Решение по дело №1825/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, подадена чрез началник на АИПО-служител с юридическа правоспособност Д.О.-К., против Решение № 1039/09.07.2023г. по НАХД № 573/2023г. на ВРС, 27 състав, с което е отменено наказателно постановление № 03-2200560/29.06.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на В.Д.Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв. на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 КТ.

Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че неправилно ВРС е взел предвид твърденията на процесуалния представител на въззивника, които не кореспондират с действителното положение и не са преюдициални за съда. Твърди, че лицето, за което е установено да работи без трудов договор няма как да твърди, че е налице граждански договор след като е посочило работно време с начален и краен час, в който се е явил и е предоставил работната си сила с материали предоставени от дружеството, в обекта на своя работодател в негова полза. Декларираното в декларацията е по време на проверката, и са събрани достатъчно доказателства за установяване на елементи на възникнало и съществуващо трудово правоотношение към момента на проверката в обекта на контрол. Счита, че не е налице граждански договор за изработка, тъй като в случая мястото на работа, целият материален и технически ресурс е осигурен от въззивника, същият е посочил в какъв времеви период да се извършва и няма краен резултат, а повтаряемост на трудовите функции. Моли да бъде отменено обжалваното решение и потвърдено издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба- В.Д.Б., чрез процесуалния си представител адв.А., оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и моли да бъде оставено в сила решението на ВРС като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на В.Д.Б. против наказателно постановление № 03-2200560/29.06.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв. на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 КТ.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че въззивницата Б. живеела и работела в чужбина, като през 2020г. придобила собствеността върху поземлен имот с идентификатор 10135.2520.7388 по кадастралната карта, находящ се в гр.Варна, с.о. „Траката“ с площ от 620 кв.м., ведно с построената в него еднофамилна вилна сграда. Ползвател на имота, съгласно нотариален акт за покупко-продажба №92 от 2020г. бил мъжът й З К. На 17.03.22г. на Б. е издадено Разрешение за строеж №43/17.03.22г., съгласно което й е разрешено да изгради строеж „Еднофамилна жилищна сграда и подпорни стени“ в УПИ VII-1879, кв.128 по плана на с.о. „Траката“, идентичен с поземлен имот с идентификатор 10135.2520.7388 по кадастралната карта, във връзка с което е сключила договор за строеж със строителна фирма- „Вип Консулт Инженеринг“ ООД с прогнозна дата за започване на строежа 09.05.2022г. С оглед предстоящото откриване на строителна площадка, на 16.05.2022г. в Д“ИТ“-Варна била регистрирана информационна табела, съдържаща данните за възложител и строител. Подготовката на терена за строеж изисквало почистването му от растителност и подравняването му, поради което З К помолил свой приятел - св.С, който от своя страна се свързал със св. С. и поискал от него да почисти имота. На 17.05.22г. С. и още три лица сключили граждански договори със св.С, в които приели да почистят имота за срок от два дни, срещу сумата от 50лв. В изпълнение на договора на същата дата отишли в имота на въззивницата и започнали да почистват. Около обяд свидетелят Н и негови колеги, служители на Дирекция „ИТ“- Варна, извършили проверка в имота по повод регистрираната в инспекцията информационна табела, при която установили, че в имота се намират четири лица, които обядват. Преценили, че там се извършват строителни и монтажни дейности - зидане на стена. Едно от установените в обекта лица бил св. С., който по искане на проверяващите, попълнил декларация на основание чл.399 вр. чл.402, ал.1 от КТ, в която посочил, че на 17.05.22г. е работил като „работник“ в обект „Траката“, работно време от 09 до 14 ч., трудово възнаграждение- 50 лв. на ден. Декларирал, че няма сключен трудов и граждански договор, не посочил работодател, но вписал, че е зидал колони на ограда. От установените лица в обекта проверяващите не могли да разберат кой е техен работодател, а след установена връзка с вписания в информационната табела строител „Вип Консулт Инженеринг“ ООД, негов представител декларирал, че дружеството не участва в извършване на СМР на обекта. Впоследствие се свързали и със св.С, който посочил , че е бил помолен да намери работници, които да почистят имота. При установен контакт с въззивницата и К, които на 17.05.22г. в 12:45ч влезли на територията на страната през ГКПП Аерогара Варна, в писмени сведения К заявил, че строителство в обекта не е започнало, а е помолил свой приятел да подравни парцела, а въззивницата заявила, че има сключен договор с „Вип Консулт Инженеринг“ ООД. Констатациите от проверката били отразени в констативен протокол №ПР2216511/08.06.2022г., а на 08.06.22г. срещу Б. бил съставен и АУАН, в който било посочено, че е нарушила разпоредбите на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, тъй в качеството си на работодател е допуснала до работа лицето А С. да престира труд в нейна полза с определено работно време от 09:00 часа до 14:00 часа, с уговорено дневно трудово възнаграждение в размер на 50 лв., с определен работно място: проверения строителен обект, изпълнявайки трудови функции на „работник“, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудово правоотношение. АУАН бил съставен в присъствието на въззивницата, бил й предявен и връчен, като го подписала без възражения. В законовия срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в Д“ИТ“ не постъпили писмени възражения. Въз основа на съставния АУАН е издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в срок, нарушението е описано пълно и детайлно, но НП е издадено в нарушение на материалния закон. ВРС е приел, че събраните доказателства не установяват, че Б. е наела по трудово правоотношение С. да изпълнява конкретна работа срещу определено трудово възнаграждение, при определено работно време, почивки и др., т.е. не е установено качеството й работодател, за да е налице задължение да сключи трудов договор. ВРС е приел и че обстоятелството, че св.С. е имал уговорка със св.С да почисти и заравни имота също не води до извод за наличие на трудово правоотношение със собственика на имота, тъй като не са събрани каквито и да е данни, че на св.С са били възложени функции по наемане на лица по трудово правоотношение за сметка на собственика на имота. ВРС е счел за недоказано вмененото нарушение.

Касационният съд приема от правна страна за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

Настоящата инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка и правните му изводи за незаконосъобразност на НП. Правилни и законосъобразни са изводите на ВРС, че в случая не е установено, че Б. има качеството работодател спрямо установеното при проверката на контролните органи на проверения строителен обект лице, т.е. да е осъществила състава на вмененото с НП нарушение.

С обжалваното НП на Б. е наложено административно наказание за това, че в качеството на работодател е допуснала до работа А С. в обекта си- строителен обект - „еднофамилна сграда и подпорни стени“ в УПИ VІІ-1879, кв.128 по плана на СО“Горна Трака“, ПИ 10135.2520.7388, гр.Варна, да изпълнява трудови функции като „работник“ при определено работно място- провереният строителен обект, определено работно време от 09:00ч. до 14:00ч. и уговорено трудово възнаграждение в размер на 50лв., без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните на трудовото правоотношение- нарушение на чл.62 ал.1 КТ вр. чл.1, ал.2 и чл.61 ал.1 КТ.

От обективна страна, за съставомерността на деянието по чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 КТ е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение - работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по ТПО.

В случая вмененото нарушение не е установено, както правилно и законосъобразно е приел и ВРС.

АНО се е позовал на декларацията, попълнена от С., но в същата не е посочен работодател. По своя характер подписаната декларация представлява частен свидетелстващ документ и макар да представлява допустимо в административното производство доказателство съгласно чл. 43 от АПК вр. чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, тя не притежава обвързваща материална доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване при условията на пълно главно доказване на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение. Още повече, че от нея не се установява работодателят по твърдяното правоотношение. От събраните по делото доказателства се установява, че С. е нает от св.С, заедно с други лица, да почистят обекта, на който ги е завел, за 50лв. ВРС подробно и аргументирано е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства и е достигнал до обоснован и правилен извод, че не се установява Б. да е имала качеството работодател, съответно да е извършила вмененото й с НП нарушение. Освен това за релевантни факти не са налице и доказателства по преписката- относно установено работно време, почивки, повторяемост на трудовите функции.

Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Административно наказание се налага на нарушителя за конкретно извършено от него нарушение.

Не се установи твърдяното в АУАН и НП нарушение, поради което като е отменил НП ВРС е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, предвид направеното искане, както и възражение за прекомерност, съдът намира, че на ответника по касация следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 450лв., съобразно предоставената правна помощ и действителната и фактическа сложност на делото, и като е съобразен минималния размер, установен в наредбата. Ответникът претендира разноски за две инстанции, но за предходната инстанция не му се следват, доколкото са му присъдени с решението на ВРС.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1039/09.07.2023г. по НАХД № 573/2023г. на ВРС, 27 състав.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на В.Д.Б., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 450лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: