Решение по дело №6766/2009 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 737
Дата: 2 ноември 2009 г. (в сила от 17 ноември 2009 г.)
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20092120106766
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                    02.11.2009 г.                             град Бургас

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Бургаският    районен    съд                                 граждански       състав,

На    втори ноември                               две  хиляди  и  девета    година

В    публичното    заседание    в    следния    състав:

Председател Чавдар Димитров

Членове

Секретар    И.Г.

Прокурор

като разгледа докладваното от   съдията  Ч. Димитров              

гражданско  дело  № 6766                   по описа за 2009 г.

Производството е по чл.7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие и е образувано по повод депозираната в БРС молба от Ю.Д.Г. ***,ЕГН **********c искане за издаване на заповед за незабавна защита по повод осъществено по отношение на нея насилие от Г.Б.Г. ***. В молбата си молителката твърди, че ответникът е неин бивш съпруг, последният акт на домашно насилие, осъществен над нея от съпруга й е на 28 и 29.09.2009г., когато упражнил над нея психическо насилие.

Към молбата е представена декларация по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

В съдебно заседание молбата се поддържа. Ангажират се доказателства.

Нарушителят, в съдебно заседание, оспорва молбата, като сочи, че не е извършвал твърдените актове на домашно насилие. Не ангажира доказателства.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Молбата съдържа законоустановените реквизити по чл.9 и е подадена в преклузивния срок по чл.10 ал.1 от ЗЗДН, поради което е допустима.

Видно от данните по молбата на молителката, подадена на 01.10.2009 г., на 28.09.2009г. вечерта и на 29.10.2009г. вечерта, извършителят, се обадил на молителката и й съобщил, че е поръчал да бъде обезобразена, което било най-малкото, което могъл да й стори, като е ангажирал други лица да извършат замисленото, тъй като в полицията имали негови отпечатъци. Закана била отправена и по адрес на друг член на семейството – майката на молителя Г., която следвало според Г. да се счита мъртва. Тъжителката била информирана и за това да бъде готова както тя, така и майка й да „ядат дървото отвсякъде”. Очевидец на случващото се е била хазяйката на молителката и нейна приятелка Златомира Узунова. Същата чула проведения по телефона разговор, а по-късно и било обяснено от самата пострадала, че човекът който се е обадил е бившият й съпруг Г. Г..

Сочи се, че през време на съвместния им живот, молителката нееднократно е била подлагана на грубо и насилствено отношение от страна на съпруга си, което пордължавало и след развод им без респект към полицията и предупрежденията, които нейните органи многократно са му отправяли.

Следва да се кредитират данните по декларацията на молителката – надлежно доказателство по смисъла на чл.13, ал.3 ЗЗДН.

Разпитаният в производството свидетел Златомира Узунова сочи гласни доказателства за косвени обстоятелства, а именно за проведен между пострадалата и и трето лице от мъжки пол телефонен разговор с изречени заканите посочени и цитирани в декларацията по чл.13, ал.3 от ЗЗДН. Безспорно е обстоятелството, че същият свидетел не може да бъде сигурен за личността на позвънилото лице, но същата е наясно и свидетелства за обстоятелството, че единствено бившият на молителката съпруг е лице с което тя се намира в конфликт.

Изложеното мотивира за съда извода, че е налице пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на молителката, вследствие осъществено спрямо нея домашно насилие по смисъла на чл.2, вр.чл.3, т.1 от ЗЗДН, намерило проявление в акт на психическо насилие, каквото по съществото си е всяко телефонно обаждане, свързано с отправяне на заплахи за живота и здравето, както на молителя, така и на негови близки. Този извод от своя страна обуславя основателността на молбата за предприемане на мерки за защита.

Посочените от молителката мерки за защита срещу домашно насилие по чл.5 ал.1 т. 1 от ЗЗДН са адекватни на нуждата от защита. Същите следва да се наложат за срок от шетс месеца, като се преценява тежестта на мерките. Що се отнася до втората предложена мярка, а именно налагане на забрана по отношение на нарушителя да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, същата се възприема от съда като неподходяща на формата на установеното по делото домашно насилие. Още повече, че страните не обитават съвместно жилище, живеят в различни градове и претендираното персонално от ответника насилие е психическо, осъществено от разстояние, чрез провеждане на телефонен разговор. Липсват данни за посещения на ответника на описаните от молителката места и осъществяване на домашно насилие там, които данни да обосноват наличие на непосредствена последваща опасност за здравето, а още по-малко за живота на Г.. Не следва да бъде пренебрегвано и обстоятелството, че съгласно ешение № 1239/31.07.2008г. по гр.д. 833/2008г. е одобрено споразумение между молителя и нарушителя, включващо режим на свиждане на бащата с малолетната му дъщеря – всякъ първа, трета и четвърта неделя от месеца, с което споразумение бащата се е задължил при свижданията да взема детето от дома на майката и да го връща отново там в края на свиждането. В този смисъл исканата от молителя марка по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН би възпрепятствала Г. да изпълнява задълженията си, явяващи се и негово право на лични свиждания с малолетното му дете.

На основание чл.5, ал.3, вр.чл.15, ал.1 от ЗЗДН, на извършителя следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лв., както и същият бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 50 лв.  

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

 

                           Р Е Ш И:

 

НАЛАГА мярка за защита на Ю.Д.Г. ***,ЕГН ********** срещу домашно насилие, осъществено срещу нея на 28-29.09.2009г. от Г.Б.Г. ***, като:

ЗАДЪЛЖАВА Г.Б.Г. *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Ю.Д.Г. ***,ЕГН **********, за срок от 6 месеца.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на  Ю.Д.Г. ***,ЕГН ********** срещу домашно насилие, осъществено срещу нея на 28-29.09.2009г. от Г.Б.Г. ***, в частта, в която молителят е пожелал да бъде забранено на нарушителят да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице.

НАЛАГА на Г.Б.Г. ***, глоба в размер на 200 лв.

Да се издаде съдебна заповед за защита.

Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

Предупреждава Г.Б.Г. ***, за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА Г.Б.Г. ***, да заплати по сметката на Бургаски районен съд дължимата в производството държавна такса в размер на 50 лв.

Заповедта и препис от настоящото определение да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Ч.Димитров

 

Вярно с оригинала:

Ил.Гальова