Решение по дело №570/2018 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

04.11.2019 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                  Година 2019                  Град В.П.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                             четвърти състав

На 15 (петнадесети) май                                                                Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Мюжгян Ахмедова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 570 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.29, ал.3 вр. с чл.27, ал.1 от СК от Х.М.Я. с ЕГН **********, чрез пълномощник  адв.В.П. от ШАК срещу Р.А.Я. с ЕГН **********, с адрес ***, представлявана по пълномощие от адв.С.Т. от ШАК, по който ищецът претендира присъждане на по-голям дял от семейната имуществена собственост, след прекратяване на брака, а именно 4/5 и.ч от недвижим имот с административен адрес гр.В.П., обл.Ш., ул.“Х. Б.“№16, представляващ: дворно място с площ 426 кв.м, заедно с построените в него жилищна сграда-еднофамилна със застроена площ 74 кв.м и сграда със застроена площ 31 кв.м, описан подробно в  нотариален акт за продажба на недвижим имот №198 от 26.05.2014 г., том ІV, рег.№2184, дело 475/2014 г. на Нотариус №592 на НК с район на действие РС – В.Преслав, поради по-голям принос от другия съпруг при закупуването му. Ищецът претендира и заплащане на направените по делото разноски.

Ищецът обосновава исковата си претенция на първо място с прекратяване на брака между страните с влязло в сила решение на основание чл.49, ал.1 от СК, придобиване по време на брака на процесния недвижим имот и на следващо място с наличие на по – голям принос при придобиване на имота, т.к средствата за закупуване на имота са били предоставени от него, били лично негови от работата му в Холандия. Ответницата не е работела и единствено ищеца е реализирал доходи в семейството.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, подава отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на иска, поради липса на изключителен принос в придобиване на имота от страна на ищеца. Ответницата е получавала социални помощи, полагала е грижи за дома, домакинството и отглеждане на детето.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

В настоящото производство от ищеца е предявен срещу бившата му съпруга - ответницата, положителен установителен иск с правно основание чл. 29, ал.3 от СК за постановяване на съдебно решение, по силата на което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на по-голям дял от общото придобито по време на брака между страните имущество, именно 4/5 и.ч от недвижим имот с административен адрес гр.В.П., обл.Ш., ул.“Х. Б.“№16, представляващ: дворно място с площ 426 кв.м, заедно с построените в него жилищна сграда-еднофамилна със застроена площ 74 кв.м и сграда със застроена площ 31 кв.м, описан подробно в  нотариален акт за продажба на недвижим имот №198 от 26.05.2014 г., том ІV, рег.№2184, дело 475/2014 г. на Нотариус №592 на НК с район на действие РС – В.Преслав, т.к. приносът на ищеца в придобиването на общото имущество значително надхвърля приноса на ответницата.

Бракът между страните е прекратен с влязло в сила на 19.08.2017 г. Решение №220/27.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 75/2017 г. по описа на ВПРС, с развод на основание чл.49, ал.1  от СК.

От приложените по делото писмени доказателства Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК изх.№**********/09.02.2018 г., нотариален акт за продажба на недвижим имот №198 от 26.05.2014 г., том ІV, рег.№2184, дело 475/2014 г. на Нотариус №592 на НК с район на действие РС – В.Преслав, скица на поземлен имот №15-135309/06.03.2018 г. изд. от СГКК-Ш., скица на сграда №15-4146/05.01.2017 г. изд. от СГКК-Ш., скица на сграда №15-4144/05.01.2017 г. изд. от СГКК-Ш.; заверени от страната преписи на: удостоверение за прекратен брак от 10.10.2017 г., изд. от ВПРС се установява, че страните са закупили по време на брака процесния недвижим имот в режим на СИО.

Горните обстоятелства не са спорни между страните.

Спорни са обстоятелствата за приносът на всеки от съпрузите по време на брака за придобиване на процесния имот в режим на СИО.

В откритото производство по чл.193 от ГПК за оспорване на истинността и съдържанието на частни документи: разписка от 29.04.2013г.; разписка от 28.05.2013г. и разписка от 24.06.2013г., в частност оспорване на подписа положен от лицето М.И.М., като получател на посочените в разписките суми и оспорване на съдържанието по отношение на лицето за което се твърди, че е предало посочените в разписките суми на Маринов, от заключението на съдебно-графическата експертиза и показанията на свидетелите се установи, че лицето М.М.е положил подписа си върху посочените разписки, като издател и получател на части продажната цена за процесния имот. Което се подкрепя и от показанията на допуснатите свидетели М.М.и А. А.. Предвид изложеното съдът намира оспорването за недоказано.

Видно от приетата по делото съдебно-графическа  експертиза, оспорените от ищеца подписи върху документите - разписка от 29.04.2013 г., разписка от 28.05.2013 г., разписка от 24.06.2013 г. са на посоченото като издател лице М.М., в качеството му на продавач на процесния недвижим имот.

 

 

 

 

В качеството на свидетел по делото е допуснат водения от ищцовата страна свидетел Х.М.М.- сестра на ищеца. От показанията на св.М. се установява, че съпрузите са живели в Холандия, имат детете, закупили са процесния имот по време на брака. В тази им част показанията й кореспондират с показанията на останалите свидетели и с писмените доказателства. В останалата им част, в която посочва, че тя е заплащала остатъка от продажната цена на продавача на имота от средства, които й е предоставил ищеца, неин брат съдът не ги кредитира, поради изолираността им и близките родствени отношения с ищеца. Освен това противоречат на показанията на незаинтересования от изхода на делото свидетел М.М..

Съдът кредитира показанията на св.А. М. А.-майка на ответницата, от които се установява, че същата е носела имената Г.М.Ю., предоставяла е средства на дъщеря си – ответницата, помагала е на семейството, ищецът е работел, но не по трудово правоотношение, ответницата се е грижела за детето и домакинството, получавала е и социални помощи за отглеждане на дете и за наем.  Лично А. е предавала сумите за закупуване на недвижимия имот на продавача.

От показанията на св.М.И.М., продавач на имота, закупен от страните по време на брака, се установява, че продажната цена е получавал на части от ответницата и от майка й. Свидетелят заявява, че не познава нито ищеца, нито сестра му – св.Х.М.. Изложеното от свидетеля се подкрепа от показанията на св.А. А. и от заключението на графическата експертиза. Поради което съдът кредитира показанията му изцяло, като логични, последователни, кореспондиращи с доказателствата по делото и непредубедени.

На проведената очна ставка между свидетелите Х.М.М. и М.И.М., всеки от свидетелите поддържа изложеното в показанията си. След анализ на взаимно изключващите се показания, съдът възприе за достоверни показанията на св.М.М., тъй като същите се подкрепят от кредитираните показания на св.А. и от заключението на съдебно – графическата експертиза. Освен това единствено свидетеля М.М.не е в роднински отношения с някоя от страните.

Видно от операционна бележка №12/26.03.2013 г. се установи, че ответницата на 26.03.2013 г. е продала 3500.00 евро на Банка ДСК ЕАД и е получила стойността им в размер на 6821.50 лв.

От представените от ответницата разписки се установи, че: на 29.04.2013 г. майката на ответницата – А. А. е предала на М.М.сумата от 1000.00 лв. по договор от 26.03.2013 г., представляваща част от продажната цена за закупуване на процесния недвижим имот; на 28.05.2013 г. майката на ответницата – А. А. е предала на М.М.сумата от 1000.00 лв. по договор от 26.03.2013 г., представляваща част от продажната цена за закупуване на процесния недвижим имот и на 24.06.2013 г. майката на ответницата – А. А. е предала на М.М.сумата от 2550.00 евро лв. по договор от 26.03.2013 г., представляваща част от продажната цена за закупуване на процесния недвижим имот.

От представеното писмено доказателство документ от данъчна служба за осигурителен №*********/24.11.2018 г. по делото превод от нидерландски на български език и копие на нидерландски език се установява, че на ответницата са предоставени месечни помощи за детски надбавки, наем и друга помощ за 2013г. и 2014 г.

От редставените разпечатка за лично ползване на социалноосигурителен номер: 5578.92.132 с дата 01.08.2013 г. – 4 стр.; разпечатка за лично ползване на социалноосигурителен номер: 5578.92.132 с дата 05.08.2014 г. – 5 стр. се установява, че ищецът е реализирал доходи в Холандия за периода 2012 г. -2013 г. , като изрично в документите е отбелязано, че ищецът и ответницата, като съпрузи са „данъчни партньори“ през целия период, съответно доходите на ищеца. Което означава, че доходите на цялото семейство се формират, както от получените и декларирани от ищеца суми за годината, така и от получените от ответницата социални пхомощи. Размерът на минималната работна заплата за Нидерландия/Холандия за 2013 г. -  1.469,40 евро на месец е посочен в Statistics Explained е официален уебсайт на Евростат. След като се съпоставят получените и декларирани от ищеца суми за данъчната година се установява, че същият е получавал на месец възнаграждение в размер близък до минималния за страната, в която са живели.

Не се установи да са били лична собственост на някой от  съпрузите, сумите предоставени за заплащане на продажната цена при закупуване на процесния недвижим имот.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

 

 

 

 

За успешното провеждане на предявената искова претенция с правно основание чл. 29, ал.3 от СК в тежест на ищеца е да установи по пътя на пълното и главно доказване следните правнорелевантни факти, а именно: че с ответницата са бивши съпрузи; че по време на брака си са придобили общо имущество в режим на съпружеска имуществена общност; че приносът на ищеца значително надхвърля приноса на ответницата в придобиване на общото имущество; че е налице правен интерес от исковата претенция, т.е. че е налице спор между страните по въпросите, касаещи правото на ищеца на по-голям дял от собствеността върху придобитото по време на брака имущество. От своя страна в тежест на ответната страна по делото от своя страна е да установи всички положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, както и нейният принос в придобиване на общото имущество, придобито по време на брака на страните.

 

 

 

 

Съпружеската имуществена общност обхваща вещите и правата върху вещи, придобити по време на брака в резултат на съвместния принос на двамата съпрузи, като съвместния принос се предполага до доказване на противното. При прекратяване на общността, поради развод, съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг, а съобразно чл. 31 от СК искът следва да се предяви до изтичане на една година от прекратяването на брака. Видно от представеното по делото съдебно решение №220/27.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 75/2017 г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 19.08.2017 г., бракът между страните е прекратен с развод на основание чл.49, ал.1  от СК на 19.08.2017 г., а исковата претенция е заведена в регистратурата на Районен съд-гр.В.П. с вх.№2806 на 06.07.2018 г., получена по пощата на 04.07.2018 г., т.е. в рамките на преклузивния едногодишен срок. Същевременно исковата претенция е предявена от процесуално легитимирано лице-бившия съпруг, поради което, поради което същата е допустима и съдът следва да се произнесе по нейната основателност. 

 

 

 

Законово установен принцип е при прекратяването на съпружеската имуществена общност дяловете на съпрузите да са равни, докато разпоредбата на чл. 29, ал.3 от СК цели да се уредят справедливо имуществените отношения след прекратяване на общността, съобразно действителния принос, който всеки от съпрузите има за нейното създаване и при установяването на принос, на съпруг, който значително надхвърля приноса на другия, съдът може да определи по-голям дял от общото имущество. Следователно за уважаването на иска следва да са налице следните кумулативни предпоставки: наличие на прекратена съпружеска имуществена общност и значително надхвърлящ принос на ищцата в придобиването й,на основание по- голям принос в придобиването му.

 

 

 

 

Конститутивният иск по чл. 29, ал.3 от СК се основава на по-голям принос на единия съпруг за цялата общност и включва: 1/ средствата, които той е получил от своята трудова дейност по време на брака, както и дадените безвъзмездно от неговите близки за подпомагане на семейството - храна, квартира и други ежедневни нужди 2/ влагането на личен труд, грижи за децата и работа в домакинството. Безспорно установено по делото е, че процесния недвижим имот, предмет на исковата претенция е придобит по време на брака и е обхванат от режима на съпружеската имуществена общност, поради което и за същия важи установеното в закона презумпция. Следователно, ищецът носи доказателствената тежест за обстоятелството, че неговият принос значително надхвърля приноса на другия съпруг в придобиването на общото имущество.

 

 

 

 

При така очертаните предмет и тежест на доказване, съдът намира, че предявената искова претенция е неоснователна. При формиране на горния извод съдът, съобразявайки разпитаните по делото свидетели, констатира, че ответницата по време на брака е полагала грижи за роденото по време на брака дете и семейството, поддържала е домакинството, получавала е и съответните помощи за отглеждане на малко дете, наем и друга социална помощ за издръжка. Ответницата е разполагала и с други средства в размер на 3500.00 евро км  26.03.2013 г., за които разбира се не може да се приеме, че са лични такива, поради, което съдът приема, че са на двамата съпрузи. Ищецът е реализирал доходи в размер на минималната работна заплата за Нидерландия/Холандия, поради което съдът счита, че участието в процентно съотношение на всеки от съпрузите от общите доходи следва да бъде равен и съответно не може да се определи, че приносът на ищеца в семейството надвишава този на ответницата. Установи се че и майката на ответницата е подпомагала семейството със средства за издръжка.

 

 

 

 

Вследствие на изложеното, предвид съвкупния доказателствен материал, съдът намира, че ищецът не е установил твърденията си, че приносът му в придобиването на процесното имущество - семейната имуществена общност надхвърля този на ответницата до степен, която може да се определи като "значителна" по смисъла на чл. 29, ал.3 от СК.

В случая и двамата съпрузи са изпълнявали брачните си задължения чрез взаимно разбирателство, с общи усилия и съобразно със своите възможности, имущество и доходи са осигурявали благополучието на семейството и не е налице изключителен случай и основание за изменяване на равенството на дяловете на съпрузите, установено с чл.28 от СК.

 

 

 

 

С оглед изложеното, предявената искова претенция следва да се отхвърли като неоснователна.

Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ответната страна за присъждане по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК на направените от него съдебно-деловодни разноски, съгласно представения по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

По отношение на направеното на осн.чл.78, ал.5 от ГПК, възражение от ищеца, чрез пълномощника, за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответницата, съдът прие следното:

Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на чл. 80 от ГПК, най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Ответната страна е представила списък с разноските по чл.80 от ГПК в хода на устните състезания, т.е преди да е приключило съдебното заседание пред първата инстанция, ето защо същият е своевременно представен.

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.2 и ал.8 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение се изчислява на 700.00 лв., в случая заплатеното от ответника възнаграждение за един адвокат е в размер на 1000.00 лв.

Настоящият съдебен състав като съобрази фазата на производството, правната и фактическа сложност на делото и разпоредбата на чл.7, ал.1, т.2 и ал.8 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приема че и с оглед чл. 36 ЗА, възнаграждението за един адвокат на ответницата  следва да се намали до 800.00 лева.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответницата направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и намаленото възнаграждение за защита и съдействие в размер на 800.00 лв.

 

 

 

 

Мотивиран от така изложените съображения, Великопреславски районен съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.М.Я. с ЕГН **********,*** срещу Р.А.Я. с ЕГН **********, с адрес ***, положителен установителен иск с правно основание чл.29, ал.3 вр. с чл.27, ал.1 от СК за постановяване на съдебно решение, по силата на което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ Е СОБСТВЕНИК на по-голям дял от общото придобито по време на брака между страните имущество, а именно 4/5 идеални части от недвижим имот с административен адрес гр.В.П., обл.Ш., ул.“Х. Б.“№16, представляващ: дворно място с площ 426 кв.м, заедно с построените в него жилищна сграда-еднофамилна със застроена площ 74 кв.м и сграда със застроена площ 31 кв.м, описан подробно в  нотариален акт за продажба на недвижим имот №198 от 26.05.2014 г., том ІV, рег.№2184, дело 475/2014 г. на Нотариус №592 на НК с район на действие РС – В.Преслав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА Х.М.Я. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.Я. с ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски в размер на 800.00 лв./осемстотин лева/, съобразно отхвърлената част от иска.  

 

 

 

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл. 194, ал.3 вр.с ал.1 вр.с чл. 193 от ГПК направеното от ищеца Х.М.Я. с ЕГН **********,*** оспорване на истинността и съдържанието на частни документи: разписка от 29.04.2013г.; разписка от 28.05.2013г. и разписка от 24.06.2013г.

Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните, чрез процесуалните им представители, ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му

 

                                                                                                                                                                                                                                     Районен съдия: