№ 4065
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110148624 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Б. И. Г. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че на 18.08.2021г. е сключил договор за паричен заем №
*********** с /фирма/ за сумата от 800лв. с ГЛП от 35% и ГПР от 49%. В чл. 4 от
договора било предвидено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с
поръчител – две физически лице, отговарящи на редица изисквания, или банкова
гаранция.
На същата дата ищецът и ответникът сключили договор за предоставяне на
поръчителство № ***********, по силата на който ответникът се задължил да
обезпечи пред кредитодателя задълженията на ищеца срещу възнаграждение от 400лв.,
дължимо разсрочено заедно с месечните вноски по договора за кредит. Съгласно
договора за поръчителство, ищецът следва да предоставя дължимите суми на
кредитодателя, което било овластено да приема плащането. Ищецът погасил изцяло
сумата по договора.
Ищецът поддържа, че спрямо договора за кредит са приложими нормите на ЗПК,
а кредитодателя и ответното дружество били свързани лица. Изтъква, че клаузата за
осигуряване на обезпечение в договора за кредит на практика не предоставя никакъв
избор на потребителя, а самите изисквания са неосъществими, което цели единствено
същият да бъде насочен към конкретното дружество. Посочва, че възнаграждението по
договора за поръчителство не е включено в ГПР по договора за кредит, а е част от него,
като по този начин се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изтъква, че в
случая не са описани всички разходи, включени в ГПР. Също така счита, че договорът
за предоставяне на поръчителство е лишен от основание, тъй като потребителят не
получава насрещна услуга. Посочва, че договорът е нищожен и поради накърняване на
добрите нрави, защото възнаграждението е в размер на повече от половината от
отпуснатата заемна цена, с което е нарушен принципът на справедливост и
добросъвестност. Ето защо счита, че е платил недължима сума по договора за
поръчителство.
1
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 321,97лв., представляваща
недължимо платена сума по нищожен договор за гаранция № *********** от
18.08.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва иска. Счита, че договорът не противоречи на добрите нрави, а самият
договор бил сключен само поради възлагането на ищеца и само при условие че
дружеството получи възнаграждение. Счита, че договорът не противоречи нито на
ЗПК, нито на ЗЗП, а и същите били неотносими към този тип договори.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 17.08.2021г.
между ищеца, в качеството на заемател, и /фирма/, в качеството на заемодател, е
сключен договор за паричен заем № ***********, съгласно който заемодателят
предава в собственост на заемателя сумата от 800лв., като последният се задължава да
я върне на 11бр. двуседмични вноски, всяка в размер от 78,73лв. Посочено е, че ГЛП
по кредита е 35,00%, ГПР 41,69% и общо дължимата сума възлиза на 866,03лв.
В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три от
сключване на договора за кредит, да предостави на кредитодателя едно от следните
обезпечения: 1. две физически лица – поръчители, всяко от които да има нетен
осигурителен доход над 1000лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е
заемател или поръчител по друг договор с кредитодателя, да няма неплатени
осигуровки за последните две години и др.; 2. банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7; 3. одобрено от заемодателя дружество – гарант,
което предоставя гаранционни сделки.
На същата дата – 17.08.2021г. между ответника, действащ чрез /фирма/, и ищеца
е сключен договор за предоставяне на гаранция под същия номер – ***********,
съгласно който потребителят е отправил искане до дружеството да предостави
гаранция за изпълнение на задълженията му към кредитодателя. С договора
ответникът се е задължил да издаде гаранция за плащане в полза на кредитодателя с
цел гарантиране на всички задължения на потребителя по договора за кредит. Съгласно
чл. 3, ал. 1 от договора, за поемането на това задължение потребителят дължи
възнаграждение на гаранта в размер на 321,97лв., платимо разсрочено на вноски, всяка
от които по 29,27лв. и са със същите падежи като вноските по договора за кредит.
Посочено е, че потребителят заплаща сумите по начина, описан в договора за паричен
заем, като заемодателят е овластен да приема вместо гаранта плащанията. Уговорено е,
че гарантът се задължава при поискване от страна на кредитодателя да плати всички
изискуеми задължения на потребителя по договора за заем.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза,
която не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена. От нея се установява се, че в изпълнение на сключените договори за заем и
поръчителство ищецът е извършил плащания в общ размер от 1174,78лв., последното
от които на 15.11.2021г. (преди крайния срок на договора), с които са погасени
главница от 800лв., договорна лихва от 52,81лв. и възнаграждение на поръчителя от
321,97лв. Вещото лице посочва, че ако към параметрите на договора за заем се включи
2
и месечната такса към дружеството – поръчител, ГПР би бил в размер от 220,10%, а не
37,52%.
При горните фактически данни, съдът извежда следните правни изводи:
Ищецът в производството отговаря на всички изисквания съгласно легалната
дефиниция, дадена в пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което се явява потребител и
спрямо него са приложими всички императивни норми на потребителската защита.
Така сключеният договор за предоставяне на поръчителство с юридическо лице,
което се явява свързано лице с кредитодателя, тъй като /фирма/ е едноличен
собственик на капитала на /фирма/, на същите дата и място, на които е подписан
договорът за кредит, чрез самия кредитодател - /фирма/, обуславя извод, че на
длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално
договаряне, респективно че сключването на въпросния договор не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между
потребителя и търговеца. При горните обстоятелства възниква обосновано съмнение за
типично неравноправно договаряне чрез използване на предварително фиксирани
клаузи и договори, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
Предварителното одобряване от кредитодателя на евентуалния поръчител и
отправянето на предложение към него за сключване на договор за поръчителство,
обвързването на падежа на възнаграждението по този договор с падежа на
задълженията по договора за заем, плащането на това възнаграждение съгласно
погасителния план чрез кредитодателя и свързаността между двете дружества навежда
на извод за недобросъвестност при сключване на договорите за заем и за предоставяне
на поръчителство, които очевидно се намират във взаимна връзка. Може да се направи
обосновано заключение, че със сключването на договора за предоставяне на
поръчителство не се преследва легитимна цел, а единствено оскъпяване на договора за
кредит и заобикаляне на императивните правила на Закона за потребителския кредит
относно максимално допустимите размери на ГПР. Тоест чрез формално законни
средства се преследва забранена от закона цел.
Също така, поставянето като условие за отпускането на заема предоставяне на
поръчителство от предварително одобрено дружество, сочи на възползване от
икономически слаби участници в оборота, изпитващи недостиг на материални
средства, за облагодетелстване на други правни субекти. Свободата на договарянето не
може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни
принципи, в т. ч. този на добрите нрави - правоотношенията следва да се сключват при
спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на
този принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия
спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за
сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно
право на избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними условия за
обезпечаване чрез поръчителство, длъжникът на практика бива задължен да се ползва
от опция за възмездно поръчителство - сключване на договор за поръчителство със
свързано с кредитора лице, за възнаграждението на което се сключва друг договор.
Отделно от това, не може да бъде пренебрегнато, че възнаграждението се дължи
само за евентуалната и абсолютно несигурна възможност някога имуществото на
поръчителя да бъде обременено със задълженията на длъжника, което зависи
единствено от свързаното дружество – кредитодател, доколкото дали да насочи
претенциите си спрямо поръчителя или да търси изпълнение само от главния длъжник
е негова преценка. Но дори това хипотетично да се случи някога, това лице има право
на регресни вземания спрямо длъжника за всички платени суми, ведно със законната
3
лихва. Такива уговорки създават значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, поради което се явяват неравноправни.
По изложените съображения, съдът намира, че този договор влиза в пряко
противоречие с изискванията за добросъвестност, нарушава принципа за съответствие
на договорите с добрите нрави и като такъв се явява нищожен. Ето защо, всички
плащания по него са при изначална липса на основание – чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и
подлежат на връщане. Техният размер възлиза на 321,97лв. съгласно експертното
заключение, колкото е и размерът на претенцията на ищеца съгласно допуснатото с
протоколното определение от 07.02.2023г. изменение на иска (л. 49). С оглед на това,
предявеният осъдителен иск се явява изцяло основателен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на присъжадане на сторените
разноски, от които 50лв. за държавна такса, 350лв. депозит за експертиза и 500лв. за
платено адв. възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно и адв. възнаграждение следва да
бъде намалено на 400лв. предвид липсата на правна и фактическа сложност по делото,
извършените процесуални действия, броя и цената на предявените искове. Ето защо, на
ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 800лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на Б. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 321,97лв., платена при начална липса на
основание по нищожен договор за предоставяне на гаранция №
***********/17.08.2021г., сключен между страните, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 05.09.2022г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 800,00лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4