№ 45
гр. Бургас, 26.03.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора Г. Хр. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600030 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Х..
Жалбоподателят подсъдим Б. К., се явява лично и с адв. Ж. Н. от АК-Б.
и адв. Р. Н. от АК-Б..
Не се явяват частните обвинители З. Й. К., Т. П. К. и В. П. К., редовно
призовани. За тях се явява повереникът адв. С. К. от АК-Б..
Не се явява частният обвинител М. И. И., както и родителят и законен
представител Б. М. И.. Не се явява и повереникът му адв. Н. Д. от АК-Ш.,
всички редовно призовани.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Няма пречки, да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ К.: Да се даде ход на делото днес.
Съдът, след като изслуша становищата на страните намери, че не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. К.: Няма да соча доказателства.
АДВ. Н.: Няма да соча доказателства.
АДВ. Н.: Няма да соча доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ К.: Няма да соча доказателства.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените по делото писмени доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, настоящото
производство е образувано по жалба на подсъдимия К. срещу присъда на
Бургаски окръжен съд, с която присъда е признат за виновен за извършено от
него престъпно деяние по чл. 343, ал. 4 НК, вр. чл. 16, ал. 1 от ЗДвП за това,
че на *** г. по пътя ***, в района на община ***, с управляваното от него
МПС микробус „***“ е нарушил правилата за движение по пътищата,
конкретно чл. 16 ЗДвП, като е навлязъл в насрещната лента за движение и е
причинил ПТП с насрещно движещия се автомобил „***“ и причинил
смъртта на возещия се в микробуса К., както и причинил две телесни повреди
и една тежка телесна повреда на возещите се в автомобил „***“. За това му
деяние съдът му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на
четири години при първоначален общ режим на изтърпяване, както и на
основание чл. 37, т. 7 НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за
2
срок от шест години.
В жалбата се твърди, че наказанието е несправедливо, а именно, че би
следвало присъдата да се определи при множество смекчаващи вината
обстоятелства по смисъла на чл. 55 НК и на тази правна норма предвиденото
наказание да бъде под определения минимум, а именно три години и на
основание чл. 66 НК да бъде отложено изтърпяването на същото с
изпитателен срок от пет години. По този начин подсъдимият счита, че се ще
постигне справедливост, наказанието ще отговаря на тежестта на
извършеното от него деяние и ще се постигнат целите на превъзпитанието
визирани в чл. 36 НК.
Считам жалбата за неоснователна, тъй като видно от мотивите на
първоинстанционния съд, наказанието е определено, на първо място при
условията на чл. 373, ал. 2 НПК, като на това основание предвид тази правна
норма, е приложена и разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК. При определяне на
наказанието за извършеното от подсъдимия деяние, съдът е взел предвид и
анализирал всички събрани по делото доказателства. На първо място, по
категоричен начин от събраните доказателства е изведен правен извод, че
подсъдимият е извършил деянието, в което е обвинен, като са изследвани и
причините и условията за извършване на деянието, както и настъпилият
престъпен резултат. При определяне размера на наказанието съдът се е
съобразил на първо място с настъпилия тежък вредоносен състав, а именно
смъртта на един от пострадалите, причинена една тежка телесна повреда и две
средни телесни повреди, като в тази насока е съобразил и допуснатите
нарушения на подсъдимия като водач преди това деяние. На следващо място,
съдът е взел предвид и семейното положение на подсъдимия, фактът че
същият редовно е в трудово правоотношение, грижи се за семейството,
обстоятелството, че до настоящия момент не е осъждан и преценявайки
всички тези доказателства, е стигнал до правния извод и е определил
наказанието при превес на смекчаващи вината обстоятелства, но е счел, че не
са налице множество такива, които да водят до приложението на чл. 55, ал.1
НК и да се премине под нормата предвидена в чл. 343, ал.4 НК.
Освен това, при определянето на наказанието съдът е съобразил
обстоятелството, че към момента на извършване на деянието е действала по-
благоприятна правна норма, т.е. тази, която е действала до промяната на НК
3
/бр.65/2023 г./, където за това деяние към момента, когато е извършено, се е
предвиждало наказание лишаване от свобода за срок от три до дванадесет
години. Именно след анализ на всички тези доказателства, личността на
подсъдимия, съдебното му минало, възрастта, семейното положение,
поведението му като водач на МПС и настъпилият престъпен резултат,
считам че съдът е определил справедливо наказание в размер на шест години
лишаване от свобода, което е под средния размер. На основание чл. 58а, ал.1
НК е намалил същото с една трета, поради което считам, че наказанието на
подсъдимия е законосъобразно, обосновано, почиващо на доказателствата по
делото относно личността на подсъдимия и настъпилият вредоносен резултат
и същото ще постигне целите на превъзпитанието, поради което предлагам да
не уважавате жалбата на подсъдимия.
Моля съда да потвърди присъдата като законосъобразна, обоснована и
мотивирана.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
първоинстанционната присъда. Становището на частните обвинители, които
представлявам е, че наказанието, което е наложено на подсъдимия е
справедливо и отговаря на степента на обществена опасност на деянието и
дееца.
Доколкото първоинстанционният съд в мотивите си е споделил изцяло
аргументацията, която ние сме изложили, а и тази на публичното обвинение,
ще си позволя да кажа, че поддържам изложеното в мотивите на
първоинстанционния съд. Налице е един дисонанс относно тълкуването на
обстоятелството, че са причинени по същество две тежки и пет средни
телесни повреди. Как следва да бъде тълкувано това – дали като отегчаващо
отговорността обстоятелство, или като обстоятелство, което завишава
степента на обществена опасност на деянието. По наше мнение това е
отегчаващо вината обстоятелство, т.к. многократно се надвишава минимално
необходимият критерий за средни телесни повреди. Според съда, тук става
въпрос за степен на обществена опасност, която законодателят е отчел
определяйки определена рамка на налагане на наказанието. Дори и да е това,
във всички случаи това обстоятелство завишава значително степента на
обществена опасност на деянието. Съпоставен с механизма на възникване на
4
самото произшествие, съпоставен с характеристичните данни, по наше
мнение, налагат този извод, който е направил първоинстанционният съд за
размер на наказанието. За това Ви моля да потвърдите първоинстанционната
присъда.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, аз се включвам в наказателното
производство на въззивна инстанция, поради което желая да изкажа
искрените си съболезнования на близките на пострадалия П. К..
Освен тази ужасна загуба, в това ПТП са нанесени и различни
сериозни телесни увреждания, които както спомена и повереникът на
пострадалите и прокуратурата, като без съмнение е налице пряка причинна
връзка между виновното поведение на подсъдимия К. и настъпилият
вредоносен резултат и в този смисъл съм съгласен с извода на
първоинстанционния съд, че обществената опасност е значително висока,
каквото становище изказа и повереникът на пострадалия. Законодателят
императивно е посочил, че определянето на наказанието следва да се извърши
след анализ и съпоставяне на този вид обществена опасност с тази на дееца,
подбудите на извършителя, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства в чл. 54, ал. 1 и ал. 2 НК.
В конкретния случай, въпреки детайлно и коректно установената
фактическа обстановка, никой от нас - дори подсъдимият, не знае каква точно
е конкретната причина за онова негово движение, с което е отклонил
автомобила в ляво и е навлязъл в насрещната лента за движение. Според
първоинстанционния съд това е станало, цитирам „без причина“ и
„нарушението по чл. 16, ал. 1, т.1 ЗДвП следва да бъде окачествено като
изключително грубо и рисково“. С този извод категорично не съм съгласен,
тъй като причина винаги има – може да е заспал, разсеял, може да му е
станало лошо, каквито данни все пак съществуват по делото и вероятно още
десетки възможни причини в различни посоки на разсъждение.
Вторият извод на първоинстанционният съд, с който не съм съгласен е,
че съдът е включил в съвкупната си преценка при определяне на наказанието
двете нарушения по ЗДвП на подзащитния ми като отегчаващи отговорността
му обстоятелства. Видно е, че посочените нарушения не са тежки и
подчертавам, извършени са - първото през 2017 г., а второто през 2019 г.
5
Първото е за превишаване на скоростта, а второто е за неправилно паркиране
с наложена глоба от 20 лева и в този смисъл считам, че подсъдимият е
напълно реабилитиран срещу подобни отегчаващи вината му обстоятелства и
изводи. Дори обратното, считам че поведението му на пътя като водач през
последните години, както и непосредствено преди извършване на деянието,
довеждат до заключение, че К. спазва правилата за движение по пътищата и
то постоянно през последните години. Смекчаващи вината обстоятелства в
случая са видимо многобройни – неосъждан, спазвал установената в участъка
скорост, няма алкохол и упойващи вещества, съдействал е с каквото е могъл
на разследването, осъзнава извършеното, изразява разкаяние.
На последно място, моля при вземане на решението си да се
съобразите с едно важно обстоятелство, което е убягнало при анализа на
първоинстанционния съд. В момента на удара пострадалият К. е бил без
поставен предпазен колан видно от заключението на комплексната съдебно-
автотехническа и медицинска експертиза, което подлежи на санкция съгласно
чл. 184, ал. 4 ЗДвП и неизпълнението на това задължение от страна на
пострадалия считам за важно обстоятелство относно причиняването на
вредоносния резултат. Ето защо според мен, за извършеното престъпление би
следвало на подсъдимия да бъде наложено наказание до размера на минимума
– три години лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 НК бъде
отложено за изпитателен срок от пет години. На основание чл. 67, ал. 3, вр.
чл. 42а, ал.2, т.2 НК, да му бъде наложена пробационна мярка „задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година“. Моля за
произнасяне в този смисъл.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, вие сте втора съдебна
инстанция по настоящото съдебно производство. Фактологията е такава
каквато е установена, мисля безспорно и коректно.
На обсъждане следва да поставим размера на наложеното наказание,
което е неразривно свързано с посочените от българския законодател
критерий. Колегата спомена чл. 54 НК – отегчаващи, респективно
смекчаващи отговорността обстоятелства, обществена опасност на
подсъдимия Б. К. и на деянието. Всички сме обединени около това, че
обществената опасност на деянието е висока, т.к. това е оценката дадена от
6
законодателя - високи по размер наказания като горна граница и не ниски по
размер като долна граница. Наказанието, освен че се налага с цел поправяне и
превъзпитание, се налага и с цел да се въздейства предупредително и
възпитателно върху останалите членове на обществото, които две форми на
целите на наказанието мисля, че би следвало да анализираме в днешното
съдебно заседание. Каква е обществената опасност на деянието? Вероятно и
ще се съглася и няма да навлизам в напразна дискусия относно това, че с
деянието, което е допуснал подсъдимият, са надхвърлени минимално
изискуемите елементи на състава на чл. 343, ал. 3 НК, тъй като има освен
причинена смърт на едно лице, има и причинени телесни повреди на повече
от още едно лице. Искам да обърна вниманието Ви върху редакцията на ал. 3.
Това наказание, което е предвидено за него се налага и ако резултатът е
причиняване на смърт на повече от едно лице. Тоест, макар и да сме в тежко
наказуемата хипотеза на чл. 343, ал. 3 НК, то съставът реализиран вследствие
на действията-бездействията на К., е по-малко опасен или този състав, който
реализира по-малко общественоопасни последици от двете хипотези на тази
правна норма. Само го маркирам, не мисля, че това е смекчаващо
отговорността обстоятелство, но би следвало да бъде обсъдено генерално с
Вашия съдебен акт, защото тази правна норма би била приложима за лице,
което е реализирало ПТП с два смъртни случаи. Какви са другите отегчаващи
обстоятелства относно деянието – изключително грубо и опасно ли е
навлизането в насрещната лента. Това е единственото нарушение на ЗДвП от
страна на нашия подзащитен. Няма друго нарушение. Редно е да отбележа, че
в много голям брой съдебни актове, които ни дават някакъв ориентир за
прилагане на закона, броят на допуснатите нарушения винаги следва да се
определя като отегчаващо вината обстоятелство, ако са нарушени множество
правни норми на ЗДвП. А когато е нарушена само една единствена
разпоредба, една правна норма, нарушено е едно задължение като водач на
МПС, мисля че това поведение не би следвало да се квалифицира и не е
редно да се квалифицира като отегчаващо отговорността обстоятелство и
завишаване обществената опасност на деянието. Срещу всичко посочено
досежно това деяние, какво имаме в противовес като смекчаващи
отговорността обстоятелства досежно деяние и деец. На първо място, кои са
тези, които сочат Б. К. като лице с никаква обществена опасност. Чисто
съдебно минало - да, липса на криминални регистрации за каквото и да е
7
противоправно поведение – налични са. Какво друго следва да се отчете като
смекчаващо вината обстоятелство. При делата за ПТП от особена важност
при индивидуализацията на наказанието съгласно практиката на съдилищата,
са обстоятелствата, които характеризират лицето като водач на МПС. Какво
имаме констатирано за К. - две нарушения, едното датирано в период от
около 4-5 години от ПТП, другото е на още по-назад във времето. Коректно е
посочил съдът за неособено тежки нарушения на ЗДвП. Трябва ли да отчете
поведението му като водач като смекчаващо отговорността обстоятелство,
категорично и несъмнено, защото е такъв. Каквото и да кажем с колегата
защитник, поведението му като водач на МПС, ако не се лъжа той е водач от
около 14-15 години – две единствени нарушения, от които едното е
извършено от негов приятел, не от него персонално.
Не съм съгласен с мотивите на съда, че свидетелските показания са
недопустими за опровергаване съдържание на официален документ.
Електронните средства за констатиране на нарушения установяват МПС по
номер и се презумира, че нарушението е на водача. ЗДвП допуска
установяването на действителния водач по строго определена процедура с
преклузивни срокове. Трябва ли да си затворим очите и да не търсим
изясняването на обективната истина, защото процедурата не е спазена и с
приятеля си са отишли след преклузивния срок да установят, кой е
действителният водач. Но дори и така да е, ТР № 2/2018 г., едно тълкувателно
постановление от 2015 г. на част от Върховния административен съд и
наказателна колегия на ВКС, ни дават основание да твърдим, че сме
изправени пред така наречената „квази реабилитация“ досежно тези
административни нарушения, дори и да приемете на сто процента, че той ги е
извършил.
Към изложените обстоятелства, моля да отчетете и други факти
досежно неговата личност – трудово ангажиран, баща на дете от няколко
месеца. Характеристичните данни от работодателя и колегите му са
прекрасни. Всички тези обстоятелства, целият този баланс на отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства ми дават основание да Ви моля да
приемете, че срещу едно или две отегчаващи евентуално отговорността
обстоятелства, са изправени голям брой смекчаващи. Формата му на вина е
от по-леките от двете, които пак според решенията на ВКС, би следвало да се
8
квалифицира като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Считам, че в мотивите на първоинстанционния съд се прокрадват
някои неточности, които очевидно са повлияли на правните изводи на съда
относно определяне и индивидуализацията на наказанието. Самият окръжен
съд е посочил, че миналото му като водач е такова, че той е допуснал само две
не тежки провинения, но съдът не е посочил това като отегчаващо или
смекчаващо отговорността обстоятелство е възприето. Резултатът е такъв, че
според нас, това е възприето като отегчаващо отговорността обстоятелство,
което очевидно не кореспондира с истината и си мисля, че би следвало да
отчетете това обстоятелство подобаващо, в смисъл, че изключително рядко,
вероятно в последните години не сте имали подсъдим, който за 15 години
като водач, да има две нарушения по ЗДвП.
Моля за преценка на целия чл. 55 НК, изрично не съм го посочил в
жалбата, като искането си съм ограничил до това, да бъде определено
индивидуализирано наказание на базата на всичко изложено, като такова,
което да може да бъде отложено по реда на чл. 66 НК. Това мнение беше
изложено и в пледоарията пред първата съдебна инстанция. Да, наистина, има
много смекчаващи отговорността обстоятелства. Дали са изключителни или
многобройни, оставям Вие да преценявате, още повече, че минимумът на
правната норма позволява и това.
В заключение, моля да съобразите тези обстоятелства и да наложите
наказание като съобразите и становището на колегата. Редно е да отбележа,
че в обстоятелствената част на обвинителния акт, респективно в мотивите, не
се сочи липсата на обстоятелството, че не е поставен предпазен колан. То се
установява от гласните доказателства в ДП, които не са част от фактологията
на обвинителния акт, но това обстоятелство няма пречка да бъде възприето от
доказателствата събрани в ДП дотолкова, доколкото то е в пряко касателство
и във връзка с индивидуализиране на наказанието, защото трайната, вероятно
и задължителна практика на съдилищата е такава, че когато имаме
съпричиняване, то би следвало да се отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство за извършителя на деянието.
Моля да наложите наказание, което с редукцията по чл. 58а НК да е в
рамките на три години лишаване от свобода. Лишаването от права е за един
продължителен период от време. Обществената опасност на дееца не е такава,
9
че той да бъде изолиран от обществото за сравнително продължителен
период от време. Няма обществен интерес, нито обществена необходимост
подсъдимият да е четири години в затвора. Фактите по делото са по-
красноречиви от всичко, което ще кажа аз или друг защитник.
Съдът дава право на лична защита на подсъдимия.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ К.: Много съжалявам за
създалото се обстоятелство. Моля съда за условна присъда, за да мога да си
гледам детето. Присъединявам се към това, което казаха моите защитници.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ К.: Моля за условна
присъда, ако е възможно.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10