Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Своге, 02.05.2019год.

 

В     ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

          Свогенски районен съд, II-ри състав, в публично заседание на двадесет и шести март двехиляди и деветнадесета година в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : НАДЯ БАКАЛОВА

 

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 841 по описа за 2017 година на  СвРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба  вх.№ 3316/15.12.2017г. от М.Х.К. ЕГН ********** *** против Д.М.Е. ЕГН ********** ***, ….., В.М.Е. ЕГН ********** ***, …, Б.Н.С. ЕГН ********** *** , К.Н.С. ЕГН ********** ***, …., П. Т. Г. ЕГН ********** ***, …, С.Ц.Г. ЕГН ********** ***  и И.Х.К. ЕГН **********, с последен настоящ адрес – …,***/, с назначен особен представител адв.К.Г. от САК.

Предявен е иск по чл.124 от ГПК.

С постъпилата молба  ищецът моли  съда да постанови решение, с което: да се признае по отношение на ответниците, че М.Х.К.  е единствен собственик на придобит по наследство от Х. Д. К. и чрез давностно владение недвижим имот: нива, находяща се в землището на село Реброво, Община Своге, местност”Полените”, с площ от 1 000 кв.м., при съседи:път и от три страни – гора, с построена в имота  лятна постройка, с площ 24 кв.м./за нежилищни нужди/.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът и ответникът И.К. са наследници на Х. К., който придобил недвижимия имот чрез покупко-продажба, но впоследствие/след смъртта на наследодателя/, същият бил стопанисван единствено от М.Х.К., тъй като И.К. напуснал страната.Твърди се, че е налице схема на застъпване от 07.12.2016г. и част от имота на ищеца е застъпен от имот на ответниците.

На ответниците е предоставен срок за отговор съгласно чл.131 от ГПК. С молба от 21.05.2018г.особеният представител на ответника И.К. е изразил становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени, като са изложени съображения.Останалите ответници не са представили отговори.

Съдът е сезиран за разглеждане на  искови претенции по чл.124, ал.1 от ГПК.

Съдът  е счел, че представените от ищеца писмени доказателства  са значими за изясняване на делото от фактическа страна и с определение по реда на чл.140, ал.1 от ГПК, същите са допуснати.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв.М.  поддържа  иска.

В о.с.з.ответникът И.Х.К. чрез особения представител адв.Г. оспорва исковите претенции.

В о.с.з.ответниците Д.М.Е., В.М.Е., Б.Н.С. и С.Ц.Г. заявяват че не оспорват иска и нямат претенции към ищеца.

Ответниците К.Н.С. и П. Т. Г. не се явяват в о.с.з.и не изразяват становище по исковите претенции.

Свогенски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Исковите претенции са редовни и допустими.

Съдът е сезиран за разглеждане на  иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

Видно от удостоверение за наследници № РСЦ 17-УГ01-1659 от 27.03.2017г., издадено от … община, ищецът М.Х.К. и ответникът И.Х.К. са братя и наследници по закон на Х.Д. К./починал на …г./.

От копие на нотариален акт № 170, том I, дело № 292/1956г. на Свогенски народен съдия, се установява, че на 29.12.1956г.наследодателят на ищеца и ответника К., придобил чрез покупко-продажба  недвижим имот:нива, находяща се в землището на село Реброво, Свогенска околия, местността”Полените”, с площ от един декар, при съседи: път и от три страни гора.Видно от копие на писмо от месец юни 1956г., подписано от главния архитект на град Своге, е изразено становище на Х. К. да бъде разрешен строеж на малка, лятна постройка до 24 кв.м.

От копие на схема на застъпване от 07.12.2016г., подписана от Началник Общинска служба Земеделие-Своге и представител на фирма по поддръжка на КВС при Община Своге, се установява, че част от имота, описан в горепосочения нотариален акт и собственост на наследниците на Х. К., с площ от 0,913 дка застъпва имот № 055004-собственост на наследници на Е. Г.Х., целият с площ от 2,502 декара, а част от имота, с площ от 0,087 дка застъпва имот № 00046-собственост на ДАГ-ДЛ-Своге, целият с площ от 10,035 дка. В копие на комбинирана ситуационна скица по чл.58 от ЗУТ № 030/07.11.2016г.е отразено, че в имота е построена масивна сграда на етаж и половина, със застроена площ от 39,50 кв.м.

От копие на удостоверение за наследници на Е.Г.Х./починал на …г./се установява, че негови наследници по закон са ответниците Д.М.Е., В.М.Е., Б.Н.С., К.Н.С., П. Т. Г. и С.Ц.Г.

От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите К., К. и П., се установява, че ищецът  стопанисвал процесния имот –поставил му ограда/мрежа/, подменял бравата  и катинара на къщата, след кражби, грижел се за дърветата /посещава го всяка събта и неделя от 1998г. и до настоящия момент/.Установява се по безспорен начин, че през същия този период от време имота не е посещаван  от ответника И.Х.К./брат на ищеца/.От показанията на свидетелите  е видно, че И.К. е напуснал България от около ….и до настоящия момент се е  завръщал два пъти – през 2006г. и през 2016г., но бил напълно дезинтересиран към процесния имот.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

Предявеният иск по чл.124, ал.1  от ГПК – за установяване на правото на собственост на ищцовата страна по отношение на ответниците върху процесния имот  е допустим, основателен и следва да бъде уважен. Ищецът имат правен интерес от предявяването на този иск с оглед установената от доказателствата по делото конкуренция между твърдяни негови и на ответниците вещни права върху един и същ обект /в този смисъл  е т. 1 на ТР № 8/2012 от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

По отношение на ½ ид.ч.от процесния наследствен имот и  ответника И.К.-брат на ищеца, твърденията за изтекла в полза на М.К. придобивна давност са основателни и доказани. За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на чл.79,ал.І от ЗС установява,че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическа власт по отношение на конкретна вещ, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т.е поведение, което безсъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Следователно с оглед на правната същност на придобивната давност като оригинерен способ следва да се установи налице ли е явно, спокойно и непрекъснато упражняване на фактическа власт върху имота в продължение на десет години.В случая безспорно се установи, че към настоящия момент и в продължение на повече от десет години, ищецът упражнява фактическа власт по отношение на имота в каквато насока събраните гласни  доказателства установяват това обстоятелство.  Ищецът е установил,  с оглед доказателствената тежест която носи, че у него е налице намерение да свои имота, и то явно, недвусмислено и несъмнено и е демонстрирал това свое намерение спрямо ответната страна, в продължение на повече от десет години,  което е предпоставка за уважаване претенцията за настъпване на правните последици на придобивната давност.

По отношение на ответниците Д.М.Е., В.М.Е., Б.Н.С., К.Н.С., П. Т. Г. и С.Ц.Г. исковата претенция също се явява доказана и основателна, тъй като е налице схема на застъпване от 07.12.2016г.и част от имота на ищеца се застъпва от имот на ответниците, но последните не са ангажирали нито едно доказателство относно правото си на собственост върху процесния имот.

Представените по делото доказателства са в състояние да обосноват крайния извод, че ищецът е собственик на процесния имот(придобил  го  по наследство  и по силата на давностно владение, продължило повече от десет години, като този период е започнал от 1998г.).

Гореизложеното налага извода за основателност на исковите претенции, поради което съдът следва да ги уважи.

С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в съответствие със списъка по чл.80 от ГПК, но по  отношение на ответниците, които са признали иска- Д.М.Е., В.М.Е., Б.Н.С. и С.Ц.Г., следва да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК  и да не им се възлагат разноски, тъй като  с поведението си не са дали повод за завеждане на делото и признават иска. Останалите ответници, следва да бъдат осъдени да заплатят на М.К. направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК – в размер на 1 465,55 лева/хиляда четиристотин шестдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/лева.

          Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д.М.Е. ЕГН ********** ***, В.М.Е. ЕГН ********** ***, Б.Н.С. ЕГН ********** *** , К.Н.С. ЕГН ********** ***,  П. Т. Г. ЕГН ********** ***,  С.Ц.Г. ЕГН ********** ***  и И.Х.К. ЕГН **********, с последен настоящ адрес ***/, че М.Х.К. ЕГН ********** *** е единствен собственик на придобит по наследство от Х. Д. К. и чрез давностно владение недвижим имот (описан в нотариален акт № 170, том I, дело № 292/1956г. на Свогенски народен съдия): нива, находяща се в землището на село Реброво, Община Своге, местност”Полените”, с площ от 1 000 кв.м., при съседи:път и от три страни – гора, с построена в имота  лятна постройка, с площ 24 кв.м./за нежилищни нужди/.

ОСЪЖДА   К.Н.С. ЕГН ********** ***, П. Т. Г. ЕГН ********** ***,  и И.Х.К. ЕГН **********, с последен настоящ адрес – ***/да заплатят на М.Х.К. ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 1 465,55 лева/хиляда четиристотин шестдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/лева.

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :