Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260082 21.04.2021 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
тридесети март 2021 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Иванка
Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 436 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара Загора, срещу П.Г.Б., с която се
предявява иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с материално правно основание чл.
79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на името на ответника има открита партида
за имот, находящ се в гр. *********, партиден номер 030217. Твърди, че имотът
бил придобит от бащата на ответника през
В срока по чл.
131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника П.Г.Б..
Ответникът се явява в съдебно заседание като оспорва исковата претенция относно
периода на доставка от 19.10.2017 г. до 18.12.2018 г., като твърди да е сменил
водомера си и тогава да са му начислили 875 лв., но той не бил адреса в
посочения период и нямало как да се изразходва такова количество вода. Твърди,
че останалата част от вземането за периода от 18.12.2018 г. до 13.03.2020 г. не
я оспорва и я дължи.
Съдът, като взе
предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Искът по чл.
422, ал. 1 ГПК е допустим като предявен в 1-месечния срок от заявителя срещу
длъжника по заповедното производство и за вземането, за което е издадена
заповедта по чл. 410 ГПК.
За
основателност на иска ищецът следва да докаже, че ответникът е потребител на
услугите на ищцовото дружество в качеството му на собственик или потребител на
обект на потребление - партида за имот, находящ се в гр. *********, партиден
номер 030217; доставеното количество питейна вода за периода от 19.10.2017 г.
до 21.01.2020 г. на стойност 1303,50 лв.
По
иска с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на главния
дълг и факта на настъпване на уговорения ден за изпълнение на паричното
задължение.
С
протоколно определение от 30.03.2021 г. на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК са обявени за признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ответникът П.Г.Б. е изразходвал претендираните количества
за периода от 18.12.2018 г. до 13.03.2020 г.
За
доказване на твърдените факти от страните са събрани следните доказателства:
По
делото са приети като писмени доказателства квитанции, издадени в периода от 28.01.2019
г. до 28.01.2020 г. /л.7-л.11/, от които е видно, че партида № ********* за
имот в гр. *********, се води на името на ответника П.Г.Б., абонат № 322740.
Всички квитанции са издадени по карнет № 509/6, съставен от инкасатор И. П.Г..
По делото са приети като писмени доказателства лихвен лист /л.6/ и досие на
абонат, които също се водят на името на П.Г.Б. и които установяват записите по
отчетите на водомера в имота.
От
представената справка от Служба по вписванията е видно, че процесния апартамент
е закупен през
По
делото е прието като писмено доказателство заявление за промяна на партида от
11.12.2018 г. /л.15/, с която ответникът П.Г.Б. е заявил прехвърляне на
партидата на негово име. Съответно на същата дата 11.12.2018 г. е сключен
договор за доставка на вода и отвеждане и пречистване на отпадъчни води
/л.12-13/.
По
делото е приет протокол № ********** от 18.12.2018 г. за смяна на водомера в
процесния апартамент, като е демонтиран предходен водомер с показание 875 и
монтиран нов водомер и са му поставени пломби. На подмяната е присъствало за
ответника П.Г.Б. третото за делото лице И.П.И..
Няма
спор по делото, че ответникът е собственик на имота и покрива критериите на чл.
3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и §.1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ЗРВКУ, поради което е потребител на услугите на ищцовото дружество, включително
и преди подаденото заявление за промяна да партидата на негово име.
От
друга естество е въпросът дали е доставена или не водата, която се претендира
от ищцовото дружество. Видно от всички съставени квитанции и досие на абоната,
начислението на ползвана вода се е случвало чрез реален отчет, предоставен
отчет и изчислен отчет, тоест следва за определени месеци да е предоставян
достъп до имота, за други да е давана информация за показанията на водомерите
от страна на потребителя, съответно за други периоди да не е осигуряван достъп
до водомера от страна на потребителя.
Спорът
по делото е концентриран върху претенцията от 1084,15 лв. с ДДС /изчислено от
съда чрез елементарни математически операции/, включен в квитанция № **********
от 28.01.2019 г. /л.7/, касаеща отчет от 19.10.2017 г. до 18.12.2018 г. в
размер на 398 куб.м. вода. Останалата част в тази квитанция касае отчет от
18.12.2018 г. до 14.01.2019 г. в размер на 7 куб.м. вода на стойност 19,07 лв.
с ДДС, които се признават от ответника, заедно с всички други суми в
последващите квитанции.
Съгласно
чл. 24, ал. 1 от общите условия потребителят е длъжен да осигурява свободен
достъп на легитимните длъжностни лица на ВиК оператора за извършване на отчети
на индивидуалните водомери, което се осигурява от потребителя за времето в
известието.
Съгласно
чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Съгласно
чл. 24, ал. 4 от общите условия и чл. 35, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г., действали към процесния период, при невъзможност за отчитане
на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител
потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време
извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното
отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното
лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се
подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в
протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които
могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ на потребителя
да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията
на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато
изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея
1.
В
случая при демонтаж на стария водомер е отчетено показание от 875 куб.м., а при
предходно показание е бил в размер на 477 куб.м., посочено на дата 19.10.2017
г., разлика от 398 куб.м. От протокола за подмяна на водомера е видно, че
същият е от
От
гореизложеното следва, че освен в хипотезата на електронно отчитане от
разстояние, каквото не се твърди, нито се установява по делото, доставянето на
определени количества услуги се установява с представяне на документи (карнети)
за отчет на главния водомер на сградата и индивидуалния водомер в съответния
имот и техните показания. По делото карнети не са представени от ищеца, а
воденият електронен карнет без подпис на потребителя, представлява създаден от
ищеца частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата ги
страна факти и не може да се противопостави на ответника. Следва да се посочи
още, че и представената от ищцовото дружество квитанция от 28.01.2019 г. не би
могла да послужи като годно доказателство относно конкретните видове задължения
на посочения абонат за процесния период, доколкото представлява частен
свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата ги страна факти. В
този смисъл решение от 28.07.2020 г. по в.т.д. № 1094/2020 г. на ОС-Стара
Загора.
Поради
това съдът намира, че по делото не са представени доказателства, че отчитането
на количеството вода е осъществено по гореописания законов ред. Не са
представени доказателства, сочещи на отказ на абоната да осигури достъп до
имота. Представените от ищеца лихвен лист и квитанции по правния си характер
представляват частни свидетелстващи документи, имащи само формална
доказателствена сила. Частните документи по силата на чл. 180 ГПК са
доказателство, че изявлението, което се съдържа в тях е направено от лицето,
които ги е подписало, но не представляват доказателство за верността на това
изявление. Частният свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила относно данните, за които този документ свидетелства, ако
с него издателят му удостоверява изгодни за себе си факти. Този документ
представлява извънсъдебно писмено твърдение на заинтересована страна. В
конкретния случай позоваването на изходящите от страна на ищеца документи,
представляващи частни такива и удостоверяващи изгодни за издателя им факти, не
обосновава извод, че отразените в тях обстоятелства са верни. В този смисъл
решение от 16.07.2020 г. по в.т.д. № 1087/2020 г. на ОС-Стара Загора и решение
от 28.07.2020 г. по в.т.д. № 1094/2020 г. на ОС-Стара Загора. Поради това съдът
намира, че извършеното в разрез с нормативната база начисляване на количества
вода, включително в разрез с общите условия на ищеца, води до неоснователно
начислено количество вода, което не се дължи.
С
оглед на всичко гореизложено съдът намира, че не се установи ищцовото дружество
да е предоставило на ответника като потребител в периода от 19.10.2017 г. до
18.12.2018 г. общо 398 куб.м. питейна вода на стойност 1084,15 лв. с ДДС по квитанция
№ **********/28.01.2019 г. /л.7/.
В
останалата част исковия период се признава изцяло от ответника за периода от
18.12.2018 г. до 21.01.2020 г. на стойност 267,56 лв. с ДДС /сбор от сумите по
квитанциите за този период/.
Ищецът
претендира сумата от 1303,50 лв., като отчита начислени общо 1351,71 лв. и
платени от ответника 48,21 лв. /виж лихвения лист на л.6/. Признанието на
негативния за ищеца факт на получено плащане от 48,21 лв. следва да се отчете.
Платената сума от 48,21 лв. би могла да погаси само валидно установените
задължения на ответника в размер на 267,56 лв., поради което с платеното е
погасена тази част от главницата, но не и недължимата такава 1084,15 лв. с ДДС
за периода от 19.10.2017 г. до 18.12.2018 г. Поради това искът ще се яви
основателен за сумата от 219,35 лв. с ДДС, а съответно до предявената претенция
от 1303,50 лв. се явява неоснователен, която разлика е точно сумата от 1084,15
лв. с ДДС, установено за недължимо.
С оглед на изложеното по-горе съдът
намира, че искът за главницата за сумата от 219,35 лв. с ДДС за доставени
услуги в периода от 18.12.2018 г. до 21.01.2020 г. е основателен и ще се уважи,
съответно ще се отхвърли като неоснователен за периода от 19.10.2017 г. до
18.12.2018 г. за доставени 398 куб.м. вода на стойност 1084,15 лв. с ДДС по квитанция
№ 40002843295/28.01.2019 г.
С
оглед установеното плащане от 48,21 лв., с което са погасени главниците по
квитанции № 40002843295/28.01.2019 г. и № **********/28.07.2019 г., то
мораторно обезщетение се дължи върху последващите квитанции от 01.08.2019 г.
насетне, като видно от лихвения лист сумата по тях е в размер на 6,18 лв. за
периода на забава от 28.01.2020 г. до 13.03.2020 г., за която сума е
основателен иска и ще се уважи, а за разликата до претендираните 69,29 лв. ще
се отхвърли. Тъй като мораторното обезщетение се претендира от 28.01.2020 г. е
безпредметно обсъждане на въпроса за началото на периода, който е 30 дни от
издаване на квитанциите и е далеч по-назад във времето.
По
разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва ответникът да заплати на ищеца разноските съразмерно
на уважената част от исковете, които разноски са в размер на 135,07 лв. /база –
27,46 лв. държавна такса по заповедното производство и адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. в заповедното производство, държавна такса
за исковото производство в размер на 74,68 лв., адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв. в исковото производство/.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено, че П.Г.Б., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на
управление
гр. Стара Загора, бул. „Христо
Ботев”
№ 62, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 219,35 лв. (двеста
и деветнадесет лева и 35 ст.) с ДДС, представляваща стойност на неплатена
консумирана питейна и отведена канална вода за имот, находящ се в гр. *********,
в периода от 18.12.2018 г. до 21.01.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 20.05.2020 г. до окончателното й погасяване, и сумата от 6,18
лв. (шест лева и 18 ст.), представляваща обезщетение за забава върху главницата
от 219,35 лв. за периода от 28.01.2020 г. до 13.03.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над присъдените 219,35 лв. с ДДС до претендираните 1303,50 лв. с ДДС,
представляващи доставени услуги в периода от 19.10.2017 г. до 18.12.2018 г. от
398 куб.м. вода на стойност 1084,15 лв. с ДДС по квитанция №
40002843295/28.01.2019 г., и иска за мораторно обезщетение за разликата над
присъдените 6,18 лв. до претендираните 69,29 лв., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 118/03.06.2020 г. по ч.гр.д. № 193/2020 г. на РС-Раднево.
ОСЪЖДА П.Г.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК *********, с адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Христо Ботев” №
62, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 135,07 лв. /сто тридесет и пет
лева и 07 ст./, представляваща разноски за заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: