Решение по дело №1615/2023 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 443
Дата: 5 август 2024 г. (в сила от 2 октомври 2024 г.)
Съдия: Йовка Бойчева Пудова
Дело: 20235510101615
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ ***
гр. K., 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – K., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОВКА Б. ПУДОВА
при участието на секретаря РАДИАНА Г. Д.
като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело №
20235510101615 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за делба с правно основание чл.34 от ЗС във вр. с чл.341 и
сл. от ГПК.
Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на следния недвижим
имот: Дворно място с площ от 424 кв.м., за което е отреден Урегулиран
поземлен имот /УПИ/ I -***, с площ от 415 кв.м., в квартал 24 по плана на
с.K., общ.K., на ***, при съседи: север - улица; изток - улица, запад - улица, юг
- УПИ II-***, ведно с находищата се в него двуетажна масивна жилищна
сграда, гараж, навес, тоалетна и стопанска сграда. С нотариален акт *** г. на
РС-K., процесното дворно място било закупено от тяхната баба по бащина
линия Г. M. К.а - починала на *** г., б.ж. на гр.K.. С нотариален акт *** г. на
РС-K. същата дарила 1/2 ид.част от имота на своя син и наш баща K. П. К. -
починал на К. г., б.ж. на гр.K.. След смъртта си Г. M. К.а оставила за
единствени свои наследници леля ни Е. П.а А. /нейна дъщеря/ и баща и K. П.
К. /неин син/, които наследили при равни квоти, притежаваната от
наследодателката 1/2 ид.част от дворното място, или по 1/4 ид.част за всеки от
тях и по 1/2 ид.част от сградите в имота, на които тя била пълен собственик.
Така баща им K. П. К. станал собственик на общо 6/8 ид.част от дворното
място / дарената му 1/2 или 4/8 ид.част и 1/4 или 2/8 ид.части, придобити по
наследство/, а леля им Е. П.а А. придобила по наследство останалата 1/4 или
2/8 ид.част от дворното място. Построените в имота сгради двамата наследили
при равни квоти от по 1/2 ид.част. След смъртта на баща им K. П. К., с
ответницата наследили по 3/8 ид.части от дворното място и по 1/4 ид.част от
сградите, построени в него. След смъртта на леля им Е. П.а А. синовете и
1
нейни единствени наследници С. А. С. и П. А. С. получили по 1/8 ид.част от
дворното място и по 1/4 от сградите, които с нотариален акт ***, том II,
нот.дело №*** г. на П. П., нотариус рег.№*** с район PC-K., придобил чрез
дарение от тях. Така към момента съсобствените квоти за дворното място
били 5/8 ид.част за него и 3/8 ид.части за ответницата, а за сградите в имота -
3/4 ид.части за него и за ответницата – 1/4 ид.част. С ответницата не могат да
се поделят доброволно, което породило правния интерес от предявяване на
иска за делба. Моли съда да постанови решение, с което да допусне до делба
следния недвижим имот: Дворно място с площ от 424 кв.м., за което е отреден
Урегулиран поземлен имот /УПИ/ I -***, с площ от 415 кв.м., в квартал 24 по
плана на с.K., общ.K., на ***, при съседи: север - улица; изток - улица, запад -
улица, юг - УПИ II-***, ведно с находищата се в него двуетажна масивна
жилищна сграда, гараж, навес, тоалетна и стопанска сграда, при следните
дялове: 5/8 идеални части от дворното място за П. К. К. и 3/8 идеални части за
Г. К. Р., както и 3/4 идеални части от двуетажната масивна жилищна сграда,
гараж, навес, тоалетна и стопанска сграда за П. К. К. и 1/4 идеална част за Г. К.
Р..
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК
ответникът счита предявения иск за допустим. С нотариален акт *** ***I, д.
*** г. на КРС процесното дворно място било закупено от тяхната баба Г. M.
К.а. С нотариален акт *** г. на КРС същата дарила 1/2 ид.част на баща им K.
П. К.. След смъртта на Г. M. К.а, нейни наследници били Е. П.а А., починала
*** г. - нейна дъщеря и K. П. К., починал К. г. Наследници на Е. А. били С. А.
С., ЕГН-********** и П. А. С., ЕГН-**********. Счита, че ищецът не е
определил правилно квотите на съсобственост, като оспорва дарението с
нотариален акт за дарение на недвижим имот №*** peг. №*** г. на нотариус
П., извършено от С. А. С., ЕГН-********** и П. А. С., ЕГН-**********, в
полза на ищеца П. К. К.. Твърди, че през *** г., когато бил закупен имотът от
Г. П. К.а в него имало следните сгради - къща на два етажа - на първия етаж
дюкян, а на втория етаж - две стаи. Тази къща била разположена на източната
граница на имота и обитавана от Г. и П. К.и - баба и дядо на нея и ищеца. В
двора имало и фурна, и селскостопански постройки. През *** г. баба им Г. К.а
дарила на баща им K. П. К. 1/2 ид.част от процесното дворно място в с.K..
Идеята на това прехвърляне била баща им да си построи къща в имота, за да
има къде да живее самостоятелно. Съборена била сградата с дюкяна и
жилищната част, находяща се на източната граница на имота, обитавана от
бабата и дядото, като за тях била изградена около *** г. нова пристройка на
северната граница на имота и те са се пренесли да живеят там. Отново на
северната граница на имота били съборени и съществуващите постройки и
баща им със съгласието на баба им и дядо им започнал да строи
съществуващата двуетажна къща, която била завършена около *** г. В тази
къща живяло семейството на баща им K. К. - Н. Н. К.а и двете деца П. и Г., и
винаги се е знаело, че тази къща е негова собственост. Леля им Е. П.а А., след
сключване на брака си напуснала имота в с.K., което било преди много години
(около *** г.) т.е. преди започването на строежа на къщата и никога не е
живяла там, нито имала претенции по отношение на собствеността върху
построената от баща им къща. Между нея и баща им винаги са съществували
чудесни отношения като между брат и сестра и никога не е имало спорове
2
относно собствеността върху къщата или претенции относно нея. Винаги в
рода им се е знаело, че тази къща е на нейния бащата, той сам си я е построил
с изричното съгласие на баба им и дядо им, и винаги в нея е живяло само
тяхното семейство до смъртта на родителите й - K. и Н. К.и. Техният баща
като съсобственик в имота извършил строителство в общия имот със
съгласието и без противопоставянето на родителите си (другите
съсобственици), установил фактическа власт върху построеното, изключил
владението на другият съсобственик, тъй като той строил за себе си, а не общо
за всички. След като владението на баща й, съответно на семейството му било
върху цялата къща, то той не бил държател на идеалните части на другите
съсобственици и не трябва да им демонстрира някаква промяна в намерението
си за своене. В отношенията му с другите съсобственици действала
презумпцията на чл.69 от ЗС. По отношение на изградената в имота,
двуетажна жилищна сграда, същата била изградена след изрично дадено
съгласие от другите съсобственици и тя в този си вид се владяла и ползвала от
семейството им до смъртта им, т.е. в полза на баща й и майка й изтекъл 10
годишния давностен срок и те станали нейни собственици. Позовава се на
Решение №484/04.02.2013 г. по гр.д.№740/2011 г. на ВКС, I г.о. по чл. 290
ГПК. След смъртта на наследодателя Г. M. К.а през *** г. K. К., заедно със
семейството и децата си са живели в имота, той бил единствен за тях и това
бил дома, който са обитавали, ремонтирали къщата, пристройките и
стопанисвали двора със знанието и съгласието на Е. П.а А. (другия наследник)
и така придобили по давност и нейната 1/4 ид.част и от дворното място,
останала в наследство от Г. M. К.а. Позовава се на Решение №3/25.01.2016 г.
по гр.д.№3973/2015 г. на ВКС, I г.о. След сключването на брака им,
родителите на ответницата и на ищеца са заживели в имота, заедно с общите
наследодатели, а след *** г. само с Г. К.а. Там са отгледали децата си,
построили са къщата за нуждите на семейството си, ползвали са имота в
пълния му обем. Сестрата на K. К. - Е. А., никога не се противопоставяла на
явно манифестираното намерение на брат й и съпругата му да владеят и
ползват имота като свой т.е. след *** год. и приживе на бъдещата
наследодателка Г. К.а било извършено предаване на владението на нейната
ид.част от имота на синът й K. К. и семейството му, които извършвали
действия в имота надхвърлящи обикновеното му ползване. Счита, че
процесния недвижим имот (дворното място, ведно с постройките в него)
следва да бъде допуснат до делба при следните квоти: 1/2 ид.част за ищеца П.
К. К. и 1/2 ид.част за нея Г. К. Р., като получен в наследство от баща им K. К..
При тези обстоятелства наследниците на Е. А. - С. А. С. и П. А. С. не
притежавали наследствен дял в процесния недвижим имот и съответно
извършеното дарение, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим
имот №*** рег. №*** г. на нотариус П. в полза на ищеца П. К. К., с което се
увеличавал неговия дял било относително недействително по отношение на
ответницата, като наследник. Твърди, че разпоредителна сделка не била
нищожна, но прехвърлителите не притежавали вещните права, които
прехвърлят не притежавал и сделката не породила действие и приобретателят
не е придобил валидно повече права от правата на своя праводател, т.е.
дарението не е произвело вещно-транслативен ефект. Алтернативно, ако не се
приемели изложените съображения за придобИ.е по давност на собствеността
върху целия имот - дворното място и сградите в него, следвало също да се има
3
предвид, че всички постройки в дворното място били строени след *** г.
отново от баща й K. К., а към този момент той бил собственик на 1/2 ид.част
от дворното място, което означавало, че дори наследодателят им K. К. да не се
признаел за единствен собственик на имота, респ. на сградите, изградени в
него, то към датата на смъртта на Г. M. К.а, Е. П.а А. (негова сестра), респ.
след нейната смърт нейните наследници - С. А. С. и П. А. С., можели да
придобият по наследство единствено по приращение по 1/8 ид.част от
сградите, построени върху земята, а не 1/4 ид.част, както било обективирано в
нотариален акт №*** рег. *** г. на нотариус П. П.. При тези обстоятелства,
делба на процесния недвижим имот следвало да бъде допусната при, квотите
на съделителите по отношение на дворното място и сградите в него, както
следва: 5/8 ид.части за ищеца П. К. К. и 3/8 ид.части за нея Г. К. Р., съобразно
извършеното дарение, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим
имот №*** рег. №*** г. на нотариус П. в полза на ищеца П. К. К., с което се
увеличавал неговия дял до този размер. В останалата част дарението било
относително недействително по отношение на нея като наследник. С оглед на
всичко изложено делбата на процесния недвижим имот, представляващ
дворно място с площ от 424 кв.м., за което е отреден УПИ I -***, с площ от
415 кв.м., в кв. 24 по плана на с.K., община K., ***, при съседи: север - улица,
изток - улица, запад - улица и юг - УПИ II-***, ведно с находящата се в
описания имот двуетажна масивна жилищна сграда, гараж, навес, тоалетна и
стопанска постройка, получени в наследство от общите наследодатели Г. M.
К.а и K. П. К. следва да бъде допусната при следните квоти: 1/2 ид.ч. за ищеца
П. К. К. и 1/2 ид.ч. за Г. К. Р.. Ако съдът не приемел, че имотът е придобит по
давност от нейните и на ищеца родители и наследниците на Е. П.а А.- С. А. С.
и П. А. С. са придобили по наследство идеални части в процесния недвижим
имот (дворното място и сградите в него), при квоти 1/8 ид.част за всеки от тях
и дарението, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот
№*** peг. №*** г. на нотариус П. в полза на ищеца П. К. К. е породило
действие до размера на получените в наследство идеални части, то делбата да
бъде допусната при квоти: 5/8 ид.части за ищеца П. К. К. и 3/8 ид.части за нея
Г. К. Р..
От събраните по делото писмени доказателства съдът намира за
установено следното:
По делото са приети заверени копия на: Нотариален акт *** г. на К.
околийски съдия, от който е видно, че Г. П.а К.а закупила недвижимия имот в
с.K.- 400 кв.м. дворно място, заедно с дюкян, къща едноетажна и фурнови
сгради; Нотариален акт *** г. на К. народен съдия, съгласно който Г. M. К.а
дарява на K. П. К. 1/2 ид. част от дворно място от 245 кв.м., за което по плана
на с.K., обл.С. е отреден парцел *** при съседи /посочени/; Нотариален акт
№*** рег.№*, нот.дело №*** г. на П. П. нотариус рег.№*** на НК, съгласно
който на *** г. С. А. С. и П. А. С. дарили на П. К. К. своите наследствени
идеални части: 2/8 ид.части от дворно място с площ 424 кв.в., за което е
отреден УПИ І-***, с площ от 415 кв.м., в квартал 24, по плана на с.K., общ.K.
на *** и 2/4 ид.части от находящата се в имота двуетажна жилищна сграда,
гараж, навес, тоалетна и стопанска сграда; Скица *** г. на Община K. от която
е видно, че УПИ І-***, в квартал 24 по плана на с.K. с площ на УПИ 415 кв.м.
по действащия ПУП, одобрен със заповед №*** г. на кмета на общината като
4
собственици са отразени: наследници на Г. M. К.а- документ са собственост-
нотариален акт №*** г. и наследници на K. П. К.- нотариален акт №*** г. на
КРС, както и, че УПИ І-***, в кв.24 по плана на с.K. е идентичен с парцел ***
по предходен план на с.K., одобрен със заповед №*** г.; удостоверение за
данъчна оценка изх.№***
Приети са заверени копия на: Удостоверение изх.№*** г. на с.K., общ.K.,
съгласно което K. П. К. е починал на К. г. като оставил законни наследници: Н.
Н. К.а- съпруга починала на *** г., П. К. К.- син и Г. К. К.а-дъщеря;
Удостоверение за наследници на Н. Н. К.а изх.№*** г.; и Удостоверение изх.
№*** г. за наследници на П. К. К., починал на **** г., който след смъртта си
оставил следните по закон наследници: 1.Г. К. К.а-съпруга, починала на *** г.,
2.Е. П.а А.-дъщеря, починала на *** г. с наследници: 2.1.С. А. С.-син и 2.2.П.
А. С. син; 3.K. П. К.-син, починал на К. г. с наследници: 3.1. Н. Н. К.а-съпруга
починала на *** г., 3.2.П. К. К.-син и Г. К. Р.-дъщеря.
Според показанията на свидетеля И. С. Х. без родство със страните, K. К.
и Н. К.а строили къщата около *** г.-*** г. При разговор с K. и той му казал:
“В. строя къща.“. Виждал Е., сестрата на K. К. да ходи в имота със съпруга си.
K. и Н. К.и живеели в имота. В момента в имота не живеел никой. Не е виждал
някой да влиза в имота. Г. К. живяла със съпруга си известно време в имота. П.
К. идвал в имота на гости преди години. В имота имало една постройка и една
кухничка, в която живяла старата баба Г..

В показанията си свидетелят И.ка Б. Н., без родство със страните сочи, че
познава K. и Н. К.и- родителите на страните. При Н. ходела почти всеки ден и
й помагала при нужда. После Н. отишла при дъщеря си Г., която я гледала.
Бабата и дядото на Г. живяли в стара къща, която в последствие била съборена
от K. и Н., които построили новата къща. Бабата и дядото се преместили в
кухничка, а майката и бащата на Г. живеели в къщата. /..После Г. като се
задоми и с парите си направиха етаж на новата, на майка й и баща й къща../.
K. К. имал сестра Е., която след като се омъжила живеела при съпруга си в
с.K.. K. и Е. като брат и сестра много се уважавали, децата им също, много си
помагали. Е., сестрата на K. била починала, когато гледала Н.. Не е чувала Е.
да има претенции към имота. Къщата била на родителите на страните, те си я
сторили и там си живеели и там израснали децата им- Г. и П.. Когато гледала
Н., тя й споделила, че Г. правили етажа. Когато Г. със семейството си заминала
в гр.K., в къщата живеела само майка й Н..
Съгласно показанията на свидетеля П. А. С., първи братовчед на
страните, около 7-8 години идвал за по 20 дни, докато се правела къщата на
вуйчо му. Това било около *** г. до *** г. Къщата била правена през */**
година. Къщата я правили баба му Г., дядо му П., вуйчо му K. и учинайка му
Н.. Майка му Е. помагала с работа - участвала в работата на къщата вечерно
време, като носили вар и тухли. И той участвал, бил на 14 години и помагал с
труд като общ работник. Всичко се качвало на етажа, на другия ден
майсторите продължавали да строят. Ходел да помага, защото му била къща.
До 7-8 клас, повечето време прекарвал при баба си и дядо си, когато
родителите му били на работа. Майка му Е. живеела в с.K. и починала на ***
г. След като отишъл в гр.П. и майка му починала братовчед му П. помагал за
5
поддържане на къщата и живял там от *** г., в стаята на баба му на първия
етаж на къщата. Вторият етаж се строил едновременно с първия, всичко се
строило от „А“ до „Я“, до покрив. Вуйчо му и учинайка му живеели на
квартира в гр.K., а баба му и дядо му живеели в пристройката-малка къща,
която се намирала в двора. До голямата къща, на метър и половина била
малката къща с една стая, в която живели баба му и дядо му. Новата къща на
два етажа и половина била построена на мястото на старата къща. Нищо не
било ползвано от старата къща. Вуйчо му и учинайка му след построяването
живеели в с.K.. Баба му и дядо му били съгласни K. и Н. да строят. Дядо му
починал *** г., а бабата му през *** г., тогава K. и Н. живеели на етажа. На
първия етаж живеели Г. и мъжа й Р.. Бабата му била болна и Г. я гледала.
Майка му много често ходела. Г. гледала баба му и в гр.K.. Учинайка му Н.
била болна и живяла до *** г. Последните години тя живяла в гр.K. при Г..
Една година синът на Г. - K. живял в имота. След като Н. починала, никой не е
живял в къщата. Прехвърлил своят дял от имота на братовчед си П. К..
Съдът кредитира с доверие показанията на св.И. С. Х., св.И.ка Б. Н., както
и на св.П. А. С., но преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК и при
отчитане, че е страна по договора за дарение.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Според общото правило за прекратяване на съсобствеността, предвидено
в чл.34, ал.1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да
иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. С предявения иск за
делба съсобственикът на една обща вещ по съдебен ред иска да бъде
ликвидирано съпритежанието на правото на съсобственост по отношение на
конкретния обект. Предмет на делбата е недвижим имот: Урегулиран
поземлен имот I -***, с площ от 415 кв.м., в кв.24 по плана на с.K., общ.K.,
ведно с находищата се в него двуетажна масивна жилищна сграда, гараж,
навес, тоалетна и стопанска постройка.
Ищецът и ответницата са нисходящи наследници на K. П. К., който е
придобил по силата на безвъзмезна сделка /дарение/ от своята майка Г. К.а
през */** г. 1/2 идеална част само от дворното място. От показанията на
свидетелите се установява, че старата къща в съсобственото дворно място е
била съборена и на нейно място е строена в периода ***-*** г. новата къща,
като родителите на K. П. К. – съпрузите Г. и П. К.и се преместили в постройка
в имота и са живели в нея до смъртта си. Г. и П. К.и са били съгласни синът им
K. К. и съпругата му Н. К.а да строят /св.П. А../. След построяването на новата
къща, в нея са се нанесли K. К. и съпругата му, заедно с децата си /страните по
делото/. До смъртта си през *** г. K. К. е живял с Н. К.а в новата къща, а след
неговата смърт в нея останала да живее.
Според чл.92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на
постройките върху нея, освен ако е установено друго. Тази презумпция е
оборима, която в случая е необорена. С оглед на събраните по делото
доказателства съдът приема, че процесната жилищна сграда е построена през
*** г. Разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗПИНМ /отм./, действал към *** г.,
предвижда, че строежът в съсобствен парцел може да се разреши и по искане
само на един от съсобствениците, въз основа на надлежни планове за
6
цялостно застрояване на парцела, които да предвиждат отделно жилище или
жилищна постройка за всеки от съсобствениците, съответни на дела им в
съсобствеността. Нормата на §200 от ППЗИНМ, към който препраща законът,
предвижда, че строеж в съсобствен парцел може да се разреши и по искане
само на един или част от съсобствениците, без да е необходимо съгласието на
останалите съсобственици, въз основа на архитектурен проект за цялостно
застрояване на парцела, по който съобразно с одобрените
кварталнозастроителни и уличнофасадни планове и действуващите
строителни правила и норми се предвижда отделна жилищна постройка или
отделно жилище в една сграда за всеки от съсобствениците. В тази връзка
ответницата не е навела доводи респ. възражения, а и не е представила
доказателства, както относно процедурата досежно строежа на жилищната
сграда в съсобственото на наследодателя й K. К. дворно място, така и за
начина, по който K. К. и съпругата му Н. К.а са участвали в построяването й.
В съдебната практика е прието, че силата на приращението по чл.92 от
ЗС, с приключване на строителството, сградата става собственост на
собственика на земята, но владението й може да започне непосредствено от
този, който я е построил и да е осъществявано по отношение на собственика
на земята, който пък да е бил съгласен с него. / в т.см. решение №679 от
11.04.1967 г. по гр.д.№2077/66 г. на ВС, І г.о., решение №399/24.10.2011 г. по
гр.д.№1203/2010 г. на ВКС, І г.о., определение №581/03.04.2023 г. по гр.д.
№4382/2022 г. на ВКС, І г.о./. От построяването на жилищната сграда K. К. и
Н. К.а са установили фактическа власт върху нея, като това е станало със
знанието и съгласието на съсобствениците Г. и П. К.и т.е. налице са търпими
действия по отношение на другите съсобственици. При търпимите действия,
фактическата власт се придобива със съгласието на собственика, като това
съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но основано на добрите
междуличностни отношения /съседски, приятелски или роднински/, поради
което се търпи едно действие, за което лицето, което го извършва, няма
никакво право. Построената в съсобствения имот масивна жилищна сграда
следва да се третира като приращение по смисъла на чл.92 от ЗС, с оглед на
което съсобствениците K. К. и Н. К.а са упражнявали владение върху своите
1/2 идеални части в режим на СИО / арг. чл.13, ал.1 във вр. с чл.103 от СК /
Обн., ДВ, бр.23/22.03.*/** г., в сила от 22.05.*/** г., отм., бр.41/28.05.1985 г./ и
държане върху идеалните части на другите съсобственици -Г. К.а и съпруга й
П. К.. Относно придобИ.ето по давност на недвижима вещ от съсобственик,
практиката на ВКС е категорична, че съсобственикът владее вещта както за
себе си, така и за останалите съсобственици. Той може да измени основанието
за владение само за себе си, като отрече правото на останалите съсобственици,
ако манифестира непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години своето
намерение спрямо тях и волята за това владение да достигне до тяхното
съзнание. В случая масивната жилищна сграда не е била получена от
наследодателя на страните K. П. К. на основание, изключващо владението на
другите съсобственици. Няма данни и твърдения, а и не се установи K. К. и Н.
К.а да са отнели владението от съсобствениците Г. и П. К.и или като
упражняващи фактическа власт върху тяхната 1/2 идеалната част от къщата, с
едностранни действия държането им да е превърнато във владение т.е. да е
извършили действия, с които да са обективирали спрямо другите
7
съсобственици намерението си да владеят за себе си тяхната идеална част до
смъртта на съпруга П. К. на **** г., когато съпружеската имуществена
общност е прекратена на основание чл.14, ал.1 и ал.7 във вр. с чл.13, ал.1 във
вр. с чл.103 от СК /отм.1985 г./, а след това да са манифистирали намерението
си за своене и по отношение на наследника Е. П.а А.. Следва да се посочи, че
от доказателствата по делото не се установи K. и Н. К.и да са извършили
пристрояване и/или настрояване на жилищната сграда, да са построили по
предвидената законова процедура / ЗПИНМ; ЗТСУ; ЗУТ/ гаража и
второстепенните постройки в процесния съсобствен имот със съгласието на
другите съсобственици преди или след смъртта им, а и такива твърдения
ответникът не са навела своевременно поради което по силата на
приращението по чл.92 от ЗС те са съсобствени. По изложените съображения,
доказателствата по делото и обстоятелството, че наследодателите K. и Н. К.и
са живели в имота, който е бил единствено им жилище, действията им не
могат да се приемат за надхвърлящи обикновеното ползване. С оглед
гореизложеното съдът намира, че по отношение наследодателите на страните
не са налице предпоставките по чл.79, ал.1 от ЗС за придобИ.е на сградите в
имота, които да изключат правата на наследника Е. П.а А..
С открИ.е наследството на П. К. К. на основание чл.14, ал.7 във вр. с
чл.13, ал.1 вр. с чл.103 от СК /отм.1985 г./и чл.5, ал.1 от ЗН наследниците му
Е. П.а А. и K. П. К. са придобили по 1/8 ид.част от дворното място и по 1/4
ид.част от сградите в него, а с открИ.е наследството на Г. M. К.а, починала на
*** г., наследниците Е. П.а А. и K. П. К., придобивайки и нейните идеални
части, наследствените им дялове в процесния имот са както следва: по 2/8
ид.части от дворното място и по 2/8 ид.части от сградите в имота. Към *** г.
датата на сключване на договора за дарение нисходящите наследници на Е. П.а
А.- С. А. С. и П. А. С. са притежавали всеки по 1/8 ид.част от цялото дворното
място и по 1/8 ид.част от сградите в имота, поради което сключената сделка в
изискуема се съгласно чл.18 от ЗЗД нотариална форма е породила вещно-
транслативен ефект за 2/8 идеални части от дворното място и 2/8 идеални
части от сградите, а в частта до дарените 2/4 идеални части от сградите
дарителите не са били собственици и в тази част договорът за дарение не е
породил облигационна връзка между страните по него.
Така по силата на дарствената сделка, съделителят П. К. К. е придобил
2/8 идеални части от дворното място и 2/8 идеални части от сградите в имота,
а като наследник на K. К. на основание чл.5, ал.1 от ЗН е придобил и 3/8
идеална част от дворното място и 3/8 идеална част от сградите в него, а
съделителят Г. К. Р. е придобила по наследство на 3/8 идеална част от
дворното място и 3/8 идеална част от сградите в имота. По изложените
съображения съдът намира, че делбата на процесния недвижим имот следва
да бъде допусната между страните при дялове: 5/8 идеални части от дворното
място и 5/8 идеални части от сградите за ищеца П. К. К., както и 3/8 идеална
част от дворното място и 3/8 идеална част от сградите за ответника Г. К. Р..
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
8
ДОПУСКА съдебна делба между П. К. К., с ЕГН-********** с адрес
гр.С., *** и Г. К. Р., с ЕГН-********** с адрес гр.K., ***, на следния
съсобствен недвижим имот:
- Урегулиран поземлен имот I -***, с площ от 415 кв.м., в квартал 24 по
плана на с.K., общ.K., одобрен със заповед №*** г. при съседи: север - улица;
изток - улица, запад - улица, юг - УПИ II-***, при дялове: 5/8 идеални части
за П. К. К. с ЕГН-********** и 3/8 идеална част за Г. К. Р. с ЕГН-**********;
и
-построените в горе посоченото УПИ I -***, в квартал 24 по плана на с.K.
двуетажна масивна жилищна сграда, гараж, навес, тоалетна и стопанска
сграда, при дялове: 5/8 идеални части за П. К. К. с ЕГН-********** и 3/8
идеална част за Г. К. Р., с ЕГН-**********.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд -С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – K.: _______________________
9