№ 190
гр. Пазарджик, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500099 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба, подадена от „ Профи Кредит България“ ЕООД гр. София,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността, гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.
„В“, против М. СТ. Б.,ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес в гр. П. , ул. „Ц. „№ 9.
С исковата молба е предявен положителен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК .
С Решение № 776/ 20. 09.2021г. на районен съд Пазарджик ,постановено по гр. д. № 66/2021г. по описа на същия
съд, искът е уважен частично .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство
„Профи Кредит България „ЕООД гр. София , ЕИК *********, ,подадена чрез процесуалния представител на
страната.Решението се обжалва в частта относно присъдената главница и присъденото договорно
възнаграждение.Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението в обжалваната част
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд
в обжалваните части и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се
отхвърли предявения иск. Претендира се заплащането на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции .
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна, подаден чрез пълномощника на
страната.В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд, като правилно и
законосъобразно да се потвърди в обжалваната част. Прави се искане за присъждане на разноски по делото при
условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред
първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
1
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението.По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата
процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
От доказателствата по делото се установява ,че на 18. 02. 2019г. страните са сключили Договор за
потребителски кредит/ДПК/ по смисъла на чл. 9 ал. 1 от ЗПК, „Профи кредит стандарт“. Договорът за
потребителски кредит е сключен при следните параметри :
Размер на кредита 2000лв. ;
Срок на кредита – 24 месеца – 18. 02. 2021г. ;
Размер на вноската по кредита – 119,93лв. ;
ГПР- 44, 98%; ГЛП- 38,30% ; лихвен процент на ден - 0, 11%;
Общо дължима сума по кредита – 2539,70лв;
С договора ищеца е избрал и Пакет от допълнителни услуги „Екстра“.
На същата дата е подписано и Споразумение за предоставяне на пакет от Допълнителни услуги . Параметрите
на пакета за допълнителни услуги са следните :
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 1932 лв.
Месечна вноска по закупения пакет от допълнителни услуги – 80,50лв. ;
Общо задължение по ДПК и пакета от допълнителни услуги – 4810,13лв.
Обща месечна погасителна вноска по ДПК и по пакета от допълнителни услуги – 200,43лв.
Към ДПК са приложени „Общи условия „ на кредитора , както и „Декларация“ от кредитополучателя, в
която е декларирал ,че е запознат с Общите условия при подписването на договора, предадени са му и се
задължава да ги спазва .
Към договора е приложен и Погасителен план, подписан на 18. 02. 2019г. Според погасителния план
задължението по кредита следва да се изплати на 24 равни погасителни вноски, като първата вноска е на 20.03.
2019г. , а последната вноска на 20. 02. 2021г. Погасителният план включва размера на вноската по кредита и
размера на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги .
На 01. 07. 2019г.страните са подписали Анекс № 1 към договора за потребителски кредит за отлагане на вноски
и нов Погасителен план. Според Анекса и Погасителния план броя на вноските се увеличава от 24 на 25 , като
последната вноска е на 20. 03. 2021г.
По основателността на иска.
В текста на чл. 10 ал.1 от ЗПК са посочени общите основания за валидност ( действителност) на ДПК, а именно-
договорът следва да се сключи в писмена форма , на хартиен или на друг траен носител ,по ясен и разбираем начин ,при размер на
шрифта не по –малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
От съдържанието на ДПК и приложенията към него ( Общи условия на кредитора ) съдът прави извода ,че ДПК
отговаря на общите условия за действителност на такъв вид договор. Договорът е сключен в писмена форма
,клаузите на договора са написани граматически по ясен и разбираем за потребителя начин , шрифта на договора
е по –голям от 12, договорът е сключен в два екземпляра – по един за всяка страна . Подписан е от страните по
договора.
ДПК не отговаря обаче на специалните изисквания на ЗПК за действителността на договора .
1. По въпроса за нищожност на клаузата за ГПР.
2
В текста на чл. 19 ал. 1 от ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието ГПР. Посочено е ,че ГПР представлява
общите разходи на потребителя по ДПК ,настоящи и бъдещи ( лихви , други преки или косвени разходи ,комисионни възнаграждения
от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В текста на чл. 19 ал. 2 от ЗПК е посочено ,че ГПР се изчислява по формула , съгласно Приложение №1 .
В текста на чл. 19 ал. 4 и ал. 5 от ЗПК е посочено ,че ГПР не може да бъде по-висок от 5-пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и валута , определена с Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора , надвишаващи
определения размер се считат за нищожни.
В текста на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК е посочено ,че ДПК трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума , дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
В текста на чл. 10а ал. 4 от ЗПК е посочено ,че видът размера и действието ,за което се събират такси и/ или комисионни,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора .
От посочените правни норми може да се направи общия извод,че не е достатъчно в ДПК да бъде посочен
общия размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит. Нужно е
освен общия размер на ГПР в договора да се посочат всички разходи по вид и размер ,от които се формира
ГПР ,така както те са описани в текста на чл. 19 ал. 1 от ЗПК и Приложение № 1 към закона. Освен
разбивка на всички разходи по вид и размер в ДПК трябва да е посочена и общата стойност на разходите ,
която е дължима от потребителя ,представляваща ГПР.
При положение ,че в процесния ДПК , ГПР е посочен само общо , като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит,без да бъдат посочени отделните разходи по вид и размер и без да се посочи общата
стойност на разходите , които потребителя ще дължи в края на срока на договора ,не може да се приеме ,че са
спазени изискванията на закона.
В случая годишния процент на разходите не надхвърля 5-пъти размера на законната лихва за забава( при допустима
норма 50% , ГПР е определен на 44,98%) ,но само това не е достатъчно ,за да се приеме,че уговорката не противоречи
на закона .
Следва да се приеме ,че уговорката относно ГПР е недействителна до степен на нищожност, поради
противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, чл. 19 ал. 1 от ЗПК
и чл. 10а ал. 4 от ЗПК.
2. По въпроса за нищожност на клаузата за ГЛП.
Горепосоченото за ГПР важи и за ГЛП.
В текста на чл.11 ал. 1 т. 9 от ЗПК е посочено ,че в ДПК трябва да се посочи лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му , както и условията и процедурите за промяна на лихвения процент.
В ДПР лихвения процент е посочен общо на годишна база ,като процентна величина. Посочен е и лихвения
процент на ден. Това обаче не достатъчно ,за да се приеме ,че уговорката за лихвения процент съответства на
закона. В ДПК не е посочен текущия (месечния ) лихвен процент , с който ще се олихвява кредита . Не са
посочени условията за прилагането на лихвения процент по кредита , което означава да се посочат
показателите , по които се формира ГЛП ,като основен лихвен процент , който кредитора прилага в
случая и и съответните надбавки над него. Не са посочени също така условията и процедурите за
промяната на лихвения процент по кредита .
Следва да се приеме ,че уговорката относно лихвения процент по кредита е недействителна до степен на
нищожност, поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т.9 от ЗПК и
чл. 10а ал. 4 от ЗПК.
Отделно от това,уговорката за заплащането на договорна( възнаградителна ) лихва е нищожна и на основание
чл. 26 ал. 1 от ЗЗД , като противоречаща на добрите нрави.
Съгласно трайно установената практика на ВКС ( виж Р. № 906/ 30. 12. 2004г. по гр. д.№ 1106/2003г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС ;
Р. № 378/ 18. 05. 2006г. по гр. д.№ 315/2005г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС ; Определение № 901/10. 07. 2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на
ІV-то гр. отд. на ВКС) уговорката за заплащането на възнаградителна лихва ще противоречи на добрите нрави,
когато надвишава 3-пъти размера на законната лихва за забава, а по обезпечените кредити 2-пъти .
Към момента на сключването на ДПК размера на законната лихва по просрочени парични задължения ,
3
определена с ПМС № 426/ 18. 12. 2014г. е 10%( основния лихвен процент на БНБ за текущата година(проста годишна лихва )
е 0% + 10% надбавка = 10%). Максималният размер , до който може да бъде уговаряна възнаградителна лихва ,за
да не противоречи на добрите нрави е 30%. В случая уговорения ГЛП е в размер на 38,30%, което надхвърля
допустимия размер. Според клаузите на договора при отпуснат кредит в размер на 2000лв., дължимата
възнаградителна лихва на годишна база е 766лв. , което е 1/3 от размера на кредита . Тази лихва противоречи на
добрите нрави и по конкретно на общоприетите принципи за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговските взаимоотношения и еквивалентност на насрещните престации.
3.По въпроса за нищожност на договора в частта за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. ДПК в
частта за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожен на три отделни правни основания .
а./ На основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД , поради нарушение на императивни разпоредби на ЗПК .
В текста на чл. 10а ал. 2 от ЗПК е посочено ,че кредитора не може да иска заплащането на такси и комисионни за
действия , които са свързани с усвояване и управление на кредита . Допълнителните услуги, които са посочени в
договора представляват действия по усвояване и управление на кредита.
В текста на чл. 10а ал. 4 от ЗПК е посочено ,че видът ,размера и действието ,за което се събират такси и/ или комисионни,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора . Тази правна норма ,приведена към клаузите на договора
означава ,че в договора трябва ясно и точно да е посочено възнаграждението за всяка една допълнителна
услуга. Възнаграждението за услугите е посочено общо в договора за 5-те вида услуги .
б./ Споразумението за допълнителни услуги е нищожно на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието
му с добрите нрави .
Съдебната практика на ВКС ( виж Р. № 452/ 25. 06. 2010г. по гр. д.№ 4277/2008г. на ІV-то гр. отд. на ВКС ; Р. № 153/ 24. 07.
2015г. по гр. д.№ 3014/2014г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС ;) еднозначно приема ,че договора ще противоречи на добрите
нрави , когато е нарушен принципа за еквивалентност на насрещните престации. В конкретния казус при
отпуснат кредит в размер на 2000лв., възнаграждението за допълнителните услуги е в размер на 1932, лв., което
е почти колкото размера на кредита .
Споразумението противоречи на добрите нрави и поради нарушаване на принципите на справедливост и
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения. Неморално и неетично е да се уговаря
възнаграждение за услуги , които не са предоставени на клиента. В споразумението е посочено ,че
възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги става изискуемо с подписване на споразумението .
Към момента на подписване на споразумението допълнителните услуги не са предоставени на клиента .
в./ Споразумението за допълнителни услуги е нищожно и на основание чл. 21 ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 26 ал.1 от
ЗЗД, поради заобикаляне на закона.
Както бе посочено по – горе , в чл. 19 ал. 4 от ЗПК е въздигната забраната да се определя ГПР, който е по- висок
от 5-пъти размера на законната лихва по просрочени задължения . Такава уговорка е нищожна на основание чл.
19 ал.5 от ЗПК. При положение ,че в договора е предвидено заплащането на възнаграждение за
допълнителни услуги независимо от това дали ще бъдат предоставени допълнителните услуги на
практика чрез споразумението се заобикаля забраната в чл. 19 ал. 4 от ЗПК за максималния размер на
ГПР. Пакетът от допълнителни услуги представляват разходи по кредита за потребителя . Тези разходи би
следвало да намерят стойностно изражение в ГПР,при което ГПР щеше да надхвърли максималния законов
размер. За да не се допусне това кредитора е използвал правната форма на „пакет от допълнителни услуги „
,чрез която заобикаля забраната на закона за по-висок размер на ГПР. При установената нищожност на
споразумението за допълнителни услуги очевидна е целта на кредитора да постигне непозволен правен
резултат, а именно по – висок ГПР, чрез позволени правни средства-споразумение в договора за
предоставяне на допълнителни услуги.
На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се потвърди решението на районния съд в обжалваната част ,
като правилно и законосъобразно . Правилно и законосъобразно районния съд е приложил разпоредбите на чл. 22
и чл. 23 от ГПК , като е присъдил в полза на кредитора само чистата стойност на кредита( главницата по
кредита ),без лихви ,такси и други разноски по кредита .
В заключение следва да се отбележи ,че сумата , която се дължи на кредитора е по-малка от тази, която е
4
определил районния съд . След приспадане на извършените плащания задължението на длъжника е в размер на
880, 31лв. ( 2000 лв. – 1119, 69лв. =880, 31лв. ),а не 997, 85лв. В случая обаче приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 271 ал. 1 от ГПК относно забраната за влошаване положението на жалбоподателя , ако
решението не е обжалвано от другата страна .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция в тежест на жалбоподателя ще следва да останат направените
разноски във въззивното производство.
На основание чл. 38 ал.2 от ЗА във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09. 07. 2004г. за минималните размера
на адвокатските възнаграждения ще следва да се определи възнаграждение на адвокат Е.И. от АК П. за защита и
процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 300лв. .
По обжалваемостта на въззивното решение.
От удостоверението за търговска регистрация на дружеството „ Профи Кредит България“ ЕООД се установява
,че дружеството по занятие сключва договори за парични заеми , със средства , които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството е „търговец „ по смисъла на чл.
1 ал. 2 т. 1 от ТЗ - търговско дружество.
При това положение , договора за потребителски кредит следва да се определи, като „ търговска сделка“ по
смисъла на чл. 286 ал. 1 и ал. 3 от ТЗ. При положение ,че за едната страна сделката е търговска,разпоредбите на
ТЗ за търговските сделки се прилагат и за двете страни - чл. 287 от ТЗ . По неуредените въпроси ( какъвто е
настоящия казус , тъй като сделката представлява договор за заем за потребление по чл. 240 от ЗЗД, който не се урежда от
разпоредбите на ТЗ ) ще следва да се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство и по конкретно тези
на ЗЗД - чл. 288 от ТЗ.
От съдържанието на исковата молба се установява ,че вземането на кредитора е с обща цена и сцена на отделните
претенции под 20, 000 лв., поради което на основание чл. 280 ал. 3 т.1 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 776/ 20. 09.2021г. на районен съд Пазарджик ,постановено по гр. д. № 66/2021г. по
описа на същия съд.
ОСЪЖДА Профи Кредит „ЕООД гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността,
гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, да заплати в полза на адвокат Е.И. от АК П., с личен №
**********, сумата 300лв. , представляваща възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК( търговско дело с цена на иска под 20 000 лв. ) решението на въззивната
инстанция не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6