Р Е Ш Е Н И Е
№260286/21.6.2021г. 21.06.2021 г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско
отделение, ХVІ - ти състав в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Георгиев
при участието на
секретаря Е. В.
като разгледа докладваното
от съдия Георгиев
гражданско дело №
481 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството се води по предявен от
И.И.С. , ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адвокат, със съдебен
адрес ***, офис***, чрез адв. С. А. П.- САК,
срещу „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света
София“ № 7, ет.5, представлявано заедно от А. П. Л. и Р. К. Д., в качеството им
на ***, осъдителен иск , с правна квалификация чл.
432 Кодекса за застраховането, вр. чл.
45 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 100,00 лева,частичен от 5000, 00
лева, обезщетение за имуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 14.10.2020 г., ведно със законната
лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на предявяване на
исковата молба- 12.02.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба И.И.С. твърди, че е собственик на лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с рег.номер ***. На 14.10.2020 г.,
около 15.30 ч. ищеца управлявал посочения по-горе автомобил по междуградски път
№***, км.*** с посока на движение от с.К., общ. Т., обл.Я., когато бил
застигнат от лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег.номер ***,
управляван от Б. А. В.. Поради неспазване на дистанция и разстояние от водача
на лекия автомобил „Опел“, модел „Зафира“ настъпило ПТП, като автомобила
управляван от ищеца бил ударен от застигналия го автомобил „Опел“, модел
„Зафира“, управляван от Б. А. В., като автомобила на ищеца от предизвиканата от
удара инерция се блъснал в движещия се пред него трактор, с прикачен инвентар.
След настъпилото ПТП ищеца, чрез тел.112 подава сигнал до органите на полицията
за настъпилото ПТП, като водача на управлявания автомобил „Опел“, модел
„Зафира“ с рег.номер ***, Б. А. В. напуснал
ПТП, като не останал на място до идването на полицейските служители. В резултат
на извършените оперативно издирвателни мероприятия от органите на МВР, била
установена неговата самоличност, който се опитал да се укрие. Твърди се, че
това била причината изготвения протокол за ПТП да бъде съставен в 18.35 ч. на
14.10.2020 г. В резултат на настъпилото ПТП
били причинени значителни материални щети по автомобила на ищеца, който
бил изтеглен от мястото на ПТП с репатрак. При първоначалния оглед и опис на
увредените детайли, експерт на застрахователя посочил, че всички увредени
детайли в задната и предна част на автомобила на ищеца били за подмяна. Било
налице деформация на купето на автомобила, която била невъзстановима по
мнението на експерти от различни сервизи, към които ищеца потърсил помощ за
възстановяване на автомобила му. Твърди се, че автомобила бил бракуван, като
налице била пълна щета. Към датата на настъпването на ПТП, виновния водач на
лекия автомобил „Опел“, модел „Зафира“ с рег.номер ***, имал сключена
задължителна застраховка „ ГО“ на автомобилистите с ответника , със срок на
действие от 28.02.2020 г.- 27.02.2020 г. Ищеца подал уведомление до
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като била образувана
щета от 15.10.2020 г. Служители на застрахователя изготвили опис на увредените
детайли, като направили и снимков материал. Преписката била изпратена до
централния офис в гр. С., където следвало да се прецени дали автомобила на
ищеца бил възстановим или е за бракуване, след което щяло да му бъде изплатено
обезщетение. Ищеца правил многократни опити да получи отговор от застрахователя
за посоченото обстоятелство, но така и не получил такъв. При последния проведен
разговор със служители на застрахователя, същите уведомили ищеца, че очаквали
още документи от ОДМВР- Я. и от РП-Я.. Твърди се, че в предвидения в чл.496,
ал.1 КЗ срок, който бил изтекъл на 15.01.2021 г., застрахователно обезщетение
не било изплатено. На 20.10.2020 г. ищеца прекратил регистрацията на автомобила
в сектор „ ПП“ към ОДМВР-Я..
Претендира
се уважаване на иска и присъждане на исковата сума, ведно със законната лихва
за забава, считано от предявяване на иска до окончателно изплащане, както и на
разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес ***, чрез
адв. С.Е.С.. С отговора на исковата молба правят признание на иска по основание
и размер. След извършените огледи на увреденото МПС на ищеца и справка за
пазарните цени на сходни автомобили, ответното застрахователно дружество
определило, че възстановяването на процесния автомобил било икономическо
нецелесъобразно, като била налице „ тотална щета“. Стойността на автомобила
била намалена със запазените му части, с платежно нареждане от 09.04.2021 г.
застрахователя заплатил сума в размер на 1547, 25 лв. на собственика му. Счита
се, че с извършеното плащане, застрахователното дружество погасило изцяло
задължението си към ищеца.
В съдебно
заседание ищеца редовно призован се представлява от процесуален представител –
пълномощник - адвокат, чрез когото поддържа исковете и пледира за уважаването
им, иска постановяване на решението при признание на исковете и присъждането на
разноски.
В съдебно заседание ответника
– редовно призовани не се явяват, като не се явява и процесуалния им
представител. Със становище преди съдебното заседание изразяват съгласие съдът
да постанови решение при признание на иска по реда на 237 ГПК, като уважи
предявения иск, като искат и присъждане на съдебно-деловодни разноски .
При така установените обстоятелства по делото и като взе предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе
съобразно направеното от
ответника
признание на исковете, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените
от ищецът кумулативно съединени
осъдителни искове, черпи правното си основание от нормите на чл.432 КЗ, вр. чл.
45 ЗЗД и чл. 86, ал.1 Закон за
задълженията и договорите /ЗЗД/ са процесуално допустими, тъй като
са били предявени от и срещу надлежна страна в процеса, при отсъствието на
отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск от страна на
ищеца.
Разпоредбата на чл.237 ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното
дирене и да поиска постановяването на решение при признание на
иска. В този случай съдът постановява решението си,
като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкректия
случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал.1 ГПК, тъй като ответника с отговора
на исковата молба и със становище преди откритото съдебно заседание е направил изявление, че признава иска, а ищеца е направил искане за постановяване на решение при признание на иска. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което
страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за
основателен и доказан, но същия подлежи на отхвърляне
с оглед представените доказателства за извършено плащане в хода на процеса от
страна на ответното дружество.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Относно
разноските:
С
оглед изхода на делото, на
основание чл.78, ал.1 от Граждански процесуален кодекс ГПК/ ответника
дължи заплащане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски .
Като неоснователно съдът намира
искането на ответното дружество за прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, т.к. счита, че с извънпроцесуалното си поведение ответника е станал повод
за завеждане на настоящото дело, като до момента на завеждане на исковата молба
в съда 12.02.2021 г. няма доказателства за извършено плащане от страна на
ответника към ищеца.
По възражението на
особения представител на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съгласно
представения списък по чл.80 ГПК такива се претендират в размер на 300,00 лв. –договорено адвокатско възнаграждение. Съобразявайки се с определения минимален размер на адвокатското
възнаграждение според Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът намира, че същото е в минимален размер съгласно
разпоредбата на чл.7,ал.1,т.1. С оглед на това възражението на пълномощника на
ответника се явява неоснователно.
Съдът
намира за неоснователно искането на пълномощника на ищеца за присъждане на
сумата в размер на 77,00 лв. пътни разноски, за което е представен като
доказателство фиксален бон от 28.05.2021 г. за заредено гориво, с оглед на
това, че същите не са съдебно- деловоден разход. Пътните разходи за придвижване
на страната по делото от съдебния му адреса до сградата на съда и
обратно, не са разноски по производството, т.е. нямат характер на съдебно
–деловодни такива и не подлежат на възстановяване на страната по реда на чл.78 ГПК. Самото понятие „разноски по производството" по начинът, по който е
формулирано има предвид съдебно-деловодни разноски и обхваща по смисъла
на инкорпорираното в нормите на чл.75, чл.76 и чл.78 ГПК като подлежащи на
присъждане следните „разноски“ - възнаграждението на свидетели, на вещи лица,
съдебни поръчки и др., представляващи разходи на страните във връзка с
извършени процесуални действия по производство, които са определяеми по размер
от съда и които са предварително и привременно дължими по сметка на съда. Тук
не се включват транспортните разходи на пълномощника
на ищеца за явяването му по делото в
насроченото за 28.05.2021г. съдебно заседание пред настоящата
инстанция.
С оглед
на това на ищеца следва да се присъдят съдебно- деловодни разноски за
настоящата инстанция в размер на 350,00 лв., включващи адвокатско
възнаграждение и заплатена държавна такса.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл.237 ГПК Районен съд - Ямбол
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.И.С. , ЕГН **********, с адрес:
***, със съдебен адрес ***, офис ***, чрез адв. С. А. П.- САК, срещу „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано заедно от А. П. Л. и Р. К. Д.,
в качеството им на изпълнителни директори, осъдителен иск, с правна квалификация чл. 432 Кодекса за застраховането, вр. чл. 45 ЗЗД и
чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 100,00 лева,частичен от 5000, 00
лева, обезщетение за имуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 14.10.2020 г., ведно със законната
лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на предявяване на
исковата молба- 12.02.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН – поради извършено плащане.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ЗАД
ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София за присъждане на разноски в размер на
406, 00 лв. с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение, като неоснователно
съгласно разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на адв. С. П.- САК, за присъждане на разноски в размер на 77,00
лв., представляващи претендирани пътни такива за пътуването му до гр.Я. , направени във връзка с явяването
му по делото на 28.05.2021 г..
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 Граждански процесуален кодекс „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.
София да заплатят на И.И.С. , ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес ***,
офис ***, чрез адв. С. А. П.- САК сумата от 350, 00 лв. – съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: