№ 68
гр. Провадия, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Ст. М.
при участието на секретаря М.Я.М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. М. Административно наказателно
дело № 20233130200296 по описа за 2023 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по
жалба на В. Н. Г., ЕГН **********, против НП № 23-0324-000363/30.05.2023
год. на Началник РУ-Провадия при ОД на МВР-Варна, с което за нарушаване
нормата на чл.104 б, т.2 от ЗДвП на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП са
му били наложени адм. наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е необосновано и
незаконосъобразно. Навежда твърдения за липса на извършено нарушение.
Моли НП да бъде отменено.
В съдебното заседание, въззивникът редовно призован не се явява и се
представлява от надлежно упълномощен защитник в лицето на адв. В. В. от
АК-Варна, който поддържа жалбата на посочените основания и оспорва
фактическата обстановка, а във фазата по същество моли НП да бъде
отменено с основен аргумент недоказаност на адм. наказателното обвинение.
За въззиваемата страна редовно призована, представител не се явява.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с. з.,
не изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 03.04.2023г. около 22,20 часа, въззивникът управлявал л. а.
„Мерцедес Е 250 ДИ“ с рег. № *** в село Н.Р., общ.В., обл.Варна на
кръстовището на улица без име и улица без име.
1
Според свидетели очевидци, въззивника извършвал резки маневри и
въртял МПС в кръг. Преднамерено извеждал същото извън контрол, чрез
презавиване, довеждайки до загуба на сцепление на задните гуми.
Действията на водача били наблюдавани от свидетелите А. П. Х., И. Л.
М. и С. К. С., които реагирали своевременно.
Всички тези свидетели квалифицират действията на въззивника, като
„дрифт“.
По повод на подадения сигнал на место пристигнал екип на РУ-
Провадия, като свидетеля О. Х. О.-служител на РУ-Провадия, след като
изслушал свидетелите съставил на въззивника АУАН в който било посочено,
че е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, за това, че използвал път,
отворен за обществено ползване, за други цели. Актът бил предявен на
въззивника, който го подписал без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не
постъпили и на 30.05.2023 год., въз основа на него, началника на РУ-Провадия
издал атакуваното НП.
В него АНО приел изцяло фактическите и правни изводи изложени в
акта, приел че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП и
на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в
размер на 3000 лв., както и адм. наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа събраните по делото доказателства: основно от показанията на
свидетелите А. П. Х., И. Л. М. и С. К. С., както и от приобщените по реда на
чл. 283 от НПК писмени доказателства приложени към АНП.
Показанията на свидетелите А. П. Х., И. Л. М. и С. К. С. съдът
кредитира като последователни, непротиворечиви и логични. Тримата
непосредствено са възприели действията на въззивника, движението на
автомобила и специфичния шум, издаван от гумите, като са категорични, че не
се касае за плъзгане на превозното средство по мокра настилка, а за умишлено
извършена маневра – рязко подаване на газ и превъртане на гумите и
поднасяне. По делото не бе констатирано наличие на предубеденост или
необективност у тези свидетелите. Същите не извличат ползи от твърденията
си и не се намират в някакви особени отношения с въззивника, като няма
данни изобщо да са го познавали, поради което и за съда не съществуват
основания за съмнение в достоверността на техните показания.
Актосъставителя не е свидетел на нарушението, но е добил представа
за него от споделеното му от свидетелите.
По делото е снето сведение и от самия водач в които същият не
отрича, че е извършил вменените му с АУАН и обжалваното НП действия.
Предвид всичко изложено съдът намери фактическите твърдения на
2
наказващия орган за доказани по несъмнен начин, като намира, че в съдебно
заседание не са постъпили достоверни доказателства, разколебаващи
изложените фактически изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради
което и е приета от съда за разглеждане по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението за
което е повдигнато обвинение на въззивника, позволяват му да разбере
извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно
защитата си. В контекста на изложеното съдът не споделя наведеното в
жалбата бланкетно възражение за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила изразяващо се в липса на описание на нарушението и
обстоятелствата при които е извършено, както и мотиви.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП забранява на водачите на
моторни превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДП улиците са приравнени на
пътищата, като няма спор, че село Н.Р., общ.В., обл.Варна в централната си
част на селото е отворен за обществено ползване. От показанията на
свидетелите, кредитирани от съда, се установява, че въззивникът е използвал
посочения пътен участък не по предназначението му за превоз на пътници и
товари, а за извършване на демонстративна маневра, довела до загуба на
сцепление на задните гуми. По този начин въззивникът е нарушил цитираната
разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с
настоящото наказателно постановление.
В ЗДП липсва легална дефиниция на понятие „дрифт“. Това понятие е
дефинирано от практиката, която определя дрифта като техника на шофиране,
при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън
контрол чрез „презавиване“, така довеждайки до загуба сцеплението на
задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на
завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. В
практиката си Адм. Съд – Варна изтъква, че именно довеждането на МПС
извън контрол представлява действие с висока обществена опасност (Решение
№ 554 от 20.04.2022 г. на Адм. съд - Варна по к. а. н. д. № 464/2022 г.).
Съдебната практика трайно приема, че извършването на маневри от вида на
3
процесните осъществява състава на нарушение по чл.105Б, т.2 от ЗДвП. В тази
насока са не само цитираното по-горе решение, но и Решение № 668 от
16.05.2022 г. на Адм. съд - Варна по к. а. н. д. № 346/2022 г.; Решение № 1727
от 7.12.2023 г. на Адм. съд - Варна по к. а. н. д. № 2521/2023 г.; Решение № 91
от 30.01.2023 г. на Адм. съд - Варна по к. а. н. д. № 2695/2022 г.; Решение №
786 от 8.06.2023 г. на Адм. съд - Варна по к. а. н. д. № 626/2023 г. мн. др.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и
законосъобразно е наложил на въззивника наказания съобразно нормата на чл.
175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДП, предвиждаща специално наказание за водач, който
ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, какъвто е и
настоящият случай. Наказанията са наложени във фиксирания размер,
предвиден в закона, поради което липсва възможност за индивидуализация.
С оглед разпоредбата на чл. 189з от ЗДП вменяваща забрана за
приложението на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по ЗДП съдът не намира за
нужно да прави коментар в горната насока.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които
го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН
Провадийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 23-0324-
000363/30.05.2023 год. на Началник РУ-Провадия при ОД на МВР-Варна, с
което на В. Н. Г., ЕГН ********** за нарушаване нормата на чл.104 б, т.2 от
ЗДвП на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП са му били наложени адм.
наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4