Р Е Ш Е Н И Е 

 

 

Номер ………..                          28.04.2020г.                                        град К.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

К. районен съд                                                         II граждански състав

На двадесет и четвърти февруари                      Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                              

 

 

Председател: С. Г.

                                                                                               

                                                                                                                     

 

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия  Г. гражданско дело № 2566 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. Св. Б. твърди, че в поземления имот с идентификатор *** с обща площ 1 617 кв.м., находящ се на, град К. с начин на трайно ползване: За друг вид производствен складов обект със съгласието и разрешението на Съвета на директорите в „Б." ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, е изградил всички съществуващи към момента сгради и съоръжения преди повече от 20 години - в края на 1993 г., поради което и всички нанесени на кадастралната карта в този поземлен имот сгради са негова собственост от началото на 1994 г. или по-точно на представлявания от него ЕТ „К.К.", с ЕИК ***, които сгради владее непрекъснато от момента на тяхното изграждане и до сега, ведно с терена върху който те са изградени.

Заявява, че това обстоятелство е известно на кмета на община К., понеже с разяснение № от 17.11.2014 г. по регистъра на община К. предложил на кмета на община К. да дари построеното от него в този имот и след като общината приеме дарението да му предостави тогава под наем една от сградите, които е построил.

Сочи, че това негово предложение не било прието, а самоуправно били предприети някакви опити да бъде отстранен от собствените му сгради, което счита за неморално, неетично, правно недопустимо и дори престъпно. По тази причина бил принуден да търси правата си в Съда като на 03.06.2016 г. подал искова молба в Окръжен съд – С. с вх. № 7121/03.06.2016 г. по регистъра на СтОС защото узнал, че тези негови сгради неправомерно община К. се опитвала да продаде без да е дала и стотинка за тях. По повод на тази негова искова молба било образувано ГД № 72/2016 г. по описа на СтОС, което било в ход и към момента.

Сочи, че никога не е изваждан от владение от собствените си сгради, в гореиндивидуализирания поземлен имот, който владее на правно основание от момента на тяхното построяване, в период от време продължил вече приблизително 23 години.

Заявява, че бил склонен да отстъпи тези негови сгради на община К. само в случай, че му бъде платена тяхната пазарна стойност, която към момента не му била платена, а тя била установена в хода на ГД № 72/2016 г. по описа на СтОС. За тези негови собствени сгради никога не е сключвал договор за ползването им под наем с община К., защото липсвало правно основание за това и такъв договор не съществувал и не е плащал наем затова, че ги владее като собствени, защото това би означавало сам да отрече правото си на собственост върху тях.   

Заявява, че по тази причина не може да приеме, че владее нещо, което не е негова собственост и не приема за коректно, морално, справедливо и законосъобразно, община К. да се опитва да се обогати за негова сметка без да му плати стойността на неговите собствени сгради да ги продава привидно като свои, и да се опитва да го лиши от собствеността върху тях по привидно уж правен начин, но реално противоправно и противозаконно, като насрочва публични търгове, за да ги продаде.

Твърди, че акт за частна общинска собственост с № ***, издаден от кмета на община К. на 01.03.2016 г., вписан в имотния регистър воден от Служба по вписванията – К. с вх. № ***.н.а.**, т.6.н.д. на 10.03.2016 г. е с невярно съдържание по отношение на сградите, изградени и придобити от него през периода от началото на 1994 г. до 17.11.2014 г. в УПИ VII -, в кв. 654 по плана на гр. К., а сега ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед *** г. на Изпълнителен Директор на АГКК, защото община К. не е собственик на тези сгради, тя не ги е придобила по никакъв начин, защото те не са били собственост и на вече несъществуващото търговско дружество „Б." ЕАД.

Твърди, че всички записи в предходни актове за частна общинска собственост и за държавна собственост също са неверни и не отразяват истината за това кой е собственик на тези сгради, невярно е записана и годината на тяхното построяване, която не е 1983 г. а е 1993 г.

Причината, поради която не е оспорвал тези частично неверни АЧОС и за ДС до сега, е защото приемал, че с община К. могат да уредят взаимоотношенията си коректно и извънсъдебно, но след като и при висящо съдебно производство по ГД № 72/2016г. по описа на СтОС от страна на община К. се извършвал опит да бъдат продадени собствените му сгради, чрез обявяване на публичен търг на 05.02.2018 г. и втора дата на 19.02.108 г., които привидно и без основание били записани в посочения АЧОС за общински, вече не може да приема, че община К. чрез лицата, които я представляват и управляват има намерение да постигне коректно отношение спрямо него и притежавания от него ЕТ „К.К.", с ЕИК №***, който е собственик на всички сгради в индивидуализирания по-горе поземлен имот и всички извършени в този имот трайни подобрения.

Заявява, че по повод на това следва да оспори този акт за частна общинска собственост като неистинен и неверен в настоящото производството, инициирано от него с тази искова молба, защото той не отразява истина по отношение на сградите и застройките в посочения поземлен имот. Нищо от построеното в този имот не е на община К.. Общината може да се счита, че е собственик само на незастроената част, за която действително е имал договорни отношения за ползване с вече несъществуващото общинско търговско дружество „Б." ЕАД, чиито правоприемник по отношение на незастроената част от имота е община К.. Незастроената част от поземления имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед *** г. на Изпълнителен Директор на АГКК е с площ от приблизително 559 кв.м., а застроената, която владее непрекъснато от края на 1993 г. е с площ от 1 058 кв.м. Счита, че е нелице реална съсобственост между ЕТ „К.К.", с ЕИК №*** спрямо терена на този поземлен имот, като тази съсобственост може да бъде ликвидирана и чрез делба било доброволна или съдебна, защото може да се обособят реални дялове от този имот, единия с площ от около 1 058 кв.м., а другия с площ от 559 кв.м.

Твърди, че първо следва да бъде установена и доказана собствеността върху тези дялове, чия е със сила на присъдено нещо. Това е и причината, поради която пред ЕТ "К.К.", с ЕИК № *** е налице правен интерес от внасянето в съда на формулираните по-долу съдебни искове, които моли съда да приеме и уважи като основателни, за да може ЕТ "К.К.", с ЕИК №*** да защити правата си от опитите на ответника - о.К. да се разпореди в своя полза, без основание със собствените на ЕТ "К.К.", с ЕИК №*** изградени и построени в ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед ***г. на Изпълнителен Директор на АГКК.

Заявява, че тези съдебни искове завежда по аргумент за по-силното правно основание против ответника община К., защото исковете за установяване правото му на собственост по отношение на изградените, построените стопанисваните и владяните от него непрекъснато в периода от края на 1993 г. сгради и застройки както и терена, върху който те са построени в поземления имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед *** г. на Изпълнителен Директор на АГКК, е по-справедливия начин да докаже правотата си и да защити правата си от опитите на ответника реално да го ограби с привидни уж правни средства и да се обогати за негова сметка от това, което с труд е изградил и опазил. В случай, че не е бил изградил и застроил тези негови сгради и застройки в посочения имот към края на 1993 г. о.К.- тогава чрез своето общинско търговско дружество, което стопанисвало този поземлен имот - „Б. "ЕАД, щяло да го загуби поради предявени реституционни претенции. Неговите сгради, постройки и застройки били фактическото основание, поради което този поземлен имот останал след реституцията на северната половина от предходно съществувалия ПИ. Никога тези негови постройки и застройки не са били включвани в активите на вече несъществуващото от 19.08.2015 г. общинско търговско дружество „Б. "ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, , че да може община К. да ги придобие като правоприемник на това ликвидирано от община К. търговско дружество. По тази причина и записаното в оспорвания от него с тази искова молба АЧОС като частично неистинен и неверен, не може да създаде несъществуващи за ответника права, защото той ответника не е придобил нищо от тези сгради понеже нито ги е строил, нито е платил тяхната стойност на него ищеца, който ги е построил, изградил, съхранил и владее от края на 1993 г. и до днес, дори и след като е заявил претенциите си за това в СтОС по ГД № 72/2016 г. по описа на СтОС.

Твърди, че всички тези обстоятелства и правни факти пораждат правния му интерес да внесе в съда, с тази искова молба, формулираните по-долу съдебни искове като единствена правна възможност да защити правата си от опита на ответника да отнеме без основание собствените му сгради и да ги продаде на трети лица в негова вреда.

Претендира да бъде установено правото му на собственост върху следните индивидуално обособени сгради построени от него ищеца – ЕТ "К.К." - представлявано от собственика К.П.К., с ЕГН **********, със съдебна регистрация, съгласно решение, постановено по Ф.Д. № 4872/1992 г. по описа на С.Окръжен съд, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** – в ПИ - поземлен имот с идентификатор №***, с обща площ 1 617 кв.м., находящ се на , гр. К. с начин на трайно ползване: За друг вид производствен складов обект по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със заповед № *** г. на ИД на АГКК, а именно:

1.    Сграда с идентификатор № ***.1 със ЗП=316м2, съставляваща метално хале тип „Холадско"- металните ферми са дъгови, на един етаж е и вътре в халето са обособени: битова, 2 бр. складове, работно помещение, като отделните помещения са обособени посредством тухлени зидове и ст. бетонова плоча. В сградата има ел. инсталация и водопроводна инсталация. Входът за халето е от изток, като се влиза в коридор, който е обособен от допълнително изградените в халето помещения с тухлени зидове, ст. бет. плоча. Подът на коридора е с под.бет.н-ка с цим. замазка, стените са тухлени с гл. мазилка, таванът ст. бет. плоча с гл. мазилка. От коридора се влиза в битова, два броя складови помещения и в работното помещение. Битовата е с под – теракот, стените са с гл. мазилка и постна боя, има мивка с фаянс около нея. Складовите помещения са с бет.н-ка по пода, а стените са тухлени с гл. мазилка. Работното помещение от халето е обособено с помощта на преградни тухлени зидове с мазилка, а таванът и частично оградните стени са от металното хале. Сградата е захранена с електричество и вода - със стойност от ** 055 лв. по данъчна оценка;

2.      Сграда с идентификатор № ***.2 със ЗП=301м2, съставляваща метално хале тип „Холадско" – металните ферми са дъгови, на един етаж и вътре в халето са обособени: битова - 2 стаи с коридор, като едното помещение е баня и тоалетна, работилница – дърводелска, производствено помещение със склад. Отделните помещения са обособени посредством преградни тухлени зидове с мазилка, а по тавана на металната конструкция е изпълнена мазилка с топлоизолция. В сградата има ел. инсталация и водопроводна инсталация със стойност от 30 533,40 лв. по данъчна оценка;

3.    Сграда с идентификатор № ***.3 със ЗП=**м2, съставляваща масивна едноетажна постройка със ст.бетонова носеща конструкция, с тухлени стени и се използва като стопанска сграда - със стойност от 1 891 лв. по данъчна оценка;       

4.    Сграда с идентификатор № ***.4 със ЗП= 30м2, съставляваща масивен гараж за една кола и е с масивна стоманобетонова конструкция, с бетонови основи, тухлени зидове, покрив – ст.бетонова плоча с метална гаражна врата - със стойност от 3 043,20 лв. по данъчна оценка;

5.    Сграда с идентификатор ***.5 със ЗП=69м2, съставляваща масивен ст.бетонов навес със ст.бетонови фундамента, колони и покрив ст.бетонова    плоча,   свързващ    сграда   с    идентиф.  № ***.2 – ­работилница (метално хале) и сграда с идентиф. № ***.4 - масивен гараж - със стойност от 2 289,10 лв. по данъчна оценка;

6.    Сграда с идентификатор № ***.6 със ЗП=5м2, съставляваща
външна тоалетна заустена в изградена септична яма - незаписана в акт за
частна общинска собственост с № ***, издаден от кмета на община К. на 01.03.2016 г., вписан в имотния регистър, воден от Служба по вписванията –
К., с вх. № ***.н.а.**, т.6.н.д.*** на 10.03.2016 г., но съществуваща и
нанесена на кадастралната карта - със стойност от 598 лв., установена със
СТЕ в производството по ГД № 72/2016 г. по описа на СтОС.

7.    Реална част с площ от 1 058 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
№ ***, с обща площ 1 617 кв.м., находящ се на, гр. К. с начин на трайно ползване: За друг вид производствен
складов обект по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със заповед № *** г. на ИД на АГКК, върху която реална част са изградени построени и владяни от края на 1993 г. всички
гореиндивидуализирани отделни сгради ведно с техните фундаменти и
свързващи бетонови настилки - със стойност от 10 591,52 лв. по данъчна
оценка.

  Сочи, че всички тези сгради, които владее и в момента от края на 1993 г. са изградени от него ищеца в поземления имот с идентификатор № ***, с обща площ 1 617 кв.м., находящ се на , гр. К., с начин на трайно ползване: За друг вид производствен складов обект по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със заповед № *** г. на ИД на АГКК в края на 1993 г. много повече от десет години преди 17.11.2014 г. и преди 01.03.2016 г., за което ответника не е заплатил нищо на ищеца, нито е прихванал от насрещни негови задължения към ответника към 05.02.2018 г., а се опитва да продаде тези собствени на ищеца сгради без правно основание, чрез привидно организирани публични търгове, а това е правно недопустимо. Защото ответника може да се счита, че с ищеца е бил в договорни отношения за ползване на част от общински поземлен имот, върху който ищецът е придобил и изградил сгради и съоръжения през времето на ползване на този имот по договори за наем за терена, сключени с общинското дружество „Б." ЕАД, с ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление ***, заличено от търговския регистър и престанало да съществува от 19.08.2015 г. Тези сгради ищецът продължава да владее и ползва и в момента, но след като с разяснение № 68-2468 - 1 от 17.11.2014 г. по регистъра на община К. собственика на ищеца инж. К.К. е заявил претенции до ответника, чрез кмета на община К. за заплащане на стойността на тези сгради, изградени в поземления имот на община К. от ищеца съставляващи трайни подобрения в него и увеличаващи значително стойността му.

Сочи, че кметът на община К. без никакво правно основание е издал акт за частна общинска собственост с № *** на 01.03.2016 г., вписан в имотния регистър, воден от Служба по вписванията – К. с вх. № ***.н.а.**, т.6.н.д.*** на 10.03.2016 г., с който е актувал всички изградени и придобити от ищеца сгради през периода от началото на 1994 г. до 17.11.2014 г. в УПИ VII -***, в кв. 654 по плана на гр. К., а сега ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед *** г. на Изпълнителен Директор на АГКК, като община К. не е придобила право на собственост върху тези сгради описани в т. 11. от посочения АЧОС, понеже не е заплатила нищо за тях на ищеца и не ги е строила, нито придобила по друг правен начин, а ищеца не им е прехвърлял по никакъв начин собствеността на община К.. Независимо от това актуване без правно основание на тези сгради, изградени, стопанисвани и владяни от ищеца в период над  10 години, ответникът е предприел преки действия и да ги продаде на трети за спора лица, без да е платил и стотинка за тях на ищеца, който ги е изградил, като ответника е инициирал процедура по продажбата им на търг, ведно с поземления имот върху, който те са построени. Така с решение на Общински Съвет К. с № 155, взето на заседание на Общински съвет - К., проведено на 28.04.2016 г., за продажба чрез публични търгове на Поземлен имот № ***, с обща площ 1 617 кв.м., находящ се на , гр.К. с начин на трайно ползване: За друг вид производствен складов обект ведно с изградените в този ПИ самостоятелни обекти - 1) сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ от 316 кв.м; 2) сграда с идентификатор ***.2, със застроена площ от 301 кв.м; 3) сграда с идентификатор ***.3, със застроена площ от ** кв.м; 4) сграда с идентификатор ***.4, със застроена площ от З0 кв.м и 5) сграда с идентификатор ***.5, със застроена площ от 69 кв.м - по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със заповед № *** г. на ИД на АГКК и да се продадат този поземлен имот с посочените изградени сгради на търг.

Сочи, че всички тези сгради не са придобити в собственост от община К., и не са построени през 1983 г., както невярно е записано в индивидуализирания по-горе, издаден без правно основание по отношение на тези сгради АЧОС на 01.03.2016 г.

            Заявява, че всички тези обстоятелства и правни факти пораждат пред ищеца правния интерес от предявяване в съда против ответника на настоящите съдебни искове.

По 1-ви иск моли съда да постанови решение, с което признае по отношение на ищеца ЕТ "К.К.", с ЕИК *** - представлявано от собственика К.П.К., с ЕГН**********, със седалище и адрес на управление ***, и ответника Община К., с ЕИК ***, представлявана от кмет на община К. Г. Г.С., с адрес на управление и за съдебно призоваване: гр. К., област С., - че ищеца е собственик на основание реализирано непрекъснато давностно владение в периода от края на 1993 г. до преди 17.11.2014 г. и преди 01.03.2016 г. на следните сгради и част от поземлен имот с идентификатор № ***, с обща площ 1 617 кв.м., находящ се на , гр. К. с начин на трайно ползване: За друг вид производствен складов обект по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със заповед № *** г. на ИД на АГКК, а именно, че е собственик на:

1.   Сграда с идентификатор № ***.1 със ЗП=316кв.м. брой етажи 1, предназначение П. сграда, съставляваща метално хале тип „Холадско"- металните ферми са дъгови, на един етаж е и вътре в халето са обособени: битова, 2 бр. складове, работно помещение, като отделните помещения са обособени посредством тухлени зидове и ст.бетонова плоча. В сградата има ел. инсталация и водопроводна инсталация. Входът за халето е от изток, като се влиза в коридор, който е обособен от допълнително изградените в халето помещения, с тухлени зидове, ст. бет.плоча. Подът на коридора е с под.бет.н-ка с цим. замазка, стените са тухлени с гл. мазилка, таванът ст. бет. плоча с гл. мазилка. От коридора се влиза в битова, два броя складови помещения и в работното помещение. Битовата е с под – теракот, стените са с гл. мазилка и постна боя, има мивка с фаянс около нея. Складовите помещения са с бет.н-ка по пода  а стените са тухлени с гл. мазилка. Работното помещение от халето е обособено с помощта на преградни тухлени зидове с мазилка, а таванът и частично оградните стени са от металното хале. Сградата е захранена с електричество и вода - със стойност от ** 055 лв. по данъчна оценка;

2.           Сграда с идентификатор № ***.2 със 311= 301 кв.м. брой етажи 1, предназначение П. сграда, съставляваща метално хале тип „Холадско" – металните ферми са дъгови, на един етаж и вътре в халето са обособени: битова – 2 стаи с коридор, като едното помещение е баня и тоалетна, работилница – дърводелска, производствено помещение със склад. Отделните помещения са обособени посредством преградни тухлени зидове с мазилка, а по тавана на металната конструкция е изпълнена мазилка с топлоизолация. В сградата има ел. инсталация и водопроводна инсталация със стойност от 30 533,40 лв. по данъчна оценка;

3.           Сграда с идентификатор № ***.3 със ЗП=** кв.м. брой етажи 1, предназначение П. сграда, съставляваща масивна едноетажна постройка със ст.бетонова носеща конструкция с тухлени стени и се използва като стопанска сграда - със стойност от 1 891 лв. по данъчна оценка;

4.           Сграда с идентификатор №***.4 със ЗП=30 кв.м. брой етажи 1, предназначение П. сграда, съставляваща масивен гараж за една кола и е с масивна стоманобетонова конструкция, с бетонови основи, тухлени зидове, покрив – ст.бетонова плоча с метална гаражна врата - със стойност от 3 043,20 лв. по данъчна оценка;

5.           Сграда с идентификатор № ***.5 със ЗП=69 кв.м. брой етажи  1, предназначение П.  сграда, съставляваща масивен ст.бетонов навес със ст.бетонови фундамента, колони и покрив ст.бетонова плоча свързващ сграда с идентиф. № ***.2 – работилница (метално хале) и сграда с идентиф. № ***.4 – масивен гараж - със стойност от 2 289,10 лв. по данъчна оценка;

6.             Сграда с идентификатор № ***.6 със ЗП=5 кв.м. брой етажи 1, предназначение Постройка на допълващото застрояване, съставляваща външна тоалетна заустена в изградена септична яма - незаписана в акт за частна общинска собственост с № ***, издаден от кмета на община К. на 01.03.2016 г., вписан в имотния регистър, воден от Служба по вписванията К. с вх. № ***.н.а.**, т.6.н.д.*** на 10.03.2016 г., но съществуваща и нанесена на кадастралната карта - със стойност от 598 лв., установена със СТЕ в производството по ГД № 72/2016г. по описа на СтОС.

7.           Реална част с площ от 1 058 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор № *** с обща площ 1617 кв.м., находящ
се на гр. К. с начин на трайно ползване: За
друг вид производствен складов обект по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. К., одобрени със заповед № РД-
18-88/26.11.2015 г. на ИД на АГКК, върху която реална част са
изградени построени и владяни от края на 1993 г. всички
гореиндивидуализирани отделни сгради в едно с техните
фундаменти и свързващи бетонови настилки - със стойност от
10 591,52 лв. по данъчна оценка.

 

По 2-ри иск моли съда да постанови решение, с което бъде установено между ищеца и ответника, че акт за частна общинска собственост с № *** на 01.03.2016 г., издаден от кмет на община К., вписан в имотния регистър воден от Служба по вписванията – К. с вх. № ***.н.а.**, т.6.н.д.*** на 10.03.2016 г. - т.11 е частично неверен и неистинен по отношение на записаното право на собственост върху сградите и площта на терена, индивидуализирани в предходно формулирания с тази искова молба установителен съдебен иск. Защото нито една от индивидуализираните в тази точка от този АЧОС сгради във вида, който те са в момента не е построена през 1983 г. и не са строени от община К. и ни са собствени на община К., а са собственост на ищеца.

 

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община К., представлявана от кмета Г. С., чрез пълномощника си адв. С. А..

 

В отговора адв. А. заявява, че счита първия  претендиран положителен установителен иск за допустим, но  неоснователен.

Сочи, че твърдението на ищеца, че в края на 1993 г. е изградил всички постройки в поземлен имот с идентификатор *** с обща площ 1617 кв.м., находащ се в гр.К., на, с начин на трайно ползване: за друг производствен складов обект със съгласието и разрешението на Съвета на директорите на „Б." ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на и, че дружеството е било с общинско имущество е невярно.

Сочи, че през 1993 г. процесният имот не е бил управляван и стопанисван от „Б." ЕАД и по тази причина, няма как Съвета на Директорите на дружеството да дадат съгласието си на ищеца да строи процесните сгради в процесния имот.

Твърди, че процесният имот е актуван като държавна собственост през 1994 г. и едва тогава е предаден за стопанисване и управление на фирма „Б." ЕАД. По това време, имотът е представлявал стопански двор, част от имот с пл. №, парцел, в кв. ** - П. зона, в който са били построени 2 броя монолитни складове, със застроена площ от 330 кв.м. за всеки един и един открит склад от 150 кв.м., построени през 1983 г. - видно от Заповед № **/14.01.1994 г., издадена от кмета на община К. Б.С.

Пълномощникът на ответника заявява, че за да се построят постройки в даден имот, следва съгласно Закона за териториално и селищно устройство (отм.), който е бил в сила към 1993 г., да бъде издадено разрешение за строеж. Съгласно разпоредбата на чл. 55. от посоченият Закон „Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение; Разпоредбата на чл. 56. (1) от същия закон, урежда законовите предпоставки за"' строеж на сградите по това време: „Разрешение за строеж се издава на инвеститора (юридическо лице; собственика на имота; лице, което има право да строи в чужд имот)."

Заявява, че такова разрешение на ищеца не е давано от общината, поради което ако има някакви постройки, в процесния имот, то те са незаконни. За тези обстоятелства не е допустимо да бъдат доказвани със свидетелски показания, защото съгласно ЗТСУ (отм.) за построяване на сгради към 1993 г., се изисква наличие на разрешение за строеж. То е писмен документ, издаден от общината на конкретно съгласно закона лице за построяването на конкретен имот, при определени условия.

Заявява, че твърдението на ищеца, че е владял процесния имот повече от 23 години е невярно, поради следните съображения:

Ищецът твърди, че е построил процесните сгради през 1993 г., тогава е действала разпоредбата на чл.15. от ЗС (Изм. и доп. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.), съгласно която: Правото на собственост и правото на строеж върху държавна или общинска земя се отстъпва на юридически лица и граждани по реда на чл. 13. Право на собственост и право на строеж върху държавна или общинска земя се отстъпва по цени, определени с тарифа от Министерския съвет. То може да се отстъпва безвъзмездно в случаи и при условия, определени от Министерския съвет. Заедно с правото на строеж юридическите лица заплащат и всички разходи по отчуждаване и разчистване на терените, както и припадащите се разходи за изграждане на социалната и техническата инфраструктура и за укрепване на терените от абразия, свлачища и засипване на галерии.

Заявява, че разпоредбата на чл.13 (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.), относима към 1993г ., датата на построяване на сградите според ищеца, гласи:

„Замяна на държавен, съответно общински недвижим имот с недвижим имот на кооперации и други обществени организации и на граждани се извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождението на държавния имот. Със заповедта се определя и цената на имотите. Когато държавният имот е предоставен на министерство или друго ведомство, включително и когато е предаден на народен съвет за стопанисване, замяната се извършва с разрешение на ръководителя на министерството или ведомството, а когато е предоставен на трудов колектив в стопанска организация - с разрешение на колективния орган на управление. Въз основа на заповедта се сключва договор за замяна между председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет и другия приобретател."

Твърди, че не може самоволно фирма или физическо лице да строят върху имот държавна или общинска собственост без да имат за това надлежните документа. В настоящият случай не са представени никакви документа, съобразно разпоредбите посочени по-горе, от които да се установи, на какво основание е строил ищеца, какви суми е заплащал и какви сгради е строил.

От посочената Заповед № **/14.01.1994 г., издадена от кмета на община К. Б.Сарафов е видно, че процесният имот, към 1994 г. е бил държавна собственост. За същият имот е съставен Акт за държавна собственост № 5825/16.02.1994 г., одобрен от кмета на община К. Б. С. В т. З от Акта е записано, че имотът е с площ на пл. VII, кв. ** – 3 030 кв.м. и в него има 2 броя монолитни складове, построени през 1983 г. всеки с площ от 330 кв.м. и един открит склад от 150 кв.м. В т. 21 от Акта е записано, че процесният имот е предоставен да „оперативно управление ***.

Сочи ,че съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗС, валидна през 1993. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) „Не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост." В настоящия случай, процесният имот е бил държавна собственост и едва през 1998 г., със Заповед № 1919/09.10.1998 г., издадена от областен управител на Х. област, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗДС, § 7, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА и чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС имота е бил деактуван от актовите книги за държавна собственост и е преминал в частна собственост на общината.

Заявява, че със Заповед № 179/11.03.2004 г., издадена от кмета на община К. Ст. Д., за процесния имот бил съставен Акт за частна общинска собственост № 802/11.03.2004 г. В т. З от Акта било записано, че имота представлява УПИ - стопански двор с площ от 1 610 кв.м. с два склада по 330 кв.м. и един открит склад от 150 кв.м. В т. 11 от Акта било записано, че процесният имот е включен в капитала на „Б." ЕАД. Площта на имота е променена, тъй като с изменение на РП за п-л VII, п-л VI и имот 8345 от кв.** - П. зона, на основание чл. **, ал. 1, т. З от ЗТСУ, процесният имот е разделен на две, като складовете са останали върху площ от 1 610 кв.м.

На 28.02.2008 г., на основание чл. 56, чл. 2, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗОС бил съставен Акт №  за частна общинска собственост, с описание на същият имот, стопанисван от същото общинско дружество.

На 01.03.2016 г. бил съставен Акт № *** за частна общинска собственост, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗОС, чл. 19, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8/2009 г. на МРРБ и МП, Заповеди № г. на ИД на АГКК и № г. на кмета на община К..

На 03.11.2004 г. ищецът и общинското дружество „Б." ЕАД, сключили договор за наем за временно и възмездно ползване на процесния имот, описан подробно в договора за срок до 30.12.2004 г., като наемната цена за производственият терен била 130,00 лева без ДДС, а за складовите помещения – 170,00 лева без ДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 14 от договора, наемателят няма право да извършва основни преустройства в наетия имот, без съгласието на наемодателя. Съгласно разпоредбата на чл.18 от същият договор, наемателя не може да претендира за стойността на извършени подобрения в имота, ако не разполага с писмено съгласие на наемодателя и не може да се позовава на задържане на вещта.

На 31.12.2004 г. бил сключен Анекс към договора за наем между същите страни, като съгласно Анекса, се продължавал срока на договора до провеждането на конкурс (търг) за отдаването под наем на процесния имот.

На 01.02.2005г. ищецът и общинското дружество „Б." ЕАД, след проведен конкурс, сключили договор за наем на процесния имот за срок от три години. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 4, всички вътрешни, фасадни промени, реконструкции, преустройства и подобрения на имота могат да се извършват само с писмено съгласие на наемодателя, за сметка на наемателя.

На 07.01.2008г. между същите страни, за процесния имот бил сключен Анекс, с който била увеличена наемната цена на 497 лева.

Тъй като общинското дружество „Б." ЕАД било прекратено с ликвидация, процесният имот бил отписан от неговите активи и оставал за управление и стопанисване от общината, поради което на 08.08.2008 г. община К. встъпила в правата на договора за наем от 01.02.2005г. до изтичане на срока на договора.

До 25.06.2008 г., ищецът дължал наемни вноски в размер на 8 254,99 лева, които не били изплатени и до момента на общинското дружество.

На 29.09.2010г. ищецът бил уведомен от общината, че срока на договора му за наем е изтекъл, поради което процесният имот ще бъде обявен на публичен търг и следва да го освободи. Изпратени били много писма от общината до ищеца, в които му се съобщавало многократно да напусне имота, тъй като го владее без основание, но същият отказвал.

На 03.02.2015 г., имотът бил иззет от ответника принудително, въз основа на Заповед № 151/26.01.2015г. на кмета на община К., за което бил съставен протокол, подписан от комисията присъствала на изземването. Комисията поставила на имота ограничителни ленти с печат, което действие било записано в протокола. Заповедта за изземване не била обжалвана от ищеца. Ищецът нарушил целостта на лентите и отново навлязъл в имота, за което му действие било образувано наказателно производство по пр.пр. № 5629/2017г. по описа на Районна прокуратура – К..

Една година по-късно ищецът завел гражданско дело № 72/2016 г. по описа на Окръжен съд С., с искане общината, като собственик на имота да му заплати суми за подобренията, които е направил в процесния имот за периода от 1994г. до 17.11.2014г. По-късно завели настоящото дело.

Пълномощникът на ответника заявява, че ищецът е ползвал имота за периода от 03.11.2004 г. до 08.08.2008 г., въз основа на договор за наем, което означавало, че е бил държател на имота на договорно основание. Ако в този период е извършвал някакви преустройства в процесния имот, както твърди в исковата молба, то той ги е извършвал без писмено разрешение на наемодателя, поради което същите оставали в собственост на общината на договорно основание.

Сочи, че след 08.08.2008 г., ищецът владее имота без правно основание, поради което общината многократно е отправяла покани да го освободи.
Тъй като след изтичане на срока на договора за наем, ищецът не е платил наемните вноски и не е освободил доброволно имота, той е недобросъвестен владелец и няма право на подобрения, съгласно чл. 65 от ЗОС:

„ (1) Общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината".

„ (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 101 от 2004 г.) Заповедта за изземване на имота се изпълнява по административен ред със съдействието на полицията.

(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

(Нова - ДВ, бр. 54 от 2008 г.) Лицата, от които са иззети имоти по ал. 1, нямат правата по чл. 72 - 74 от Закона за собствеността.

Заявява, че до 1996 г. процесният имот е бил държавна собственост и ищецът не е имал право по силата на чл. 86 (в редакция от 1990 г.) от Закона за собствеността да придобие този имот по давност до 1996 г., когато се е отменила тази разпоредба, създали са се ЗДС и ЗОС, съгласно които забраната за придобиване по давност била само за публичната държавна и публичната общинска собственост.  До 1996 г. държавната и общинската собственост не са били разделяни на публична и частна, а само на държавна и общинска. Такава собственост не е могло да се придобие по давност до 1996 г.

Твърди, че от 1998 г. до днес процесният имот е общинска собственост, а за периода от 1998 г. до 16.07.2007 г., същият е бил стопанисван и управляван от „Б." ЕАД. С Решение № 715/16.07.2007 г., процесният имот е изваден от активите на общинското дружество. След 16.07.2007 г., процесният имот е стопанисван и управляван от община К..

Поради изложеното заявява, че твърденията на ищеца, че е владял необезпокоявано процесният имот 23 години са неверни и неоснователни. Дори и да е владял имота без основание от 1993 г., то до 1996 г., ищецът не е могъл да го придобие по давност, поради забраната на ЗС. От 03.11.2004 г., ищецът не е владял имота като свой, а е бил държател, поради наемните отношения с общинското дружество до 08.08.2008 г.

Заявява, че от 08.08.2008 г. - датата на прекратяване на наемните отношения, до 31.12.2017 г. давността за придобиване на имот частна общинска собственост не тече, по силата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността. Съгласно посочената разпоредба за периода от 1 юни 2006 г. до 31 декември 2017 г., давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече.

С оглед изложеното сочи, че ищецът не е владял имота повече от 23 години, както твърди. Той не е владял имота и 10 години, поради което претенцията му за собственост, придобита по давност е неоснователна.

Твърди, че в исковата си молба, ищецът излага противоречиви твърдения: един път казва, че всички сгради са построени през 1993 г. (стр. 2 от исковата молба), а втори път казва, че сградите построени и придобити от него през периода от 1994 г. до 17.11.2014 г. (стр. 3 от исковата молба). Не става ясно, каква точно твърди ищецът.

Приема за вярно второто твърдение, тъй като в предходно дело - гр.д. № 72/2016 г. по описа на Окръжен съд С., ищецът е посочил, че е изградил всички постройки в този период. По посоченото дело община К. е ответник, а ищецът по настоящото дело е ищец и по другото дело. Предмет на това дело е пак процесният имот, но тогава се иска заплащане на суми, вследствие на подобрения на процесния имот, който е собственост на общината.

Заявява, че с оглед изложеното, първата претенция на ищеца е неоснователна и недоказана.

 

По вторият иск, с който се иска да бъде установено, че Акт № ***/01.03.2016 г., издаден от кмета на община К. за частна общинска собственост, пълномощникът на ответника заявява, че  е частично неверен, по отношение на записаното право на собственост върху сградите и площта на терена, също е неоснователен.

Сочи, че с оглед изложеното става ясно, че процесният имот е собственост на общината. Първоначално терена, заедно с двата закрити складове и един открит със съответните идентификатори към момента - на терена с № *** с площ от 1 617 кв.м., находящ се в гр. К., сграда с № ***.1, със застроена площ 316 кв.м., сграда с № ***.2, със застроена площ 301 кв.м., сграда с № ***.3, със застроена площ от ** кв.м. били държавна собственост, впоследствие преминали към общината, тя ги включила в активите на общинското дружество и по-късно ги извадила от активите. Тези имоти са били отдавани под наем на ищеца, който е направил подобрения, като е изградил сграда № ***.4 и ***.5, но същите, били изградени без съгласието и разрешението на общината, поради което се явявали незаконни сгради. И тъй като същите са построени върху земя, първоначално държавна, а впоследствие общинска собственост, същите по силата на приращението стават собственост на собственика на земята.

Заявява, че съгласно разпоредбите на чл. 72 - чл. 74 от ЗС, ищецът няма право да иска заплащане на извършени подобрения, тъй като право на такива има само владелеца, но не и държателя. Ищецът е бил държател на имота, в качеството му на наемател. Той не е владял имота за наемния период.

Съгласно разпоредбите на чл.65 от ЗОС, ищецът няма право да иска заплащане на подобрения в наетият имот, тъй като той е неправомерен ползвател. Той държи имота без основание и срещу него е проведена процедура по принудително извеждане от наетият имот, чиито осъществяване, ищецът е възпрепятствал.

Твърди, че санкцията за такъв неправомерен ползвател е уредена в ал. 5 на чл. 65 от ЗОС според която: „ лицата, от които са иззети имоти по ал.1, нямат правата по чл.72-74 от ЗС, т.е да искат стойността от подобренията направени в чужд имот. Никой няма право да черпи права от неправомерното си поведение. Ако се приеме, че ищецът е построил сградите, за които твърди, или някои от тях, то те са построени незаконно. За тях няма издадени разрешения и последващи актове, които да удостоверят законността на сградите и подобренията. Ищецът не представя никакви документа, съгласно които да има право да строи, в имота който ползва под наем.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. ** от ЗОС „Право на надстрояване и/или на пристрояване на сграда - частна общинска собственост, или на сграда, построена върху имот - частна общинска собственост, се учредява при условията и по реда на чл. 37, ал. 1 и ал.2.

Разпоредбата на чл. 37 от ЗОС гласи: (1)Право на строеж върху имот - частна общинска собственост, се учредява след решение на общинския съвет от Кмета на Общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс и съобразно предвижданията на влязъл в сила подробен устройствен план.

Ищецът не може своеволно да строи в чужд имот, в случая в частна общинска
собственост, който ползва под наем.
            Заявява, че извършените, твърдяни подобрения са незаконно извършени. В този случай, съгласно Постановление № 6 от 27.ХН.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, т.7., ищецът няма право на заплащане на такива подобрения.

Поради всичко изложено, пълномощникът на Община К. заявява, че и втората претенция на ищеца е неоснователна и недоказана, тъй като тя е свързана със записаното в Акта, относно собствеността на имотите.

 

Оспорва твърдението на ищеца, че е владял непрекъснато и необезпокоявано процесния имот, описан в исковата молба, повече от 23 години, както и че е построил всички постройки в имота.

Оспорва твърдението на ищеца, че Съвета на директорите на „Б." ЕАД са дали съгласие през 1993 г. да изгради всички постройки върху процесния имот, поради факта че процесният имот е включен в активите на дружеството една година по-късно -1994 г.

Оспорва твърдението на ищеца, че никога не е сключвал договор за наем на процесния имот, поради изложеното по-горе.

Оспорва твърдението на ищеца, че постройките не са били включвани в активите на „Б." ЕАД, тъй като съгласно представените от страна на ответника доказателства е видно, че терена заедно с двата закрити монолитни складове и един открит са били стопанисвани от общинското дружество от 1994 г. до неговото прекратяване, а после от общината.

Оспорва твърдението на ищеца, че Акт ***/01.03.2016г. е частично неверен, по отношение на записаното в т.11.

Възразява срещу приемането и приобщаването към делото на приложено от ищеца Разяснение, входирано от ответника на 17.11.2014 г. в Община К. с вх. № 68-2468/17.11.2014 г., тъй като то съдържа само изявления на ищеца и не може да се приеме като доказателство по делото.

Възразява, срещу допускането на исканите свидетели относно обстоятелството, че Съвета на директорите на „Б." ЕАД, са дали разрешение и съгласие на ищеца да строи в процесният имот, тъй като това обстоятелство се установява с протокол за взетото решение и писмени документа относно разрешението за строеж.

Възразява, срещу допускането на исканите от ищеца свидетели, относно обстоятелството кога и какви сгради са построени в процесния имот, тъй като правото на застрояване и пристрояване е уредено от чл. 37 от ЗОС и клаузите на договорите за наем. Доказването за възникването на това право може да стане с писмени документа, издадени на името на ищеца, но не и със свидетели.

Възразява, да се приема като доказателство по настоящото производство Допълнително заключение на СТЕ с вх. № 1045/03.06.2016 г. по описа на Окръжен съд С., тъй като тази експертиза е изготвена по друго дело. В случай, че приемете допълнителното заключение, моля да приемете първоначалната експертиза, която представям и е свързана с допълнителното заключение, още повече че по въпрос № 5 зададен от ищеца, той твърди, че имота е собственост на общината.

            С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове от ищеца. Претендира присъждането на направените по делото разноски.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

 

По делото е представен Договор за наем, сключен между „Б.“ ЕАД от една страна, в качеството му на наемодател, а от друга страна, в качеството му на наемател ЕТ „К.К.“. Съгласно договора, наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване следния свой недвижим имот: производствен терен от 1 610 кв.м., находящ се в кв. **, П. зона, ведно с построените в терена складове (открит и закрит). Посочено е, че наемателят ще използва наетия имот като складова база. Уговорено е, че наемателят ще заплаща месечна наемна цена в размер на 360 лева месечно, с включен ДДС, като договорът е сключен за срок до 30.12.2014 г.

 

Представен е Акт за държавна собственост на недвижим имот № от 16.02.1994г, издаден въз основана на Заповед **/14.01.94 г. на следния недвижим имот: пл. номер VII, кв. **, с площ 3 030 кв.м., складове – 2 броя, 330 кв.м., открит склад 150 кв.м., конструкция монолитна, година на построяване 1983 г.

 

По делото е представена Заповед № 1919/09.10.1998 г. издадена от областния управител на Хасковска облост,  с която е наредено да се отпишат от Актовите книги за държавна собственост следния недвижим имот: площ на пл. VII, кв. **, с площ 3 030 кв.м., 2 броя складове – монолитни, с площ 330 кв.м., открит склад с площ 150 кв.м., находящи се в град К., кв. **, парцел VII, пл. № 7853, актувани с Акт за държавна собственост № 5825/16.02.93 г. на община К..

 

Със заповед № 179/11.03.2004 г. на кмета на община К. е наредено да се състави Акт на частна общинска собственост за недвижим имот – стопански двор, включен в капитала на „Б.“ ЕАД, с общинско имущество и се предостави за управление ***: урегулиран поземлен имот VII, с площ 1 610 кв.м., в кв. ** П. зона, кат. район, с построените в него 1. Масивна сграда- метално хале – склад с площ 330 кв.м., построена през 1983 г., 2.  Масивна сграда-метално хале – склад с площ 330 кв.м., построена през 1983 г., 3. Открит склад с площ  150 кв.м. при граници: север – УПИ I-835, 7853, от запад – УПИ XII 7853,8340, от изток –и от юг – улица.

 

Представен е и Акт № **25 за частна общинска собственост от 01.03.2016 г. за имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град К., одобрен със Заповед *** г. на ИД на АГКК., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен складов обект, ведно с построените сгради масивна конструкция.

 

От представения Анекс към договор за наем на недвижим имот  от  31.12.2004 г. се установява, че „Б.“ ЕАД и ЕТ „К.К.“ са продължили действието на сключения между тях договор за наем до провеждане на конкурс (търг) за отдаване под наем на производствен терен от 1 610 кв.м., находящ се в кв. ** – П. зона, град К.. Страните по Договора за наем са сключили договор № 4/01.02.2005 г., с който наемодателят е пред на наемателя за временно и възмездно ползване „Стопански двор“ – П. зона на град К. в (кв. ** по плана на град К.). Посочено е, че предоставянето на обекта е на основание Наредба № 15 на Общински съвет – К. за реда, придобиване и управление и разпореждане на общинско имущество, във връзка с Протокол № 3/28.01.2005 г. на СД „Б.“ ЕАД за проведен търг/конкурс. Уговорена е месечна наемна цена в размер на 340 лева, платима по 10-число на текущия месец в касата на фирмата. В чл. 9 от договора е посочено, че наемателят има право да ползва търговския обект единствено и само за дейности позволени със закона, а съгласно чл. 9 (4) всички вътрешни и фасадни промени, реконструкции, преустройства и подобрения на наетия обект могат да се извършват само с писмено съгласие на наемодателя (при необходимост след съгласуване с главния архитект) за сметка на наемателя. Към договора е сключен и Анекс от 07.01.2008 г. между „Б.“ ЕАД и ЕТ „К.К.“, с която страните са уговорили ежемесечна наемна цена в размер на 497 лева, в която сума не е включен дължимия ДДС както и текущи разходи свързани с обикновеното ползване на обекта.  Посочено е, че анекса влиза в сила от 01.01.2008 г., и че е неразделна част от Договора за наем № 4/01.02.2005 г.

 

Представено е и писмо от 26.02.2008 г. от кмета на община К. до ЕТ „К.К.“, с която уведомява наемателя, че отдадения му обект под наем от „Б.“ ЕАД е прехвърлен в собственост на община К..

 

Представен е и Анекс към договор за наем общински обект „Производствен терен – П. зона, град К. изваден от активите на „Б.“ ЕАД от 08.08.2008 г., сключен между община К. и ЕТ „К.К.“. От същия се установява, че на основание Решение №  от 16.07.2007 г. и Решение № 716 от 16.07.2007 г. на Общински съвет – К. се извършва изваждане на активите на предприятието „Б.“ ЕАД – К. и се прехвърлят на община К. като договорите с досегашните наематели на „Б.“ ЕАД, град К. се преподписват от община К.. Съгласно анекса като страна по договора за наем в правата и задълженията на „Б.“ ЕАД, представлявано от А.А.Я.,***. Посочено е, че по отношение на „Б.“ ЕАД, представлявано от А.А.Я. договора за наем се счита за прекратен от 01.02.2008 г., като останалите клаузи по договора остават непроменени.

 

Представено е и писмо от община К. от 29.09.2010 г., с която наемателят е уведомен, че Договор за наем № г. е изтекъл. С писмо от 23.05.2012 г. наемателят е уведомен, че в двуседмичен срок следва да освободи ползвания от него обект поради изтичането на срока на договора. Посочено е още, че наемателят следва да заплати дължимите суми за наем в размер на 31 012 лева, с ДДС като срокът за освобождаване на наетия обект започва да тече  от получаване на писмото. Писмото е получено от наемателя на 05.06.2012 г.

 

Със заповед № 1268 от 09.07.2012 г. на кмета на община К. на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС, чл. 44, ал. 2 ЗМСМА е наредено да се изземе от ЕТ „К.К.“ следния недвижим имот, общинска собственост: „Производствен терен“ в П. зона, находящ се в кв. ** с площ от 1 610 кв.м., ведно с построените (открит и закрит), което лицето владее без правно основание. В мотивите на заповедта е посочено, че между ЕТ „К.К.“*** е сключен Анекс № 4/08.08.2008 г. към договор за наем, който е прекратен на 03.05.2012 г., като е указан срок за доброволно освобождаване на обекта – общинска собственост. Заповедта е получена от наемателя на 06.07.2012 г. Със заповедта е определен състава на комисията, която следва да извърши принудителното изземване на обекта на 08.08.2012 г. от 10,30 часа.

 

Представено е и писмо от 15.10.2012 г. от община К. до ЕТ „К.К.“, с която същият е уведомен че в 3-дневен срок от получаване на писмото следва да предаде ключовете на ползвания от него обект – общинска собственост „Производствен терен“ в П. зона, находящ се в кв. ** по плана на град К..

 

Представен и доклад от заместник кмета на община К., от който се установява, че в изпълнение на Заповед №  от 09.07.2012 г. на кмета на община К. комисията е стигнала до споразумение, предвид спецификата на имота, а именно складови помещения пълни с най-разнородни вещи, инвентар и оборудване да удължи срока с 60 дни за доброволно освобождаване от наемателя.

 

Със заповед № 2282 от 11.10.2013 г., издадена от кмета на община К. на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка със Заповед № 1268 от 09.07.2012 г. е определен състава на комисията, която следва да изземе от ЕТ „К.К.“, представлявано от К.П.К. следния недвижим имот – общинска собственост „Производствен терен“ в П. зона, находящ се в кв. **, с площ от 1 610 кв.м., ведно с построените в терена складове (открит и закрит). В мотивите на заповедта е посочено, че комисията, назначена със Заповед № 1268/09.07.2012 г. за изземване на общинския имот на 08.08.2012 г. е постигнала споразумение, с К.К., предвид спецификата на общинския имот, а именно складови помещения,  пълни с най-разнородни вещи, инвентар и оборудване, да се отсрочи с 60 дни срокът за доброволно освобождаване на имота и предаване на ключовете. Посочено е още, че с писмо от 15.10.2012 г. К.П.К. е уведомен, че следва в 3-дневен срок от уведомлението да предаде владението на имота, като към настоящия момент имота не е освободен.

 

Представена и е Заповед № г., издадена от кмета на община К., издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка със Заповед № от 09.07.2012 г. и 2282 от 11.10.2013 г. на кмета на община К., с която е определен състава на комисията и дата на изземване на имота – 03.02.2015 г. В заповедта е посочено, че следва да се изземе недвижим имот – общинска собственост „Производствен терен“ в П. зона, находящ се в кв. **, с площ от 1 610 кв.м., ведно с построените в терена складове (открит и закрит), които лицето ползва без правно основание, като към настоящия момент имота не е освободен.

 

Представен е Протокол от 03.02.2015 г. на комисията, назначена със Заповед № 151 от 26.01.2015 г. на кмета на община К.. От протокола се установява, че на 03.02.2015 г. комисията, в присъствието на мл. полицейски инспектор при РУ – Полиция, е пристъпила към изземване на имота като е ограничила достъпа с поставяне на ленти с мокър печат и подписи, без да влиза в помещенията, и е предала съобщение на служителката, намираща се в имота, с което да уведоми неправомерния ползвател да се яви в община К. за уреждане на последващи взаимни действия по освобождаването на имота.

 

От приложеното търговско дело № 67/2009 г. по описа на Окръжен съд – С. е видно, че е одобрена спогодба между „Б.“ ЕАД и ЕТ „К.К.“, по силата на която страните уреждат наемните задължения между тях.

 

По делото е представено ДП № 284 ЗМ 110/2018 г. по описа на Районно управление ***. Досъдебното производство е образувано на 19.01.2018 г. за това, че на неустановена дата до 23.11.2017 г. в град К. самоволно е зает недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в град К., район Индустриален, от чието владение е извършено отстраняване по надлежния ред, престъпление по чл. **3, ал. 2 от НК. С постановление на Районна прокуратура – К. от 26.09.2018 г. е прекратено образуваното и водено за престъпление наказателното производство по чл. **3, ал. 2 от НК. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е обжалвано пред съда, като с определение от 14.11.2018 г., постановено по ЧНД 1181/2018 Г. по описа на Районен съд – К. съдът е потвърдил постановление на РП – К. за прекратяване на наказателно производство от 26.09.2018 г., водено за престъпление по чл. **3, ал. 2 от НК, по ДП № 284 ЗМ 110/2018 г. по описа на РУ – К. (прокурорска преписка 5629/2017 г. по описа на Районна прокуратура – К.). Определението е обжалвано, като с влязло в сила определение 60/29.01.2019 г., постановено по ВЧНДХ № 1271/2018 г. по описа на Окръжен съд – С. съдът е потвърдил определение № 315 от 14.11.2018 г., постановено по ЧНД № 1181/2018 г. по описа на Районен съд – К..

 

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите З.К.Б., Т.С.Т., Д.О.,  А.А.Я., И.Г.Х. и В.Г.Г..

 

От показанията на свидетеля Б. се установява, че работи в община К. от 2012 г. като юрисконсулт и е запознат с процесния имот „тъй като съм прегледал обстойно на два пъти документите“. Сочи, че на два пъти общината е изземвала имота със заповед на кмета. Сочи, че имало договор за наем от 2008 г. между общината и ищеца, но поради това, че наемателят не заплащал наема редовно общината образувала изпълнително дело за около 37 000 лева. Заявява, че имота бил стопанисван и управляван от „Б.“ ЕАД с 100% общинска собственост на капитала. Знаел за договора от 2004 г. между „Б.“ ЕАД и ЕТ „К.К.“. След 2008 г. „дружеството е ликвидирано“ и договорните отношения продължили с община К.. Сочи, че първия случай за изземване на имота по чл. 65 от ЗОС бил, тъй като имота се владеел от К.К. без основание, договора за наем бил изтекъл. Когато посетили имота установили, че на мястото има множество постройки, като ищеца не бил там. „Имаше някаква жена, която не можех да установя в какво качество е там.“ Заявява, че складовете и постройките били пълни с вещи и тъй като нямали възможност да ги пренесат за съхранение на друго място комисията запечатала помещенията като поставили бележки с печат на общината на вратите. В последствие на ищеца бил даден срок да освободи помещенията от вещите, което не се случило. Поради тази причина през 2015 г. отново посетили имота и със заповед на кмета се насрочила нова дата за изземване. При посещението на имота установили, че „положението беше същото и отново запечатахме помещенията“.

 

От показанията на Свидетелката Т.Т. се установява, че работи в община К. от ноември 1993 г. Сочи, че имотът първоначално е бил капитал на „Б.“ ЕАД с общинско участие, като през 2007 г., с решение на общината е прехвърлен в активите на община К., „като с анекси се запазват договорите“. Сочи, че имало договор с ЕТ „К.К.“ и „Б.“ ЕАД. Сочи, че няколко пъти на ответника са изпращани писма да си плати наема. След като не си платил имало заповед на кмета за изземване на обектите 2012 г., 2013 г. и 2015 г. Последната заповед била през 2015 г. и когато отишли на място в имота „заварихме жена, не знам името ѝ“. Заявява, че сложили лепенки с подписи и печат върху всички врати.

 

От показанията на свидетеля Д.О. се установява, че е работил като изпълнителен директор в общинското дружество „Б.“ ЕАД от 1991 г. до 2005 г. от неговите показания се установява, че „К. искаше да ползва имота“, като сключили договор за съвместна дейност с фирма ЕТ „К.К.“. Сочи, че имотът бил на „Б.“, като имотът бил включен в капитала на „Б.“ ЕАД, земята плюс тентата. Заявява, че за този имот имало акт за общинска собственост, и че „Б.“ ЕАД било общинско дружество. Заявява, че „аз знаех, той с мое съгласие ползваше този имот“ като с решение на борда на директорите се извършило това строителство, но не си спомнял да имало разрешение за строеж. Сочи, че през 1991 г. в  имота имало „Само холандката, беше полуразрушена. Той отремонтира и построи другите сгради.“ Твърди, че е не е виждал процесните складове и строителни книжа, и че не е сключвал договор за отстъпено право на строеж с ЕТ „К.К.“.

 

Свидетелят А.Я. сочи че от г. до г. е бил *** на „Б.“ ЕАД. Когато постъпил имало взаимоотношение между „Б.“ ЕАД и ЕТ „К.К.“ под формата на договор за съвместна дейност. След като изменили закона се наложило да променят договора от съвместна дейност в договор за наем като по Наредба 15 били длъжни общинската собственост да се отдава чрез търг или конкурс. Сочи че бил организиран търг който бил спечелен от „ЕТ спечели търга и беше сключен договор за наем за площта и там бяха включени  сградите.“ Сочи, че след това следвало възражение от страна на К., тъй като се оказало, че сградите намиращи се в имота са строени от него и „нито общината, нито „Б.“ не е плащала нищо“, което е станало с решение на съвета на директорите. Променили договора като в новия договор били извадени сградите, тъй като не са собственост на „Б.“ ЕАД и предмета на договора бил само площта, която била отдадена под наем. Заявява, че през цялото време докато бил изпълнителен директор предмет на договора била само площта – незастроената, а застроената площ никога не е влизала в предмета на договора и не е обсъждана. Сочи, че нито един от имотите, които били стопанисвани от „Б.“ ЕАД не е включван в капитала. Заявява, че до 2009 г. ЕТ „К.К.“ не е напускал имота, като бил един от най-редовните платци. Завели дело за неплатени наеми за имота, който бил отдаден под наем от 1 600 кв.м. като не включвали наем за застройката. Доколкото знаел, сега имота се владеел от ЕТ „К.К.“ като сградите си стояли, а камионите отвън били негови. Заявява, че „По мое време не е издаван документ за строеж. Аз като отидох там всичко беше застроено.“. Сочи, че „по мое време не съм отстъпвал право на строеж“.

 

Свидетелката Х. била служител на К.К. от 1992 г. до 2013 г. Сочи, че през 2015 г. гледали животни, като сградата я знаела от 92 г. В момента базата се владеела от К., базата се състояла от две големи постройки с метални куполи. Вътре имало постройка за работниците, бани, тоалетни и теракот, а отвън имало гараж, като двора също бил бетониран. Сочи, че постройките са построени 93 г., 94 г. началото, от К.. Не знаела имота чия собственост е и всички знаели „че това е негово“. Не била присъствала на изземването на имота от общински служители. Заявява, че К. никога не е освобождавал имота, не  е излизал от сградите и „всичко е пълно с негови материали и инструменти, всичко което се ползва за строителството“. Не ѝ било известно К. да има някакви договорни отношения с общината. Знаела, че собственик е К.. Сочи, че била разпитвана в полицията по повод на този имот миналата година. През 2014 г. „дойдоха хора от общината, но никой не каза тези хора откъде са, какви са“. Когато си тръгвали оставили документ „който му го предадох на другия ден“.

 

От показанията на свидетеля В.Г. се установява, че е работил от 1994 г. до 97 г. като шофьор при К.К.. Известно му било къде се намира производствената база „в близост до „Тина-2“ под СБА, граничи с магистралата, околовръстния път“. На юг граничела с магистралата, на север – с фирма „Тина“, като входа бил от източна страна. Заявява, че базата има двор, два склада – тип холандски. Сочи, че участвал в стоежа. Имало стаи за живеене и оборудване. Сочи, че сградите били построени през 94 г. „Някъде по мое време се строеше.“ Заявява, че откакто работил при ЕТ „К.К.“ до сега не му било известно К. да е напускал имота, но не знаел в момента кой владее имота. Сочи, че преди два месеца „ходих и видях постройките, всичко си стои“.

 

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която е депозирала първоначално и допълнително заключение. От първоначалното заключение се установява, е процесния поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, с полщ от 1 617 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект са построени следните сгради: сграда с идентификатор ***.1, със ЗП 316 кв.м. на един етаж, разположена в северозападната част на имота и представляваща П. сграда по КККР. Посочено е, че сграда се използва за склад; сграда с идентификатор ***.2, със ЗП 301 кв.м. на един етаж, разположена в югозападната част на имота и представлява П. сграда по КККР, изпълнена от тръбна метална носеща дъговидна конструкция и покрита с вълнообразна ламарина. Посочено е, че сграда се е използвала за дърводелска работилница; сграда с идентификатор ***.3, със ЗП ** кв.м. на един етаж, представляваща П. сграда по КККР, масивна стоманобетонова конструкция с плоча и тухлени стени. Пода е бетонова настилка, стените са измазани с мазилка. Използва се за стопански нужди; сграда с идентификатор ***.4 със ЗП 30 кв.м., на един етаж. Изпълнена от стоманобетонова носеща конструкция и тухлени стени, покривът е стоманобетонова плоча, представляваща П. сграда съгласно КККР, стените са измазани с мазилка. Използва се като гараж;  сграда с идентификатор ***.5, със ЗП 69 кв.м. на един етаж и представлява монолитен навес, изпълнена от стоманобетонови колони греди и плочи, и тухлена стена от юг, използва се за склад, представляваща П. сграда по КККР; сграда с идентификатор ***.6, със ЗП 5 кв.м., на един етаж и представлява външна тоалетна и постройка за допълващото застрояване по КККР, изпълнени стени  стоманобетонова плоча. Посочено е, че общата застроена площ на сградите е 759 кв.м., а общата площ на сгради и настилки е 1 058 кв.м. От заключението се установява още, че за сграда с идентификатор ***.1, със ЗП 316 кв.м. и сграда с идентификатор сграда с идентификатор ***.2, със ЗП 301 кв.м. според съставените през годините актове за общинска държавна собственост са построени през 1983 г. За сгради с идентификатор ***.3 със ЗП ** кв.м., сграда с идентификатор ***.4 със ЗП 30 кв.м., сграда с идентификатор ***.5 със ЗП 69 кв.м. и сграда с идентификатор ***.6 със ЗП 5 кв.м. не може да се установи категорично кога са построени. От заключението се установя още, че при извършената справка в техническата служба на община К. не са открити никакви документи свързани със строителството на процесните сгради – технически проекти, разрешение за строеж, протоколи за строителна площадка и протоколи за строителна линия и ниво, съставени актове по време на строителството, актове удостоверяващи завършване на строителството (Акт № 16), не са открити и договори за отстъпено право на строеж между „Б.“ ЕАД и ЕТ „К.К.“***-К.К.“. Посочено е, че не са открити документи в архива на община К.. Не са открити документи на общинското дружество „Б.“ ЕАД, свързани с протоколи подписани от Съвета на директорите на дружеството както и изпълнителния директор на същото, с което да е вземано решение за отстъпване на право на строеж в процесния имот.

 

От заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза се установява че към 1994 г. е действал Закон за териториално и селищно устройство, Правилник за прилагане на ЗТСУ и Наредба № 5 от 1977 г. за правила и норми за териториално и селищно устройство като към момента в сила е Закон за устройство на територията.

 

По делото е назначена и изслушана тройна съдебно-техническа експертиза. От заключението на експертизата се установява, че всички сгради, построени в процесния имот при условие, че се построени без строителни книжа до края на 1994 г. са функционално търпими по сега действащия Закон за устройство на територията. 

 

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС..

 

Съгласно разпоредбата на чл.79 от Закона за собствеността /ЗС/ правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Придобиваната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост. Тя е способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическо упражняване съдържанието на това право след изтичане на опреден в закона период от време. Тоест фактическият състав на придобиваната давност включва два елемента : владение и изтичане на определен срок. За придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота.  Владението има два елемента обективен елемент /corpus/ - упражняване на фактическа власт и субективен елемент /animus/ - намерение за своене на вещта. За да е основание за придобиване на един имот по давност, владението следва да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно. По отношение на последния признак на владението правната теория  приема, че едно владение е спокойно, когато не е установено  с насилие. Владението престава да бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да държи вещта като своя. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС са налице по отношение на претендиращия собствеността в рамката на едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, претенцията му за изтекла придобивна давност може да бъде уважена.

Доказването на условията на закона – елементите от фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС за признаване право но собственост на основание изтекла придобивана давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите  материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността.

Ищецът претендира право на собственост на реална част  с площ 1058 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралните карти и кадастралните регистри на град К. и на изградените в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град К. сгради на основание давностно владение започнало от  периода ноември 1993 г. и продължило до 17.11.2014г.

 

От представените по делото договори за наем е видно, че в периода 03.11.2004г. до 08.08.2008г. ищецът е бил в наемни отношения с „Б.“ ЕАД, а след това с община К. в качеството и на наемодател на процесните имоти. От показанията на свидетелите  Д.О. и А.Я. управители на „Б.“ ЕАД се установи, че ищеца е ползвал  процесният имот и сградите построени в него съгласно договор за съвместна дейност между него и дружеството. След това наемните отношения между ЕТ „К.К.“ в качеството му на наемател и община К. в качеството й наемодател са продължили видно от представените договори за наем и анекси към същите. От тук следва, че ищецът е държател на процесните имоти, тъй като е знаел, че ползва процесните имоти по силата на договор за наем. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Д.О. и А.Я. частта им, че процесните сгради са построени от ищеца след решение на Съвета на директорите на „Б.“ ЕАД. От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че не са открити документи на общинското дружество „Б.“ ЕАД, свързани с протоколи подписани от Съвета на директорите на дружеството както и изпълнителния директор на същото, с което да е вземано решение за отстъпване на право на строеж в процесния имот. Свидетелите И.Х. и В.Г. твърдят, че процесните сгради са построени през 1993г., 1994г.,  но същите се опровергават от заключението на съдебно – техническата експертиза. От същото се установява, че сграда с идентификатор ***.1, със ЗП 316 кв.м. и сграда с идентификатор сграда с идентификатор ***.2, със ЗП 301 кв.м. са построени през 1983 г. В този смисъл съдът намира, че следва да отбележи, че съгласно т.14 от договор за наем от 03.11.2004г. сключен между „Б.“ ЕАД и ЕТ „К.К.“  наемателят няма право да извършва основни преустройства без съгласието на наемодателя. В чл.9, ал.4 от договор за наем от 01.02.2005 сключен между „Б.“ ЕАД и ЕТ „К.К.“ е посочено, че всички вътрешни промени, реконструкции, преустройства и подобрения на имота могат  да се извършват само с писмено съгласие на наемодателя, за сметка на наемателя. Срокът на договора е 3 години, като на 07.01.2008г. между същите страни е сключен анекс към договора за наем, с който е увеличена наемната цена. По делото се установи, че общинското дружество „Б.“ ЕАД е прекратено с ликвидация, като процесният имот е отписан от неговите активи и е предоставен за управление на общината. На 08.08.2008г. общината встъпва в правата на договора за наем от 01.02.2005г. в качеството на наемодател до изтичане на срока за договора. Налага се извода, че дори и да се приеме, че процесните сгради са построени през периода 1993г. – 1994г. в отдадения му под наем имот, то това е извършено без разрешение на наемодателя в нарушение на клаузите в договорите за наем. По делото не се събраха доказателства, че наемодателя „Б.“ ЕАД, а след това община К. са давали съгласие за израждането на тези сгради. От представените по делото договори за наем е видно, че ищеца е бил държател на имота на договорно основание. Съдът намира, че не налице една от предпоставките на фактическия състав на давностното владение – владението да е спокойно. От представените по делото писмени доказателства се установи, че но 29.09.2010г. ищецът е уведомен от община К., че срокът на договора му за наем е изтекъл, като процесният имот ще бъде обявен на публичен търг и е поканен да освободи имота и да върне ключовете. Представени са и още няколко писма от наемодателя до наемателя, с който последният е уведомен да освободи отдадения му под наем имот, както и две заповеди за изземване на имота от Кмета на община К.. Владението на ищеца не е спокойно и необезпокоявано, а точно обратно налице е противопоставяне от страна на собственика на недвижимия имот. Нещо повече със Заповед №151/26.01.2015г. на Кмета на община К. имотът е иззет принудително, за което е съставен протокол на комисията присъствала на изземването. В този смисъл са и показанията на свидетелите Т.Т. и  и З.Б., които са присъствали на изземването на имота. Заповедта за изземване на имота не  е обжалвана от страна на ищеца пред компетентния съд. От свидетелските показания  и от протокола за изземване на имота се установява, че на имота са поставени ленти с печат. От техните показания се установява, че след ищецът след поставянето на лепенките е влязъл в имото и продължавал да го ползва. Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като същите са безпротиворечиви, логични, взаимнодопълващи се и се подкрепят от писмените доказателства. Намерението за своене се предполага  се предлога съгласно чл.69 от ЗС, но да се осъществи фактическия състав на чл.79, ал.1  от ЗС е необходимо владението да е несъмнително /осъществявано по начин, който да разкрива ясно желание на владелеца да държи вещта като своя/ - т.е намерението на владелеца да свои вещта за себе си, да  е противопоставено на собственика това намерение да се упражнява така, че да е достигнало до собственика. Тези признаци на владението ищецът следва да докаже чрез пряко и пълно доказване. От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищеца е знаел, че  е наемател в процесния недвижим имот, както и че е изградил процесните сгради в чужд имот отдаден му под наем.

От представеният по делото акт за държавна собственост № от 16.02.1994 г. се установява, че процесния недвижим имот с площ  от 3030 кв.м с построените в него сгради 2 броя складове е актуван като държавна собственост т.е от 1994г. имотът е държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл.86 от Закона за собствеността от 17.04.1990г. приложима към настоящия случай не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост.  Със Заповед  №1919/09.10.1998г. на областния управител на Х. област на основание чл.78, ал.1 от ЗДС  процесния недвижим имот е деактуван  от актовите книги за държавна собственост. Със Заповед № 179/11.03.2004г. на кмета на община К. е съставен акт за общинска собственост №802/11.03.2004г. В акта за общинска собственост е посочено, че имота представлява УПИ – стопански двор с площ от 1610 кв.м. с два склада по 330 кв.м и един открит склад от 150 кв.м. и е посочено, че имота е включен в капитала на „Б.“ ЕАД. Съставен е акт за общинска собственост №557/28.02.2008г. на основание чл.56, ал.1, т.6 и т.7 от ЗОС с описание на същия имот, с отбелязване бивш собственик на имота „Б.“ ЕАД. Съставен е акт  частна общинска собственост № *** от 01.03.2006г. на основание чл.59, ал.1 от ЗОС. От горепосочените писмени доказателства акт за държавна собственост № от 16.02.1994 г., акт за общинска собственост №. и акт  частна общинска собственост № *** от 01.03.2006г. се установява, собствеността на терена, както и че постройките в имота – открит склад и склад тип „Х.“ са построени през 1983г., което се потвърждава и от първоначалното  заключение на съдебно – техническата експертиза. Както бе посочено по – горе по отношение на останалите сгради с идентификатор ***.3, ***.4, ***.5 и ***.6 експертизата сочи, че може да бъде установено кога са строени, като вероятно същите са строени в периода 1989г. до 2013г., тъй като сграда с идентификатор***.3 и сграда с идентификатор ***.4 са нанесени на плана на община К., одобрен с решение №684 от 30.07.2013г.  и решение №777 от 30.10.2013 г. на Общински съвет – К., а сграда с идентификатор ***.5 и сграда с ***.6 са нанесени на кадастралната карта на град К., одобрена със Заповед №РД – 18-88/26.11.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК. Както бе посочено по – горе дори и да се приеме, че процесните сгради са построени от ищеца в периода 1993 г. до 2004г. по делото няма доказателства същите да са построени с необходимите за това разрешения. Установи се, че от 1994г.  с акт за държавен собственост №5825 от 16.02.1994г. е деактуван като държавен следния недвижим имот : площ на парцел VII, в кв.** – 3030 кв.м., ведно с 2 броя монолитни складове със застроена площ от 330 кв.м. и един открит склад от 150 кв.м. построени през 1983г. В актът за държавна собственост е записано, че имотът е предоставен за оперативно ползване на „Б.“ ЕАД т.е считано от 1994г. процесните имоти са държавна собственост. Съдът намира, че следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.55 от Закона за териториалното и селищното устройство действал към 1993г. строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите на неговото приложение. По делото няма доказателства, че на ищеца е давано разрешение да строи в държавен имот, нито пък да има  учредено в негово полза право на строеж, поради което той на може да стане собственик на сградите. Недопустимо е със свидетелски показания да се установяват обстоятелства, за доказването на които се изисква писмен акт съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. В настоящия случай писмения акт е разрешение за строеж издадено по реда и начина на ЗТСУ от компетентния орган. Следователно дори да се приеме, че сграда с идентификатор ***.3, ***.4, ***.5 и ***.6 са построени от ищеца в процесния период то същите са построени без необходимото разрешение за строеж т.е. същите са изградени незаконни. Действително от заключението на тройната съдебно – техническа експертиза се установява, че всички сгради  построени в процесния имот, изследвани  и описани по делото, при условие, че те са построени без строителни книжа до края на 1994 са функционално търпими по сега действащия Закон за устройство на територията.  Но от отговорите на вещите лица дадени в съдебно заседание се установи, че не е изследвано обстоятелството, кога са построени сградите и има ли издадено за тях разрешение за строеж т.е. не се налага категоричен извод кога са построени процесните сгради.

От събраните по делото доказателства се установи, че ищеца не е имал право да строи в имот, който през 1993г. е бил държавна собственост, а след 2004г. общинска собственост. От изложеното се следва извода че ищеца е построил процесните сгради в чужд имот, който към момента е собственост на общината. Установи се, че ищеца държи имота без основание и срещу него е проведена процедура по принудително извеждане от наетият имот. Дори да се е приеме, че ищецът е построил сградите, за които твърди, или някои от тях, то те са построени незаконно. За тях няма издадени разрешения и последващи актове, които да удостоверят законността на сградите и подобренията. Съгласно разпоредбата на чл.65, ал.5 от  ЗОС  лицата, от които са иззети имоти по ал.1, нямат правата по чл.72-74 от ЗС, т.е да искат стойността от подобренията направени в чужд имот. Това е така, тъй като никой няма право да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.

 

Неоснователни се твърденията на ищеца, че е владял реална част с площ 1058 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралните карти и кадастралните регистри на град К., одобрени със Заповед №***г. на Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 1617 кв.м в периода от 1993 до 17.11.2014г. предвид забраната на чл.86 от Закона за собствеността. На следващо място на 03.11.2014г. ЕТ „К.К.“ е сключил договор за наем с „Б.“ ЕАД т.е ищеца не е имал качеството на владелец, а на държател съгласно сключения договор за съвместна дейност и договори за наем. В случая такова осъществено от ищеца  владение не само не се установи, но се опровергава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

 

По изложените съображения съдът намира предявения иск за придобиване по давност на реална част  с площ 1058 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралните карти и кадастралните регистри на град К. и построените в недвижимия имот сгради с идентификатор ***.1, ***.2, ***.3, ***.4, ***.5 и ***.6 е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

По отношение на иска с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК.

 

Ищецът твърди, че Акт за общинска собственост №***/01.03.2016г., издаден от Кмета на община К., вписан в Службата по вписванията при Районен съд – К. с вх. №***, н.а. **, т.6, н.д. *** от 10.03.2016г. е частично неверен и неистинен по отношение записаното право на собственост върху сградите и площта на имота. Актът за общинска собственост е официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга и рамките на неговата компетентност. Този документ се ползва с обвързваща за съда материална сила за отразените в него факти. Актовете за общинска собственост се издават по реда на чл. 56 и сл. от ЗОС. Издаването на акта е вид "административна процедура" по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗАдм и извършването на административната услуга. С този акт се удостоверява само факта с правно значение - дали имотът е или не е актуван като общински или държавен, което е в компетентността на административния орган. При спор за материални права компетентен да ги разреши съгласно чл. 64, ал.2 от ЗОС е съдът. Съдът няма компетентност нито да съставя, нито да отменя акта, а следва да прецени единствено доказателствената му сила в хода на исково производство, а в компетентност на администрацията е да отмени акта, тъй като съгласно чл. 64, ал.1 от ЗОС имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите, основанието за актуването на които е отпаднало се отписват от актовите книги, със заповед на Кмета на Общината и се предават на собственика. От събраните по делото писмени и гласни доказателства по делото се доказа, че претендираната част от недвижимия имот, както и построените в него сгради са общинска собственост. Ищецът не обори материалната доказателствена сила на Акт за общинска собственост №***/01.03.2016г., издаден от Кмета на община К., че е частично неверен и неистинен по отношение записаното право на собственост върху сградите и площта на имота. Установи се че ищеца не е придобил на основание чл.79, ал.1 от ЗС  реална част  с площ 1058 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралните карти и кадастралните регистри на град К., както и построените в него сгради с идентификатор ***.1, идентификатор ***.2, идентификатор ***.3,  идентификатор ***.4, идентификатор ***.5 и идентификатор ***.6. Предявения иск e неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

 

Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно отхвърлената част от иска като ищеца следва да заплати на ответника разноски в размер на 1 837.50 лева представляващи възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.

 

 Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай и двете страни са представили списъци на разноските.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „К.К.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.П.К., със съдебен адрес ***, чрез адвокат С. Б. ***, ЕИК ***, с адрес град К. булевард „Розова долина“ №6, представлявана от Кмета Г. С., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС за признаване на установено по отношение на Община К., ЕИК ***, с адрес град К., че е собственик на реална част, с площ 1058 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралните карти и кадастралните регистри на град К. с обща площ 1 617 кв.м., находящ се на град К. с начин на трайно ползване: За друг вид производствен складов обект по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със заповед № *** г. на ИД на АГКК и  сграда с идентификатор ***.1, със ЗП 316 кв.м., сграда с идентификатор ***.2, със ЗП 301 кв.м., сграда с идентификатор ***.3, със ЗП ** кв.м., сграда с идентификатор ***.4 със ЗП 30 кв.м., сграда с идентификатор ***.5, със ЗП 69 кв.м. и сграда с идентификатор ***.6, със ЗП 5 кв.м. при граници и съседи: ПИ с идентификатор, ПИ с идентификатор, ПИ с идентификатор и ПИ с идентификатор, като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „К.К.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.П.К., със съдебен адрес ***, чрез адвокат С. Б. ***, ЕИК ***, с адрес град К., представлявана от Кмета Г. С., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване, че Акт за общинска собственост №***/01.03.2016г., издаден от Кмета на община К., вписан в Службата по вписванията при Районен съд – К. с вх. №***, н.а. **, т.6, н.д. *** от 10.03.2016г. е частично неверен и неистинен по отношение записаното право на собственост върху сградите и площта на имота, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА ЕТ „К.К.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.П.К., със съдебен адрес ***, чрез адвокат С. Б. ***, ЕИК ***, с адрес град К., представлявана от Кмета Г. С. сумата от 1 837.50 лева, представляващи направени по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

                                                                   

                                                                                  Районен съдия :