ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1804 / 22.12.2023г.
Административен
съд – Пазарджик, ХI, състав в закрито заседание, в състав:
Председател: Д. Кривиралчева
Членове: 1. Георги Видев
2. Дияна Златева-Найденова
като разгледа докладваното от съдия Видев
касационно административнонаказателно дело № 602, по описа на съда за 2023 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба
от заместник-директора на ТД на НАП – Пловдив, подадена от процесуалния му
представител, за тълкуване на постановеното по делото съдебно решение (№
590/20.10.2023 г.), за изменение на решението в частта му за разноските и
алтернативно за наличие на явна фактическа грешка.
Ответникът по
молбата – ЕТ „Жери – Кирил Жерев“ и контролиращата страна – Окръжна прокуратура
– Пазарджик – не вземат становище по молбата.
Съдът счита молбата
в частта ѝ за тълкуване за допустима, като подадена от надлежна страна и
при отсъствие на предпоставката по чл. 251, ал. 2 ГПК.
Разгледана по
същество, молбата за тълкуване е неоснователна.
Първата част на
молбата за тълкуване се отнася до изписаната в мотивите на решението (на
страница 2, последен абзац, изр. 1) дата – 15.05.2020 г., която не съответства
на посочената в наказателното постановление дата на извършване на нарушението –
15.02.2020 г. В тази връзка молителят желае тълкуване дали е допусната явна
фактическа грешка при изписването на тази дата или се касае за грешка във
фактите (фактическата обстановка).
Безспорно е, че е
допусната техническа грешка в цифрата отразяваща месеца на изписаната в
решението дата, а не до неясно изразена воля на съда. Правилната визирана в
съдебното решение дата е 15.02.2020 г., която е „посочената от наказващия орган
дата“ на извършване на нарушението (на страница 2 от наказателното
постановление). Независимо че няма изрично искане за поправка на погрешно
отразената дата, настоящият състав намира, че следва по реда на чл. 175, ал. 1
от АПК по свой почин да отстрани допуснатата очевидна фактическа грешка в датата
на страница 2, последен абзац, изр. 1 от мотивите на Решение № 590/20.10.2023
г., като вместо текста „Следователно, за да е извършено нарушението на
посочената от наказващия орган дата, а именно – 15.05.2020 г., задълженото лице
трябва да е получило кредитното известие до тази дата.“ да се чете: „Следователно,
за да е извършено нарушението на посочената от наказващия орган дата, а именно
– 15.02.2020 г., задълженото лице трябва да е получило кредитното известие до
тази дата.“
Втората част на
молбата за тълкуване се отнася до страница трета от мотивите на решението,
където според молителя „съдът установява, че в АУАН и НП не е засегнат
въпросът, кога е получено кредитното известие“. В тази връзка с молбата се иска
да бъде изтълкувана волята на съда – “доказването в
административно-наказателния процес, като процесуално нарушение ли е
квалифицирано, или наказващият орган трябва да има всички доказателства, преди
да състави АУАН“. Молбата за тълкуване и в тази ѝ част също е
неоснователна:
С Решение №
590/20.10.2023 г. съдът е:
-оставил в сила
Решение № 217 от 05.05.2023 г., постановено по нахд № 1635/2022 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, в частта на решението, с която частично е отменено
Наказателно постановление № 630225-F630587 / 28.03.2022 г. на заместник
директора на ТД на НАП – Пловдив, в частта на постановлението, с която за нарушение
на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 1 от същия закон (за
неотразяване на КИ № **********/15.01.2020 г.) на касатора ЕТ „Жери – Кирил
Жерев“ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
-отменил Решение №
217 от 05.05.2023 г., постановено по нахд № 1635/2022 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик, в частта на решението, с която частично е потвърдено
Наказателно постановление № 630225-F630587 / 28.03.2022 г. на заместник
директора на ТД на НАП – Пловдив, в частта на постановлението, с която за
нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 1 от същия закон
(за неотразяване на КИ № **********/17.01.2020 г.) на касатора ЕТ „Жери – Кирил
Жерев“ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв., вместо което е
постановил:
„Отменя Наказателно
постановление № 630225-F630587 / 28.03.2022 г. на заместник директора на ТД на
НАП – Пловдив, в частта на постановлението, с която за нарушение на чл. 124,
ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 1 от същия закон (за неотразяване на
КИ № **********/17.01.2020 г.) на касатора ЕТ „Жери – Кирил Жерев“ е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв.“.
Формулиран по този
начин диспозитивът на съдебното решение не съдържа неяснота относно формираната
и формулирана воля на съда. Употребеният език е ясен и не предполага повече от
един смисъл. А на тълкуване подлежи само и единствено диспозитивът. Той е
съдебното решение и този, който притежавайки сила на присъдено нещо, установява
какво е действителното правно положение между спорещите страни и ги задължава
да се съобразяват с него. Именно диспозитивът на решението, като констатация на
съда относно спорното право, прави неговия предмет определен и безспорен.
Мотивите на
съдебното решение не се ползват със сила на присъдено нещо, те са само елемент,
но не и иманентна негова част (тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на
Върховния касационен съд по тълкувателно гражданско дело № 1/2000 г. на общото
събрание на гражданската колегия, т. 18), видно и от разпоредите на чл. 235,
ал. 4 и 5 и чл. 236, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Мотивите на съдебното
решение не са самостоятелен източник на правни последици наред с диспозитива на
съдебното решение, поради което тяхната липса или неяснота не води до
необходимост и възможност за тълкуване по реда на чл. 251 ГПК.
Изложените от
молителя твърдения за неяснота на влязлото в сила съдебно решение са само и
единствено досежно неговите мотиви. Тези твърдения на практика представляват
желание съдът да мотивира отново акта си и да отговори на конкретни въпроси,
интересуващи молителя. Такива правомощия съдът няма. С постановяването на
съдебния акт съдът е упражнил правосъдната си власт.
Видно от
изложеното, искането за тълкуване на Решение № 590/20.10.2023 г. на Административен съд –
Пазарджик, като основаващо се
на твърдения за неясност на мотивите, а не на диспозитива на съдебното решение
е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено изцяло.
Съдържащото се в
молбата искане за изменение на решението в частта му за разноските е формулирано
по следния начин: „В случай, че има допусната неточност, непрецизност, грешка
във фактите и фактическата обстановка в съдебното решение, която се е отразила
на крайния диспозитив, то моля да измените постановеното по делото Решение №
590/20.10.2023 г., в частта за разноските, като отмените присъдените във вреда
на НАП разноски от 480 лв.
Така цитираното
искане също е неоснователно. С твърдените в молбата „пороци“ на мотивите на
решението – „неточност, непрецизност, грешка във фактите и фактическата обстановка“
всъщност се заявява претенция чрез тълкуване на мотивите да се осъществи нова
преценка на законосъобразността на диспозитива на решението и съобразно
преразгледания диспозитив да се преоценят присъдените разноски, което е
недопустимо. Както е посочено по-горе на тълкуване подлежи само и единствено
диспозитивът, който в настоящия случай не съдържа неяснота
относно формираната и формулирана воля на съда. Затова заплащането на
направените от страните разноски следва да бъде в съответствие единствено и
само с постановения от съда ясен диспозитив. В тази връзка, съобразно
разпоредбите на процесуалния закон, присъждането на разноските на страните в
касационната инстанция се определя съразмерно на уважаване на касационните им
жалби. С една част от диспозитива на постановеното съдебно решение е уважена
касационната жалба на ЕТ „Жери – Кирил Жерев“, като е отменено
първоинстанционното решение в обжалваната му от този касатор част и в
съответната част е отменено и наказателното постановление. Напротив, с друга
част от диспозитива на решението е отхвърлена касационната жалба на заместник-директора на ТД на НАП – Пловдив, като е оставено в сила първоинстанционното
решение в обжалваната му от този касатор част. Затова правилно със съдебното
решение са присъдени разноски именно в полза на ЕТ „Жери – Кирил Жерев“ за
сметка на ТД на НАП – Пловдив, като размерът им законосъобрано е определен на
480 лв., колкото е платеното адвокатско възнаграждение от ЕТ „Жери – Кирил
Жерев“, при липсата на възражение за прекомерност.
Затова съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска поправка на очевидна фактическа
грешка на страница 2, последен абзац, изр. 1 от мотивите на Решение №
590/20.10.2023 г., като вместо текста: „Следователно, за да е извършено
нарушението на посочената от наказващия орган дата, а именно – 15.05.2020 г.,
задълженото лице трябва да е получило кредитното известие до тази дата.“ да се
чете: „Следователно, за да е извършено нарушението на посочената от наказващия
орган дата, а именно – 15.02.2020 г., задълженото лице трябва да е получило
кредитното известие до тази дата.“
Отхвърля изцяло молбата на заместник-директора на ТД на НАП – Пловдив за
тълкуване на част от мотивите на Решение
№ 590/20.10.2023 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по касационно административнонаказателно дело № 602, по описа
на съда за 2023 г.
Отхвърля молбата на заместник-директора на ТД на НАП – Пловдив за изменение
на Решение № 590/20.10.2023 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено
по касационно административнонаказателно дело № 602,
по описа на съда за 2023 г., в частта му за
разноските, с отмяна на присъдените във вреда на НАП разноски от 480 лв.
Определението е
окончателно.
Председател:/П/
Членове: 1./П/
2./П/