Р Е Ш Е Н И Е
Номер 02.11.2009 г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд
граждански състав,
На
втори ноември две
хиляди и девета
година
В
публичното заседание в
следния състав:
Председател Чавдар Димитров
Членове
Секретар И.Г.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
Ч. Димитров
гражданско дело № 6766 по описа за 2009 г.
Производството
е по чл.7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие и е образувано по повод депозираната в БРС
молба от Ю.Д.Г. ***,ЕГН **********c искане за издаване на заповед за
незабавна защита по повод осъществено по отношение на нея насилие от Г.Б.Г. ***.
В молбата си молителката твърди, че ответникът е неин бивш съпруг, последният
акт на домашно насилие, осъществен над нея от съпруга й е на 28 и 29.09.2009г.,
когато упражнил над нея психическо насилие.
Към молбата е
представена декларация по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
В съдебно заседание
молбата се поддържа. Ангажират се доказателства.
Нарушителят,
в съдебно заседание, оспорва молбата, като сочи, че не е извършвал твърдените
актове на домашно насилие. Не ангажира доказателства.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Молбата съдържа
законоустановените реквизити по чл.9 и е подадена в преклузивния срок по чл.10
ал.1 от ЗЗДН, поради което е допустима.
Видно от данните по
молбата на молителката, подадена на 01.10.2009 г., на 28.09.2009г. вечерта и на
29.10.2009г. вечерта, извършителят, се обадил на молителката и й съобщил, че е
поръчал да бъде обезобразена, което било най-малкото, което могъл да й стори,
като е ангажирал други лица да извършат замисленото, тъй като в полицията имали
негови отпечатъци. Закана била отправена и по адрес на друг член на семейството
– майката на молителя Г., която следвало според Г. да се счита мъртва.
Тъжителката била информирана и за това да бъде готова както тя, така и майка й
да „ядат дървото отвсякъде”. Очевидец на случващото
се е била хазяйката на молителката и нейна приятелка Златомира Узунова. Същата
чула проведения по телефона разговор, а по-късно и било обяснено от самата
пострадала, че човекът който се е обадил е бившият й съпруг Г. Г..
Сочи се, че през
време на съвместния им живот, молителката нееднократно е била подлагана на
грубо и насилствено отношение от страна на съпруга си, което пордължавало и
след развод им без респект към полицията и предупрежденията, които нейните
органи многократно са му отправяли.
Следва да се
кредитират данните по декларацията на молителката – надлежно
доказателство по смисъла на чл.13, ал.3 ЗЗДН.
Разпитаният
в производството свидетел Златомира Узунова сочи гласни доказателства за
косвени обстоятелства, а именно за проведен между пострадалата и и трето лице
от мъжки пол телефонен разговор с изречени заканите посочени и цитирани в
декларацията по чл.13, ал.3 от ЗЗДН. Безспорно е обстоятелството, че същият свидетел
не може да бъде сигурен за личността на позвънилото лице, но същата е наясно и
свидетелства за обстоятелството, че единствено бившият на молителката съпруг е
лице с което тя се намира в конфликт.
Изложеното
мотивира за съда извода, че е налице пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на молителката,
вследствие осъществено спрямо нея домашно насилие по смисъла на чл.2, вр.чл.3,
т.1 от ЗЗДН, намерило проявление в акт на психическо насилие, каквото по
съществото си е всяко телефонно обаждане, свързано с отправяне на заплахи за
живота и здравето, както на молителя, така и на негови близки. Този извод от
своя страна обуславя основателността на молбата за предприемане на мерки за
защита.
Посочените от
молителката мерки за защита срещу домашно насилие по чл.5 ал.1 т. 1 от ЗЗДН са
адекватни на нуждата от защита. Същите следва да се наложат за срок от шетс
месеца, като се преценява тежестта на мерките. Що се отнася до втората
предложена мярка, а именно налагане на забрана по отношение на нарушителя да
приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице, същата се възприема от съда като неподходяща на формата на
установеното по делото домашно насилие. Още повече, че страните не обитават
съвместно жилище, живеят в различни градове и претендираното персонално от
ответника насилие е психическо, осъществено от разстояние, чрез провеждане на
телефонен разговор. Липсват данни за посещения на ответника на описаните от
молителката места и осъществяване на домашно насилие там, които данни да
обосноват наличие на непосредствена последваща опасност за здравето, а още
по-малко за живота на Г.. Не следва да бъде пренебрегвано и обстоятелството, че
съгласно ешение № 1239/31.07.2008г. по гр.д. 833/2008г. е одобрено споразумение
между молителя и нарушителя, включващо режим на свиждане на бащата с
малолетната му дъщеря – всякъ първа, трета и четвърта неделя от месеца, с което
споразумение бащата се е задължил при свижданията да взема детето от дома на
майката и да го връща отново там в края на свиждането. В този смисъл исканата
от молителя марка по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН би възпрепятствала Г. да изпълнява
задълженията си, явяващи се и негово право на лични свиждания с малолетното му
дете.
На основание чл.5,
ал.3, вр.чл.15, ал.1 от ЗЗДН, на извършителя следва да бъде наложена глоба в
размер на 200 лв., както и същият бъде осъден да заплати държавна такса в
размер на 50 лв.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
НАЛАГА мярка за защита на Ю.Д.Г. ***,ЕГН ********** срещу
домашно насилие, осъществено срещу нея на 28-29.09.2009г. от Г.Б.Г. ***, като:
ЗАДЪЛЖАВА
Г.Б.Г. *** да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Ю.Д.Г. ***,ЕГН **********,
за срок от 6 месеца.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ю.Д.Г. ***,ЕГН ********** срещу домашно
насилие, осъществено срещу нея на 28-29.09.2009г. от Г.Б.Г. ***, в частта, в
която молителят е пожелал да бъде забранено на нарушителят да приближава жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице.
НАЛАГА на Г.Б.Г. ***,
глоба в размер на 200 лв.
Да се издаде съдебна заповед за защита.
Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на
заповедта.
Предупреждава Г.Б.Г. ***,
за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН
при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал
нарушението задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Г.Б.Г. ***, да заплати по
сметката на Бургаски районен съд дължимата в производството държавна такса в
размер на 50 лв.
Заповедта и препис от
настоящото определение да се връчат на страните и да се изпратят служебно на
РПУ по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Ч.Димитров
Вярно с оригинала:
Ил.Гальова