Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Пламен Борисов | |
за да се произнесе взе предвид следното : С решение от 15.01.2015 г. постановено по АНД № 2143/2013 г. ВТРС е признал обвиняемия С. П. Т. за невинен в това за периода от 05.11.2007 г. до 16.02.2011 г. в гр. Е., в качеството му на кмет на Община Е. в нарушение на своите задължения по чл. 222а /отм./ от ЗУТ да е допуснал да се вземе и използва за строителство и за други неземеделски нужди изграждане на мотополигон /мотописка/ в гр. Е. неотчуждена по реда на чл. 4, ал. 3 от ЗСПЗ, вр. чл. 27 от ЗОЗЗ земеделска земя и пасища подробно изброени поземлени имоти по номера всичките по карта на възстановената собственост на землището на гр. Е., поради което го оправдал по обвинението по чч. 221а, ал. 1 от НК. Описвайки фактическата обстановка от момента на началните инициативи за възстановяване на мотополигон гр. Е. и процедурите по възстановяване собствеността на земеделските земи, тяхното неотчуждаване и действията на всички контролни органи е приел, че изпълнителното деяние на това престъпление, за което е обвинен Т. не е осъществено. От обективна страна той не е осъществил състава на престъплението по чл. 221а, ал. 1 от НК, тъй като процедурите, които е следвало да бъдат изпълнени след съставяне на констативен протокол не са били изпълнени и поради това той не е имал задължение да налага санкции и да се позовава на разпоредбата на чл. 222а от ЗУТ /отм./. Липсвала е субективната страна на деянието, която в конкретния случай навежда, че формата на вината винаги е пряк умисъл. Излагайки тези мотиви, Районният съд е приел, че дори и да бяха налице обективните и субективните признаци на това престъпление, то деянието е с явно незначителна обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Срещу това решение прокурор при Районна прокуратура В. Т. е подал протест, като намира, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Предлага той да бъде признат за виновен по обвинението по чл. 221а, ал. 1 от НК, след което съдът да го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. В своите мотиви към протеста заявява, че съдът правилно приел за доказано, че по отношение на тези земеделски земи не са предприети никакви процедури по отчуждаване и тези факти били съзнавани от обвиняемия. Не можело да се приемат мотивите в частта, която собствениците на тези земеделски земи били съгласни с изграждането на мотополигона. В нарушение на своите задължения в качеството си на длъжностно лице кмет на Община Е. Т. не бил изпълнил и нарушил задълженията си по чл. 222а, ал. 1 от ЗУТ. Не приема доводите също така, че длъжностните лица към кметството на Община Е. трябвало да изпълнят своите правомощия, тъй като за това мероприятие всички в гр. Е. знаели, че е мероприятие на кмета на общината. Той бил в организационния комитет, предстведателствал го е, общината е инвестирала средства в строителството и организиране на състезанието, дори бил получил купа за принос за развитие на мотоциклетния спорт. Деянието било осъществено при форма на вината пряк умисъл безспорно установено от всички доказателства по делото. Представителят на В. поддържа протеста. Разпоредбата на чл. 222а, ал. 1 от ЗУТ е конкретна по отношение на посочените от Районния съд разпоредби на чл. 5, ал. 1 от ЗУТ и чл. 44, точки 1, 2 и 8 от ЗМСМА. Неправилно Районният съд не приел, че има строителни дейности, за които имало акт образец 19 и общината била съпричастна към изграждането на мотополигона чрез средства и организационен контрол. От обективна и субективна страна бил осъществен състава на престъплението, за което е обвинен обвиняемият Т.. Не на последно място изтъква, че Районният съд неправилно е приел след като е знаел, че тези земеделски земи и пасища не били отчуждени за строителство не бил съзнавал и предвиждал задължението си да се противопостави и да не бездейства на това ползване. Районният съд бил стигнал в мотивите си до извод, че деянието е съставомерно, но все пак било възможно да се приложи и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Не без значение бил фактът, че от всичките собственици на земеделски земи и пасища за изграждането на този мотополигон били питани около 15 души, а останалите до 64 били в различни градове на РБ и те нямало как да разберат и се противопоставят на противоправните действия на Т.. Предлага на съда да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение С. Т., след което да му се наложи административно наказание по реда на чл. 78а от НК, глоба в размер на хиляда лева. Защитата на обвиняемия моли да се потвърди решението на ВТРС като правилно и законосъобразно. Цитирайки обвинението заявава, че то е единствено и само за това, че кметът не е осъществил задълженията си по чл. 222а от ЗУТ /отм./. Тази норма не създавала задължения на кмета да предприема определени действия по спиране на незаконно строителство, а това е правомощие на съответен орган, който не е кметът на общината. Не било абсолютно конкретизирано кое свое задължение не е изпълнил кметът. Твърди, че правомощията за констатиране на незаконно строителство са само и единствено органите на ДНСК, които към този момент контролирали законността на строежи от всякаква категория. Правомощията на кмета по чл. 222а от ЗУТ биха били възникнали според защитата само тогава, когато другият компетентен орган констатира, че строителството е незаконно, а това не било констатирано към момента на обвинението на Районна прокуратура. По делото било ус‗ановено, че мотополигонът не е изграден за периода, през който се поддържа обвинението, а бил изграден в началото на 80-те години на миналия век, т.е. предприетите от инициативния комитет и от обществеността на гр. Е. действия са по възстановяване на този мотополигон. Провеждането на състезания на този полигон по никакъв начин не пречи да се използват земеделските земи от техните собственици, тъй като се касаело за пасища и след завършването на състезанията те били в същия вид какъвто и преди това. Счита, че от субективна страна деянието не е осъществено при неговата форма на вина пряк умисъл и поради изложеното в своята пледоария моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, тъй като няма основания за неговата отмяна. След като съобрази становището на страните, доказателствата по делото настоящият състав намира, че решението на ВТРС е правилно и законосъобразно поради следното: Установено е по делото, че в периода от 05.11.2007 г. до 07.11.2011 г. С. П. Т. е бил кмет на Община Е.. През този период е започнало възстановяването на мотополигон в землището на гр. Е., който е съществувал през периода 1980 -1982 г. Земеделските земи и пасищата, които попадали в този район в размер на 124 дка били възстановени на различни собственици. През 2007 г. инициативата, която била подета от жители на гр. Е. и одобрена от кметството на общината за възстановяване на мотополигона, започнала да се реализира през втората половина на 2007 г. През 2008 г., септември месец, на общо съвещание, проведено в Общината, присъствали инициаторите на тази инициатива, както и началници на РУП, РСПАБ, градската болница и представители на БФМ. Организацията по изграждане на съоръжението, което щяло да приеме кръгове от републиканското първенство по мотоциклетизъм, била възложена на св. Й.В. - зам. кмет. В рамките на закона била обсъдена процедура по отчуждаване на тези земи и промяна на предназначението на същите. Вариантите, които били обсъждани не били реализирани. Със средства на Община Е., личен труд и техника на граждани по дизайн на свидетеля Т.Ч. като представител на БФМ било оформено трасето на мотополигон гр. Е.. Бил сключен възмезден граждански договор за подготовка на мотокрос по план на БФМ за провеждането му на 23-24.05.2009 г. Земеделската земя и пасищата, представляващи поземлени имоти изброени подробно в мотивите и присъдата на РС, всичките по картата на възстановената собственост в землището на гр. Е., били частна собственост на физически лица, частна и публична собственост на Община Е.. В този период не били предприети никакви процедури за отчуждаване за важни държавни или общински нужди и предназначението им не било променено. Земите не попадали в границите на урбанизираната територия на гр. Е., не попадали в горския фонд, не били застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, не представлявали дворове или складови помещения към сгради, не били включени в защитени или нарушени територии. През месец май на 2009 и 2010 г. били проведени състезания то републиканския шампионат на този полигон, като предвиденото последно състезание не било проведено през 2011 г. От 02.02.2011 г. изграденото съоръжение мотополигон не било използвано. Установено е по безспорен начин, че в периода 2008-2010г. се осъществили строителни работи, като били поставени метални стълбове с монтирани на тях осветителни тела и високоговорители, била изградена подземна електрическа инсталация, осъществени били връзки с електропреносна мрежа от мобилен трансформатор предоставен от "ЕБМ" . Оформена била площадка, която се използвала от моторите преди и след състезание. Конструкците, които били дървени, също били положени в този район. Всички строителни работи били съгласувани с БФМ за едно нормално провеждане на състезание за тази цел. След проведена проверка от РДНСК Северен централен район, Сектор В. Т. е констатирано с КА № 34-ВС/16.02.2011 г., че строежът е неизползваем. Това било извършено във връзка с подадена жалба от един от собстениците, а именно собственика на имот № 19700 във връзка с изградения мотополигон. Съгласно чл. 221, ал. 4, вр. чл. 223 от ЗУТ били дадени указания на органите на Община Е. да се извърши проверка и ако са констатирани нарушения да се предприемат нужните действия. Указанията били изпълнени, след повторно искане от РДНСК, от Комисия в състав гл. архитект и служители на УТАБ, които издали констативен протокол от 01.11.2010 г., като било записано, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 , т. 1 и 2 от ЗУТ. Становището било изпратено по компетентност на РДНСК, които на основание чл. 221, ал. 4 и 5 от ЗУТ съставили КА 34-ВС/16.02.2011 г., с което нареждали извършването на проверка. Мотополигон в гр. Е., по смисъла на Параграф 5, т. 68, б. "а" от ЗУТ представлява открит обект за спортни дейности и е строеж по смисъла на същия параграф, т. 38 от ДР на ЗУТ. При тази фактическа обстановка районният съд е приел че от обективна и субективна страна С. Т. не е осъществил състава на престъплението по чл. 221а, ал. 1 от НК. Настоящият състав споделя изводите на районния съд. Действително се касае за неотчуждени по реда на чл. 4, ал. 3 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 27 ЗОЗЗ - земеделска земя и пасища, посочените поземлени имоти които са възстановена собственост в землището на гр. Е.. Безспорно е, че те представляват земеделски земи и не попадат в границите на урбанизираната територия на гр. Е., нито в горския фонд, като не били застроени със сгради на промишлени и други стопански предприятия, не представлявали дворове или складови помещения към сгради на здравни заведения или религиозни общности, не били заети от открити мини и кариери, енергийни, напоителни и други съоръжения за общо ползване. Тези имоти, от доказателствата по делото, включително и свидетелски показания попадали в съоръжение Мотополигон гр. Е., което съществувало през 1980-1982 г. , но не било отразено като имот. Нямало изработен подробне устройствен план за него и именно поради това тези земеделски земи и пасища били възстановени по силата на ЗСПЗЗ. Обектът представлява такъв за спортни дейности и извършените, както се установи строителни работи, са осъществени върху територията на тези земеделски земи. Обектът на престъплението по чл. 221а, ал. 1 от НК е лице по силата на закона, което е оправомощено и овластено да упражнява властнически права, какъвто в случая е кметът на населеното място Община Е., който е и длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "б", пр. 1 от НК. Той е орган на изпълнителната власт по смисъла на ЗМСМА. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗУТ са очертани неговите правомощия и компетентност по осъществяване дейността и контрола по устройство на територията, както общите така и специфични такива. Обвинението е за нарушение на разпоредбата на чл. 222а, ал. 1 от ЗУТ отменена към настоящия момент, но действаща в периода за който е обвинението. тези задължения той е длъжен да изпълнява, но след като бъдат осъществени от нарочно определени служители от общината по контрола за строителството и които следва да изпълнят своите задължения по смисъла на ЗУТ. Обстоятелствата, които следва да констатират тези служители, са предхождащи действията на кмета на общината по чл. 222а, ал. 1 от ЗУТ отменен. Видно от документацията по делото, приложена като писмени доказателства, е установено, че процедурите по ЗУТ предхождащи задълженията на кмета на общината по посочения текст не са били изпълнени, след като е бил съставен КП на 01.11.2010 г. на Община Е. от съответните служители, поради което за кмета на общината не съществува задължение, както е отбелязал РС, да издаде заповед по чл. 224, ал. 1, вр. чл. 222а ЗУТ /отменен/, нито да наложи санкции по този текст От обективна страна обвиняемият, съгласно правомощията си по чл. 222а ЗУТ /отм/ трябва "да е допуснал да се вземе и използва строителство в неотчуждена земеделска земя". В насока на несъставомерността от обективна страна на деянието е обстоятелството, че в хода на съдебното следствие е представена Заповед № ДК-02-СЦР-6/29.10.2014 г. на Сектор В. Т., към РДНСК Северен централен район, от която е видно, че нарежданията относно премахване на незаконния строеж или тяхното принудително премахване, следва да се извършат след влизане в сила на Заповед по реда на чл. 277 от АПК, те.е тези последстващи десйтвия са извън периода на обвинението, което налага изводът, че действително от обективна страна към момента на инкриминираното деяние все още не са настъпили задълженията на кмета на общината по реда на ЗУТ, които той трябва да предприеме след установяване на незаконния строеж. Липсва и субективната страна на деянието, коят в случая по това обвинение следва да е извършена при форма на вината пряк умисъл. Независимо, че Т. е знаел, че земите са земеделски и не са отчуждени, то за да изпълни своите правомощия по чл. 222а ЗУТ /отм/, предходни такива във връзка с административното производство и установяване нарушенията, не са осъществени от други органи и служби, за да е налице при него категоричност, че той следва да издаде тази заповед, с която да постанови премахване на строежа или да наложи санкции по т. 5 на чл. 222а от ЗУТ /отм/. Правилно РС е мотивирал своя акт, след като е съобразил тези обстоятелства. Престъплението по чл. 221а от НК изисква тези обстоятелства както от обективна, така и от субективна страна да са налице. Възраженията в протеста са неоснователни. Те са хипотетични и не са в рамките на съставомерността на деянието и условията, които се изискват от обективна и субективна страна, за да е налице съставът на това престъпление. Единствено е вярно това, че РС, след като е приел, че деянието е несъставомерно не е следвало да обсъжда хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. В този смисъл настоящият състав счита, че решението на РС В. Т., с което е бил оправдан С. П. Т. за извършено от него престъпление по чл. 221а, ал. 1 от НК следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Водим от горното, съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19/15.01.2015 г. на ВТРС постановено по АНД 2143/2013 г. като правилно и законосъобразно. Решението не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |