№ 335 / 26.9.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 26.09.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Красимир Семов
При секретаря...Пепа Илиева…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 1155 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-001121/09.07.2018г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „. С. А. г. с ЕИК xxxx с посочен адрес в г., представлявано от изпълнителния директор М. П. М. в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за административно нарушение по смисъла на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда / КТ / на основание чл.415, ал.1 от КТ.
Недоволно от Наказателното постановление „. С. А. г. моли да бъде отменено излагайки доводи за допуснати нарушения на закона.
Въззиваемата страна Дирекция “ИТ” Монтана чрез процесуален представител моли съда чрез изложени доводи и в писмена защита да потвърди наказателното постановление, като законосъобразно.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима, но неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок от лице имащо правен интерес.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
При извършена проверка на 23.03.2018г. за спазване на трудовото законодателство в „. С. А. г. с обект – производствена база за преработка на птиче месо, находящ се в гр.Монтана, xxxx извършена от св.З.Б.А. xxx, било установено, че дружеството в качеството си на работодател, не е изпълнило задължително предписание № 16 /технически погрешно посочено № 16, вместо № 25/ дадено при извършена проверка от Д “ИТ” Монтана с протокол изх. № 08016/19.01.2018г., а именно „работодателят да изплати на Т. С. Т. парично обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето в което е останала без работа, но не повече от един месец в размер на 266.90 лева, като срокът на изпълнение на предписание № 25 бил до 23.03.2018г. Срокът за изпълнение на предписанието първоначално бил до 28.02.2018г., който бил удължен до 23.03.2018г. по искане на „. С. А. г.. При поискани обяснения от дружеството – работодател, последното чрез представителя си признавала нарушението спрямо лицето Т. С. Т., с посочване, че е допуснато поради финансови затруднения.
За извършената поредна проверка св.А. съставила протокол изх.№ 1245/23.03.2018г., в който под № 16 е констатацията относно неизпълнението на предписанието по отношение на лицето Т. С. Т.. За установеното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ св.А. в присъствието на св.Л.К.Р. и В.Х.Х. съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 12-001121/04.06.2018г., който бил връчен съгласно чл.416, ал.3 от КТ.
На базата на изготвения АУАН, протокол за извършена проверка с изх.№ 1245/23.03.2018г., протокол за извършена проверка с изх. № 08016/19.01.2018г. и писмени обяснения на ръководството, Директор на Дирекция ”ИТ” Монтана намерил, че „. С. А. г. в качеството си на работодател е извършило административно нарушение по смисъла на чл.415, ал.1 от КТ, поради което било санкционирано на същото основание.
Съобразно доказателствата по делото съдът намира, че наказващия орган е приложил правилно закона. Събраните по делото писмени и гласни доказателства доказват извършено административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ – “който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10000 лв”. Нарушението на практика не се оспорва и затова е безпредметно да се обсъждат доказателствата в детайли. Съдът служебно установява, че при установяване на административното нарушение, не са допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч. от вида на посочените, спазени са изискванията на ЗАНН и КТ при съставяне и връчване на АУАН в т.ч. чрез описание на всички факти и обстоятелства на установеното нарушение, и впоследствие при изготвяне на атакуваното НП и връчването му. НП е връчено по надлежен ред и респ. обжалвано в законния срок, с което не е накърнено правото на защита на санкционираното дружество, за да се приема, че е налице съществено процесуално нарушение свързано с връчване на НП. Процесното нарушение се изразява в неизпълнение на задължително предписание относно лицето Т. С. Т., изразяващо се в липсата на заплащане на сумата 266.90 лева - обезщетение за времето, през което е останала без работа, но не повече от един месец. Допусната техническа неточност в АУАН и НП относно номерът на предписанието - № 16 вместо № 25, е несъществено нарушение, което по разбиране на настоящия съд не може да бъде основание за отмяна на НП, тъй като се прилага чл.53, ал.2 от ЗАНН – процесното предписание е под № 16, но в Протокол изх.№ 1245/23.03.2018г., а не в Протокол изх. № 08016/19.01.2018г. Нарушението е достатъчно ясно индивидуализирано, при спазване изискванията на ЗАНН, безспорно доказано, без да е допуснато съществено процесуално нарушение.
До приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, не бяха представени доказателства, които да обективират приложението на чл.414в, ал.1 от КТ – тази разпоредба изисква незабавно отстраняване на установеното нарушение, а в случая е налице неизпълнение на задължително предписание на контролен орган в указан срок – до 23.03.2018г., в т.ч. до съставяне на АУАН на 04.06.2018г., без наличие на искане за удължаване срока на предписанието след 23.03.2018г., или данни, че предписанието е било оспорено по съдебен ред. Имайки предвид тежестта на извършеното нарушение – неизпълнение на задължително предписание на контролен орган в указания срок, който е бил удължаван, по повод съобразяване на основно трудово право на работника и неизпълнение на съпътстващото го задължение за работодателя по смисъла на чл.222, ал.1 вр. с чл.228, ал.3 от КТ, настоящия съд намира, че правилно наказващия орган не е приложил чл.414в КТ, приемайки, че не е налице маловажен случай. Специална разпоредба на чл.414в КТ изключва приложението на общата по чл.28 от ЗАНН, за да се навеждат доводи в тази насока.
Настоящият съд установява, че с наложената като размер имуществена санкция, административно наказващия орган е съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.83 и чл.27, ал.2 ЗАНН. Имуществената санкция е определена при предвидения минимум, без законова възможност за изменение чрез намаление. Определената като размер имуществената санкция съответства на тежестта на извършеното нарушение и е съобразена с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 и чл.83 от ЗАНН.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-001121/09.07.2018г. на Директор Дирекция “Инспекция по труда” - Монтана, с което на „. С. А. г. с ЕИК xxxx с посочен адрес в г., представлявано от изпълнителния директор М. П. М. е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.415, ал.1 от КТ.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 / четиринадесет /дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: