Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         07.06.2019г.                                       Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 22.05.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава К., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №75 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Исковете са предявени от „СИГИ 2010“ ЕООД, гр.Гълъбово срещу ЕТ “А. - А.З.” ***с представител А.К.З.. С исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за транспортна услуга от 10.04.2018г. с предмет на договора – Транспорт на люцерна /бали/. За извършената услуга са издадени следните фактури: фактура №**********/30.01.2018г. на стойност 720,00лв. с ДДС и фактура №**********/03.05.2018г. на стойност 720,00лв. с ДДС. Към ответника била отправена покана за доброволно изпълнение, която е получена на 31.10.2018г., но плащане не било извършено. За сумата по двете фактури ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №709/2018г. по описа на РС-Гълъбово. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът е възразил срещу нея в установения двуседмичен срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сума по фактури в размер на общо 1440,00лв., представляваща главница по фактура №**********/30.01.2018г. на стойност 720,00лв. с ДДС и фактура №**********/03.05.2018г. на стойност 720,00лв. с ДДС, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски.  

Ответникът в срока за писмен отговор не изразява становище. В съдебно заседание не се явява и не изразява становище.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.д.709/2018г. по описа на РС-Гълъбово е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 1440,00лв. – главница, представляваща задължение по фактури, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение №440/07.12.2018г., с която е уважил заявлението на ищеца. Срещу така издадената заповед ответникът е подал възражение в срок, поради което за ищеца се е породил правен интерес за предяви настоящия установителен иск.

От представените и приети като писмени доказателства по делото копия на Договор за транспортна услуга от 10.04.2018г., фактура №**********/30.01.2018г., фактура №**********/03.05.2018г., и два броя пътни листи се установява, че страните са сключили договор за транспорт на люцерна /бали/. В изпълнение на договора ищецът е транспортирал предоставеното от ответника количество люцерна, като за услугата му се дължи съответно възнаграждение. Ищецът е издал на ответника две фактури, всяка за сумата от 720,00лв. с ДДС. Ответникът не оспори така изложените от ищеца факти, а именно сключения между страните договор, извършената от ищеца услуга и начисленото възнаграждение за услугата. Ответникът не оспори размера на възнаграждението, нито представи доказателства за погасяване на задължението си.

От така изложените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното: Страните по делото са търговци и предмет на делото е търговска сделка, за която не се изисква форма за действителност. Въпреки това страните са сключили писмен договор. Фактурите, издадени във връзка със сключената сделка представляват вторично доказателство, доколкото съдържат елементи от сделката – предмет, единични цени, крайна цена, подписи на страните. Поради тази причина съдът намира, че действително между страните са налице договорни отношения, в изпълнение на които ищецът е транспортирал стоки на ответника и е издал процесните фактури за стойността на услугата. Ответникът не е възразил срещу качеството на услугата, нито срещу начисленото възнаграждение. По този начин ответникът се е задължил да заплати стойността на услугата, което не е направил. Неплатената стойност по процесните фактури възлиза на общо 1440,00лв, като съдът следва да уважи предявения иск в този размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 28,80лв., представляващи платената от ищеца държавна такса и 400,00лв., представляващи платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, съгласно представения в съдебно заседание списък на разноските и приложените документи, удостоверяващи тези разходи.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №440/07.12.2018г. в размер на 28,80лв. за държавна такса и 300,00лв. за адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ “А. - А.З.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.К.З. дължи на „СИГИ 2010“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.Д.Г., изпълнение на парично задължение в размер на 1440,00лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/ – главница, представляваща задължение по фактури - фактура №**********/30.01.2018г. и фактура №**********/03.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 06.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което задължение е издадена Заповед за изпълнение №440/07.12.2018г. по ч.гр.дело №709/2018г. по описа на РС-Гълъбово.

ОСЪЖДА ЕТ “А. - А.З.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.К.З. да заплати на „СИГИ 2010“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.Д.Г., направените разноски по делото в размер на 428,80лв. /четиристотин двадесет и осем лева и 80 стотинки/ за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ЕТ “А. - А.З.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.К.З. да заплати „СИГИ 2010“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.Д.Г., направените разноски по заповедното производство - държавна такса в размер на 28,80лв. /двадесет и осем лева и 80 стотинки/ и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв. /триста лева/, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №440/07.12.2018г. по ч.гр.дело №709/2018г. по описа на РС гр.Гълъбово.

  

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: