги опровергават и внасят съмнение в тях.

            Както вече съдът имаше възможност да посочи по-горе, основното противоречие между обвинителната теза /подкрепяна частично само от пострадалия Д./ и обясненията на двамата подсъдими /подкрепени от свидетелите Й. и К./ е свързано най-вече именно с обстоятелството дали подсъдимите са направили годен наказуем опит за отнемане на балата люцерна, респ. дали са извършили макар и по-леко наказуемото приготовление към извършване на кражбата по специален начин.  Преди всичко съдът намира, че следва за да се прецени какъв е опита - дали е абсолютно негоден, който винаги  е ненаказуем тъй като в действителност не застрашава никакви обществени отношения, или относително негоден, който е наказуем, защото застрашава обекта в някаква степен. /за разликата между двата вида опит виж р.№ 104/07.09.2015 г. по н.д.№ 2007/2014 г. на I н.о. ВКС/. За да има наказуем опит, деецът ТРЯБВА ДА Е ЗАПОЧНАЛ осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението. При престъплението кражба е възможен САМО недовършен опит, тъй като промяната на фактическата власт върху вещта настъпва със самото довършване на деянието. При недовършения опит по смисъла на чл.18 НК от обективна страна „започнато изпълнение на умишленото престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено. Освен това е необходимо от субективна страна да е налице пряк умисъл“.  /т.см. Гергинов, Коментар на НК, Обща част, том I, стр. 452/. Доказателствата по делото обаче сочат, че в случая не е започнато дори изпълнителното деяние, поради което съдът приема, че въобще не може да се говори за опит, поради което и не може да бъде приета първоначалната аргументация на прокуратурата изложена в обвинителния акт.

            Гореизложеното не изключва възможността деятелността на двамата подсъдими да бъде санкционирана много по-леко – като приготовление по смисъла на чл.195, ал.5, вр. с ал.1,т.4, във вр. с чл.17,ал.1 от НК, за което алтернативно претендира обвинението.  Анализирайки конкретните действия на подсъдимите С. и Р. съдът приема, че те са създали условия за извършване на престъпление, но в случая приготовлението не е наказуемо, защото престъплението не е извършено в хипотезата на чл.195,ал.1,т.3 или т.4 от НК. Съдът базирайки се и на задължителната съдебна практика намира, че изначално липсва  правна възможност за квалификация на деянието им във връзка с чл.195,ал.1,т.4, пр.3 от НК – извършване на престъплението по специален /според прокуратурата/ само за натоварването начин. Като аргумент в тази насока в ОА  се сочи, че „…те решили да приложат за натоварването измислен от тях специален начин: съборили странично каруцата до избрана от тях бала, и я избутали вътре. След това, с общи усилия изправили каруцата…“. Преди всичко така посоченото е напълно произволно и не намира никакво потвърждение в доказателствата по делото доколкото липса дори хипотетична възможност кражбата да бъде извършена, респ. довършена по този начин.  Само по себе си това обстоятелство също няма особено значение, тъй като дори да се приеме, че именно това е бил начинът, по който са щели да натоварят балата с люцерна, то съдът не намира нищо специално в него.  Съдебната практика е константна в разбирането си, че „ деецът „извършва кражбата по специален начин, когато осъществява изпълнителното деяние с особена ловкост или умение“. /решение № 29 от 18.V. 1989 г. по н. д. № 211/89 г., II н. о.“. Съгласно т.11 от ППВС № 6/26.04.1971 г. по н. д. № 3/71 г. този състав на кражба се прилага, „когато при извършване на кражбата деецът е проявил особена ловкост или умение, като използването на въжета, катерене по улуци, балкони и фасади на сгради, използване на стълби за качване на високи места и др.“. Даденото задължително тълкуване е допълнено посредством посочване в т.4 от ТР № 54 от 16.IX.1989 г. по н. д. № 49/89 г. на ОСНК, където, макар и в конкретна връзка с джебчийските кражби, ВС е имал възможност да посочи, че „има обаче деяния, при които крадецът използва технически средства, като: нож, ножица, бръснарски ножчета, пинсети, куки и др. Възможно е при осъществяване на изпълнителното деяние на джебчийската кражба, тя да се извърши и по специален начин чрез използването на особена ловкост и умение, които гражданите не притежават“. Тази практика е продължена и доразвита и в р.№ 829/14.01.1994 г. по н.д.№ 694/1993 г. на I н.о., където ВС изрично е посочил, че „за да е налице особена ловкост или умение, като една от възможните форми на извършване на кражбата по специален начин, е необходимо деецът да е проявил такава ловкост или умение, каквито обикновено гражданите не притежават“. Направеното от съда посочване на съдебната практика не е самоцелно, а идва да покаже несъстоятелността на обвинението във връзка с твърдението за „измислен“ от подсъдимите специален начин за натоварване на каруца.  Двамата подсъдими очевидно не притежават някаква ловкост или специфични умения, които останалите хора не притежават, а физиката на непълнолетния е подсъдим Р. е такава, че очевидно не му позволява да извършва подобни товаро-разтоварителни операции с бала тежаща 600 кг.

            С оглед на изложеното по-горе, при извършен детайлен анализ на събраните доказателства по делото, съдът прие че липсват убедителни доказателства за това, че подсъдимите А.И.С. и Р.Л.Р. *** са осъществили от обективна и субективна страна състав на престъпление по правната квалификация възведена в обвинителния акт, по която са предадени на съд. Посредством разпоредбата на чл. 102 НПК законодателят е очертал кръга от факти и обстоятелства, които следва да бъдат доказани в процеса, като на първо място е поставено „доказване на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него”, като това доказване следва да бъде извършено по правилата и способите предвидени в НПК и изведените въз основа на него правни изводи бъдат единствено възможни и да не почиват на предположения. В този контекст, съдът отчете по-горе наличие на две абсолютно противоположни версии относно извършеното престъпление и участието на двамата подсъдими в него - от една страна това е тезата на обвинението, която в хода на съдебното следствие бе силно разколебана и оборена от анализираните по-горе доказателства, а друга страна- версията на двамата подсъдими, надлежно обоснована и получаваща убедителна доказателства подкрепа. Ето защо и въз основа на подробно изложените по-горе фактически и правни доводи, в съответствие с разпоредбата на чл. 304 НПК съдът призна подсъдимите за невинни и ги оправда изцяло по повдигнатото обвинение, доколкото не намери и основание за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.195,ал.5,вр. с ал.1,т.4,пр.3 от НК. Предвид изхода на делото, на осн.чл.190, ал.1 от НПК съдът се произнесе по въпроса за направените разноски, като постанови същите в размер на 67.20 лв. за възнаграждение на вещо лице от ДП да останат за сметка на държавата.

              Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

             

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: