№ 178
гр. Ихтиман, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Александър Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Административно
наказателно дело № 20231840200345 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по жалба, подадена З. А. З., ЕГН **********,
са адрес: гр. *, ул. „*“ № 7 срещу Наказателно постановление № 21-0274-001820 от
13.12.2021 г., издадено от Началника РУ на МВР - Ихтиман, с което на жалбоподателя са
наложени на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 175 ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер
на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.
140 ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно и моли съдът да го отмени изцяло. В съдебно лицето, подало жалбата, не
се явява и не изпраща представител.
Административно-наказващият орган също не се явява и не изпраща представител.
Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното
лице и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Макар в наказателното
постановление да не е положен подпис на лицето, което е санкционирано, в него е отразено,
че е получено на 08.05.2023 г. В същото време не са представени други доказателства, които
да удостоверяват, че наказателното постановление е връчено на друга дата. Поради това
съдебният състав приема, че жалбата е подадена своевременно.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът възприема от
фактическа страна следното:
На 17.09.2021 г., около 11:10 часа, след извършена проверка от полицейски служител
към РУ – Ихтиман, било установено, че в община Ихтиман, по път първи клас № 8, З. А. З.
управлявал товарен автомобил * с рег. № *, собственост на *, като при извършената
проверка се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация на основание чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП.
От служител на РУ- Ихтиман бис съставен Акт за установяване на административно
нарушение, като актът е предявен и връчен на лицето.
Впоследствие, въз основа на акта, е издадено атакуваното наказателно постановление,
1
с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 месеца, заради допуснатото нарушение по чл. 140
ал. 1 от ЗДвП.
Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен
орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона
реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени
процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно
нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия
за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността
на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е
извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи,
че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило
нарушението, което му е вменено. В настоящия случай наказателното постановление и актът
да установяване на нарушението са издадени при спазване на необходимите законови
изисквания. В същото време, обаче, наказателното постановление е неправилно.
Съображенията на съда за това са следните:
От представена справка /лист 28 от делото/, е видно, че на 04.08.2021 г. на товарен
автомобил * с рег. № * е прекратена регистрацията на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
От съдържанието на акта за установяване на административно нарушение става ясно,
че автомобилът, към датата на проверката, е бил собственост не на водача, а на трето лице -
*. В този смисъл е и информацията, съдържаща се в представена справка от МВР /лист 29/.
Свидетелят Д. Л. – полицейски служител, сочи, че не си спомня за конкретния случай,
но след предявяване на акта за установяване на нарушение заявява, че положеният подпис за
актосъставител е негов. Дава обяснения, че ако спряно за проверка превозно средство е без
регистрационни табели, в акта подобно обстоятелство се описва.
В подобен смисъл са и показанията на К. У. – полицейски служител, който е подписал
акта като свидетел. И този свидетел заявява, че няма конкретен спомен за случилото се, но
допълва, че когато бъде спрян автомобил без регистрационни табели, това се описва.
Предвид изложеното, съдебният състав намира, че в оспореното наказателно
постановление правилно е посочено, че жалбоподателят е управлявал превозно средство,
което към деня на проверката не е било надлежно регистрирано, тъй като на основание чл.
143, ал. 15 от ЗДвП настъпила служебна дерегистрация /служебно прекратяване на
регистрацията/.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е въведено изискване по пътищата, отворени за
обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се
определя с Наредба № I-45/24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи, като
задължението за деклариране на настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е
за собственика - чл. 15, ал. 1 от наредбата. В същото време в разпоредбата на чл. 143, ал. 15
от ЗДвП е предвидена възможността служебно да бъде прекратена регистрацията на
моторно превозно средство, когато собственик в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство, като в тази хипотеза не се
изисква изрично уведомяване на собственика за прекратената регистрация.
По-горе бе посочено, че по делото е установено жалбоподателят да е управлявал
превозно средство, докато последното е било с прекратена регистрация. Наказващият орган,
2
обаче, не е ангажирал каквито и да било доказателства, които да обосноват субективната
страна на деянието, а именно - наличието на знание от страна на водача на товарния
автомобил за обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена
регистрация. Водачът, видно от събраните по делото доказателства, не е бил негов
собственик и поради тази причина не е бил длъжен и не е могъл да знае, че автомобилът е с
прекратена регистрация, дори прекратяването да се извършва служебно и автоматично.
Действително, за така извършеното служебно прекратяване следва да се приеме, че
собственикът на автомобила е бил наясно, понеже негово е задължението да го
пререгистрира, съответно – негово е и задължението да знае, че при неизвършване на
пререгистрацията следва служебното прекратяване на самата регистрация. Когато, обаче,
лице, различно от собственика, управлява превозното средство, не може да се приеме, че
това лице е било наясно с настъпилата служебна дерегистрация, освен ако изрично не е било
уведомено от някого за така настъпилото обстоятелство или не са били налице външни
белези /например липсващи регистрационни табели/, които да подсказват това. Трябва да се
отбележи, че по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, от които да е се
установява, че жалбоподателят е знаел за служебно прекратената регистрация. Освен това не
се констатира да е имало и каквито и да било обективни признаци, от които той да може да
направи подобен извод.
С оглед изложеното и имайки предвид разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, където е
разписано, че административно нарушение е деяние, което нарушава установения ред на
държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налага се обоснован извод, че жалбоподателят не е действал виновно, дори и при
форма на вина непредпазливост, поради което и извършеното от него деяние не съставлява
административно нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
е неправилно и трябва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят принципно има право на сторените от него
съдебни разноски, но доколкото такива в случая не се претендират и не се представят
доказателства за извършването им, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, Районен съд - Ихтиман
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0274-001820 от 13.12.2021 г., издадено от
Началника РУ - Ихтиман, с което на З. А. З., ЕГН ********** са наложени на основание чл.
53 от ЗАНН, във вр. чл. 175 ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 500 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд –София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3