Решение по дело №15006/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 652
Дата: 14 март 2022 г.
Съдия: Димитър Димитров
Дело: 20213110115006
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 652
гр. Варна, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110115006 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба подадена от М. П. М.,
ЕГН:**********, гр. Варна, кв. „****”, бл. 11, вх. Б, ет.1, ап. 20, чрез
пълномощника си - адвокат Р.Ж., гр. Варна, ул. „****” № 26 , против
Общинско предприятие „****” гр. Варна, ЕИК****, бул. „****” № 11, с която
са предявени обективно, кумулативно съединение искове с правно основание
чл.222, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е работила в **** „****”, към
Община Варна, от 01.02.2013г„ на длъжност „инструктор хранене”, с място на
работа - „детска кухня 5”„ а след 2020г. - в „Детска кухня 1” /според
записванията в трудовата книжка/ по безсрочно трудово правоотношение, с
основно месечно трудово възнаграждение, в размер на 826,00 лева, с брутно
трудово възнаграждение /към месец юни 2021г./ -1210, 09 лева. Твърди, че
преди това, от 01.11.2010г., до 01.02.2013г., работила в „****” ЕАД гр. Варна,
като „инструктор хранене” и „Отговорник спомагателна дейност”, в Детска
кухня” № 5. Търговското дружество било с капитал, собственост изцяло на
Община Варна. Твърди, че трудовото й правоотношение със „****” ЕАД
било прекратено със заповед № 62/30.01.2013г., на Ликвидатора на „ССД”
ЕАД, считано от 01.02.2013г., на основание чл. 328 ал. 1 т. 1 КТ, поради
„закриване на предприятието”. Твърди, че и в двете предприятия /по смисъла
1
на параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на Труда/, работила
на една и съща длъжност, на едно и също работно място, едно и също място
на работа, като често обикаляла всички детски кухни в гр. Варна. Твърди, че
трудовият й стаж не е прекъсван, като веднага след прекратяване на
трудовото й правоотношение с търговското дружество, на същия ден вече
работела в Общинското предприятие. Твърди, че единствено формално бил
променен работодателя й. Твърди, че със Заповед №11/30.06.2021г. на
Директора на Общинското предприятие, трудовото й правоотношение с ОП
„****” гр. Варна било прекратено, на основание чл. 327 ал. 1 т. 12 КТ, поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и подадено от
нея заявление, за прекратяване на трудовото й правоотношение, на
посоченото основание. Твърди, че в заповедта било посочено, че била
„инструктор хранене” в Детска кухня и че следва да й бъде заплатено
обезщетение, в размер на 2420, 18 лева, или две брутни трудови
възнаграждения, от по 1210, 09 лева всяко. Твърди, че съгласно ПРОТОКОЛ
№ 10 от заседание, проведено на 26,27.07.2012г. по точка девета от дневния
ред ОТНОСНО: Разглеждане на предложения за решения от ПК “Собственост
и стопанство” относно:…(3) – прекратяване на ликвидация на търговско
дружество “****“ ЕАД и създаване на ОП “****”, са взети следните решения:
577-9. На основание чл. 21, ал. 1, т. 9 от ЗМСМА, чл. 154, ал.1 т.2 от ТЗ, във
връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата за реда за упражняване на правата на
собственост върху частта на Община Варна от капитала на търговските
дружества и по предложение на Кмета на Община Варна с № РД
12007246ВН/25.06.2012г. Общински съвет - Варна прекратява чрез
ликвидация Търговско дружество „****” ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление в гр.Варна, 9000, район Одесос, бул. “****” №11. 578-
9. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл.52 от ЗОС и Наредба
№26/18.11.2008 г., изм. ДВ № 36/10.05.2011 г. на M3 за устройството и
дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях
и по предложение на Кмета на Община Варна с № РД 12007246ВН/
25.06.2012г. Общински съве Варна, Създава Общинско предприятие “****” с
предмет на дейност-Приготвяне на храната за децата от 10-месечна до 3-
годишна възраст. Със същото решение е приет Правилник за дейността на
предприятието и негов бюджет.
Твърди, че по отношение на нея следва да бъде приложена хипотезата
2
на чл. 123 ал.1, т.7 от Труда, при което се запазва трудовото правоотношение,
а се променя /преобразува/ Работодателят, вследствие на което трудовият й
стаж не следва да се прекъсва. Приема, че прекратяването на трудовото й
правоотношение със „****” ЕАД, считано от 01.02.2013г. и сключването на
ново ТПО, с Общинско предприятие „****”, е само формално. Твърди, че
работното й място и трудовите й задължения са били абсолютно същите,
материалните активи просто са преминали от „ССД” ЕАД към ОП”КДХ”, по
начин, с който не е запозната. Твърди, че дейността по осъществяването на
детското хранене чрез детските кухни на територията на Варна, продължила
вече чрез ОП „КДХ”. Твърди, че фактически работата на всички продължила
без промяна, като просто на 31.01.2013г. били на щат в „ССД” ЕАД, а на
01.02.2013г. - в ОП „КДХ”. Твърди, че списъчният състав от работещите
също е прехвърлен в новото общинско предприятие, по същия начин, както и
самата тя, с прекратяване на трудовото правоотношение със „ССД” ЕАД и
сключване на нов ТД с ****.
Твърди, че е депозирала Молба до Директора на общинското
предприятие, през м. Юли 2021г. да бъде преразгледана заповедта за
уволнението ми, в частта за размера на полагащото й се обезщетение по чл.
222 ал. 3 КТ, но й било отговорено, че няма право на по - голям размер на
обезщетението. Приема, че стажът й в Общинското предприятие, което е
променило името и организационната си форма, следва да е непрекъснат, от
01.11.2010г. до 01.07.2021г. или - над десет години, което активира
хипотезата на чл. 222 ал. 3 от Кодекса на труда, при която дължащото й се
обезщетение, следва да е в размер на шест брутни трудови възнаграждения, а
не само на две такива. Твърди, че това обезщетение е следвало да й бъде
изплатено до края на месец Юли 2021г. като от 31.07.2021г до 13.10.2021г.
деня предхождащ депозирането на ИМ, претендира лихва за забава, в размер
на 100, 84 лева, т.е. ответникът дължи на ищцата сумата сумата от 4840, 36
лева, незаплатено обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ, в хипотезата на
прослужени последни десет години от трудовия стаж при един и същ
Работодател, ведно с мораторна лихва, за периода 30.07.2021г. - 13.10.2021г. в
размер на 100, 84 лева, ведно със законната лихва, от датата на завеждане на
исковата молба, до окончателното изплащане на главницата, ведно със
сторените от ищцата съдебно - деловодни разноски, по списък.
3
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
В постъпилия, чрез пълномощника на ответника, отговор на исковата
молба се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се
оспорва, че ищцата е работила от01.11.2010г. до 30.01.2013г.-датата на
издаване на Заповед №62/30.01.2013г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, като същото е прекратено, считано от 01.02.2013г./ в „****"
ЕАД-Варна - в ликвидация и е заемала в „ССД“ ЕАД-Варна длъжността
„Отговорник спомагателни дейности“ /Инструктор хранене/. Не се оспорва,
че ищцата е работила в ОП „КДХ“ при Община Варна, от 01.02.2013г., като
трудовото правоотношение между общинското предприятие и М. П. М. е
възникнало след сключването но трудов договор № 55/30.01.2013г., считано
от 01.02.2013г. и по силата, на който същата е била начначена на длъжността
„Инструктор хранене".
Оспорва се, че ищцата е работила в продължение на минимум 10
години при един и същ работодател, което да обоснова правото й на
претендираното обезщетение. Твърди се, че не е налице универсално
правоприемство между двамата работодатели. Приемат, че ищцата не е имала
един и същ работодател, нито то е работила в същата група предприятия през
последните 20 години, при които да е придобила 10 години трудов стаж.
В о.с.з. страните, чрез процесуални представители поддържат доводите
си за основателност респективно за неоснователност на иска. Претендират
деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства,
поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие
за установено от фактическа страна, следното:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: Трудов договор № 55/ 30.01.2013г., с ОП „****"
Варна, длъжностна характеристика, за длъжността „инструктор хранене", 10
броя допълнителни споразумения, към ТД № 55/ 30.01.2013г., Заповед №
11.30.06.2021г., за прекратяване на трудово правоотношение с ОП „КДХ"
Варна, ТД № 32/ 28.10.201 Ог. със „****" ЕАД гр. Варна, дл. характеристика
„инструктор хранене, дл. характеристика „отговорник спомагателни
дейности", 3 броя допълнителни споразумения, Заповед № 72/ 25.01.2013г.
/предизвестие, Заповед № 62/ 30.01.2013г., за прекратяване на трудовото
4
правоотношение със „ССД" ЕАД, Доклад от 15.07.2016г., на Ликвидатора на
„ССД" ЕАД – в ликвидация, извадка от Протокол № 10/ 26 и 27.02.2012г., от
заседание на Общински Съвет Варна, съдържащ Решения № 577-9 и 578-9,
правилник за работа на ОП“****“ в сила от 01.03.2015 г., структура на
ОП“****“, приложение към решение № 659-5 от 2021 г., заповед
№72/25.01.2013 г., заповед № 62 от 30.01.2013 г., трудова дейност на **** М.
като инструктор по хранене назначена на 01.11.2010 г., длъжностна
характеристика на инструктор хранене от 29.10.2010 г., длъжностна
характеристика на отговорник спомагателна дейност от 10.06.2011 г.,
общински колективен трудов договор 2020 -22 г. – 12 стр., служебна бележка
за заплащане на членски внос от 23.06.2011 г., извадка за актуално състояние
към 24.11.2021 г., протокол № 10 от заседание проведено на 04.08.2016 г. на
ОС – Варна, доклад относно окончателна ликвидация на „ССД“ ЕАД – 6 стр.,
краен ликвидационен баланс към 18.07.2016 г., отчет за приходите и
разходите на ССД за период от 01.01.2016 г. до 18.07.2016 г., отчет за
приходите и разходите приложение № 2 за периода от 01.01.2016 г. до
18.07.2016 г., отчет за паричните потоци приложение № 3 за периода от
01.01.2016 до 18.07.2016 г., доклад на независимия одит от 18.07.2016 г.,
удостоверение от НОИ изх.№ 5502-03-77 от 19.11.2015 г., платежно
нареждане от 01.09.2016 г., опис № 3 на документи определени като неценни
от държавен архив от 1999 г. до 2013 г., извлечение от сметка от 01.09.2016 г.,
извадка от търговския регистър за заличаване на търговец от 21.09.2016 г.,
12стр. от трудова книжка №328 10 стр. от трудова книжка № 38, писмо от
ю.к. на Община Варна от 2.06.2021 г., копие от трудова книжка № 38 – 36
стр., писмо от Дирекция“ПНО от 01.07.2021 г., писмо от ОП“Комплекс а
детско хранене“ от 13.07.2021 г., молба до директора на ОП“****“ гр.Варна
от 16.07.2021 г., фиш за работна заплата на М.М., опис на заверени копия на
трудово досие на М.М. – 3 стр., обходен лист от 01.07.2021 г., заповед № 11
от 30.06.2021г., уведомление по чл.62, ал.5 от КТ от 01.07-2021 г., молба за
освобождаване от длъжност от 24.06.2021 г., заповед № 294/31.05.2021 г.,
препис-извлечение от акт за смърт от 30.05.2021 г., заповед за отпуск №
295/31.05.2021г., заповед за отпуск № 247/26.04.2021 г., заявление за отпуск
от 26.04.2021 г., заповед за отпуск № 204/05.04.2021 г.,и заявление за отпуск
от 05.04.2021г., заповед за отпуск № 166/23.03.2021 г. и заявление за отпуск
от 23.03.2021 г., допълнително споразумение към трудов договор №
5
168/04.03.2021 г., уведомление на основание чл.37а от НРВПО, допълнително
споразумение към трудов договор № 240/26.10.2020 г., докладна записка от
26.10.2020 г., заповед за отпуск № 1104/06.08.2020 г., заявление за отпуск от
06.08.2020 г., заповед за отпуск № 561/21.04.2020 г., заявление за отпуск от
21.04.2020 г., заповед за отпуск № 533/09.04.2020 г., заявление за отпуск от
08.04.2021 г., заповед за отпуск № 309/20.03.2020 г., заявление за отпуск от
20.03.2020 г., заповед за отпуск № 265/16.03.2020 г., заявление за отпуск от
17.03.2021 г., заповед за отпуск № 94/27.01.2020 г., заявление за отпуск от
31.01.2020 г., заповед за отпуск № 87/24.01.2020 г., заявление за отпуск от
24.01.2020 г., заповед за отпуск № 52/03.01.2020 г., заявление за отпуск от
08.01.2020 г., допълнително споразумение към трудов договор №
157/04.03.2020 г., уведомление на основание чл.37а от НРВПО от 20.01.2020
г., заповед за отпуск № 540/11.09.2019 г., заявление за отпуск от 12.09.2019 г.,
заповед за отпуск № 341/25.06.2019 г., заявление за отпуск от 20.06.2019 г.,
заповед за отпуск № 13/03.01.2019 г., заявление за отпуск от 02.01.2019 г.,
допълнително споразумение към трудов договор № 213 от 27.02.2019 г.,
уведомление на основание чл.37а от НРВПО от 24.01.2019г., заявление от
05.10.2018г., заповед за отпуск № 361/05.10.2018 г., заявление за отпуск от
29.12.2018 г., заповед за отпуск № 526/28.08.2018 г., заповед № 93/30.08.2018
г. относно полагане на извънреден труд, декларация съгласие от 30.08.2018 г.,
заповед №251/20.07.2018 г., заявление за отпуск от 27.06.2018 г., заповед за
отпуск №355/27.06.2018 г., молба за отпуск от 05.07.2018 г., заповед №
358/28.06.2018г. за прекратяване на отпуск, заповед № 64/21.06.2018 г. за
полагане на извънреден труд, декларация съгласие от 21.06.2018 г., докладна
записка от 20.06.2018 г., заключение от служба по трудова медицина,
допълнително споразумение към трудов договор № 179/30.04.2018 г., молба
за прекратяване на отпуск от 21.03.2018 г., заповед № 160/22.03.2018 г.,
заповед за отпуск №136/09.03.2018 г., заявление за разрешение за ползване на
отпуск от 09.03.2018 г., заповед за отпуск № 135/09.03.2018 г., заявление за
отпуск от 09.03.2018 г., молба за превод на заплата в друга банка от
11.01.2018 г., декларация на работодателя от 11.01.2018 г., удостоверение от
ЦКБ от 19.01.2018 г., уведомление на основание чл.37а от НРВПО,
допълнително споразумение към трудов договор № 440/30.08.2017 г., заповед
за отпуск № 292/26.06.2017 г., заявление за отпуск от 21.06.2017 г., заповед за
отпуск № 168/24.04.2017 г., заявление за отпуск от 24.04.2017 г.,
6
допълнително споразумение към трудов договор № 212/03.04.2017 г., заповед
за отпуск № 131/31.03.2017 г., заявление за отпуск от 30.03.2017 г.,
уведомително писмо за размера на платения годишен връчено на 30.01.2017
г., заповед №73/28.11.2016 г., декларация съгласие от 29.11.2016 г., докладна
записка за извънредна работа на 28.11. и 29.11.2016 г., заповед №
71/28.11.2016 г., декларация-съгласие от 28.11.2016 г., молба за удължаване
на прекъснат платен отпуск, заповед № 422/12.09.2016 г. за прекратяване на
отпуск, заповед за отпуск № 410/25.08.2016 г., заявление за отпуск от
24.09.2016 г., заповед за отпуск № 423/12.09.2016 г., заповед за отпуск №
346/03.08.2016 г., заявление за отпуск от 03.08.2016 г., заповед за отпуск №
182/25.05.2016 г., заявление за отпуск от 20.05.2016 г., заповед за отпуск №
103/17.03.2016 г., заявление за отпуск от 17.03.2016 г., служебна бележка изх.
№ 31/15.03.2016г., уведомително писмо връчено на 11.01.2016 г., заповед №
26 от 03.12.2015г., декларация съгласие от 03.12.2015 г., докладна записка от
03.12.2015 г., заповед за отпуск № 461/09.10.2015 г., заявление за отпуск от
06.10.2015 г., заповед № 380/03.09.2015 г., предложение за заместване от
03.09.2015 г., заповед за отпуск № 176/22.05.2015 г., заявление за отпрус от
13.05.2015 г., заповед № 170/15.05.2015 г. предложение за заместване от
15.05.2015 г., заключение на служба по трудова медицина от 10.03.2015 г.,
длъжностна характеристика от 03.02.2015 г., допълнително споразумение към
трудов договор № 176/04.02.2015 г., заповед за отпуска № 562/10.12.2014 г.,
заявление за отпуск от 08.12.2014 г., писмо до директора на ОП“****“ от
08.12.2014 г., заповед за отпуск № 222/01.07.2014 г., заявление за платен
отпуск от 30.06.2014 г., заповед за отпуск №149/28.05.2014 г., заявление за
отпуск от 28.05.2014 г., заповед за отпуск №90/28.03.2014 г., заявление за
отпуск от 27.03.2014 г., служебна бележка по чл.45, ал.2, т.1,2 и 3 от ЗДДФЛ
от 17.12.2013 г., допълнително споразумение към трудов договор №
165/01.10.2013 г., допълнително споразумение към трудов договор №
61/17.07.2013 г., уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, заявление за назначаване
на длъжност от 05.07.2013 г., заповед за отпуск №10/29.03.2013 г., молба за
отпуск от 29.03.2013 г., заповед за отпуск №7/26.03.2013 г., молба за отпуск
от 26.03.2013 г., заключение от РИСК одит консулт от 01.02.2013 г.,
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ от 01.02.2013 г., трудов договор №
55/30.01.2013 г., длъжностна характеристика на инструктор хранене в детска
кухня от 01.02.2013 г., декларация, заявление от 18.02.2013г., декларация от
7
01.02.2013 г., декларация от 31.01.2013 г. за кандидат на длъжност инспектор,
заявление за членство в Синдикална организация на ОП“КДХ“ от 25.09.2013
г., свидетелство за съдимост от 28.01.2013 г., карта за предварителен
медицински преглед от 28.01.2013 г., диплома № 10733 на ****,
Автобиография 29.01.2013 г., молба за назначаване на длъжност от 22.01.2013
г., приемно-предавателен протокол от 07.07.2016 г., Писмо, рег.
№ПНО21000195ВН_004ВН/25.11.2021г., приемо-предавателен протокол от
11.05.2016 г.
Няма спор между страните /съгласно изричното изявление на
проц.предствител на ответника в о.с.з./ и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че ищцата се е намирала в трудово
правоотношение /ТПО/ с 01.11.2010г., до 01.02.2013г., работила в „****” ЕАД
гр. Варна, като „инструктор хранене” и „Отговорник спомагателна дейност”,
в Детска кухня” № 5, прекратено със заповед № 62/30.01.2013г., на
Ликвидатора на „ССД” ЕАД, считано от 01.02.2013г., на основание чл. 328 ал.
1 т. 1 КТ, поради „закриване на предприятието”, както и че е работила в ****
„****”, към Община Варна, от 01.02.2013г„ на длъжност „инструктор
хранене”, с място на работа - „детска кухня 5”„ а след 2020г. - в „Детска
кухня 1” /според записванията в трудовата книжка/ по безсрочно трудово
правоотношение. Прието е за безспорно, че със Заповед №11/30.06.2021г. на
Директора на Общинското предприятие, считано от 01.07.2021г. трудовото й
правоотношение с ОП „****” гр. Варна било прекратено, на основание чл.
327 ал. 1 т. 12 КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст и подадено от нея заявление, за прекратяване на трудовото й
правоотношение, както и че съгласно същата Заповед следва да й бъде
заплатено обезщетение, в размер на 2420, 18 лева, или две брутни трудови
възнаграждения, от по 1210, 09 лева всяко.
На 14.01.2009 г. е съставен Учредителен акт на ЕАД "****" гр.Варна.
Дружеството работи с обособено имущество, отделно от това на Община
Варна, със самостоятелен баланс и собствени банкови сметки. Видно от
Учредителния акт, предмет на дейност на Дружеството са извършване на
болнично, детско и диетично хранене, специализирана транспортна дейност,
ремонтна дейност, потребителски услуги, пералня и стерилизация на
болнично бельо, проектантска дейност, производство и пакетаж на
хранителна продукция. От учредителният акт се установява, че едноличен
8
собственик на капитала на дружеството е Община Варна. Правата на
едноличен собственик на капитала са упражняват от Общински съвет Варна и
избран от него Съвет на директорите. С Решение на едноличния собственик
на капитала, дружеството е прекратено.
Видно от приложеното на лист 33 писмено доказателство, с Решение №
577-9/26,27.07.2012 г. на Общински съвет гр. Варна, на основание чл. 21, ал.
1, т. 9 от ЗМСМА, чл. 154, ал. 1, т. 2 от ТЗ, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от
Наредбата за реда за упражняване на правата на собственост върху частта на
Община Варна от капитала на търговските дружества и по предложение на
Кмета на Община Варна с № РД 12007246ВН/25.06.2012 г., Общински съвет -
Варна прекратява чрез ликвидация Търговско дружество "****" ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр,Варна, 9000, район
Одесос, бул. "****" № 11. Това дружество е с капитал, който е 100%
собственост на Община Варна.
С Решение №578-9/26,27.07.2012г. на Общински съвет гр.Варна, на
основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 52 от ЗОС и Наредба №
26/18.11.2008 г., изм. ДВ № 36/10.05.2011г. на МЗ за устройството и
дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях
и по предложение на Кмета на Община Варна с №РД
12007246ВН/25.06.2012г. Общински съвет – Варна, създава Общинско
предприятие "****" с предмет на дейност: Приготвяне на храната за децата от
10-месечна възраст, до 3-годишна възраст, съобразно изискванията за
рационално и диетично хранене в кърмаческа и ранна детска възраст за деца
от неорганизирания контингент /непосещаващи детски ясли и яслени групи в
ОДЗ/. Осигурява транспорт за разнос на храната от майките - кухни до
разливочните пунктове и от кухните на! детските ясли до яслените групи на
ОДЗ-тата. Оказва методично ръководство на детските ясли и яслените групи
в ОДЗ /организиран контингент/ за цялостната дейност на детските кухни към
тях, включително и спазването нормите за здравословно хранене при
приготвяне на храната. Осигурява квалификация на 'персонала, отговарящ за
детското хранене. Приема Правилник за работата на ОП "****" и
организационна структура; на персонала, неразделна част от правилника,
съгласно приложение към настоящото решение. Определя бюджет на
Общинското предприятие: в размер на 685 000 лева до края на 2012 година,
9
който да бъде осигурен от бюджета на Община Варна.
Видно от приложен на л.45-47 от делото Правилник за дейността на ОП
"****", приет с Решение №578-9/26,27.07.2012г. на Общински съвет гр.Варна,
Общинското предприятие е специализирано звено на Община Варна, като
съгласно чл. 13 същото се ръководи от Директор, на пряко подчинение на
Кмета на Общината.
Съдът счита, че е налице хипотезата на чл. 123, ал.1, т.7 от КТ и е
налице прехвърляне на дейност от едно предприятие в друго, включително
прехвърляне на материални активи.
По делото бе прието за безспорно между страните, че размерът на
брутното трудово възнаграждение на ищцата за м.юни 2021 г. възлиза на
1210.09 лв., като в платежната ведомост за м. 06.2021 г. е начислено
обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на 2420,18 лв., равняващо се на 2
брутни работни заплати.
От правна страна, съдът приема следното:
Съгласно ал.3 на чл. 222 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при
същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6
месеца.
От събраните доказателства съдът приема за установено, че със заповед
№ 11/30.06.2021 г. на Директор на ОП"****", поради придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно КСО, е прекратено трудовото
правоотношение с ищцата, като е посочено да му бъдат заплатени на
основание чл. 222, ал.3 от КТ две брутни трудови възнаграждения.
Съдът счита за безспорно доказано, че са налице предпоставките за
изплащане на обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ в размер на шест брутни
трудови възнаграждения.
На първо място, налице е работа при същия работодател през
последните десет години на трудовия стаж, като за работа при същия
10
работодател трябва да се считат и случаите на запазване на трудовото
правоотношение при правоприемство на страната на работодателя при
условията на чл. 123, КТ.
В случая е осъществена хипотезата на чл. 123, т.7 от КТ, където е
уредено прехвърлянето на дейност от едно предприятие в друго, съпроводено
с преотстъпване на материални активи, с които тя се осъществява (сгради,
машини). Преотстъпените активи продължават да се използват, като с тях са
заети работници и служители, които са осъществявали дейността в
предприятието, от което се прехвърлят и продължават да осъществяват
същата дейност в новото предприятие - ОП"****". Видно от учредителния
акт на ЕАД "****" същото е с предмет на дейност „извършване на болнично,
детско и диетично хранене, специализирана транспортна дейност, ремонтна
дейност, потребителски услуги, пералня и стерилизация на болнично бельо,
проектантска дейност, производство и пакетаж на хранителна продукция“.
Като едноличен собственик на капитала в дружеството в учредителния акт е
посочена Община Варна. Посочено е още, че правата на едноличния
собственик на капитала се упражняват от Общински съвет Варна и назначен
от него Съвет на директорите. Видно и от представения правилник за
дейността на Общинско предприятие "****" същото е специализирано звено
на община Варна за приготвяне на храната за децата от 10-месечна възраст,
до 3-годишна възраст, съобразно изискванията за рационално и диетично
хранене в кърмаческа и ранна детска възраст за деца от неорганизирания
контингент /непосещаващи детски ясли и яслени групи в ОДЗ/. Осигурява
транспорт за разнос на храната от майките - кухни до разливочните пунктове
и от кухните на! детските ясли до яслените групи на ОДЗ-тата. Оказва
методично ръководство на детските ясли и яслените групи в ОДЗ
/организиран контингент/ за цялостната дейност на детските кухни към тях,
включително и спазването нормите за здравословно хранене при приготвяне
на храната. Осигурява квалификация на персонала, отговарящ за детското
хранене. Предприятието е на пряко подчинение на Кмета на Общината и се
ръководи от директор. Съгласно чл. 10 от Правилника за дейността на
общинското предприятие, разходите за дейността на предприятието се
финансират в рамките на утвърдена от Община Варна бюджетна сметка, а
приходите постъпват в предприятието и след това се внасят по сметка на
Община Варна.
11
От събраните в хода на съдебното производство доказателства, както и
от изявленията на страните безспорно бе установено, че цялото имущество, с
което е разполагало ЕАД“ССД“, след решението на ОбС-Варна за неговата
ликвидация, е било предоставено но новосъздаденото Общинско предприятие
„****“. Изцяло е запазен и предмета на дейност на ликвидираното дружество,
както и персонала, който на практика е бил преназначен в новото
предприятие. Структурните и други преобразувания, извършвани в системата
на една и съща организационна структура, изразяващи се в обособяване като
самостоятелно звено на част от тази структура, изпълняваща специфични
задачи, могат да рефлектират върху трудовоправния статут на работника или
служителя само в изрично предвидените случаи, но като цяло не могат да
обусловят приложение на по-неблагоприятна за него правна норма.
Организационното обособяване на част от извършваната дотогава в рамките
на общата структура специфична дейност при запазване на персоналния
състав и изпълняваната от работника или служителя трудова функция
представлява такова преобразуване, при което обособеното занапред като
самостоятелен работодател звено встъпва в съществуващите до момента
трудови правоотношения, замествайки работодателя и поемайки всички
негови права и задължения, вкл. задължението да изплати обезщетенията по
чл. 222, ал. 3 КТ.
При така изложеното, съдът счита, че е налице правоприемство,
осъществено под формата на прехвърляне на дейност от едно предприятие в
друго, при което трудовото правоотношение с работника или служителя се
запазва.
Законът не създава изискване десетгодишният стаж при същия
работодател да е непрекъснат. Този стаж може да е бил прекъсван поради
прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя, ползване на
неплатен отпуск, който не се зачита за трудов стаж или по други причини.
Стажът дори може да е придобит и по няколко отделни последователни
трудови правоотношения със същия работодател. Важното е по време на
прекъсването работникът или служителят да не е придобивал трудов стаж при
друг работодател, а при работодателя, при когото трудовото правоотношение
се прекратява след придобиване право на пенсия да има десет години трудов
стаж, при което е налице основанието на закона за изплащане на по-голямото
12
обезщетение, както е и в настоящия случай. Съдът счита, че в случая се
дължи обезщетение в размер на шест брутни трудови възнаграждения и се
определя съобразно полученото през предхождащия прекратяването месец
трудово възнаграждение.
В случая съдът счита, че е налице е работа при един и същи
работодател предвид наличието на правоприемство между "****" ЕАД и ОП
"****", независимо дали десетгодишният стаж при същия работодател е бил
прекъсван и са сключвани повече от един трудови договори, щом като по
време на това прекъсване служителят не е работил при друг работодател, и са
налице останалите предпоставки на чл. 222, ал.3 от КТ.
По изложените съображения, предявения от М. П. М. иск за сумата от
4840,36 лв., равняваща се на 4 брутни трудови възнаграждения на ищеца, се
явява основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен.
Що се отнася до иска за лихва за забава за периода от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение до датата на предявяване на иска,
съдът счита, че същият е основателен и следва да бъде уважен. Задължението
на работодателя за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ не е
обвързано със срок, поради което работодателя изпада в забава след покана
от работника. По делото е представено копие от молба вх.
№ОП21000780КДХ/06.07.2021 г., с което ищецът е поискала да бъде
преразгледано становището на ответното дружество отнасно дължимото
обезщетение, като бъдат изплатени 6 вместо определените 2 брутни заплати,
във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение. В заявлението ясно
и точно работника е заявил претенцията си да му бъдат заплатени шест
полагащи му се обезщетения по КТ във връзка с прекратяване на трудовото
му правоотношение с ответника. Следователно поканата е ясна и конкретна,
като за работодателя не може да има съмнение какво точно обезщетение
следва да изплати- същия следва да изпати всички полагащи се на работника
обезщетения по КТ, дължими при прекратяване на трудово правоотношение.
Тъй като работодателят е изплатил обезщетение в размер на две брутни
месечни трудови възнаграждения, а не както е следвало на шест, то за размера
на неизплатеното обезщетение от четири брутни трудови възнаграждения е
изпаднал в забава от деня на получаване на поканата, а именно от 16.07.2021
г., поради което дължи обезщетение за забавено плащане за периода
13
30.07.2021 г.-13.10.2021 г.(датата на подаване на исковата молба), което е в
размер на 100,84 лв. и за който размер предявени иск е основателен и доказан,
като следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото, на ищцата се следват разноски, които видно
от представения списък по чл.80 ГПК са в размер на 720лв. с ДДС/неоспорени
от ответната страна/, поради което й се следват в пълен размер.
По сметка на ВРС ответникът следва да заплати държавна такса в
размер на 243,61 лева.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Общинско предприятие „****” гр. Варна, ЕИК****, бул.
„****” № 11 ДА заплати на М. П. М., ЕГН:**********, гр. Варна, кв. „****”,
бл. 11, вх. Б, ет.1, ап. 20, сумата 4840,36 лв. /четири хиляди осемстотин и
четиридесет лева и 36 стотинки/, ведно със законната лихва върху нея,
считано от дата на завеждане на исковата молба 15.10.2021г, до
окончателното й изплащане, както и сумата от 100,84лв./сто лева и 84
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху обезщетението по
чл. 222, ал.3 КТ за периода от 30.07.2021 г. до 13.10.2021 г., на основание чл.
222, ал.3 от КТ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „****” гр. Варна, ЕИК****, бул.
„****” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд Варна държавна такса върху
уваженият иск в размер на 243,61 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Общинско предприятие
„****” гр. Варна, ЕИК****, бул. „****” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на М. П. М.,
ЕГН:**********, гр. Варна, кв. „****”, бл. 11, вх. Б, ет.1, ап. 20 направените
от ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 720
лв., съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14