№ 180
гр. Кюстендил, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20211500500236 по описа за 2021 година
Производството е образувано по депозирана въззивна жалба с вх. №
263421/22.03.2021 г. подадена от Р.Н. К. с адрес: с.С., общ.С.б., ул."М." №** насочена
против решение № 260124 от 11.03.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. №
191/2020 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен акт, РС – Дупница е осъдил Р.Н. К. от с.С., ул."М."
№** да заплати на ПЛ. К. К. с адрес: с.С., общ.С.б., ул."М." № ** обезщетение за причинени
неимуществени вреди от побой на 18.02.2015 г. в размер на 2000 лева, като е отхвърлил като
неоснователен иска до предявения размер 12 000 лева, ведно със законната лихва от
18.02.2015 г. и 800 лева разноски по водене на делото.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение, релевирайки доводи за
неговата неправилност поради противоречие със закона и приетата практика. Сочи, че са
налице противоречия между изложеното в исковата молба и свидетелските показания,
дадени от св. С.К. – свидетелка на страната на ищеца. Твърди, че съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение като не е направил очна ставка между разпитаните по
делото свидетели. Твърди, че измежду всички разпитани в досъдебното производство
свидетели няма очевидци на инцидента. С оглед причините за прекратяване на досъдебното
производство акцентира върху липсата на заинтересованост от страна на ищеца от изхода на
същото. Твърди, че в случая не са налице предвидените от закона елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане като предпоставка за постановяване на осъдителното
решение.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение изцяло, отхвърляне на предявения
иск и прекратяване на делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна ПЛ.
К. К. чрез пълномощника му адв. Е.П. от САК, с адрес гр.С.,ул.Ц.А" №**, ет.**, ап.** в
който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.
В отговора въззиваемият се позовава на аргументите изложени в подадената от него
1
въззивна жалба срещу постановеното по делото решение, с която същото се обжалва в
частта, в която предявеният иск е частично отхвърлен. Твърди се, че първоинстанционният
съд последователно и законосъобразно е изследвал всички факти и обстоятелства по делото
и обосновано и мотивирано е достигнал до извода, че в конкретната ситуация е налице
фактическия състав на непозволеното увреждане. Счита за неоснователни доводите на
въззивника Р.К. за разминаване в показанията на разпитаните свидетели. Иска се оставяне
на въззивната жалба без уважение и уважаване на предявения иск в пълен размер.
Претендират се разноските във въззивното производство.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК постановеното първоинстанционно решение е
обжалвано и с въззивна жалба вх. № 264039/05.04.2021 г. от ПЛ. К. К., чрез пълномощника
му адв. Е.П. от САК, с адрес: гр.С.,ул.Ц.А" №**, ет.**, ап.** насочена против решение №
260124 от 11.03.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 191/2020 г. по описа на
същия съд.
Първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частта, в която РС – Дупница е
отхвърлил предявения от П.К. иск за сумата над 2 000 лева до предявения размер от 12 000
лева. Твърди се, че решението на ДнРС е обосновано, правилно и постановено при липса на
съществени процесуални нарушения, но в частта относно размера на уважения иск е
неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, с оглед на което следва да
бъде изменено. В подкрепа на становището си сочи, че по делото било установено
дълбокото отражение на телесното нараняване върху здравето на ищеца. Счита, че не са
налице доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, а
от свидетелските показания и СМЕ се установявали непоправими болки и физически
страдания за него.
Иска се изменение на решението на ДнРС в частта относно размера на уважения иск
като искът да бъде уважен в пълен размер. Претендират се разноските във въззивното
производство.
От насрещната страна Р.К. не е депозиран отговор на въззивната жалба в
законоустановения срок.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и
на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел въззивните жалби за допустими като изхождащи от надлежни страни в
първоинстанционното производство, подадени в срок и насочени срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивно обжалване.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението е и допустимо.
По правилността:
2
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивните
жалби, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл
са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния
съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка
на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като
обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл. 45
от ЗЗД за заплащане на сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на счупване на носните
кости с разместване и деформация на носната пирамида, периобритален хематом,
охлузвания в областта на челото, причинени при нанесен побой на 19.02.2015 г., ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от 19.02.2015 г. до окончателното й
заплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът живее в с.С., общ.С.б., където живее и
ответника. На 18.02.2015 г. ищецът се прибрал късно вечерта от гр. Дупница в с.С. и
минавйки покрай площада, където било разположено и заведение, бил извикан от седящите
в заведението посетители, за да си поговорят. П.К. влязъл в заведението, в което по това
време бил и ответникът Р.К. и седнал, на масата на която последният седял Известно време
си говорили и инало полунощ. Най-неочаквано за П. към 01,00 ч. на 19.02.2015 г., стоящият
до него Р. му нанесъл няколко удара с юмрук по носа., вследствие на което изпитал силни
болки в носа, не можел да диша и му потекло кръв. Твърди и , че поради тежкото му
здравословно състояние се наложило още на същата дата - 19.02.2015 г. да посети спешна
помощ в УМБАЛСМ „Н..И. Пирогов“ , Отделение по лицевочелюстна хирургия“ и прегледа
установено, че се налага оперативна интервенция поради настъпило изкривяване на носната
пирамида..Поради липсата на свободни места в отделението се наложило да постъпи на
болнично лечение на 24.02.2015 г., където престоял до 28.02.2015 г. била извършена
посочената интервенция. Сочи, че в резултат на възникналите травматични увреждания
изпитвал силни физически болки, а също така травмите му създали много неудобства., не
можел да диша. Наложило се да стои в къщи, продължително време, тъй като имал
световъртеж. Изпитвал и силни псиологични притеснения, свързани с усещането за
депресия и уплаха . Изпитвал страх да се движи навън, за да не бъде отново нападнат от
ответника, предвид това, че живеят в едно село.Нарушен бил сънят му, нощем сънувал
кошмари, сънувал преживяното при нанесения побой.Променило се поведението му, не
желаел да контактува с никого. Позовава се на издадено СМУ№ 142/2015 г. от МБАЛ „
Александровска“ ЕАД, Клиника по съдебна медицина и деонтология, в което подробно
били описани получените телесни увреждания и състоянието му.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявения иск се оспорва като неоснователен.Отрича да е нанасял побой на ответника и
въобще да е имало някакъв инцидент между тях на посочената дата. Твърди, че на
посочената дата 18.02.2015 г. около 20, 00 часа бил с друг човек от същото село в барчето в
центъра на с.С.. В заведението освен тях бил и барманът и разговаряли. Ищецът минавал
покрай заведението и влязъл него, като седнал на масата, на която бил и ответникът.
Продължили да разговарят, като изрично се сочи, че конфликти или физическа разправа
между страните по делото не е имало. Пръв от заведението си е тръгнал ищецът. По-късн си
тръгнал ответникът и ругият посетител, а след това и бармана. Всички се прибрали по
домовете си и за ответника не е известно какво се е случило с ищеца, след като е напуснал
заведението.
Между страните не се спори, че ищецът и ответникът живеят в с.С., общ.С.б., както и
че в център на същото има заведение, в което на 18.02.2015 . вечерта са се намирали и
двамата – П. и Р. и са седели на една маса.Акцент при събиране на гласните доказателства е
3
поставен върху изясняване на обстоятелството, ищецът бил ли е поканен да влезе в
заведението от намиращите се в него ответник и св. Г. или П. сам е решил да посети
заведението и минавайки покрай него е влязъл вътре. Твърдението на ищеца, както бе
посочено и по-горе е, че е бил поканен да влезе от останалите. В показанията си разпитаните
св. Г. и св. З. отричат П. да е бил канен да влезе, като са категорични, че той е влязъл в
заведението и седнал на масата, на която седял и ответникът., без при влизането, по време
на престоя или при напускане на заведението да е имало конфликти между двамата или
твърдяното нападение и нанесен побой. В показанията си св. С.К. – майка на ищеца
възпроизвежда съобщеното от сина й, че е бил поканен в заведението от намиращите се в
него посетители.
В първоинстанционното производство по искане на всяка страните са били
допуснати по двама свидетели. В последствие по искане на ищеца е разпитана свидетелката
К., а по искане на ответника са разпитани св. З...
В показанията си св. К. сочи, че се е прибрала с П., видяла побоя лично. Същата
вечер говорила с него по телефона и той й съобщил, че се прибира у дома.В центъра на
селото се заговорил с едно момче.След като не се прибрал, слязла и видяла през стъклото
как Р. тръгнал към сина й и започнал да го бие с юмруци в лицето, в главата. Не видяла
причина, Р. да бие сина й. Прибрали се късно със сина й. Имал кръвоизлив в носа, цялото му
лице било в кръв. Свидетелката била уплашена, не знаела какво да прави. П. отишъл при
личния лекар на следващия ден. Поради влошаване на състоянието му, след това отишъл в
Пирогов /има предвид УМБАЛСМ „Н..И. Пирогов“ , където бил опериран и лекуван. След
изписването му от болницата дълго време не се чувствал добре,, с месеци не можел да се
възстанови. И след това не се чувствал добре, затруднено било дишането му.
Св. З. в показанията си сочи, че работи като барман в барчето, намиращо се в с.С.,
като работи там от десет години.Категоричен е, че на 18.02.2015 г. вътре в заведението не е
имало побой и отвън също не е имало.Не е видял да се разправят помежду си. Уточнява, че
на една маса са били Р., В. и П., и тримата употребили алкохол, но в заведението не е имало
нищо. Пръв от заведението си тръгнал П., а след това довел майка му. Уточнява, че я довел
след „тия събития“, като пояснява, че под събития има предвид спречкването отвън между
страните. Свидетелят не е видял какво е станало, не е видял П. окървавен, нито някакви
белези по него. П. довел майка си, тъй като имал да плаща предишни сметки, а и за да види
какво е станало. Според свидетеля горепосочените лица, които са били в заведението на
процесната дата са чести посетители в това заведение.
При условията на чл. 267, ал.2 т ГПК по преценка на въззивния съд във въззивното
производство е извършен повторен разпит на двамата свидетели, предвид лаконичността и
неяснотата в показанията им, а на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК по искане на въззивника
П.К. е разпитан св. Г..
При повторния разпит св.К. сочи, че със сина й живеят в една и съща жилищна
сграда, а заведението се намира в центъра на селото и не са близо двете сгради. Уточнява,
че на процесната дата се чули със сина й по телефона, когато се е прибирал. Забавил се, тъй
като по негово твърдение В. / св. Г./ го извикал в заведението за някакъв разговор. Тъй като
още веднъж се чули по телефона и ищецът потвърдил, че се прибира, но отново се забавил,
свидетелката тръгнала - слезнала към центъра и се озовала до заведението. Твърди, че
вратата на заведението била отворена и през нея видяла какво се случва вътре.Твърди, че
точно в този момент Р. станал и тръгнал към сина й, като го удрял с юмруци в лицето и по
главата. Нанесъл му 5-6 удара и повече даже. П. политнал. Свидетелката се уплашила е не
посмяла да влезе Категорична е, че е видяла, как от носа му потекла кръв и цялата му риза
била в кръв. От това се уплашила още повече и останала скита настрана. Твърди, че Р. и
другите излезли от заведението, а някои избягали. Не уточнява за кои други става въпрос.
Твърди, че вратата се отворила и избягали и едновременно с това, че вратата била отворена
и видяла точно какво се е случило. Едновременно с това сочи, че вратата била със стъкло,
но и отворена и всичко се виждало, а и вътре било осветено. Избягалите били група, но не
знае колко човека са. След това, тъй като П. бил паднал на земята влязла в заведението,
4
като майка да му помогне. Още текла кръв от носа му и бил безсилен. Като влязла в
заведението нямало никой, предполага, че барманът е бил там, но не е говорила с него. С П.
си тръгнали, прибрали се в къщи , правила му компреси. Била объркана и не викала помощ.
На другия ден дошъл брат му, а после отишли в Пирогов /има предвид УМБАЛСМ „Н..И.
Пирогов“ / и постъпил в болницата, където направили и операцията. Повече от половин
година бил в тежко положение и не можел да се храни. Отрича П. да е имал неплатени
сметки в заведението и това да е наложило да влезе вътре. Не посещава заведението, но
побоя наложил да влезе тогава в него. Уточнява, че познавала едни от хората, които били в
заведението, а други не. Същевременно твърди, че не била любопитна, за да за да знае колко
човека тогава са били в заведението. Целта й била да помогне на сина й. Повторно твърди,
че видяла как вътре в заведението Р. нанася удари с юмруци на сина й, който окървавен
паднал на пода. Синът й рядко посещавал това заведение.
При повторния си разпит св. З. отново потвърждава, че е бил барман в
горепосоченото заведение и е работил там към процесната дата. Категоричен е, че
първоначално в заведението са били ответникът Р. и В. / св. Г./, а други посетители не е
имало. После влязъл ищецът, без никой от останалите да го е канил. Тримата седели на
една маса и останали в заведението до около 01, 00 часа. Не е имало разправии и спорове
между П. и Р.. Не е видял навън да е имало спречкване между тях, като уточнява, че макар и
остъклено да е заведението, навън, не се виждало, тъй като по прозорците имало плътни
пердета. Отрича да е видял нанасяне на побой. Категоричен е, че пръв от заведението си е
тръгнал П., а после и останалите двама.Категоричен е и за това, че П. се върнал повторно в
заведението, след като си бил тръгнал. Върнал се и бил заедно с майки си, като поводът
бил плащане на неплатени сметки от вечерта. Платил сметките и си тръгнали, без да е
коментирано, за инцидент. Свидетелят сочи, че нямало белези или видими следи от побой,
кръв, респективно промяна в състоянието на П..
Според св. З., П. е посетил заведението, след като преди това някъде е пил алкохол.
Св. Г. в показанията си сочи и е категоричен относно това, че между П. и Р. не е
имало инцидент, разправии, побой в заведението – барче, намиращо се в център на с.С., в
което село живее и свидетеля. За процесния случай си спомня, тъй като е разпитван и преди
това като свидетел в досъдебно производство. Сочи, че в заведението са били двамата с Р..
Впоследствие дошъл и П., влязъл в заведението и седнал при тях на масата, като е
категоричен, че никой от тях не го е канил да влиза. При влизането П. е бил видимо пиян
според свидетеля. От заведението си е тръгнал първо П., а после Р. и свидетеля Глаххльов.
Не са видели в близост до заведението П., т.е. той вече си били отишъл. Г. и Р. тръгнали
заедно, тъй като живеели в една посока Вървели заедно до къщата, в която живее Р. и той се
прибрал. Св. Г. продължил сам, за да стигне до къщата си и се прибрал. Уточнява, че Р.
живее в къща заедно с майки си и не живее в собствената си къща, която е в близост до
къщата на П.. между Категоричен е и относно това, че когато с Р. си тръгнали, отвън около
заведението не е имало никой, включително и майката на П.. Отрича на П. да е нанасян
побой и повторно заявява, че П. си е тръгнал пръв.
По реда на чл. 174 от ГПК във въззивното производство е извършена очна ставка
между тримата свидетели, при която всеки от тях отговаря на зададените въпроси по начин
идентичен на дадените от него показания преди това.
В първоинстанционното производство е прието и заключение на съдебна медицинска
експертиза, изготвено от в. л. д-р П. Павлов, лаконично по своето съдържание. Според
заключението лицето / очевидно се има предвид П.К./ е инкасирало лицева травма.
Механизмът на получаването отговаря на описанието.Прогнозата е благоприятна.
Към делото са приложени и приети материалите по воденото досъдебно производство
№ 424/2015 г. по описа на РУ на МВР – Дупница, пр. № 868/2015 г., ДП № 520/2015 г. на
ДРП, видно от които досъдебното производство е образувано по заявление на П.К. и водено
срещу Р.К. за престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК. Същото е прекратено с
влязло в сила постановление от 17.12.2015 г. на основание чл. 243, ал.1 и 2 във вр. чл. 24,
ал.1, т. 1 от НПК.
5
При така установените факти районният съд е уважил частично исковата претенция
до размер от 2 000 лева, като за разликата над уважения размер до предявения размер от
12 000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.Районният съд е приел, че са налице
всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.
45 от ЗЗД, като е достигнал до извода, че отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана.
Съобразявайки очертания предметен обхват на въззивното производство с оглед
изложените във въззивните жалби доводи за неправилност на първоинстанционното
решение, настоящият въззивен състав от правна страна приема следното:
По въззивната жалба на ответника Р.К..
Институтът на непозволеното увреждане е регламентиран от разпоредбите на чл. 45 -
чл. 54 ЗЗД. Основното правило за реализиране на тази отговорност се съдържа в нормата на
чл. 45,ал.3 от ЗЗД, съгласно която всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва
установяване на кумулативното наличие на следните елемента: деяние /действие или
бездействие/ и неговата противоправност /несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение/; вреда /съвкупност от неблагоприятни за
пострадалите последици - претърпени загуби, пропуснати ползи/; пряка причинна връзка
между противоправното деяние и настъпилата вреда; вина на делинквента, която съобразно
уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага. За да бъде уважен иска е
необходимо ищецът да установи всеки един от елементите на сложния фактически състав
като обединяващия елемент на всички останали е причинната връзка, която не се
предполага, а следва са докаже от увредения.
Спорен по делото и във въззивното производство е въпросът относно наличието на
извършено от ответника противоправно деяние – в случая действия изразяващи се в
безпричинно нанесен с юмруци удари в областта на лицето и по-конкретно носа на ищеца.
Първоинстанционният съд е приел наличието на противоправно деяние осъществено
от ответника, считайки същото за установено въз основа на показанията на св. К., която е
очевидец на възникналия процесен инцидент.
Въззивният съд в настоящия си съдебен състав, преценявайки събраните по делото
доказателства поотделно, както и в тяхната съвкупност, включително становищата и
възраженията на всяка от страните, счита, че по делото не е установено при условията на
пълно и главно доказване наличието на първият елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане – деяние, което е противоправно – твърдените и описани по-горе
действия, което да е извършено от ответника.
От доказателствата по делото не се установява на процесната дата 19.02.2015 г.,
ответникът да е нанесъл удари с юмрук в областта на лицето на ищеца, респективно не се
установява осъществяване на някакво противоправно поведение от ответника насочено към
ищеца.
Обсъдените по-горе гласни доказателства не установяват твърденията на ищеца за
това, че ответникът без причина му е нанесъл юмручни удари, докато са седели заедно в
6
заведението.
В показанията си св. З. и св. Г. категорично отричат да е имало инцидент между
двамата, съответно отричат да е нанасян побой от ответника на ищеца в заведението или
извън него. В показанията си както в първоинстанционното производство, така и във
въззивното производство св. З. отрича да е присъствал на инцидент между двамата, докато
са били в заведението, в което свидетелят към този момент е работел като барман. Ясно е
пояснил, че първо от заведението си е тръгнал П. – ищецът, а след това заедно са си
тръгнали св. Г. и Р. – ответникът. за себе си св. З. посочва, че останал в заведението, т.е. не
е бил извън него.
Категоричен в показанията си е и св. Г., който отрича да е присъствал и да е бил
очевидец на инцидент между двамата . Както бе изложено и по-горе свидетелят
последователно е описал времето от момента, в който П. е влязъл в заведението о момента, в
който пръв си е тръгнал, отричайки между него и Р. да е имало някакъв инцидент,
включително и нанасяне на юмручни удари. Св. Г. е бил в ответника до момента, в който
последният се е прибрал в дома си, като този момент следва по време момента, в който
тримата/ П.К., Р.К. и св. Г.8 са напуснали заведението като посетители.
За двамата свидетели не е известно и след напускане на заведението между страните
да е имало инцидент на процесната дата, а по-същественото е , че подобно твърдение не
излага и ищецът. И двамата свидетели отричат да са видели ищецът с някакви /видими/
телесни увреждания, както и отричат да са видели майката на П. – св. К. в заведението или
извън него. Съпоставени показанията на двамата, съдът преценява като логични,
последователни и непротиворечиви. Непротиворечиви за релевантните за спора
гореизложени обстоятелства са и показанията на св. З., дадени от него при разпита в
първоинстанционнто производство и при повторния разпит във въззивното производство.
Не се установяват противоречия в показанията им относно релевантните за спора факти и
обстоятелства, а именно за нанесени юмручни удари от ответника на ищеца, причинили на
последния процесните телесни увреждания по време, докато са били заедно на процесната
дата в заведението, до момента на последователното му напускане по описания по-горе
начин.
Предвид това неоснователни са доводите изложени в хода на устните състезания от
въззвната и същевременно въззиваема страна П.К. относно това, че показанията са
противоречиви и неточни що се касае до това колко на брой маси е имало в заведението, с
какво се е отоплявало същото – климатик или печка и с какво са аранжирани прозорците –
пердета или щори Тези обстоятелства са илеревантни и не са били предмет на
установяване. Не следва да бъдат обсъждани доводите за съществуващи противоречия в
показанията на всеки от свидетелите дадени в това исково производство и тези дадени от
тях в досъдебното производство, което е било прекратено, тъй като би се нарушил
принципа за непосредственост.
Съдът намира, че показанията на св. К. не следва да бъдат кредитирани. същите съдът
ги преценява при условията на чл. 172 ГПК. Показанията на тази свидетелка са изолирани и
7
в противоречие с останалите доказателства по делото – гласни и писмени/медицински
документи/. Показанията й са вътрешно противоречиви също така В показанията дадени от
свидетелката в първоинстанционното производство се твърди, че същата е била очевидец на
нанесения побой от ответника на ищеца – нейн син, видяла е всичко през стъклото/
прозорци на заведението/. В показанията си във въззивното производство категорично
твърди, че е видяла всичко, тъй като вратата на заведението била отворена. Както бе
установено твърдението е, че процесното деяние е осъществено на посочената дата през
месец февруари – месец от зимния сезон, когто е необичайно врата на помещение, в случая
на заведение да стои отворена, и се установи, че присъстващите в заведението лица са били
страните по делото и двамата свидетели – Г. и З., като последните категорично отричат да е
имало отворена врата. Също така единствено в показанията на свидетелката се сочи, че в
заведението е имало и други хора,, които „се разбягали“ след инцидента.. Така и не се
установи подобно обстоятелство, предвид което показанията й следва да се възприемат като
изолирани и явно заинтересовани. В противоречие с данните в медицинската документация
са и твърденията й, че тежкото състояние на сина й наложило през деня да потърси спешна
медицинска помощ/ данните за първи преглед са с дата 20.02.2015 г. Обяснението, че от
страх свидетелката се е скрила да не я видят, както и тя да не пострада, но е наблюдавала
цялата случка през отворената врата на заведението не може да бъде възприето като
правдоподобно нито с оглед житейската, нито с оглед на правната логика. Твърди, че едва
след това влязла в заведението, за да помогне на сина си, тръгнали си двамата и се прибрали
в дома им. Всичко изложено дава основание на съда да не възприеме показанията на
свидетелката, като явно заинтересована от изхода на делото и предвид чл. 172 ГПК.
В обобщение следва да се приеме, че не се установи наличието на извършено от
ответника противоправно деяние, с което на ищеца да са причинени твърдените телесни
уреждания, в резултат на които пък да е търпял неимуществени вреди. Основателни са
доводите на въззивника Р.К. за необоснованост и незаконосъобразност на решението на
ДнРС, в частта, в която искът о чл. 45 ЗЗД е уважен до размер от 2 000 лева, като е прието,
че същият е осъществил процесният деликт с осъществено от него противоправно деяние.
Липсата на този елемент от сложния фактически състав на непозволеното увреждане
е достатъчно основание за извод относно неоснователност на предявения иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД, поради което решението, в частта в която искът е уважен до размер от
2 000 лева е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него искът отхвърлен до този
размер. не са налице основания за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на
обезщетение за претендираните от ищеца неимуществени вреди, претърпени в резултат на
телесни увреждания. Липсата на противоправно деяние, което да е извършено от ищеца
изключва възможността а обсъждане на причинна връзка между деяние и увреждане.
Безспорно от приетите като доказателства медицински документи и заключение на
съдебната медицинска експертиза са установени телесни увреждания – счупване на носни
кости, охлузвания и др. на ищеца. Не се установява обаче същите да са причинени от
ответника, а и както бе посочено по-горе първият преглед, когато същите са констатирани е
8
осъществен на 20.02.2015 г. , т.е. не се установява същите да са установени педи
това.Последвало е болнично лечение с начален момент, дата следваща определената при
първоначалния преглед, като не се установява и твърдението на ищеца, че липсата на места
за лечение в съответното отделение е причина за по-късното осъществено болнично
лечение.
По жалбата на ищеца П.К..
Ищецът е обжалвал решението в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над
2 000 лева до предявения размер от 12 000 лева. както бе посочено доводите за неправилност
на решението са обосновани с неправилно определен размер на обезщетението в смисъл на
занижаване на същото в нарушение с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Настоящата инстанция намира решението на ДнРС за правилно в тази част като краен
резултат и потвърждава същото. За неоснователността на иска следва да се имат предвид
всички изложени по-горе мотиви, като не се налага същите да бъдат преповтаряни..
По разноските.
Предвид неоснователността на иска и неоснователността на въззивната жалба на
ищеца не му се следват разноски по водене на делото в първоинстанционното и въззивното
производство. На ответника следва да се присъдят разноски по водене на делото в
първоинстанционното производство при надлежно направено от негова страна искане за
присъждането им, като същите на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се дължат от ищеца в размер
на 800 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, КнОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260124 от 11.03.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д.
№ 191/2020 г. по описа на същия съд в ЧАСТТА, в която Р.Н. К. от с.С., ул."М." №** е
осъден да заплати на ПЛ. К. К. с адрес: с.С., общ.С.б., ул."М." № ** обезщетение за
причинени неимуществени вреди от побой на 18.02.2015 г. в размер на 2000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 18.02.2015 г., както и разноски по водене на
делото в размер на 800 лева И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ПЛ. К. К. с адрес: с.С., общ.С.б., ул."М." № ** против
Р.Н. К. от с.С., ул."М." №** иск по чл. 45 от ЗЗД за сумата от 2 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на телесни
увреждания - счупване на носните кости с разместване и деформация на носната пирамида,
периобритален хематом, охлузвания в областта на челото, причинени при нанесен побой на
19.02.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.02.2015 г. до
окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260124 от 11.03.2021 г., постановено от РС – Дупница
по гр.д. № 191/2020 г. по описа на същия съд в останалата част.
ОСЪЖДА ПЛ. К. К. с адрес: с.С., общ.С.б., ул."М." № ** да заплати на Р.Н. К. от
с.С., ул."М." №** сумата от 800 лева разноски по водене на делото в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10