№ 16
гр. Свищов, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20234150100141 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима молба „Т. - П.“ АД, ЕИК: *************, гр.
************** № 128, срещу С. М. Я., ЕГН: **********, гр. ************ № 10, *******,
К. М. О., ЕГН: **********, гр. ***************, и Г. М. Х., ЕГН: **********, гр.
************ № 15, *****, с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба (ИМ) се твърди, че като собственици/ползватели на топлоснабден
имот, находящ се в гр. *******, ответниците били клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за
битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Навеждат се твърдения, че съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие на клиенти се осъществявала при публично известни общи условия (ОУ),
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Същите били влизали
в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е било необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърдят, че ОУ
от 2007 г. били публикувани във вестник „Нощен труд“ от дата 13-14.12.2007 г. и във
вестник „Посоки“, бр. 239/13.12.2007 г. С тях били регламентирали търговските отношения
между клиентите на ТЕ и дружеството. В раздел VII от ОУ от 2007 г.: „Заплащане на ТЕ“,
бил определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ (в т. ч. и ответниците), били длъжни
да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В този смисъл задължението на ответника за заплащане на
дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, бил най-
късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на
последния ден от месеца ответниците изпадали в забава за тази сума, като на основание чл.
31, ал. 6 ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Поради липса
на доброволно плащане от страна на ответниците кредиторът – ищцовото дружество е
подало заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е била издадена Заповед за
изпълнение № 331/09.11.2022 г. по ч. гр. д. № 687/2022 г. на Свищовския районен съд
(СвРС). Понеже на тримата ответника заповедта за изпълнение е била връчена по чл. 47, ал.
5 ГПК, на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на настоящия
установителен иск (УИ) по чл. 422 ГПК.
1
С оглед на изложеното „********** *******“ АД моли СвРС да приеме за
установено по отношение на ответниците, че същите дължат на дружеството при условията
на разделност следните суми: (а) С. М. Я. – сумата 133.81 лв., представляваща главница,
16.17 лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 02.04.2020 г. до 02.09.2022
г., ведно със законна лихва върху главницата от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането; (б)
К. М. О. – сумата 133.81 лв., представляваща главница, 16.17 лв., представляваща лихва
върху главницата за периода от 02.04.2020 г. до 02.09.2022 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането; (в) Г. М. Х. – 133.81 лв.,
представляваща главница, 16.17 лв., представляваща лихва върху главницата за периода от
02.04.2020 г. до 02.09.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от 12.10.2022 г. до
изплащане на вземането. Претендират се и съдебно-деловодни разноски.
В отговора на исковата молба (ОИМ), подаден от особения представител адв. Х. Т.
на ответника С. М. Я., се твърди, че искът бил допустим, но неоснователен. Счита, че
представените с ИМ препис – извлечение от сметка на задълженията за консумирана
топлинна енергия и таблица с данни, от която било видно, че няма извършени плащания за
отчетния периода 01.05.2022 г. – 07.02.2023 г., са частни документи и не се ползвали с
доказателствената сила относно съдържащите се в тях твърдения. Оспорва и всички
твърдения относно количеството потребена ТЕ през процесния период, както и твърдението,
че ответницата Я. е потребила посоченото количество ТЕ. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отхвърли като неоснователна исковата претенция.
В ОИМ, подаден от особения представител адв. М. К. на ответника К. М. О., се
твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва представеният препис – извлечение
от сметката на задължения за консумирана ТЕ относно ответницата О., тъй като счита, че в
случая не се касаело за извлечение от сметка, съгласно разпоредбите на чл. 417, ал. 1, т. 2
ГПК, но които законодателят е предал доказателствената сила. Навежда, че ищецът не е
нито държавно учреждение, нито община, нито банка. Счита, че това извлечение е
твърдение на ищеца, което е изгодно за него и подлежи на доказване с допустимите от ГПК
доказателствени средства. На същите основания адв. К. оспорва и представената таблица с
данни в нея, в която се съдържали твърдения за периоди и суми за отопление без ИРУ и
твърдение, че няма извършено плащане за периода от 01.05.2022 г. до 07.02.2023 г. Оспорва
и всички твърдения относно количеството потребена ТЕ през процесния период, както и
твърдението, че ответницата О. е потребила посоченото количество ТЕ. Моли СвРС да
постанови съдебен акт, с който да отхвърли като неоснователна исковата претенция.
В ОИМ, подаден от особения представител на ответника Г. М. Х. – адв. Б. Г., се
твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Счита, че от представените с ИМ писмени
доказателства, не може да се направи обоснован извод, за дължимост от страна на
ответницата Х. на каквито и да е суми за ТЕ. Оспорва, че същата е била клиент на ТЕ, че е
собственик, респ. ползвател на процесното жилище. Оспорва, че Х. дължи посочените в ИМ
суми, както и че в жилището има монтирани измервателни уреди за ТЕ, като на последно
място оспорва и начинът, по който е извършено разпределението на количеството ТЕ в
сградата. Моли съда да отхвърли така предявения иск като неоснователен.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством
събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията
на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Свищовският районен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
Със сила на пресъдено нещо (СПН) между ищцовото дружество „Т. - П.“ АД, от една
страна, и ответниците С. М. Я., К. М. О. и Г. М. Х., от друга страна, съгласно Р. №
80/02.04.2019 г. по гр. д. № 78/2018 г. на СвРС, влязло в сила на 08.05.2019 г., е установено,
че: ответниците са били собственици на н. и., находящ се в гр. *******, ж. к.
**************, което жилище е било в режим на етажна собственост (ЕС) и било
присъединено към абонатната станция на ищцовото дружество за доставка на ТЕ за битови
нужди с аб. № 15924. С същ. р. на същ. РС е прието за установено, че ответниците дължат на
ищцовото дружество общо сумата от 146.47 лв. за главница за ТЕ за периода от 01.11.2014 г.
до 31.03.2017 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 14.08.2017 г. до окончателното
2
й плащане, както и 23.30 лв. за лихва за забава от 05.01.2015 г. до 02.08.2017 г.
Отново със СПН между същите страни е прието за установено с Р. №
260076/26.07.2021 г. по гр. д. № 1085/2020 г. на СвРС, влязло в сила на 31.08.2021 г., че
ответниците са страни по облигационно отношение с ищцовото дружество за доставка на ТЕ
за битови нужди срещу възнаграждение за същ. имот в същ. гр., при което всеки един от
ответниците е дължал на ищцовото дружество сумата от по 199.21 лв. за ТЕ за периода от
03.2018 г. до 04.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.03.2020 г. до
окончателното й плащане.
„Т. - П.“ АД е подало заявление по чл. 410 ГПК срещу С. М. Я., К. М. О. и Г. М. Х.,
по което е издадена Заповед за изпълнение 331/09.11.2022 г. срещу (а) С. М. Я., за да плати
на АД за сумата 133.81 лв., представляваща главница, и сумата от 16.17 лв., представляваща
лихва върху главницата за периода от 02.04.2020 г. до 02.09.2022 г., ведно със законна лихва
върху главницата от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането; срещу (б) К. М. О. – 133.81
лв. за главница и 16.17 лв. за лихва върху нея за периода от 02.04.2020 г. до 02.09.2022 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането; (в) Г.
М. Х. – 133.81 лв. за главница и 16.17 лв. за лихва върху главницата за периода от 02.04.2020
г. до 02.09.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от 12.10.2022 г. до изплащане
на вземането. Издадената заповед е приета от СвРС за връчена при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК, при което с Разпореждане № 31/09.01.2023 г. съдът указал на АД да предяви УИ по чл.
422 ГПК, който е предмет на настоящето дело.
От назначената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ) се установява, че: (1)
процесният н. и. е присъединен към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество, като и
в процесния период от м. февруари 2020 г. до м. април 2022 г., и досега на ответниците се
доставя ТЕ; (2) разпределението на ТЕ в АС е био извършено съгласно Методика за
разпределение на ТЕ в сгради, ЕС; коректно са били начислени суми в индивидуалния
мейлинг за всеки месец от процесния период, съгласно Наредбата за топлоснабдяване № 16-
334/06.04.200 7., без да се констатират от ВЛ несъответствия в изчисленията на ФДР; (3)
ежемесечните отчети на общия топломер са дадени в индивидуални сметки на абонатите;
количеството ТЕ, доставяно до АС, е било измервано с търговски прибор – топломер, който
е бил монтиран съгласно техническите изисквания на производителя, бидейки преминал
през първоначална и последващи проверки.
В о. с. з. на 08.01.2024 г. ВЛ Й. сочи, че: индивидуалната сметка за процесния
апартамент съдържа два компонента: (а) делът на апартамента от сградна инсталация и (б)
ТЕ, отдадена от лирите в банята и в коридора. Сумата от двете давала общата ТЕ за
жилището. В случая не се начислявала консумацията за цялата сграда, нито за ползвана
топла вода, нито за отопление от отоплителни тела в отделните стаи, нито за стълбището
или пък за общите части, тъй като няма отоплителни тела в последните. Всеки месец била
измерена консумацията на топломера, който е търговския прибор в АС, и разпределението
било направено на базата на тези реални отчети всеки месец за целия процесен период. ВЛ
било пресметнало отделно и двата компонента за целия процесен период и те напълно
съвпадали с дяловете, които е пресметнало АД за ДР. Това означава, че е било изпълнено
условието за методиката за дялово разпределение на ТЕ за тези жилища.
В същ. с. з. ВЛ изтъква още и че топломер, от който е установило процесните
измервания, не се монтира в жилището, а е в абонатната станция, която е собственост на „Т.
- П.“ АД. Това нещо ВЛ било установило с районен техник и чрез съотв. протоколи дали
този топломер отговаря на изискванията, дали е минал на държавна проверка. Според ВЛ на
всеки две години този топломер е минавал проверка, тъй като е търговски прибор и по него
става плащането на ТЕ, и разпределението на ТЕ по всички жилища в абонатната станция,
освен това топломерът, който бил централен и се намирал в абонатната станция, бил минал
държавна проверка.
От назначената по делото съдебно-икономическа експертиза (СИК) се установява, че:
(1) за периода от м. февруари 2020 г. до м. април 2022 г., че за абонатен № 15924 не са
извършвани никакви плащания, освен платената сума в брой от 200.16 лв. на 28.06.2021 г., с
която обаче са погасени вземания на дружеството за по-ранен период; (2) за същ. период за
същ. аб. № според вещото лице (ВЛ) са начислени сумите от 130.79 лв. за ТЕ за отопление,
3
254.10 лв. за ТЕ, отделена от сградната инсталация, 24.99 лв. за услуги за дялово
разпределение (ДР), като са извадени 8.45 лв. за намаление на задължението с кредитно
извести, при което чистата дължима сума била 401.43 лв.; (3) върху тази сума била
начислена законна лихва за всяко едно от задълженията до 02.09.2022 г. в общ размер на
50.61 лв.
В о. с. з. на 08.01.2024 г. ВЛ Д. сочи, че справката за постъпили плащания показвала,
че не са били извършвани такива в процесния период. Постъпило е било само едно платежно
плащане на 28.06.2021 г. от 200.16 лева, с което е покрито старо задължение, извън този
процесен период. То е било брой в касата по ПКО и е било направено от К. М. О..
Справката за всяко потребено количество е била издадена от АД, но това, което е
титулувано като „фактура“ и е приложено по делото от АД, не е данъчна фактура.
Практиката в „********** –*******“ АД според ВЛ е на базата на програмна система
„ИНКАСО“, която е била за обработка на тези справки и издаване на една обща данъчна
фактура за всички абонати, която е в размер около 2 мил. лв.; тази обща фактура за всички
абонати се отразява в дневниците за продажба по ДДС. Данъчни фактури се издават
единствено на ЮЛ, според ВЛ. Приложените по делото от ищцовото дружество справки за
съответния месец, в края на които е записано „данъчна фактура“, не са данъчни фактури,
макар това да е записано в тях, заключва ВЛ.
ВЛ изтъква, че всички – ВИК дружества и топлофикации – работели по този начин,
защото не можели да издадат фактури за всеки, иначе би станало един огромен дневник за
продажбите по ДДС. Затова всяко задължение на потребител фигурира като такова по
справките, но фактурата се издавала в момента, когато абонатът платял. Тогава се издавала
фактура във вид на „фактура“ по смисъла ЗСч и ЗДДС. Тази последната фактура, която е
сумарна, се издавал и се осчетоводява, намирайки отражение в счетоводните регистри.
Именно тя била напълно легална. Всички тези общи фактури, които АД било предоставило
на ВЛ, за процесния период са легални, т. е. съобразени са със ЗСч и ЗДДС. То е водено
счетоводство, защото общата фактура от 2 млн. лв. и е била отразена в счетоводството.
По правото:
СвРС намира, че е сезиран с УИ от „Т. - П.“ АД с правно основание чл. чл. 422 ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който се иска да бъде установено по отношение на
ответниците, че същите дължат на дружеството при условията на разделност следните суми:
(а) С. М. Я. – сумата 133.81 лв., представляваща главница, 16.17 лв., представляваща лихва
върху главницата за периода от 02.04.2020 г. до 02.09.2022 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането; (б) К. М. О. – сумата 133.81 лв.,
представляваща главница, 16.17 лв., представляваща лихва върху главницата за периода от
02.04.2020 г. до 02.09.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от 12.10.2022 г. до
изплащане на вземането; (в) Г. М. Х. – 133.81 лв., представляваща главница, 16.17 лв.,
представляваща лихва върху главницата за периода от 02.04.2020 г. до 02.09.2022 г., ведно
със законна лихва върху главницата от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането; за
консумирана, но не заплатена ТЕ за имот, находящ се в гр. *******, ж. к. **************,
аб. № 15924, за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г.
За да са основателни така предявените УИ, ищцовото дружество носи
доказателствена тежест да докаже следните обстоятелства (юридически факти): Първо, че
ответниците са „клиенти на топлинна енергия“, което означава: да са съсобственици имот в
сграда, която е в режим на етажна собственост и е присъединена към абонатна станция на
доставчика на топлинна енергия (чл. 153, ал. 1 ЗЕ). С наличието на тези три факта: (а) право
на собственост върху н. и., който е (б) в режим на етажна собственост и е (в) присъединен
към абонатната станция на доставчика на ТЕ, специалният закон (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) свързва
възникването ex lege на продажбено отношение по повод периодичната доставка на ТЕ
между страните (чл. 183 и сл. ЗЗД). Второто обстоятелство, за което АД носи
доказателствена тежест, е фактът на доставянето на ТЕ (чл. 187, изр. 1 ЗЗД), а третото – че
ответниците са я получили (чл. 200, ал. 1 ЗЗД). Съдът указва на ответниците, че тяхна тежест
е да установят всички наведени от тях възражения срещу исковете, от които черпят
благоприятни за тях правни последици.
Съдът намира, че ответниците С. М. Я., К. М. О. и Г. М. Х. са съсобственици (всеки
от тях има по 1/3 ид. ч. от имота) на процесния н. и., находящ се в гр. *******, ж. к.
4
**************, което жилище е било в режим на етажна собственост (ЕС) и било
присъединено към абонатната станция на АД за доставка на ТЕ за битови нужди с аб. №
15924. При това съдът счита, че страните са обвързани ex lege (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) от
продажбено (облигационно) отношение, по което АД е доставчик на ТЕ за битови нужди, а
ответниците – купувачи (чл. 183 и сл. ЗЗД).
Изводът за (съ)собствеността съдът прави, на първо място, от приложеното към ИМ
съобщение от общ. *******, Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“, от 16.03.2023 г.
(л. 67 и сл. от гр. д. № 141/2023 г. на СвРС) че ответниците са собственици на този имот.
Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС, доколкото не се установява друго, всеки съсобственик има равна
част в общата вещ, в случая – по 1/3 ид. ч. На второ място, същото обстоятелство се
установява и от приложените по гр. д. № 78/2018 г. (л. 26 и сл.) и по гр. д. № 1085/2020 г. (л.
7 и сл.) на СвРС съобщения от Община ******* за това. Въпросното обстоятелство е било
преюдициално и за двете решение на същ. РС, за да се приеме от съда, че ответниците са
потребители на ТЕ и обвързани по продажбено отношение с „Т. - П.“ АД по силата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, т. е. поради това че са (съ)собственици на н. и., който е присъединен към аб.
мрежа АД, а съгласно чл. 298, ал. 1, във вр. с чл. 296, т. 2 ГПК необжалваните съдебни
решения влизат в сила и са задължителни за страните. Всичко това, на последно място,
следва и от Декларацията по чл. 14 ЗМДТ от 11.08.2014 г., която С. М. Я. (л. 67 и сл. от гр.
д. № 141/2023 г. на СвРС) е подала към общ. ******* и е посочила, че тя и К. М. О. и Г. М.
Х. са собственици на процесния н. и. Прочее възраженията на особените представители в
обратния смисъл са неоснователни, в частност възражението, че правото на собственост се
доказвало в исковия процес със „съответните документи“ по чл. 586, ал. 2 ГПК, е
несъстоятелно. Първо, тази разпоредба важи за нотариалните производства, а не в исковия
процес; второ, въпросът за собствеността в настоящия процес е преюдициален, т. е. УИ по
чл. 422 ГПК има за предмет да установи съществуването, или не, на вземане, а не кой е
титуляр на правото на собственост върху някакъв н. и.
Заключенията, че процесният имот е в режим на ЕС и че сградата е присъединена
към абонатната станция на ищцовото дружество, следват, освен че отново са били
преюдициални по гр. д. № 78/2018 г. и гр. д. № 1085/2020 г. на СвРС и положително
установени по тях, но и по-специално от: (1) Договор № 0640943/30.07.2002 г. между
Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз „Н.И.“ ООД и С.А.С., който е възложил на
дружеството монтирането на топлоразпределителни и термостатни вентили и ДР на ТЕ
между потребителите в сградата в режим на ЕС в гр. *******, ж. к. Сторгозия № 11, А и Б;
(2) Анекс към този договор от 30.07.2002 г.; (3) 2 бр. – Споразумителни протоколи № 3/943
от 31.07.2002 г. към същ. дог.; (4) Рекапитулация от 04.07.2002 г.; (5) Протокол от 30. и
31.07.2002 г. на проведено общо събрание на етажните собственици и наематели в жилищен
блок № 11 в ж. к. Сторгозия, вх. А и Б, гр. *******. Доводите на особените представители
на ответниците в обратния смисъл са несъстоятелни и не кореспондират с така описаните
писмени доказателствени средства, както и с обвързващата сила на решенията по гр. д. №
78/2018 г. и по гр. д. № 1085/2020 г. на СвРС досежно същите обстоятелства, без да е било
доказано по настоящето дело, че тази сграда вече не е в режим на ЕС или че не е свързана с
аб. станция АД. Напротив, тези факти се потвърждават от ВЛ по СТЕ. Възражението на адв.
Т., че ответниците не били вписани в книгата на етажните собственици по чл. 7 ЗУЕС, от
което следвало, че не са „етажни собственици“, е неприемливо. От една страна, етажната
собственост е определена чл. 37 ЗС: „Етажи или части от етажи, заедно с придадените към
тях помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни собственици –
държавата, общините и други юридически или физически лица.“ Следователно, за да налице
етажна собственост, не е нужно да някой да е вписан в книгата по чл. 7 ЗУЕС, а просто да
собственик на част от етаж в сграда. Несъстоятелно е и възражението на адв. Г. срещу УИ,
че същ. кн. като „етажен собственик“ на процесния н. и. било вписано друго лице, също е
неоснователен: вписването, или не, в тази книга на едно лице не го прави собственик,
защото не е ЮФ, който да има такова действие (срвн. чл. 77 ЗС).
Възражението на адв. К., че не било доказано, че С.А.С. е бил избран за председател
на ЕС на процесната сграда, е без правно значение за настоящия спор, защото
облигационното отношение възниква по силата на закона – чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в която
разпоредба на този факт не придадено никакво правно значение. Въпросният договор, който
е подписан от г-н С., съдът кредитира като доказателство, че процесната сграда е режим на
ЕС и че е свързана с аб. станция на АД – факти, които следват и се потвърждават и от
другите доказателствени средства по делото (освен изборните по-горе писмени
доказателствени средства, още и от СТЕ). По същия начин обстоятелството, че срокът на
5
договора от 30.07.2002 г. е бил за пет години и няма данни да е подновен, отново е
правноирелевантно по смисъла на чл. 154, ал. 1 ЗЕ, защото този договор съдът цени като
косвено доказателствени средство за същите посочени факти, които се потвърждават и от
останалия доказателствен материал.
Съдът приема, че от назначената СТЕ се доказва, че АД е доставило на ответниците
(чл. 187, изр. 1 ЗЗД), а те са получили (чл. 200, ал. 1 ЗЗД), ТЕ за битови нужди за периода от
м. февруари 2020 г. до м. април 2022 г. От СТЕ се доказва, че дължимата сума за доставена
ТЕ е определена посредством два компонент: (а) делът на апартамента от сградна
инсталация и (б) ТЕ, отдадена от лирите в банята и в коридора, която ТЕ не е измерена, а
начислена прогнозно съгласно методика за дялово разпределение на сградната инсталация и
за двете лири (в банята и коридора на жилището).
От приетата по делото СИЕ следва, че главницата, която се дължи за тази ТЕ е в общ
размер на 401.43 лв., а законна лихва за всяко едно от задълженията, формиращи тази сума,
към 02.09.2022 г. е било в общ размер на 50.61 лв. Понеже солидарната отговорност е
изключение (арг. от чл. 121 ab initio ЗЗД), то правилото е разделност на облигационните
отношения, следователно тези суми трябва да се разделя поравно между всички
съсобственици – потребители на ТЕ, което ще рече, че всеки от тях дължи по отделно на АД
сумата от по 133.81 лв. за главница за ТЕ и 16.17 лв. за лихва върху главницата за периода от
02.04.2020 г. до 02.09.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от 12.10.2022 г. до
изплащане на вземането.
Касателно останалите възраженията на ответниците:
Всички възражения на особения представител на К. О., адв. М. К., за недоказаност на
релевантните факти по делото, чрез които АД обосновава претенцията си срещу тази
ответница, са неоснователени. Това е така, защото, както посочи и ВЛ Д. в о. с. з. на
08.01.2024 г., самата К. О. е направила доброволно плащане по същото правоотношение с
ищцовото дружество на 28.06.2021 г., с което извънсъдебно тя, О., е признала неизгодни за
себе си факти – съществуването на дълга й за цената на ТЕ към „Т. - П.“ АД. Макар и
плащането да касае друг (по-ранен) период, фактите и за по-стария, и за процесния периода
са едни и същи: О. е съсобственик на жилище в режим на ЕС, което е присъединено към
абонатната станция на АД в гр. *******.
Действително, по делото няма данни, че в процесното жилище живеят ответниците,
но това обстоятелство не е релевантно за дължимостта на процесните вземания. Всеки
абонат на ТЕ за битови нужди дължи плати цената на доставената му вещ, без значение дали
той, или някой друг (напр. негов близък или наемател), обитава, или не, жилището, в което
се доставя ТЕ. Освен това, както сочи и ВЛ по СТЕ, въпреки че в жилището не живее никой,
лирата в коридора и банята не могат да бъдат изключени и елиминирани, защото са
директно вързани към топлоснабдяването и затова при тях се начислява ТЕ. Освен това
според ВЛ двата компонента (описани по-горе при изясняване на делото от фактическа
страна досежно СТЕ), които образуват дължимата се сума за ТЕ, те нямат отношение в това,
дали вътре в жилището има отоплителни тела и дали се ползва топла вода от някого, който
да било, живеещ, или не, там. Тези два компонента се дължат, единият е на основание чл.
153 ЗЕ, т. е. това е делът на апартамента от сградна инсталация, а лирата в банята и в
коридора не могат да бъдат изключени, при тях няма измервателни уреди и затова се
начисляват на базата на мощността, която имат те. ВЛ изтъква, че ако се отрежат двете лири
и се затапят, те няма да бъдат начислявани, но по делото няма данни за това.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищцовото дружество (чл. 78, ал. 1
ГПК), пир което всеки от ответниците следва да бъде осъден да плати на АД разноски както
в исковия процес: по 33.33 лв. за юрисконсултско възнаграждение, по 200 лв. за двете
експертизи и по 8.33 лв. за държавна такса; така и заповедното производство: по 8.33 лв. за
държавна такса и по 16.67 лв. за юрисконсултско възнаграждение; или общо всеки ответник
следва да плати на дружеството сума от по 266.66 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Свищовският районен
6
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по установителен иск с правно основание чл. 422
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Т. - П.“ АД , ЕИК: *************, гр.
************** № 128, срещу С. М. Я., ЕГН: **********, гр. ************ № 10, *******,
че С. М. Я. дължи на „Т. - П.“ АД сумата от 133 (СТО ТРИДЕСЕТ И ТРИ) ЛЕВА И 81
СТ., представляваща главница за топлинна енергия за имот, находящ се в гр. *******, ж. к.
**************, аб. № 15924, за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 16
(ШЕСТНАДЕСЕТ) ЛЕВА И 17 СТ. за законна (мораторна) лихва върху главницата за
периода от 02.04.2020 г. до 02.09.2022 г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по установителен иск с правно основание чл. 422
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Т. - П.“ АД , ЕИК: *************, гр.
************** № 128, срещу К. М. О., ЕГН: **********, гр. ***************, че К. М. О.
дължи на „Т. - П.“ АД сумата от 133 (СТО ТРИДЕСЕТ И ТРИ) ЛЕВА И 81 СТ.,
представляваща главница за топлинна енергия за имот, находящ се в гр. *******, ж. к.
**************, аб. № 15924, за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 16
(ШЕСТНАДЕСЕТ) ЛЕВА И 17 СТ. за законна (мораторна) лихва върху главницата за
периода от 02.04.2020 г. до 02.09.2022 г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по установителен иск с правно основание чл. 422
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Т. - П.“ АД , ЕИК: *************, гр.
************** № 128, срещу Г. М. Х., ЕГН: **********, гр. ************ № 15, *****, че
Г. М. Х. дължи на „Т. - П.“ АД сумата от 133 (СТО ТРИДЕСЕТ И ТРИ) ЛЕВА И 81 СТ.,
представляваща главница за топлинна енергия за имот, находящ се в гр. *******, ж. к.
**************, аб. № 15924, за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 16
(ШЕСТНАДЕСЕТ) ЛЕВА И 17 СТ. за законна (мораторна) лихва върху главницата за
периода от 02.04.2020 г. до 02.09.2022 г.
ОСЪЖДА С. М. Я. да плати на „Т. - П.“ АД сумата от 266 (ДВЕСТА
ШЕСТДЕСЕТ И ШЕСТ) ЛЕВА И 66 СТ. , представляваща съдебно-деловодни разноски в
заповедния и исковия процес.
ОСЪЖДА К. М. О. да плати на „Т. - П.“ АД сумата от 266 (ДВЕСТА
ШЕСТДЕСЕТ И ШЕСТ) ЛЕВА И 66 СТ. , представляваща съдебно-деловодни разноски в
заповедния и исковия процес.
ОСЪЖДА Г. М. Х. да плати на „Т. - П.“ АД сумата от 266 (ДВЕСТА ШЕСТДЕСЕТ
И ШЕСТ) ЛЕВА И 66 СТ. , представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедния и
исковия процес.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7