Присъда по дело №597/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда от 23.03.2021 г. по н.о.х.д. № 597 по описа на РС-
Пловдив за 2021 г., ХХ н.с.
Внесен е в съда обвинителен акт от РП-Пловдив срещу К. В. У. от ***
за това, че на 17.04.2020 г. ***, е нарушил противоепидемични мерки,
издадени против разпространението на заразна болест по хората – т. II,
подточка 1 и подточка 8 от Заповед № РД – 183/06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, издадена на основание чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7
от Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, чл. 29
от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести, във връзка с усложняващата се епидемична обстановка,
свързана с разпространението на COVlD-19 на територията на страната,
обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република
България извънредно положение на цялата територия на Р България, като
извършителят, поставен под карантина с Предписание с изх. № 21285 на РЗИ
– Благоевград, издадено на основание Заповед № РД – 183/06.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда
за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, е напуснал мястото,
на което е посочил, че ще пребивава за срока на поставянето му под
карантина в предписанието – гр. Пловдив, ***, като деянието е извършено по
време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи - престъпление
по чл.355, ал.2, вр.ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив поддържа
внесеното обвинение, като счита, че същото е доказано по несъмнен начин от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства. При
определяне на наказанието, моли да бъдат отчетени като отегчаващи
обстоятелства лошите му характеристични данни и причините, поради което
е нарушил наложената му карантинна мярка. По тези съображения счита, че
справедливото наказание, което следва му бъде определено и наложено е
„лишаване от свобода“ около минималния размер, а също и кумулативно
предвиденото наказание за това престъпление „глоба“.
Упълномощеният защитник на подсъдимия адв. Е. се солидаризира със
становището на РП-Пловдив за доказаност на обвинението, поради което
излага становище производството да протече по реда на гл. ХХVII, чл.371 т.2
от НПК При определяне на наказанието обаче моли наказанието за този вид
престъпление да бъде определено при условията на чл.55 от НК, излага
съображения за това, като не бъде налагано кумулативно предвиденото за
това престъпление наказание „глоба“.
Пред съда подсъдимият признава фактите, изложени във внесения
срещу него обвинителен акт, като дава съгласие да не се събират
1

доказателства за тези факти, а при постановяване на присъдата да се ползват
съставените в досъдебното производство протоколи, както и делото да
протече по реда на гл. ХХVII, чл.371 т.2 от НПК.
В дадената му възможност за лична защита и право на последна дума
подсъдимият се присъединява към казаното от своя адвокат относно въпроса
за наказанието, което да му бъде наложено.
Съдът, след като установи, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви, че
няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на Обвинителния акт, на основание чл.373, ал.4 от НПК и съдебното
производство се проведе по реда на гл.27 от НПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Подсъдимият К. В. У. е роден на ***. ***, роден на ***. ***, живущ
***, ***, ***, български гражданин, работещ, *** в „ПИМК“ ООД,
неосъждан, ЕГН **********.
COVID-19 е инфекциозно заболяване, причинено от новооткрит
коронавирус, неизвестен преди м. декември 2019 г. В края на м. Януари 2020
г., в съответствие с разпоредбите на Международните здравни правила,
Световната здравна организация обявява заболяването COVID-19 за спешност
за общественото здраве от международно значение. Впоследствие, поради
повсеместно разпространение на заболяването в световен мащаб и засягането
на голям брой хора, COVID-19 било обявено за пандемия, като в резултат на
боледуване от същото били обявени голям брой смъртни случаи в световен
мащаб, включително и в Р България.
С Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Р България,
обнародвано в ДВ бр. 22/13.03.2020 г. на цялата територия на страната било
обявено извънредно положение за времето от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., с
което в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България
на Министерски съвет било възложено да предприеме всички необходими
мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от
COVID-19 и свързани с това заразно заболяване смъртни случаи.
С Решение на Народното събрание от 03.04.2020 г., обнародвано в ДВ,
бр. 33/07.04.2020 г. извънредното положение на цялата територия на Р
България било удължено до 13.05.2020 г.
В изпълнение на тези решения и с цел ограничаване на пандемията от
COVID-19, свързаните с тази заразна болест смъртни случаи и ограничаване
броя на заразените лица с вирус SARS-CoV-2 лица, на 06.04.2020 г.
2

Министърът на здравеопазването издал на основание чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал.
1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния
кодекс, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване
и отчет на заразните болести, във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпространението на COVlD-19 на територията на
страната, обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на
Република България извънредно положение, и във връзка със Съобщение на
Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета - COVID-
19: Временно ограничение на несъществените пътувания до ЕС от 16.03.2020
г., COM(2020) 115, насоки и практически указания на Европейската комисия
от 16.03.2020 г. и 30.03.2020 г. във връзка с разпространението на COVID-19,
мерките и действията в тази насока, както и предвид препоръки на
Националния оперативен щаб, създаден със Заповед № Р-37/26.02.2020 г. на
министър-председателя на Република България, Заповед № РД –
183/06.04.2020 г. С посочената заповед се въвеждала временна забрана за
влизане на територията на Р България на всички граждани на трети страни,
през всички гранични пунктове, с въздушен, морски, железопътен и
автомобилен транспорт, с изключение на някои изрично посочени категории
лица, включително и такива, работещи като транспортен персонал, ангажиран
с превоз на товари, екипажи на въздухоплавателни средства, извършващи
търговски въздушен превоз, и друг транспортен персонал при необходимост.
Съгласно издадената заповед, всички лица, попадащи в кръга на посочените в
заповедта изключения, за които се допускало да влизат на територията на
Република България, се поставяли под карантина за срок от 14 дни в дома или
на друго място за настаняване, в което лицето било посочило, че ще
пребивава с предписание по образец на органите на граничния здравен
контрол. Всички лица, поставени под карантина били длъжни да не напускат
домовете си или мястото за настаняване, в което били посочили, че ще
пребивават за посочения в предписанието срок.
По отношение на лицата, осъществяващи предоставянето на стоки и
услуги, били създадени в т. III специални правила относно налагането и
спазването на 14-дневен период на задължителна карантина. Водачите на
тежкотоварни автомобили – български граждани, които пристигали от
държава с регистрирани случаи на COVID-19, се поставяли под карантина
при спазване на правилата по т. II, а именно с предписание по образец на
органите на регионалните здравни инспекции, като тези лица се задължавали
по силата на посочената заповед за срок от 14 дни да не напускат дома си или
посочено от тях място за настаняване. Предвид спецификата на работата им
за водачите на тежкотоварни автомобили било допустимо в 14-дневния срок,
в който били поставени под карантина с предписание на съответната
регионална здравна инспекция, да не се намират в дома си или посоченото от
тях място за настаняване, а, когато това се налагало с цел извършване или
приключване на международен превоз, да преминат транзитно през
територията на Република България, да се намират в кабината на товарния
3

автомобил, да управляват товарния автомобил, да извършват товаро-
разтоварни дейности, да напуснат територията на Република България преди
да е изтекъл карантинния период. При липса на основание във връзка с
извършваната от тях работа като водачи на товарни автомобили за прилагане
спрямо тях на специалните правила по т. III от заповедта, за тези лица,
извършващи международни превози на товари, се прилагали общите правила
на т. II от заповедта, включително и подточка 1 от нея за поставянето им под
14-дневна карантина с предписание и подточка 8, създаваща задължение да не
напускат дома си или друго място за настаняване, посочено от тях при
издаване на предписанието.
На основание чл. 60, ал. 1 във връзка с чл. 74 от
Административнопроцесуалния кодекс и с цел осигуряване живота и защита
на здравето на гражданите на Р България, било разпоредено предварителното
изпълнение на издадената заповед.
Считано от 14.06.2016 г. подсъдимият К. В. У. работел като *** на
товарен автомобил, изпълняващ международни превози в „ПИМК“ ООД – гр.
Пловдив. Във връзка с работата му за извършване на международни превози
на товари, на 04.04.2020 г. подсъдимият У. напуснал територията на Р
България с товарен автомобил „Мерцедес“ и ремарке към него, като се
завърнал обратно на 15.04.2020 г. В изпълнение на създадените със Заповед
№ РД – 183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването правила за
ограничаване на пандемията от COVID-19, свързаните с тази заразна болест
смъртни случаи и ограничаване броя на заразените лица с вирус SARS-CoV-2
лица, при влизането му на територията на страната на ГКПП – Кулата на
подсъдимия У. било издадено от РЗИ – Благоевград Предписание с изх. №
21285. Предписанието било издадено на основание Заповед № РД –
183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването и чл. 29 от Наредба № 21
от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести. С
предписанието подсъдимият бил поставен под карантина за срок от 14 дни за
периода от 15.04.2020 г. до 29.04.2020 г., като подсъдимият се задължил за
периода на карантината да пребивава на адрес ***, *** и да не напуска същия.
Подсъдимият У. получил предписанието лично като удостоверил с подписа
си, че е в известност за всички вменени му с него задължения, както и за
санкциите, които могат да му бъдат наложени при неизпълнение. След
връчване на предписанието, в дадения му 24-часов срок за придвижване,
подсъдимият се придвижил до с. Болярци, където разтоварил товара си,
закарал камиона до базата на „ПИМК“ ООД и се прибрал в дома си, където
бил посочил, че ще пребивава за периода на поставянето му под карантина.
На 17.04.2020 г. подсъдимият У. се почувствал напрегнат от обтегнатите
отношения между него и жената, с която съжителствал на съпружески начала,
и решил да наруши задължението си да не напуска посочения в издаденото му
предписание адрес, като отиде до кв. „Столипиново“ *** и си закупи
наркотично вещество, което да употреби. В изпълнение на намисленото
4

подсъдимият излязъл от дома си, макар и да знаел, че му е забранено да прави
това с цел ограничаване разпространението на заболяването от COVID-19,
както и че за него, като водач на тежкотоварен автомобил, изпълняващ
международни превози, не било налице нито едно от основанията, допускащи
напускане на адреса му, след което отишъл до кв. „Столипиново“ и си
закупил хероин от неустановено лице, което наркотично вещество
възнамерявал да изконсумира. Подсъдимият обаче не успял да стори това, тъй
като бил спрян за проверка от служители при 06 РУ при ОДМВР - Пловдив,
пред които споделил, че държи у себе си наркотични вещества, както и че е
*** на тежкотоварен автомобил и е поставен под 14-дневна карантина с
предписание на РЗИ – Благоевград. Предвид това подсъдимият У. бил
задържан и било започнато досъдебно производство за престъпление по чл.
354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по досъдебното производство доказателства – показания на
разпитаните в досъдебното производство свидетели – Р.П.Д., Р.К.К., П.Й.З.,
М.Г.К., както и писмени доказателства – информация от РЗИ – Пловдив,
копие на предписание за поставяне под карантина, копие на Заповед № РД-
01-183/ 06.04.2020 г., справка НАП за сключени трудови договори на името на
подсъдимия, справка задгранични пътувания, копие на трудов договор №
7090/15.09.2015 г., копие на допълнително споразумение към трудов договор
№ 7090/15.09.2015 г.,длъжностна характеристика, справка от „ПИМК“ ООД ,
копие на пътен лист № 313618 издаден на 04.04.2020 г., копие на пътен лист
№ 321173, издаден на 19.04.2020 г. , справка за съдимост, характеристична
справка.
От приложените и приети по делото като писмени доказателства копие
на трудов договор № 7090/15.09.2015 г., копие на допълнително
споразумение към трудов договор № 7090/15.09.2015г., длъжностна
характеристика, справка от „ПИМК“ООД, както и справка от НАП-Пловдив
се установява, че подсъдимият към инкриминараната дата е изпълнявал
длъжността *** към ПИМК ООД.
От справката за задгранични пътувания и копие на пътен лист №
313618, издаден на 04.04.2020 г. на негово име, се установява, че същият е
напуснал пределите на РБългария с т.а. Мерцедес ремарке към него и се
завърнал обратно на 15.04.2020 г.
От приложеното и прието по делото писмено доказателство копие на
предписание за поставяне под карантина се установява, че подсъдимият при
влизането си в Р България бил поставен под 14-дневна карантина за периода
от 15.04.2020 г. до 29.04.2020 г., като съгласно предписанието същият се
задължил за периода на карантината да пребивава на адрес : гр.Пловдив, ул.
Вратцата № 12, ет.5, ап.9. Видно от издаденото предписание е, че
5

подсъдимият го е получил лично което обстоятелство удостоверил с подписа
си.
От разпита на свидетелите Р.П.Д. и Р.К.К. се установява, че
изпълнявайки служебните си задължения двамата свидетели посетили базата
на „ПИМК“ ООД, за да проверят дали подсъдимият е служител във фирмата.
От служител на дружеството научили, че подсъдимият работи като *** в
дружеството и че на 16.04.2020 г. в 17:17 ч. се е завърнал от Гърция.
От показанията на св. М.Г.К. и П.Й.З. се установява, че на 17.04.2020 г.
около 15:00ч. се намирали на кръстовището на ул.Джебел и ул.Ландос, където
установили подсъдимия.
Показанията на посочените свидетели съдът кредитира напълно, като
намира същите за последователни, взаимнодопълващи се, непротиворечиви и
логични. Същите се намират в пълно съответствие със събраните и приети по
делото писмени доказателства, от които се установява заеманата от
подсъдимия към датата на инкриминираната дата длъжност и издаденото му
предписание във връзка с обявеното в страната извънредно положение.
От показанията на св. К. се установява, че на процесната дата
подсъдимият не се намирал на адреса, на който посочил, че ще пребивава по
време на 14-дневната карантина.
Обясненията на подсъдимия представляват както защитно средство,
така и годен източник на доказателства. В конкретния случай подсъдимият
както пред органите на досъдебното производство, така и пред съда в
дадените от него обясенния не оспорва, че е нарушил издаденото на негово
име предписание. Като причина за извършването напрестъплението, за което
е предаден на съд по настоящото дело, посочва напрегнатите отношения през
този период със съпругата му, което го накарало да излезе от дома му, където
заявил, че ще пребивава по време на 14-дневната карантина. Именно това
била причината да се отправи на процесната дата и до кв.Столипиново да
потърси наркотично вещество, което да употреби. Обясненията на
подсъдимия се подкрепят и от справката за съдимост на негово име, от която
се установява, че за извършено от него престъпление на същата дата по
чл.354А, ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК подсъдимият е бил освободен от наказателна
отговорност и му е било наложено административно наказание глоба по реда
на чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. чл.78аот НК , поради което и с влязло в сила
решение от 06.08.2020 г. същият бил освободен от наказателна отговорност и
му било наложено администартивно наказание „глоба“.
С оглед събраните по делото устни и писмени доказателства съдът
прие, че от обективна и субективна страна на 17.04.2020 г. ***, подсъдимият
К. В. У. е нарушил противоепидемични мерки, издадени против
6

разпространението на заразна болест по хората – т. II, подточка 1 и подточка 8
от Заповед № РД – 183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
издадена на основание чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за
здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, чл. 29 от Наредба
№ 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните
болести, във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVlD-19 на територията на страната, обявеното с
Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България
извънредно положение на цялата територия на Р България, като
извършителят, поставен под карантина с Предписание с изх. № 21285 на РЗИ
– Благоевград, издадено на основание Заповед № РД – 183/06.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда
за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, е напуснал мястото,
на което е посочил, че ще пребивава за срока на поставянето му под
карантина в предписанието – гр. Пловдив, ***, като деянието е извършено по
време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи - престъпление
по чл.355, ал.2, вр.ал.1 от НК.
От обективна страна деянието, осъществено от подсъдимия е
осъществено по време на новоткритото инфекциозно заболяване COVID 19.
Поради разпространението на заболяването в световен мащаб същото
било обявено за пандемия, като в резултат на боледуване от същото били
обявени голям брой смъртни случаи.
Обстоятелствата, свързани с новооткритото заболяване COVID 19 и
обявяването му за пандемия са факти, обявени със съответни актове.
Във връзка с овладяване на положението в национален мащаб с
Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на РБългария на цялата
територия на страната е обявено извънредно положение за времето от
13.03.2020 г. до 13.04.2020 г.
С Решение на НС от 03.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр.33/07.04.2020г.
извънредното положение на територията на РБългария е удължено до
13.05.2020 г.
Въз основа на действаща към датата на деянието Заповед № РД-01-183/
06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването са въведени
противоепидемични мерки против разпространението на заразна болест по
хората (изрично посочена като „COVID-19“) и в съответствие с ІІ, т. 1 ІІІ, т. 1
и от същата заповед водачите на тежкотоварни автомобили-български
граждани, които пристигат от държава с регистрирани случаи на това
заболяване, се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго
място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава. Заповедта
7

на Министъра на здравеопазването има характер на общ административен
акт, а издаването й представлява юридическо действие.
Конкретно подсъдимият е узнал за нейното съдържание с оглед
издаденото му предписание, което е индивидуален административен акт.
Самото предписание за поставяне под карантина е издадено в съотвествие с
образеца, представляващ Приложение към т.II , 1 от Заповед № РД-01-183/
06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването от органите на граничния
здравен контрол (ІІ, т. 8 от заповедта), като за всички поставени под
карантина е било известно, че заявявайки адрес, на който ще престояват в
определения им 14-дневен срок, са длъжни да не напускат домовете си или
мястото на настаняване за посочения в предписанието срок. Според фактите
по делото подсъдимият е поставен под карантина с предписание на инспектор
към дирекция „НЗБ“ на РЗИ-Благоевград при влизането си през ГКПП
Кулата.
Следва да се отбележи, че както законосъобразността на заповедта на
министъра,така и издаването на предписание като административни актове са
предмет на контрол от друг орган. Настоящото производство има за цел да
изясни единствено авторството на престъплението и обстоятелствата, при
които е извършено. Доколкото предписанието е издадено в изпълнение на
Заповед на Министъра на здравеопазването и по утвърден в издадената
заповед образец, съдът намира, че подсъдимият е осъществил деянието
именно по време на пандемия, както и по време на извънредно положение ,
свързано със смъртни случаи, по време на приети правила и мерки, свързани
със смъртни случаи.
Деянието е осъществено от подсъдимия умишлено при съзнавани и
целени от него правни последици. Подсъдимият е получил лично
предписанието, което обстоятелство е удостоверил с подписа си. С
подписването му същият е заявил, че са му известни всички вменени му с
издаденото преписание задължения, както и санкциите, които се предвиждат
при неговото неизпълнение. Подсъдимият е нарушил предприетите мерки за
овладяване на положението в условията на пандемия, свързана със смъртни
случаи при обявено в страната извънредно положение, като в нарушение на
издаденото предписание да престои на адреса за срок от 14 дни, го е
напуснал.
За престъплението по чл.355, ал.2, вр.ал.1 от НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ до пет години и „глоба“ от десет хиляди до
петдесет хиляди лева.
При определяне на наказанието съдът прие, че предвид обстановката,
при която е осъществено деянието, а именно по време на пандемия, свързана
със смъртни случаи обществената опасност на деянието е висока.
8

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете чистото
съдебното минало на подсъдимия, обстоятелството, че има семейство,
направеното от него самопризнание в хода на досъдебното производство,
критичното отношение на дееца към деянието, факта, че способства за
разкриване на обективната истина, съжалява за извършеното, признава изцяло
вината си, също и факта, че няма настъпили вредни последици от деянието.
Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете лошите му
характеристични данни като взе предвид обстоятелствата, при които е бил
установен от органите на полицията, за което е било инициирано и друго
досъдебно производство, по което е бил освободен от наказателна
отговорност и ме у било наложено административно наказание.
Предвид отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства и че най-лекото предвидено в закона наказание, наложено
спрямо подсъдимия, би се оказало несъразмерно тежко, поради което и
приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1 т.2 б.б от НК, като замени наказанието
„лишаване от свобода“ с „пробация“. Съдът определи наказанието
„пробация“ при задължителната съвкупност на двете пробационни мерки, а
именно, „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два
пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“, за срок от десет месеца .
Като се съобрази с имотното състояние на подсъдимия и размера на
основното трудово възнаграждение, което получава, съдът приложи
разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК и не наложи кумулативно предвиденото за
това наказание „глоба“.
Съдът счете, че наказанието „пробация“ в определения от съда размер
отговаря напълно на обществената опасност на деянието, на дееца и би
изпълнило напълно целите, предвидени в чл.36 от НК , а именно да поправи и
превъзпита дееца и да въздейства възпитателно и възпиращо спрямо
останалите членове на обществото.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

Районен съдия :...........................................

9

Номер на акта:	17
Дата:	24 март 2021 г. (в сила от 8 юли 2021 г.)
Съдия:	Поля Петрова Сакутова

Дело:	20215330200597
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 януари 2021 г.

Присъда по дело №597/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите