Р Е Ш Е Н И Е
№
град Свиленград, 04.11.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 549 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 214/2019 от 30.07.2019 година на И.Д.
Заместник-Директор на Териториална
дирекция Южна морска, в което на К.И.А.
с ЕГН ********** ***,
със
съдебен адрес:***, чрез адвокат А.Г., за нарушение на чл. 233,
ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 4 000 лв.
(пункт ІІ), на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата 30
комплекта електронни устройства за употреба със специално изработени тютюневи
стикове модел „JQOS TM 24P” и
20 комплекта електронни устройства за употреба със специално изработени
тютюневи стикове модел „JQOS 3 MULTI”
(пункт І) и на основание чл. 233, ал. 8 от ЗМ е отнет в полза на Държавата
лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Шаран”
с държавен регистрационен номер РВ 50 95 СТ, ведно с Регистрационен талон и 1
брой контактен ключ (пункт ІІІ).
Жалбоподателят К.И.А.
чрез пълномощника си – адвокат А.Г., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй
като счита същия за незаконосъобразен, неправилен и необоснован – жалбоподателят
не бил извършил процесното нарушение, не били
изяснени всички факти и обстоятелства и наложените наказания били несправедливи.
В
съдебната фаза, редовно призован, респ.уведомен, жалбоподателят К.И.А.,
се
явява. За него се явява адвокат А.Г., който пледира за отмяна
на обжалвания акт, тъй като не било установено точно нарушението, което е извършил
доверителя му.
В
съдебната фаза се ангажират гласни
доказателства.
Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата страна) –
И.Д. Заместник-Директор на Териториална
дирекция Южна морска, редовно призовани на посочения съдебен адрес, респ.уведомени,
изпращат представител – Старши
юрисконсулт Галина Попова, която сочи че НП е издадено
законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли
същото да бъде потвърдено изцяло.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На
08.02.2019 година, около 11.15 часа на
Митнически пункт (МП) „Капитан
Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи леки
автомобили и автобуси”, на път от Република България за Република
Турция
пристига лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Шаран” с български
държавен регистрационен номер РВ 50 95 СТ, тип „Ван”, вид
„пътнически”, управляван
от българския гражданин – жалбоподателя К.И.А.. В
автомобила пътува и свидетеля Емил Стефанов Паскалев.
Преди започване на митническата проверка пътниците устно са поканени от митническия
служител – свидетеля С.Т.Й. да декларират носените от тях стоки,
валутни ценности и лични вещи. Същите не декларират нищо.
В
изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ,
митническите служители извършват митническа
(физическа) проверка на посочения
лек автомобил,
при която се констатират, че под
дъното на багажника на мястото на резервната гума в допълнително монтиран
тайник с размери: дължина 70 см, ширина 70 см и височина 22 см, който тайник е захванат
с болт към дъното на багажника, има недекларирани стоки – 30 комплекта
електронни устройства за употреба със специално изработени тютюневи стикове
модел „JQOS TM 24P” и 20 комплекта електронни
устройства за употреба със специално изработени тютюневи стикове модел „JQOS 3 MULTI”. Електронните устройства се указват собственост на
жалбоподателя А., тъй като в тази насока са изявленията на последния и тъй като
свидетелят Паскалев, пътуващ заедно с А. не се възпротивява на това негово
изявление.
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 205 от 08.02.2019 година.
В
Личното
си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1,
т. 5 от ЗМ от митническите
служители за нуждите на проверката, каквото и дава в писмена форма жалбоподателят К.А.,
сочи, че закупил устройствата и ги карал за Турция, като ги сложил в автомобила
от долу, за да не бъдат намерени.
При
тези фактически
обстоятелства, след разкриването на контрабандираните процесни стоки, в този смисъл
открито деяние и неговият извършител, свидетелят С.Т.Й. пристъпва на основание чл. 230
от ЗМ към съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) № 215/08.02.2019 година против
жалбоподателя К.А.. След съставянето на АУАН, жалбоподателят е запознат
със съдържанието му и е връчен лично,
като с
подписа си К.А. удостоверява получаването на
екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в
самия документ, датирана от 08.02.2019 година, като
жалбоподателят не сочи възражения срещу констатациите в Акта. Задържан е и лекия автомобил, ведно с Регистрационния
талон с № ********* и контактния ключ. Автомобилът е
собственост на Стефан Михайлов Костадинов от град Пловдив и жалбоподателят го
управлява с Пълномощно, по които обстоятелства няма спор между страните.
Посочените по–горе недекларирани електронни
устройства са иззети с
Разписка № 0137654, а автомобилът – с
Разписка № 0137655, двете от дата 08.02.2019 година.
С
Приемателно–предавателни протоколи от дата 08.02.2019 година, процесните стоки и лекия автомобил, ведно
с приложенията към него, са предадени на отговорно пазене в склад на Териториална
дирекция Южна морска.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Определена
е от вещото лице Огнян Николов Бюлбюлев
видно от Оценъчна експертиза с вх.№ 32-95470 от 29.03.2019 година стойността на стоките –
предмет на нарушението, представляващи 30
комплекта електронни устройства за употреба със специално изработени тютюневи
стикове модел „JQOS TM 24P” и
20 комплекта електронни устройства за употреба със специално изработени
тютюневи стикове модел „JQOS 3 MULTI”, в
общ размер на 4 000
лв., чрез използване на метода на
директното сравняване на задържаните модели стоки и след подробно проучване на
продажните цени точно за същите марки електронни устройства в интернет онлайн
магазини и борси за продажба в България. Вещото лице използва средната пазарна
цена, получена в процеса на продажба на стоки в непроменена форма на независим
партньор, където продавачите и купувачите могат да бъдат открити нормално по
всяко време и цените са общодостъпни.
Видно от постъпилата в Деловодството на АНО с вх.№ 32-87649/22.03.2019 година
Оценъчна експертиза, изготвена
от вещото лице Огнян Николов Бюлбюлев, стойността към датата на извършване на
нарушението на лекия автомобил възлиза
на 3 400
лв. За определяне на стойността вещото
лице използва метода на пазарните аналози като директно сравнява с подобен
(аналогичен) актив и ценово сравнение. Посочената стойност е установена чрез
детайлно проучване в над 10 български и чуждестранни интернет-сайтове на
автокъщи, магазини и автоборси. Използвана е средната стойност, използвана в
процеса на продажба на стоки в непроменена форма на независим партньор, където
продавачите и купувачите могат да бъдат открити нормално по всяко време и
цените са общодостъпни.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след
получаване на образуваната с него преписка, И.Д. Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Южна морска в качеството на наказващ орган с делегирана компетентност,
издава процесното НП № 214/2019 на 30.07.2019
година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението,
дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1
от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя чрез процесуалния му
представител (съгласно Молба с вх.№ 32-61512/27.02.2019 година и Пълномощно от
дата 25.02.2019 година) на 12.08.2019 година по пощата с Обратна разписка.
Известието за доставяне, надлежно подписано, се намира приложено в Административнонаказателна
преписка (АНП), с отбелязване и имената на получателя му, а именно: А.Г. -
лично. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят
К.И.А. е извършил нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй като е направил
опит да пренесе
през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи,
стоки.
Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание
чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 4
000 лв. (100 % от митническата стойност на
недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети
в полза на Държавата недекларираните стоки.
Описаната
в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по
делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването му № 214/12.02.2019 година на Териториална
дирекция Южна морска, както и от показанията на изслушаните в съдебното заседание, проведено на 16.09.2019 година свидетели С.Т.Й. и П.Д.С..
Приетата
– приложена по преписката Заповед № ЗМФ – 42/32 – 8714 от 07.01.2019 година на
Директора на Агенция „Митници” доказва материалната компетентност на АНО по
отношение на И.Д. Заместник- Директора на Териториална дирекция
Южна морска.
С цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на Агенция
„Митници” делегира правомощията да издават НП по реда на ЗМ на Заместник-Директорите
на Териториалните дирекции.
Служебно известно на Съда е, че Тихомир Бориславов Г. е определен да изпълнява
длъжността „Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска”. Т.е.
последният
се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество
(заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция
„Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.
По делото бе допуснато и разпитано в процесуалното
качество на свидетел лицето Емил Стефанов Паскалев, който установи пред
настоящия Съдебен състав, че 30 комплекта електронни устройства за употреба със
специално изработени тютюневи стикове модел „JQOS TM 24P” са негови, а другите – на жалбоподателя.
По делото бяха изслушани и обясненията на
жалбоподателя, който са с идентично съдържание с това на показанията на
свидетеля Емил Паскалев.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща
с изложената в АУАН и възприетата от АНО
в НП, Съдът изведе въз основа на анализа на писмените и гласни доказателства,
събрани и приобщени в хода на производството по съответния процесуален ред. От
кръга на гласните доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира
изцяло с доверие показанията на свидетелите С.Т.Й. и П.Д.С., предвид тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване,
така и цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят.
Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в
изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване, както и
са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена
е преценката за правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната
критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с
останалите писмени доказателства, които Съдът кредитира; обратно, убедително се
подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции
за предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или
необективност на депозираните показания. Не се установява лицата С.Т.Й. и П.Д.С. да имат личностно отношение към жалбоподателя,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания
за критика по отношение на свидетелски показания на Й. и С. не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, в
този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО,
не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка
и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН
не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при
съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД
№ 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният
състав даде вяра на показанията на свидетелите С.Т.Й. и П.Д.С., считайки ги
обективни и достоверни. А досежно доказателствената
им стойност, те са пряко относими към изпълнителното
деяние на процесното нарушение, авторството и времето
на извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от
жалбоподателя К.И.А., установявайки обективните факти на излизането му от
страната, отивайки за Република Турция, моторно превозното средство (МПС), с
което е пътувал, липсата на действия от негова страна за митническото оформяне
на носените процесни стоки – електронни устройства за
употреба със специално изработени тютюневи стикове, респ. тяхното деклариране
при редовния митнически контрол, още и резултатът от митническата проверка -
намирането на определено количество електронни устройства за употреба със
специално изработени тютюневи стикове, така и тяхната принадлежност и държането
им, свързани с неговата личност. Поради това Съдът
ги кредитира изцяло за достоверни.
Частично с доверие се оцениха от Съда, обясненията на
жалбоподателя и показанията на свидетеля Емил Паскалев – допуснат до разпит в
съдебното производство по искане на жалбоподателя. Същите се възприемат
единствено в частта на твърденията, които не се опровергават от кредитираните
показания на другите разпитани свидетели (С.Т.Й. и П.Д.С.) и от писмените
доказателствени средства по делото. С подобна еднозначност те се очертават, конкретно
за обстоятелството относно броя на процесните
електронни устройства, както и факта че на 08.02.2019 година са била на МП
„Капитан Андреево” на трасе „Изходящи леки автомобили
и автобуси”. В останалата им част и по-специално, досежно
изложената фактологическа версия относно това, че част от процесните
електронни устройства са на свидетеля Паскалев, са в пряко противоречие и се
опровергават от другите свидетелски показания (, кредитирани от Съда), като
остават изолирани и не се подкрепят дори косвено и от писмените доказателствени
източници. Поради това, Съдът не ги кредитира с доверие в обсъжданата им част,
считайки ги тенденциозни и неправдоподобни, както с оглед тяхната противоречива
насоченост спрямо останалите доказателства, така и поради близките отношения на
посочения свидетел с жалбоподателя, от тук и пряката им заинтересованост от
изхода на делото. Доколкото показанията на свидетеля и обясненията на
жалбоподателя сериозно се компрометират при съотнасяне с останалите
доказателства, събрани в производството, които Съдът кредитира, наред с
отчитане на обстоятелството за тяхната заинтересованост от изхода на спора,
дават достатъчно основание на Съда да счита същите за недостоверни и
предубедени, ориентирани към прикриване на обективната истина по делото, в опит
за изграждане на защитна версия на жалбоподателя. В подкрепа на изложеното е и
факта, че тази версия се сътворява чак в съдебната фаза на производството,
въпреки че е била налице възможност да се посочи още в административната фаза –
например в Личното обяснение, в съответната графа от АУАН, касаеща възражения,
в 3-дневния срок за Възражение, което не е сторено. Непосочването
на подобен важен факт, касаещ собствеността на предмета на нарушението, респ.
размера на административното наказание и изпущането
на всички възможни моменти за посочването му в административната фаза на
производството, звучи нелогично и неоправдано от житейска гледна точка. За
пълнота на настоящото изложение и в подкрепа на изложената теза следва да се
посочи, че в съдебно заседание свидетелят Паскалев не посочи марката на
„притежаваните” от него електронни устройства, а само заяви, че са „ТМ 24”.
Жалбоподателят и свидетелят Паскалев заявиха, че имат документи за процесните стоки – Фактури, Касови бележки, но такива не
бяха представени. Ето защо, Съдът не цени с доверие и отказа да кредитира
показанията на посочения свидетел и обясненията на жалбоподателя в тази им част
– убедително опровергана, поради което ги изключи от доказателственото
обсъждане и не ползва при формиране на фактическите и правните си изводи.
Съдебният
състав, възприема изцяло и кредитира Заключенията на Оценъчните експертизи относно стойността на процесните
стоки и на МПС, назначени от АНО, тъй като са изготвени след извършване на
необходимите проучвания и на базата на събраните по делото доказателства.
Експертизите са изготвени от специалист в съответната област (, включен в Списъка на вещите лица за 2019 година за Хасковския съдебен район), поради което няма основание за каквото и да е
съмнение относно неговата
квалификация на специалист. С тези съображения, Съдът приема Експертизите, назначени от АНО, за извършени от вещо лице – специалист с необходимата
квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна
изготвените писмени Заключения обективират необходимите данни, ползвани за оценката и
фактически констатации, поради което се явяват обосновани и аргументирани, в съответствие и кореспондиращи с фактите по делото и останалите доказателства,
с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за тяхната правилност. Обратни доказателства, опитващи се
да опровергаят констатациите, обективирани в Заключенията на вещото лице,
приложени в АНП, няма, поради което Съдът намира за обосновани и правилни Експертизите, назначени от АНО (както вече бе посочено) и ползва същите при формирането на
фактическите и правните си изводи. Въз основа на Експертизите се установяват стойността на стоките –
предмет на нарушението и на лекия автомобил към датата на деянието. Досежно
приложимите способи за определяне на стойностите, ползвани от вещото лице Бюлбюлев, Съдът намира същите за правилни и законосъобразни.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се
налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не
се оспориха от страните. Същите Съдът цени за достоверни по съдържанието им
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата, на която е депозирана
в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по
делото, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред местно
(по местоизвършване на твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен и девулативен ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха
недостатъци на актовете.
Спазена е изцяло административната
процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП, не се констатираха
допуснати процесуални нарушения във фазата на производството по издаването им,
развила се пред наказващия орган. Спазени са формата и редът при
постановяването им.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при
съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването
на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити
на минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни
за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административното
нарушение и да организира адекватно защитата си.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл.
47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение
на митническия режим се съставя Акт от митническите органи. В процесния казус е установено,
а и не е спорно между страните, че към 08.02.2019 година актосъставителят С.Т.Й.
е заемал длъжността „Инспектор” в Териториална дирекция Южна морска към Агенция
„Митници”, т.е. бил е митнически орган. Лицето,
подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността И.Д. Заместник-Директор
на Териториална дирекция Южна морска, чиято материална
компетентност да издава НП за нарушения по ЗМ се доказва от приетата по делото №
ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници”, т.е. той се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по
надлежния ред с административен акт - Заповед. Поради това същият се легитимира
като компетентен орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ. Деянието е извършено в
зоната на отговорност на Териториална дирекция Южна морска.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1,
изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН
срокове.
Не
са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването
на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна. За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че във
фазата на административнонаказателното производство, развила се пред контролния
орган и пред АНО, формално липсват
нарочнш
актове
за назначаването на Експертизите
и поименното определяне на вещото лице,
каквото изискване е предвидено в чл. 145, вр.чл. 144 от НПК; но прилагането на тези разпоредби е само
съответно в административнонаказателното производството, развиващо се по
правилата на ЗАНН, а такова е и настоящото, като това е предпоставено от
неговия характер. По дефиниция производството по ЗАНН е по-опростено, макар и състезателно,
като типични за него са и процесуалната бързина и експедитивност за реализиране
на административнонаказателната отговорност (аргумент от установените
процесуални срокове), поради което несъвместимо с този основен негов принцип, в
частност, би било директното обвързване и стриктно формално следване, с
изпълнение всички процесуални изисквания, установени в нормите на НПК. Ето
защо, няма как да се изисква, в случай на необходимост от извършване на Експертиза, същата да се назначава с
нарочен, отделен акт от органа, осъществяващ процесуалните действия по
съставяне на АУАН. В този смисъл достатъчно е реално, фактически да е осигурено
вещото лице, с необходимата специалност, знания, квалификация и опит,
позволяващи му да даде Заключение по поставената задача, релевантна за
изясняване на определени факти и обстоятелства, установяването на които да се
изисква във връзка с реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, относимо към
извършването на съставомерно деяние, преценката на неговата обществена опасност
и/или наказването – определяне размера на Глобата или нейната индивидуализация
- изобщо в установените параметри от закона.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи,
че обстоятелството, че
техническото набиране на текста на АУАН е извършено от друго лице е
ирелевантно, доколкото авторството на документа, т.е. индивидуализацията на
лицето, чието волеизявление е обективирано в АУАН, не
се влияе от техническото му изготвяне. Процесният АУАН
е надлежно подписан от съставителя, т.е. последният е обективирал
авторството си по отношение на документа. В този смисъл е и Решение № 494 от
21.11.2013 година по КАНД № 497/2013 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Теодора Точкова.
Предвид
изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради
недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от
категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите,
подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи,
решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се
явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални основания за
неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното
НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед приложението на материалния закон
и при възведената правна квалификация – чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО,
която е вярна, съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената част
на Акта. Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на
съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за
осъществяването на изпълнителното деяние от страна на жалбоподателя, обективно
и субективно съставомерно като митническо нарушение,
във фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Въз
основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и косвено от
приобщените писмени доказателствени източници от преписката, установи се и че
посочените стоки лицето К.И.А. не е обявило пред митническите органи, поради
което не е разполагал и не е представил митнически документи, удостоверяващи
надлежното им деклариране или задействане на митнически режим за тях. Всички
свидетелите,
чийто показания Съдът кредитира, са единодушни и относно съпричастността
на лицето към пренасяните стоки и неговото лично отношение на своене и държане
на същите, както и относно вида и естеството на носените вещи, представляващи електронни
устройства за употреба със специално изработени тютюневи стикове и тяхното
количество. С оглед посоченото същите, несъмнено попадат в легалната дефиниция
на понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на
ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на
понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, като нормативен акт
най-съотносим към митническото законодателство, а именно: „„Стока” е всяка движима и недвижима вещ, включително
електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни,
както и стандартният софтуер.”. Според българския тълковен речник,
„стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от
техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените
определения стоки са и процесните предмети – електронни устройства за употреба
със специално изработени тютюневи стикове. Поради
това, с оглед събраните доказателства по делото Съдът приема за доказано по
безспорен начин, от обективна страна, че на 08.02.2019 година през МП
„Капитан Андреево” при излизането си от страната за Република
Турция, жалбоподателят К.И.А. е направил опит да носи,
т.е. фактически е направил опит да пренесе през държавната граница
и да изнесе от страната стоки с търговски характер и
количество, без знанието и разрешението на митническите органи. С това е
осъществил състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”,
дефиниран в чл. 233, ал. 1 от ЗМ, във третата от предвидените
изпълнителни форми - „направи опит да пренесе” през държавната
граница. За съставомерността на деянието достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение
на митническите органи, конкретните стоки да напуснат митническата
територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно
организирана, като проверка преди реалното напускане
на
страната. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който направи
опит да пренесе през
държавната граница стоки без знанието и разрешението на митническите органи,
доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа
контрабанда. В случая държавната граница на Република България съвпада с
линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на
службите за контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на самата
държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на
Република България. Именно в тази връзка при преминаване на митнически контрол,
действащо е задължение за деклариране на изнасяните стоки, респ. въвежданите от лицата, установено с
материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в
частност това за писмено деклариране, произтичащо от чл. 68, вр.чл. 62 от
Регламент (ЕИО) №
2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митническия
кодекс на Общността (Регламент (ЕИО) № 2913/92) - приложим за конкретното нарушение. Според
текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде поставена под
митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими
при определени условия писмено или устно деклариране. Легално дефиниция на
понятието „деклариране” е дадено в чл. 4, § 17
от цитирания Регламент (ЕИО) № 2913/92, като това правно действие се свързва
със задължителното прилагане на определен митнически режим за дадената стока: „„Деклариране” е действието, чрез което едно лице
изразява по установени форми и начини, желанието си за прилагане на определен
митнически режим за дадена стока.”. Отрицателният факт за отсъствието на
деклариране от страна на водача К.И.А. на
носените от него стоки, в релевантния момент на извеждането
им от митническата
територия на Република България, пряко се установява от показанията на свидетеля Й., който е категоричен, че той не е декларирал
пренасяните електронни устройства. В конкретния случай,
съобразно видът и количеството на стоката, дължимото за нея и надлежно
деклариране е било писменото – по аргумент за обратното от чл. 225 от Регламент
(ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби
за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 (Регламент (ЕО) № 2454/93), който
има директно действие за вътрешното ни законодателство след присъединяването на
България към ЕС, вр.чл. 1, § 6 от същия Регламент - относно дефиницията
нетърговски стоки („„Нетърговски стоки” са: стоки, които в отделни случаи се оформят
за даден митнически режим и чийто характер и количество показват, че са
предназначени за частна, лична или семейна употреба на получателите или лицата,
които ги носят или които явно са предназначени за подарък.”). Тъй като този
им брой изключва нетърговски характер, обратно сочи търговско предназначение,
т.е. процесните стоки
не могат да бъдат определени като нетърговски такива. Устно
деклариране е допустимо когато стоките са с нетърговски характер, когато
стоките са с търговски характер, но се съдържат в личния багаж на пътника и т.н.
Именно това свое задължение за писмено деклариране не е изпълнил жалбоподателят К.И.А. при излизането
си от страната за Република
Турция, като той несъмнено е бил субект на същото, възникнало за него в момента
на започване на формалностите по митническия контрол - първоначален. Доколкото
не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма - с писмена митническа
декларация (унифициран формуляр ЕАД), то налице е липса на деклариране.
Бездействието от негова страна по отношение на задължението за деклариране,
което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма, включително
укриването на стоките в тайник, изключва знанието на компетентните митнически
органи, субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за напускането
на
стоките от територията на страната. От тук следователно
доказан е и вторият съставомерен признак на нарушението. След като това е така,
безспорно с деянието си жалбоподателят К.И.А. е
консумирал от обективна страна административнонаказателния състав на чл. 233,
ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер и
количество, т.к. не е изпълнил задължението си да ги декларира при
преминаването през митнически контрол, макар реално да е носил такива, като те
са били открити вече при митническата проверка. Поради това напълно основателно
и правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност и
направените изводи от АНО са изцяло правилни и законосъобразни, като се
споделят от Съда. Осъществяването от обективна страна на деянието се
установява, както вече се посочи от преките гласни доказателства, които Съдът
цени и относно авторството, с оглед изясненото от свидетелските показания
цялостно поведение на нарушителя в хода на проверката и обективният
факт на откриването им в процесния
лек автомобил.
В допълнение следва да се посочи, че в
Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от
16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за
митнически освобождавания (Регламент № 1186/2009 година) се определят случаите,
в които поради особени обстоятелства се предоставя освобождаване от вносни и износни мита за стоки, допуснати за свободно обръщение или изнасяни от
митническата територия на Общността. Стоките, освобождавани от износки мита са посочени
в 5 отделни глави. Обектите
– предмет на нарушението не могат
да бъдат отнесени към никоя от
стоките, посочени в Регламент №
1186/2009 година.
В конкретния случай,
съобразно видът на стоките те не подлежат на освобождаване от митни
сборове, и подлежат на деклариране.
Стойността на стоката,
предмет на процесното митническо нарушение, е определена съобразно т.
38 на § 1 от ДР на ЗМ чрез използване на
метода на директното сравняване на задържаните модели стоки и след подробно
проучване на продажните цени точно за същите марки електронни устройства в
интернет онлайн магазини и борси за продажба в България. Използвана е средната
пазарна цена, получена в процеса на продажба на стоки в непроменена форма на
независим партньор, където продавачите и купувачите могат да бъдат открити
нормално по всяко време и цените са общодостъпни. Стойността е определена от вещото
лице Бюлбюлев в размер на сумата 4
000
лв. - общо за цялото количество, според представената
Оценъчна експертиза, в която е материализирано това Заключение. Жалбоподателят
не оспорва така определената стойност на процесните електронни
устройства, поради което Съдът възприе
именно посочената от вещото лице, т.е. не намери основания да не
бъде приета така посочената от АНО, за правилно и законосъобразно определена.
Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Деянието, извършено от К.И.А. е съставомерно
и по субективен признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл,
категорично правно съждение за което се налага от факта на укриването на
носените стоки в тайник в лекия автомобил, на който е водач, от тук разкрива се
и пряко целения резултат – настъпването на общественоопасните последици – укриването
и даването на невярна информация на митническите органи, при наличие и на
представа за обвързващото задължение за деклариране на пренасяните стоки,
въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на
деятелността си, жалбоподателят К.И.А. е бездействал при митническия контрол. Т.е.
жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Интелектуалният
и волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и
поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е
знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно
деклариране му е било известно. Още повече
според инфраструктурата на ГКПП „Капитан Андреево”, посочените задължения са
обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, с местоположение,
изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници. От
друга страна и местоживеенето му в страна от ЕС, са обстоятелства, даващи
основание да се приеме, че той е бил добре запознат с митническия режим,
действащ в Общността и допустимите норми за пренос на стоки, т.е.
жалбоподателят К.И.А. е бил длъжен и е следвало да знае. Поради изложеното,
липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен
този, че напълно правилно е ангажирана неговата административнонаказателната
отговорност. С тези правни съображения Съдът прие обжалваното НП за правилно и
законосъобразно от материалноправна страна, издадено при правилно приложение на
материалния закон.
Налице е опит, тъй като за да има довършено нарушение
трябва да е довършено изпълнителното деяние, т.е. да е преминал линията на
митнически контрол, а в случай жалбоподателят е спрян на линията на митнически
контрол и изпълнително деяние е останало недовършено по независещи от него
причини.
Извършеното
конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се
квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по
чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – електронни
устройства за употреба със специално изработени тютюневи стикове.
По убеждение на настоящия съдебен състав процесното административно нарушение, за което
жалбоподателят К.И.А. е наказан с обжалваното НП, не може да се квалифицира
като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не разкрива
характеристиките на такъв. Дори и само
предвид голямото количество на контрабандирани стоки, както и разнообразието им,
деянието не разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от
типичната за този род нарушения, още по-малко пък изобщо – липса на такава.
Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто
извършване, без значение е настъпването на вреди от същото, отделно като
релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на обществените отношения,
засегнати от конкретната простъпка – административнонаказателна, с оглед
действащия режим на митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се
със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните,
фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР
на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка
на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт,
с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
Съдът споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН
не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като
неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
ПО
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно
чл. 233, ал. 1 от ЗМ за
митническа контрабанда на стоки на виновните лица се налага
„Глоба” в размер от 100 % до 200 % от стойността
на
недекларираните стоки при износ; а съгласно съответно чл. 233,
ал. 6 от същия закон недекларираните стоки - предмет
на митническа контрабанда се отнемат в полза на Държавата, независимо чия
собственост са и съгласно ал. 8 на посочената разпоредба превозните и
преносните средства, които са послужили за превозването или пренасянето на
стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на Държавата
независимо чия собственост са, освен ако стойността им явно не съответства на
стойността на предмета на митническата контрабанда.
Административното наказание е правилно и
законосъобразно определено в минималния размер от 100 % от стойността
на недекларираните стоки. Така проведената
индивидуализация, според Съда е правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на
наказанието – за преценка на всички релевантни за отговорността обстоятелства –
смекчаващи и отегчаващи такива. Като очевидно отчетени
са
конкретното количество и видове на контрабандно
пренесените стоки – значителни и фактът,
че за пренасянето им е използван тайник, които обстоятелства безспорно са отегчаващи и предопределят по-висока
тежест на деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства, се установиха младата възраст на жалбоподателя, факта, че не е направил
опит да осуети или възпрепятства проверката и липсата на данни в кориците на
делото за други нарушения. Не се констатира
обществената опасност на деянието и на дееца да са завишени. Предвид така
установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност
и съобразно относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива, поради
което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно,
както и справедливо - съответно по тежестта си на извършеното е било
индивидуализирано наказанието в минимален размер, в който
именно е и наложената Глоба – формирана от 100% от стойността на стоката. В
този смисъл извършената от АНО преценка относно режима на индивидуализация е
правилен относно процентното отношение на наложеното
административно наказание.
Така
наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
НП
е законосъобразно и правилно, и в частта на постановеното отнемане в полза на
Държавата на стоките - предмет на нарушението – пункт І. Подобно разпореждане е
напълно законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл.
233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във
всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и
АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и
предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с
приложението й.
Настоящата инстанция намира,
че изграждането на обоснован извод относно правилността и законосъобразността
на обжалваното НП в частта
му относно отнемането на лекия автомобил (пункт ІІІ) се предопределя от едно условие – коя от визираните стойности - митническа или пазарна, следва да
бъде меродавна, както на пътното
превозно средство (ППС), така и на стоките - предмет на
нарушението.
Както вече бе
посочено съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 8 от ЗМ, превозните и преносните средства, които
са послужили за превозването или пренасянето на стоките - предмет на митническа
контрабанда, се отнемат в полза на Държавата независимо чия собственост
са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на
митническата контрабанда.
В закона не е посочен
критерия за остойностяване на тези две стойности при преценка налице ли е явно
несъответствие между двете. Изхождайки от чл. 233, ал. 1 от ЗМ където пазарната стойност е ръководеща за
определяне размера на наказанието, то обективен критерии за преценка би се
явила именно тя.
Преценката
на Съда за наличие или липса на явно несъответствие обаче, следва да е
винаги конкретна, предвид спецификата на всеки отделен случай и не следва да
изхожда само от наличието или не на двукратно превишаване на едната спрямо
другата, а като се изхожда и от размера на всяка една стойност поотделно, но и
размера на съответното превишение, ако разбира се такова е налице.
Ръководна за митническия
орган е единствено „пазарната стойност” на дадения автомобил, а не застрахователната или митническата такава.
Следва да се посочи, че
стойността, която възприема органът на стоките - предмет на нарушението, също е пазарната им такава, а не застрахователна или митническата. Само тези две равностойни по съществото си оценъчни стойности могат да
се сравняват при преценяване дали е налице явно несъответствие между тях.
При обсъждане на НП в тази част (по пункт ІІІ) Съдът възприема изцяло приетото от ВКС тълкуване на НК и ЗМ в Решение № 67 от 13.03.2009 година на ВКС по к.н.д.№ 772/2008 година, I н.о., НК. В този съдебен акт на ВКС се приема, че аналогично на
предвиденото в чл. 242, ал. 8 от НК, отнемане на „превозното или преносното средство, послужило за
превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата”, включително „и когато не
е собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта
на престъплението”, в чл. 233, ал. 6 от ЗМ (сега ал. 8) се предвижда, че превозните и преносните средства, които са
послужили за превозването или пренасянето на стоките - предмет на митническа
контрабанда, се отнемат в полза на Държавата независимо чия собственост
са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на
митническата контрабанда. В Решението на ВКС още се
приема, че в чл.
233, ал. 6 от ЗМ (сега ал. 8) е почти напълно възпроизведен текстът на
ал. 8 на чл. 242 от НК във връзка с отнемането на превозните и преносни
средства, послужили за митническа контрабанда „независимо чия собственост са, освен ако стойността им явно не
съответства на стойността” на предмета на тази контрабанда, както и че за митническа контрабанда, останала в рамките на административно
нарушение, за прилагането й винаги да е необходима такава преценка за
съответствие.
Определената
стойност на ППС – лек автомобил, е в размер
на 3 400 лв. Определената
стойност на стоките - предмет на митническа
контрабанда, е в размер на 4 000 лв.
В
случая не е налице явно несъответствие между двете конкуриращи се
стойности - тази на стоките, и тази на отнетия лек автомобил, тъй като стойността на ППС не надвишава
стойността на стоките,
поради което Съдът намира, че
подлежи на отнемане лекия автомобил. Т.е.
правилно
и в унисон с разпоредбата на ал. 8 на чл. 233
от ЗМ е отнет в полза на Държавата лекият автомобил.
Предвид изложеното обжалваното НП и в тази част следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 214/2019 от 30.07.2019 година на И.Д.
Заместник-Директор на Териториална
дирекция Южна морска, в което на К.И.А.
с ЕГН ********** ***,
за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 4 000 лв.
(пункт ІІ), на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата 30
комплекта електронни устройства за употреба със специално изработени тютюневи
стикове модел „JQOS TM 24P” и
20 комплекта електронни устройства за употреба със специално изработени
тютюневи стикове модел „JQOS 3 MULTI”
(пункт І) и на основание чл. 233, ал. 8 от ЗМ е отнет в полза на Държавата
лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Шаран” с държавен регистрационен номер РВ 50 95 СТ, ведно с
Регистрационен талон и 1 брой контактен ключ (пункт ІІІ).
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
(Кремена Стамболиева)