№ 91
гр. Варна , 10.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на десети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600187 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.270, ал.4 от НПК. Образувано е по частна жалба на
адв.И.Т. срещу определение на Окръжен съд-Варна от 19.05.2021 година, постановено по
НОХД №1202/2021 година по описа на посочения съд, с което е отказано изменение на
мярката за неотклонение на подс.Г.К. от задържане под стража в по-лека. Атакуваното
определение се възприема като неправилно и необосновано, страдащо от превратна оценка
на всички обстоятелства с отношение към опасностите от укриване и/или извършване на
престъпление. С частната жалба се заявява интерес от въззивна намеса за смекчаване на
мярката за неотклонение с домашен арест, контролиран при условието на чл.62, ал.6 от
НПК.
Срещу частната жалба е постъпило възражение от наблюдаващия първоинстанционен
прокурор, в което се поддържа актуална опасност подс.К. да извърши престъпление против
правосъдието, като въздейства противоправно на свидетели по делото и на заличената Ф.Ц.,
както и да се укрие под угрозата за наказателна репресия след повдигане на обвинение пред
съда.
Частната въззивна жалба е подадена в срок, по съществото си е неоснователна.
С обвинителен акт на Г.К. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.116, ал.1,
т.т.6 и 9 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.3 от НК. От 13.08.2019 година до настоящия момент спрямо
подсъдимия действа мярка по чл.63 от НПК, многократно подлагана на двуинстанционна
преценка за законосъобразност в производства по чл.65 от НПК. Неотменно, съдебните
състави са констатирали обосновано предположение по авторството и наличие на опасност
от извършване на престъпление в случай, че подсъдимият бъде освободен с каквато и да е
по-лека мярка за неотклонение от текущата. Последното произнасяне на въззивната
1
инстанция по чл.270, ал.4 от НПК е с определение №12/19.03.3021 година по ВЧНД
№85/2021 година по описа на Апелативен съд-Варна, в което за разлика от предходните
актове е обоснована и опасност от укриване на подсъдимото лице с оглед специфичните
характеристики на процесното деяние за поръчково убийство и завишената нормативна
санкция.
Променените обстоятелства по чл.270, ал.1, изр.2 от НПК от последното произнасяне
по мярката на подс.К. до днес са започналото в първата инстанция съдебно следствие
(НОХД, т.1, л.426), в чиито предели е постановено заличаването на Ф.Ц. като свидетел с
оглед заявление по чл.119 от НПК (НОХД, т.2, л.601).
Настоящата инстанция много внимателно се запозна с целия доказателствен материал
по делото, който подложи на изчерпателна преценка и анализ, и който възприе за достатъчен
да поддържа обоснованото съмнение за авторството на инкриминираната деятелност на
задържаното лице. Както от проведените съдебно-следствени действия в първата инстанция,
така и от действията по разследването в досъдебното производство, се извличат обективните
признаци с отношение към повдигнатото обвинение на подс.Г.К., като доказването на
подбудителската деятелност се основава предимно на преки доказателства, попадащи в
съзвучие с преките и консолидиращите косвени доказателства за извършителството на
престъплението.
Извлеченото обосновано съмнение по авторството в степен, обслужващо целите на
производството по чл.270, ал.1 от НПК е едно от необходимите условия за законността на
продължаващото задържане. Останалите основания са нормативно разписани в чл.63, ал.1 от
НПК и именно тяхното съществуване се оспорва с частната жалба. Приоритет сред
аргументите е отдаден на заличаването на Ф.Ц. като свидетел по делото, което според
съжденията на защитата, елиминира потенциалната опасност подс.К. на свобода да
осъществи престъпление против правосъдието, склонявайки това лице към съставомерно
поведение по чл.290, ал.1 от НК. В преценката на аргумента въззивният състав се основа на
принципите по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, достигайки до извод, че така
релевираното съображение не се ползва с висока степен на убедителност и окончателност.
Ситуацията със свидетелстването на Ф.Ц. е съпътстваща делото доказателствена
проблематика, породена с представянето на декларация за отказ по чл.119 от НПК поради
фактическо съжителство с подсъдимия, датираща (декларацията) от момент след
задържането на К. и след разпита на Ц. в досъдебното производство. Въззивният състав ще
се въздържи от коментар на мотивите за създаването на частния документ, следвайки
разбирането, че същите нямат абсолютно никакво значение за процедурата по чл.270 от
НПК. Факт е, че от процесуалното оповестяване на декларацията до днес, Ц. твърди
съжителство с подсъдимия на семейни начала, довело в крайна сметка да отказа й да
свидетелства в съдебното следствие в първата инстанция.
Като се основава на ППВС 5-1969, на §1, т.10 от ДР на Закона за чужденците в
2
Република България, на §1, т.2 ДРДОПК и на относимата съдебна практика, въззивният съд
следва разбирането, че за да е налице фактическо съжителство е необходимо наличие на
трайна връзка, т.е. на общи емоционални отношения, общи икономически отношения, общо
управление на домакинството, общи планове и осъществяването им. Без да навлиза по-
дълбоко в темата и на основание казаното дотук, следва че заличаването на Ц. не снижава
реалната опасност от извършване на престъпление против правосъдието в случай, че
подсъдимият бъде на свобода.
Такава опасност съществува и по отношение на другите свидетели по делото, които
все още не са дали показания в хода на съдебното следствие. Сред доказателствената маса
присъстват сведения за контакти на Г.К. с лица от криминалния контингент, включително
участие в подготовка на убийство, неосъществило се по обективни причини. Налице са и
преки доказателства, че подсъдимият е агресивна личност, с доминантна типология и нисък
фрустрационен стандарт.
Този състав поддържа становище за реална опасност от укриване на подсъдимия,
която следва от високата степен на обществена опасност на инкриминираната деятелност и
най-вече от отделните фактически характеристики на поръчковото убийство на Тодор
Желев Тодоров, съдържащи елементи на прикритост, отработен противоправен стереотип и
отсъствие на всякакви контрамотиви.
Що се касае до грижата за малолетното дете, същата се осигурява от неговата майка.
Вярно е, че при условията на арест контактите на подсъдимия със сина му не могат да са
така интензивни, както в обичайното ежедневие, но пък същите реално не са затруднени,
което в известна степен гарантира поддържането на емоционалната родителска връзка.
Задължение на въззивния съства е да провери разумния срок на съдопроизводството,
като в тази насока се констатира особено усърдие на първоинстанционния съд за спазване на
процесуалните срокове. Продължителността на наказателното производство не е и
прекомерна, че да повлияе на реалността на рисковете по чл.63, ал.1 от НПК.
Предвид горното и на основание чл.345, ал.1 от НПК съставът на Апелативен съд-
Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.05.2021 година по НОХД №1202/202 година по
описа на Окръжен съд-варна, с което е отказано изменение на мярката за неотклонение на
подс.ГР. АНГ. К..
Определението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4