РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Варна, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100500626 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З. М. И. с постоянен адрес с. П.,
общ. Д., Варненска област, подадена чрез процесуален представител, срещу
Решение № 320/30.11.2023 год., постановено по гр. дело № 20223130100899
по описа на РС-Провадия за 2022 год., с което е отхвърлен предявен от
въззивницата З. М. И. срещу Т. И. К., с адрес с. П., общ. Д., ул. ***
ревандикационен иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищцата е собственик на следния недвижим имот, представляващ
УПИ VII-439, кв. 34 по плана на с. П., общ. Д., одобрен със Заповед №
1185/12.04.1973г. с площ от 990 кв. м. при съседи – път; УПИ VI-439; УПИ V-
439 и УПИ VIII- 440, на основание договор за дарение, обективиран в нот. акт
№ 132/18.03.1975г. и за осъждането на ответницата да й предаде владението
върху гореописания имот, на основание чл. 108 ЗС.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което
решението е и необосновано. Неправилно е прието от съда, че от 1997 година
ответницата Т. К. е обърнала държането на имота във владение за себе си и го
1
е придобила по давност въз основа на владение в периода 1997 год. до
предявяване на иска за собственост на 29.08.2022 год. Не е съобразено в
случая, че ответницата е получила фактическата власт върху имота през 1993
година от ищцата и съпруга й (вуйчо на ответницата), когато е допусната да
живее в къщата с тяхно съгласие тъй като нямала жилище и срещу задължение
да поддържа и пази имота, като не е установено по делото ответницата да е
манифестирала спрямо ищцата намерението си да държи имота като свой,
превръщайки държането му във владение за себе си. Неправилно е прието
също, че обръщането на държането на имота във владение от страна на
ответницата било осъществено след плащане на уговорена цена за продажбата
му в размер на сумата от 150 000 лева. В случая не било съобразено, че в
отговора си на исковата молба ответницата изобщо не е навеждала подобни
твърдения за факти, а е сторила това 6 месеца по – късно, без да са наведени
твърдения и съответно – ангажирани и доказателства за причините, поради
които тези твърдения не са заявени своевременно. Отделно от това
доказателствата по делото са неправилно анализирани, а други – превратно
ценени. Въззивницата счита, че от анализа на събраните доказателства не
може да се изведе извод за проведено пълно доказване от страна на
ответницата на възражението й, че е придобила процесния имот по давност, и
по – конкретно – не е установено при условията на пълно доказване наличието
на действия на ответницата, от които да се съди за обръщането на държането
на имота във владение. Твърди се също, че в нарушение на забраната по чл.
164, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е допуснал със свидетелски показания да се
установяват наведените от ответницата твърдения, че била „купила“ къщата за
150 000 лева, които била заплатила на ищцата и съпруга й. Неправилно и в
противоречие с установената съдебна практика е прието също, че
декларирането на имота в общината през 1998 год. и заплащането на данъци
за него, както и учредяването на ипотека върху имота през 2008 год. са
действия, които разкривали намерението на ответницата за своене на имота,
като не е отчетено, че описаните действия не са станали достояние на ищцата,
респ., не са доведени до знанието й. Твърди се на следващо място, че не е
съобразено и обстоятелството, че декларирайки имота в общината през 1998
год. ответницата е заявила неверен факт, именно – че е придобила имота по
давност, което с оглед и твърденията й в процеса, не е било възможно, тъй
като към 1998 година не е бил изтекъл предвидения в закона 10 годишен
давностен срок, който в случая би могъл да тече най–рано от 1993 год. Счита,
че неправомерното поведение на ответницата неправилно е било ценено в
нейна (на ответницата) полза.
Въз основа на изложеното въззивницата счита, че обжалваното решение
е неправилно, настоява да бъде отменено и да се постанови друго, с което
предявения от нея ревандикационен иск да бъде уважен, ведно с присъждане
на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата –
ответник по ревандикационния иск – оспорва жалбата, счита
първоинстанционното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено,
ведно с присъждане на разноските. В отговора са възпроизведени и
2
анализирани събраните по делото доказателства, от които според въззиваемата
безспорно се установява владението й върху процесния имот за период по –
дълъг от десет години, поради което и изводът на районния съд, че тя е
собственик на имота по давност е правилен.
В съдебно заседание въззивницата, чрез процесуален представител,
поддържа въззивната си жалба, а въззиваемата – чрез процесуален
представител, я оспорва, поддържа подадения писмен отговор.
Съдът съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
В исковата си молба, уточнена с молба от 07.09.2022 год., ищцата З. М.
И. е навела следните твърдения:
Въз основа на договор за дарение, скл. с нот. акт № 132/18.03.1975 год.
на районния съдия от РС-Провадия, ищцата е придобила собствеността върху
дворно място, представляващо парцел (УПИ) VII-439, кв. 34 по ЗРП на с. П.,
общ. Д., Варненска област, с площ от 990 кв. м. При сключването на договора
за дарение, праводателят й М. М. А. (неин баща) се е легитимирал като
собственик на имота въз основа на к. н. а. № 103/1974г. на Провадийския
нотариус, издаден по обстоятелствена проверка. През 1977 г. ищцата и
съпруга й построили в имота едноетажна жилищна сграда, а през 1980 год.
изградили и гараж. В къщата живяли до 1989 год., когато отпътували за
Турция. След 1993г. се завръщали периодично в България за летния период, а
от 2011 г. се установили в с. П., където закупили имот. При заминаването си за
Турция през 1989 година оставили имота да се ползва от нуждаещи се хора,
като за целта предоставили ключовете за него на свой съсед А. И. –
понастоящем покойник. Ответницата Т. И. К. е дъщеря на сестрата на съпруга
на ищцата. През 1993 год. ответницата Т. К. нямала къде да живее и ищцата и
съпругът й предоставили на ответницата процесния имот за безвъзмездно
ползване, докато си купи тя собствен дом, срещу задължението й да го
поддържа. Преди около 5 години (т. е., около 2017 год.) ответницата решила
да замине за Англия и ищцата разговаряла с нея имотът да й бъде върнат.
Вместо това ответницата й заявила, че тя е собственик на имота и може да й
го продаде. По- късно ищцата узнала, че ответницата се е снабдила с документ
за собственост на имота по обстоятелствена проверка и го е декларирала на
свое име. Оспорва ответницата да е придобила собствеността върху имота по
давност, тъй като не е демонстрирала, че владее имота като свой явно и
открито, а напротив - скрито се е снабдила с констативен нотариален акт за
собственост върху имота, въпреки че го е ползвала години наред със знанието
и със съгласието на ищцата. Оспорва констатацията на нотариуса, въз основа
на която е било признато право на собственост на ответницата. Твърди, че от
около 5 години ответницата живее в Англия, в България се връща само през
лятото и отсяда в имота за кратко. През останалото време имотът не се ползва
от никого. Понастоящем ответницата владее имота на ищцата без основание и
отказва да й го върне.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за
приемана за установено в отношенията между страните, че ищцата З. М. И. с
3
постоянен адрес: с. П., общ. Д., Варненска област, е собственик на следния
недвижим имот: УПИ VII-439, кв. 34 по плана на с. П., общ. Д., одобрен със
Заповед № 1185/12.04.1973 г., с площ от 990 кв. м. при съседи – път; УПИ VI-
439; УПИ V-439 и УПИ VIII- 440, (без построените в горния УПИ сгради), на
основание договор за дарение, сключен с нот. акт № 132/18.03.1975г. и за
осъждането на ответницата Т. И. К. да й предаде владението върху
гореописания имот – терен, без построените в него сгради – на основание чл.
108 ЗС.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален
представител, ответницата Т. И. К. оспорва иска. Оспорва праводателят на
ищцата по договора за дарение да е бил собственик на дарения имот, оспорва
и идентичността на дарения на ищцата имот с процесния. Навежда, че дори и
ищцата да е била собственик на имота, ответницата го е придобила по давност
с начало на владението от 1991-1992 год. Излага, че е установила фактическа
власт върху имота през 1992-1993 год.; през 1993 год. по уговорка с ищцата и
съпругът й са уговорили продажбата на дворното място и построената в него
къща за сумата от 150 000 лева, която сума им е платена и получена лично от
съпруга на ищцата през същата година. При предаване на сумата ищцата е
предоставила на ответницата оригинала на документа си за собственост върху
имота. От 1992-1993 год. ответницата се афиширала като собственик на имота
пред всички, включително и спрямо ищцата. Владението й е било спокойно,
несъмнено и явно, свидетелство за което са и твърденията на самата ищца, че
при завръщанията си в България през летния сезон, а също и след
окончателното й завръщане в България и установяването й за постоянно в
същото село през 2011 год. ищцата е живеела, живее и понастоящем, на друго
място.
Твърди, че в качеството си на владелец на имота е извършила множество
подобрения, срещу което ищцата не е възразила, въпреки че е живяла в същото
село. Доказателство за възприемането й като собственик на процесния имот е
и факта, че имотът е бил деклариран от нея и тя е заплащала дължимите за
имота данъци и такси през годините, както и обстоятелството, че през 2012
год. е ипотекирала имота в полза на „Банка ДСК“ АД като свой. Не оспорва,
че от 2018г. преимуществено живее в Англия, но твърди че няколко пъти в
годината и задължително през лятото се прибира в България и живее в имота.
Предоставила е на брат си ключ да се грижи за имота докато тя отсъства.
По тези съображения счита, че предявеният против нея
ревандикационен иск е неоснователен и настоява да бъде отхвърлен.
В условията на евентуалност, в случай, че искът на ищцата бъде уважен,
ответницата заявява възражение за право на задържане върху процесния имот
до заплащане на следните суми: на сумата от 23 210, 78 лева,
представляваща стойността на разходите за труд и материали за извършени от
ответницата в процесния имот СМР, съставляващи необходими разноски,
както следва: 1) 591, 20 лева за извършен през 1997г. ремонт на покрива на
къщата; 2) 2595, 02 лева за направата през 1998г. на външна ограда от бетонни
блокчета и измазване на оградата; дървена пътна врата и желязна порта; 3)
1170 лева за поставена през 2001г. външна метална врата и двойна желязна
4
порта; 4) 261, 10 лева за сменени през 1999г. улуци на къщата; 5) 632, 10 лева
за поставена през 2002г. нова оградна мрежа със стоманобетонни колове към
съседите; 6) 5252, 80 лева за направен през 2007г. ремонт – измазване двете
стаи на къщата, премахване са сгурията и талашита от пода, поставяне на
ламинат и тапети; 7) 3031, 63 лева за направен през 2007г. основен ремонт на
избено помещение – изливане на бетон за да бъде укрепета къщата и да се
запази от събаряне; 8) 3356, 80 лева за сменени през 2008г. всички врати и
прозорци на къщата с PVC дограма; 9) 192, 04 лева за поставен през 2008г.
теракот на външните стълби; 10) 4533, 24 лева за направена през 2008г. на
допълнителна ограда от блокчета на къщата и 11) 1594, 85 лева за построен
през 2012г. покрив над гаража, ведно със законната лихва върху сумата от 23
210, 78 лева, считано от 09.12.2022 год. до окончателното й изплащане, както
и на сумата от 26 200 лева, с която се е увеличила стойността на имота в
резултат на извършени от ответницата подобрения (полезни разноски) общо
на стойност от 28 212, 81 лева, както следва: 1) 247, 54 лева за направата през
1998г. на бетонова настилка около къщата; 2) 8712 лева за построена през
1998г., долепена към къщата, масивна складова постройка от бетонни
блокчета от около 35 кв. м., измазана с бетон, с прекарани вода, ток,
канализация; 3) 1615, 95 лева за извършен през 1999г. основен ремонт на баня
- поставяне на фаянс, теракот, мивка, тоалетна чиния, батерия за мивката и
душ- батерия, вана, направа на вътрешна тоалетна в банята и монтиран
бойлер; 4) 330, 95 лева за измазване през 2000г. на външна тоалетна и направа
на пътека до тоалетната; 5) 270, 74 лева за направата през 2000г. на външна
чешма с поставени по нея фаянсови плочки и шкафчета; 6) 1894, 19 лева за
ремонт през 2005г. на антрето на къщата с поставяне на PVC дограма, теракот
и дървена ламперия; 7) 8275, 70 лева за направена през 2008г. реконструкция
на дневна и кухня, поставяне ламинат и в двете стаи, кухненска мебелировка,
закупуване и вграждане са всички необходими електроуреди; 8) 270, 14 лева за
засаждане през 2008г. на около 80 кв. м. райграс пред къщата; 9) 157, 40 лева
за направена през 2008г. на къщичка за домашен любимец; 10) 5155, 71 лева
за ремонт през 2012г. на гаражно помещение- измазване, изливане на бетон на
пода, прекарване на вода, ток и канализация, изграждане на баня и тоалет; 11)
134, 58 лева за засадени в периода 1998- 2012г. - 1 бр. лешник, 2 бр. черешови
дървета /бяла и червена/; 1 бр. круша: 2 бр. кайсия; 3 бр. ябълки; 1 бр. дрян: 1
бр. слива,1 бр. праскова; 12) 303, 90 лева за засадени през 2012г. 60 бр. корени
лозя в 3 реда на стоманобетонна конструкция; 13) 843, 92 лева за изграден
през 2012г. пилчарник, ведно със законната лихва върху сумата от 26 200 лева,
считано от 09.12.2022 год. до окончателното й изплащане.
Ищцата оспорва заявените от ответницата под формата на възражение
за право на задържане претенции за извършени в процесния имот СМР,
съставляващи необходими разноски и СМР, които увеличават стнойността на
имота. Оспорва да са извършени твърдяните СМР, евентуално – в случай, че
са извършени, твърди, че извършването им е без нейно знание и съгласие,
нито е било необходимо. Прави и възражение за изтекла погасителна давност
относно претендираните от ответницата суми. Поддържа твърдението си, че
през 1993г. е предоставила на ответницата да ползва безвъзмездно имота й и
5
счита, че ответницата има качеството на държател, а не на владелец на имота.
Твърди, че придобивната давност, в случай, че такава е текла в полза на
ответницата, е била прекъсвана периодично със заминаването й в чужбина и
отсъствието й за период повече от 6 месеца (чл. 81 ЗС) предвид твърденията
на ответницата, че от 2018 год. живее преимуществено в Англия. Ищцата
твърди също, че голяма част от сочените подобрения са извършени в къщата,
която не е предмет на спора. Твърди, че част от посочените подобрения
представляват движими вещи, а друга са свързани с текущото ползване на
имота, които не водят до увеличаване на стойността му, а трети са направени
изцяло в интерес на ответницата. По тези съображения ищцата счита, че
заявените от ответницата под формата на възражения за право на задържане
върху имота претенции, са неоснователни.
В условията на евентуалност – в случай, че заявеното от ответницата
възражение за право на задържане върху процесния имот бъде счетено за
основателно – ищцата е заявила под формата на възражение за съдебно
прихващане претенция по чл. 59 ЗЗД за сумата от 15 600 лева, съставляваща
обезщетение за лишаването й от ползите от собствения й имот (респ.
обезщетение за ползването без основание от ответницата на собствения на
ищцата имот) за периода 01.08.2017 год. – 31.07.2022 год., която да бъде
прихваната с вземането на ответницата.
В съдебно заседание ищцата поддържа иска си, а ответницата поддържа
подадения писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
С к. н. а. № 103/30.07.1974 год. за собственост по давност на районния
съдия от РС-Провадия, М. М. А. е признат за собственик на имот - дворно
място от 2990 кв. м. в с. П., Варненска област, включено в парцели V, VI и
VII- 439 в кв.34 по плана на селото.
С договор за дарение, скл. с нот. акт № 132/18.03.1975г. М. Мехмедов
Алиев е дарил на дъщеря си З. М. И. свой имот, представляващ дворно място
от 990 кв. м., включено в парцел VII- 439 в кв. 34 по плана на с. П., Варненска
област. При извършването на дарствената сделка дарителят се е легитимирал
като собственик на имота въз основа на нот. акт № 103/30.07.1974 год. на
районния съдия от РС-Провадия.
С к. н. а. № 39/11.04.1997г. за собственост по давност, ответницата Т. И.
К. (И.) е призната за собственик на имот, представляващ дворно място с площ
от 1000кв.м. представляващо парцел VII- 439 в кв.34 по плана на с. П.,
Варненска област.
От заключението на СТЕ от 23.03.2023 год., изслушано в първата
инстанция, се установява, че е налице пълна идентичност на имота по нот. акт
№ 132/18.03.1975г. и този по к. н. а. № 39/11.04.1997г. При това положение
възражението на ответницата, че праводателят на ищцата не е бил собственик
на подарения с договора за дарение по нот. акт № 132/18.03.1975г., както и
възражението й, че липсва идентичност между подарения на ищцата имот и
6
процесния, са неоснователни.
Видно от договор за продажба, скл. с нот. акт № 32/30.05.2012 год., А.
Ю. И., за когото не се спори, че е съпруг на ищцата З. И., е купил два парцела,
(съседни), единият от които е застроен с жилищна сграда и стопанска
постройка.
Видно от справка – извлечение от Агенцията по вписванията по
персоналната партида на ответницата Т. И., на 06.12.2007 год. тя е учредила в
полза на „Банка ДСК“ АД, договорна ипотека върху процесния УПИ VII-439,
кв. 34 по ЗРП на с. П., Варненска област, ведно с построените в поземления
имот сгради за обезпечение на дълг към банката; ипотеката е подновена на
28.11.2017 год.
От показанията на свидетеля А. И., съпруг на ищцата, ценени съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, се устатновява следното: Съпругата му има
процесното дворно място от баща си. През 1977 г. застроили имота и живели
там до юни 1989 год., когато внезапно заминали за Турция; взели си само
дрехите, всичките им документи останали в къщата. През 1993г. се завърнали
в България и заварили ответницата в имота; първата вечер нощували при нея,
а следващите дни – у сестрата на свидетеля и майка на ответницата. Оставили
ответницата да живее в къщата и да я поддържа. В периода до 2008 – 2009
год., когато свидетелят е идвал в България и е посещавал с. П., не е ходил в
къщата. Имало човек да я наглежда (неговата племенница) и затова не се
интересувал. През 2007-2009г. имал купувачи за къщата, но ответницата не ги
допускала да я разгледат. Тогава не е говорил с нея по този въпрос; узнал, че е
взела на заем пари срещу къщата. През 2008 год. свидетелят казал на
ответницата или да купува имота, или да го освободи. Сестрата на свидетеля
му предложила ответницата да му плаща наем, но не са разговаряли нито за
размера на наема, нито за цената на имота. Свидетелят си заминал и повече не
са говорили по този въпрос, оставил така нещата; не е предприел никакви
мерки ответницата да освободи имота. Заявява, че тъй като не можели да
изкарат ответницата от имота, със съпругата му се принудили да си купят друг
имот в селото, където да живеят, което и сторили през 2010 -2011 год. Преди
около 4-5 години ответницата заминала за Англия, преди да замине за Англия
я поканили да напусне къщата, но тогава тя им показала нотариален акт и на
тях не им се занимавало повече. Посочва, че имотът е имал ограда от мрежа,
външна чешма, вътрешна баня и външна тоалетна. Сега имало ограда от
блокчета и нова желязна врата. Покривът е нямал течове и сега още бил със
старите цигли, които те били поставяли, нищо не било правено по него.
Ответницата е сменила дървената дограма, която била поставяна като нова с
ПВЦ, но не знае кога и не е бил в течение на ремонтите. Когато напуснали
къщата, подът на банята бил само със замазка от цимент и с дупка за
включване в канализацията. Подът в стаите бил талашит, всичко било със
сгурия, едната стая с асфалт. Пропуквания по стените и течове е нямало. В
банята нямало душ батерия. Имало бойлер на дърва, впоследствие
племенницата му сложила електрически. Пътеките около къщата били плоча.
Ответницата направила кокошарник. В двора имало ябълка, мушмула, дюля,
лозе е нямало.
7
От показанията на свидетеля М. М. М. (брат на ищцата), ценени
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПк, се установява следното: Баща им е
имал един двор с три парцела. Разпределил ги между брат му и сестра му.
През 1977г. сестра му започнала да строи къща и баща им й помагал. В тази
къща сестра му и семейството й живели до 1989г., когато се изселили в
Турция. Оставили къщата в добро състояние, годна за живеене. Когато я
напуснали никой не останал там. Дали ключ на съседа си. Свидетелят знае, че
ответницата е живяла в къщата, но не знае какво са уговаряли по този повод с
нея. През 1992 г. баща му имал кандидат за купуване на къщата, а ответницата
е заживяла там след това. Скоро не е виждал ответницата в имота, но посочва,
че е видял, че са правени някакви неща по къщата – оградата била сменена. Не
знае сестра му и съпругът й да са продали къщата, но знае, че са искали да я
продават по времето, когато ответницата живеела в къщата; имало кандидати
да я купят, но не успели да я продадат. Свидетелят не знае къщата да е
продадена на ответницата, нито е чувал подобно нещо да се говори в селото.
От показанията на свидетеля М. Н. С., без родство и дела със страните,
се установява следното: свидетелят живее в селото и познава страните. Знае за
имота на ищцата, бил й е даден от баща й. През 1977г. ищцата и мъжа й
започнали строежа на къщата. През 1989г. се изселили в Турция и след четири
години се върнали. Когато заминали никой не останал в къщата. Впоследствие
чул, че ветиринарен лекар живее под наем в къщата, по – късно ответницата
заживяла в имота; свидетелят не знае какви уговорки са имали ищцата и
ответницата, освен това което се говорело от хората в селото - че живее там да
я поддържа. От около 4-5 години ответницата е в Англия и се връща 1-2 пъти в
годината. Познат на ответницата от Варна идвал в имота един-два пъти в
месеца да нагледа къщата, да окоси тревата. Влизал с ключ. Откакто ищцата и
съпругът й са се върнали в България, свидетелят не ги е виждал да посещават
имота или да влизат в къщата. Пояснява, че именно заради това ищцата и
съпругът й се принудили да си купят друга къща. Според свидетеля
ответницата е направила нова ограда от блокчета и е сменила дограмата на
къщата с ПВЦ – това се виждало от пътя. Не е влизал и не знае какво е
правено; чувал е, че вътре е правен ремонт. Не знае дали ищцата и съпругът й
са виждали ремонтите и дали знаят за тях; живеели в друга къща на около 200
м. от процесната, без да имат видимост към нея.
От показанията на свидетелката Д. И. А., без дела и родство със
страните, че установява следното: Когато през 1989 г. А. и семейството му
заминали за Турция, оставили ключ на съпруга й. Същата вечер двамата
отишли да видят къщата. Всичко било оставено в нея, както е ползвано. Имало
бюфет, легло персон и половина, спалня, голям гардероб, на земята нещо като
пътека. Преди да замине за работа съпругът й минавал да я наглежда. След
известно време установили, че прозорецът на едната стая е разбит. В банята
всичко било разхвърляно. След време чули в селото, че някакви роднини са се
върнали и тогава свидетелката помолила съпруга си да говори с тях да
направят нещо с къщата, за да спрат да я разбиват. Дали им ключовете за
къщата, с което и ангажиментът им към А. и съпругата му по отношение на
имота приключил. За известен период от време в имота живеели квартиранти,
8
а след това там живеели роднини на А. и съпругата му – ответницата Т. И..
Свидетелката не знае какви са били отношенията по повод ползването на
къщата, нито какви ремонти е правила ответницата. От хора от селото узнала,
че им предстояла сватба и че ответницата е теглила 20 хиляди лева заем за
ремонт на къщата и за сватбата. На покрива виждала подредени цигли. Чувала
е, че ищцата и съпругът й са се прибирали в селото, но не ги е виждала. Само е
чувала, че имали някакви проблеми с къщата, защото техни роднини имали
претенция за нея, а те искали да се върнат в селото. По-късно свидетелката
чула, че ищцата и съпругът й са се принудили да си купят друга къща в селото
след окончателното им завръщане в България, но не знае кога е станало това.
Не е чувала въпросната къща да е била продавана на ответницата, не знае
ищцата и съпругът й да са имали намерение да я продават.
От показанията на свидетеля И. И. И. (брат на ответницата), ценени
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява следното: През 1989г.
всички заминали за Турция. Ищцата и мъжът й останали там, а свидетелят и
семейството му се завърнали в България. Тогава отношенията им с ищцата и
съпругът й били добри; имали устна уговорка, че ако някой ден решат да си
продават къщата, ще им кажат първо на тях. През 1993г. ищцата и съпругът й
решили да продават къщата, съпругът й поискал 150 000 лева за нея. Това
станало в началото на годината. Бил пикът на продажбите, понеже хората не
очаквали, че ще има възможност за двойно гражданство и да се прибират в
България. Впоследствие много хора съжалили, че са си продали имуществото.
Семейството на свидетеля събрало парите и свидетелят ги предал на съпруга
на ищцата – А.. Предаването на парите станало в процесната къща в края на
1993 г. или в началото на 1994 год. При предаването на парите Ахмед казал на
свидетеля, че няма документи за къщата, а само за дворното място и му
предал нотариален акт от 1975 год. на името на своята съпруга. За да не
плащат такси за нотариус и пари за адвокати за продажбата, се разбрали да си
изкарат нотариален акт за имота с трима свидетели, както и сторили през 1997
год. Същите свидетели, пред които свидетелят предал парите на вуйчо си,
били свидетели и при издаването на на нотариалния акт за имота. Не
направили документ за плащането, защото били роднини - А. бил брат на
майка му. Имало двама свидетели на предаването на парите – Дж. К. и К. К. –
понастоящем покойник. До този момент никой не е имал претенции за имота.
Само А.натяквал, че го е продал за малко пари. Преди да си купят новата къща,
през 2008г. А. и жена му живели около месец в процесният имот и били
наясно с всичко, което е правено в него. През 2008г. сестра му ипотекирала
къщата и взели заем от 20 хиляди лева, който наскоро изплатили. Била
направена масивна ограда, наляли нови основи, тъй като къщата била
нестабилна. Гаражът бил на тухла, ответницата го измазала и направила на
лятна кухня. През 1997г. правила ремонт на покрива, правила покрив и на
гаража, защото течал. Сложила теракот навсякъде, била изградена вътрешна
баня с тоалетна, Сменила дограмата с ПВЦ, правили изолация, нова кухня.
Засяли лози, райграс, дръвчета. Ответницата живее в имота от 1992-93г., но
докато не си извадила документ за собственост, не е правила никакви
ремонти. Посочва, че през 2010 година ищцата и съпругът й са влизали в
9
къщата - в периода когато си купили новата къща. След като сестрата на
свидетеля заминала за Англия, за имота се грижат свидетелят и съпругът й.
ответницата се връщала за 1 - 2 месеца в годината. Посочва, че от 1997 год.
сестра му си ползва имота самостоятелно и никой не е заявявал претенции за
него. Ключ за имота имали свидетелят и съпругът на ответницата. Нямало е
претенции от страна на ищцата, нито съпротива срещу ремонтите. Напротив,
когато идвали и видели, че къщата е разширена казали, че е станала
„перфектна“.
От показанията на свидетеля Дж. К. К., без родство и дела със страните,
роден през 1977 год., се установява следното:
Свидетелят е присъствал при предаването на парите за къщата, било
през 1997-1998 год., свидетелят бил около 20 годишен. При предаването на
парите присъствали свидетелят, баща му, А., който е съпруг на З. М., и И. –
брат на ответницата Т. И.. Ищцата не е присъствала, не е присъствала и
ответницата. Парите били предадени в двора, пред вратата на къщата. И. дал
на А. 150 хиляди лева. Парите ги дал братът на Т., защото той теглил парите,
за да я купи. След като А. взел парите, дал на И. някакъв документ, но не знае
какъв точно, понеже не го е чел. По спомен касаел или къщата или двора.
Няма спомен да са подписвали някакъв документи при предаване на парите.
Няколко години по- късно започнали ремонтите по къщата. Теглили и заем за
ремонт вътре в къщата, заради сватбата на сина на Т.. Заемът го теглил синът й
и след това заминал за Германия да работи, за да го изплати. Правили огради,
сменяли дограмата, разбили стена в къщата. Направили гаража отвътре,
покрив на гаража, ляли бетон под къщата, вътрешната баня направили с
плочки. Сяли райграс. През всички тези години свидетелят не е чувал З. да
заявява претенции за къщата. Цялото село знаело, че това е къщата на Т..
Зийнеб знаела за ремонтите, виждала какво се прави и никога не се е
противила. Откакто Т. е в Англия, мъжът й посещава и поддържа имота.
От показанията на свидетелката А. Ю. М., без родство и дела със
страните, се установява следното:
Познават се с ответницата от деца. Ответницата се настанила да живее в
къщата [на ищцата и съпруга й], а впоследствие я купила; свидетелката не си
спомня коя година е станало това. Според свидетелката парите били дадени от
брата на ответницата. Знае, че къщата е купена за 150 хиляди лева. Не е чувала
от ищцата да е продала къщата, но така се говорело в селото. В началото,
когато влязла да живее в къщата, ответницата не е правила ремонти, правила
ги по – късно. Започнала с оградата и банята понеже била в окаяно състояние,
после с основите на къщата понеже имало течове. Най - големият ремонт
правила покрай сватбата на сина си, което било обичайно за традициите им.
Тогава теглила и кредит. Бащата на свидетелката е извършвал около 90 % от
ремонтните дейности. Сменена била дограмата, оправени били стените,
сложен ламинат, тапети, нова кухня. Направили бетонови пътеки до външната
тоалетна, оправили външната тоалетна и чешмата, направили покрив на
гаража, пристроили още една стая към гаража. Ищцата и ответницата били в
добри отношения; свидетелката не е виждала и не зтнае ищцата да е ходила да
гони ответницата от имота. Според свидетелката ищцата често ходела на
10
гости с децата си у ответницата и е виждала какво се прави в имота. Отделно
от това, след като ищцата и съпругът й си купили къща в селото, на около 300
м. от тази на ответницата, често минавали покрай процесния имот, на
разходка. Понастоящем ответницата живеела в Англия при децата си, но
имотът се поддържал от брат й и вторият й съпруг. Те имали ключ за него. Не
е чувала ищцата или някой друг да е имал претенции към имота.
От показанията на свидетеля М. К., съпруг на ответницата, ценени
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява следното: Познават се с
ответницата от 2000г., а през 2014 год. са сключили брак. За първи път
свидетелят посетил процесния имот през 2009г. Познава ищцата и съпруга й.
Двамата идвали на гости при тях всяко лято, още когато не били купили имот в
селото. Свидетелят е присъствал на разговори между ищцата и ответницата
относно имота по повод направените от съпругата му разноски. Чувал ищцата
да казва, че съжалявала за това, че навремето са продали имота, защото бил
много хубав. От съпругата си знаел, че е купила имота от ищцата след
изселването през 1989г. Не знае кога е станала продажбата, но когато се
запознал с ответницата през 2000 год. тази продажба вече е била факт.
От изявленията на пълномощника на ищцата в съдебно заседание,
проведено на 29.03.2023 год., в което ищцата е присъствала лично,
окачествени от съда като признание на неизгодни за страната факти, съдът
приема за установено, че през 2012 год. ищцата и нейният съпруг са били
принудени да си купят жилищен имот в същото село, поради нежеланието на
ответницата да напусне процесния имот.
От заключението на първоначалната СТЕ от 23.03.2023 год., изслушана
в първата инстанция, се установява следното: Всички, заявени от ответницата
с молбата й от 09.12.2022 год. (л. 50-52 от делото на РС-Варна) СМР са
констатирани като извършени на място и извършването им е свързано със
запазването на имота и с използването му по предназначение. Стойността на
разходите за труд и материали за извършването им към датата на извършване
на всяко от тях са посочени подробно от в. л. в Приложение 4, колона 7 към
заключението. В колона 11, Приложение 4 са отразени подобренията,
увеличаващи стойността на имота, от които: 8950 лева в жилищната сграда и
15 625 лева в дворното място, съответно направата им води до увеличаване
стойността на имота (терен, ведно с построените в него сгради) със сумата от
26 200 лева. Стойността на имота с направените в него подобрения възлиза на
сумата от 54 600 лева, а без тях – 28 400 лева. Средният пазарен наем за УПИ
VII-439, кв. 34 по плана на с. П., Варненска област (без постройките в
поземления имот) за периода 01.08.2017 год. – 31.07.2022 год. е 40 лева
месечно, съответно за целия период – 2400 лева. Средният пазарен наем за
жилищната сграда построена в УПИ VII-439, кв. 34 по плана на с. П.,
Варненска област за периода 01.08.2017 год. – 31.07.2022 год. е 180 лева
месечно, съответно за целия период – 10 800 лева. Средният пазарен наем за
гаража, построен в УПИ VII-439, кв. 34 по плана на с. П., Варненска област за
периода 01.08.2017 год. – 31.07.2022 год. е 40 лева месечно, съответно за
целия период – 2400 лева.
От заключението на допълнителната СТЕ от 27.10.2023 год., изслушано
11
в първата инстанция, се установява, че стойността на дворното място с
извършените в него подобрения (без постройките) към датата на
заключението е 10 700 лева, без тях е 4000 лева, съответно увеличената
стойност на поземления имот, без постройките, е 6700 лева.
От заключението на СТЕ от 04.11.2024 год., изслушано във въззивната
инстанция, се установява площта, която е необходима за използването на
построените в УПИ VII-439, кв. 34 по плана на с. П., Варненска област сгради
и постройки – показана на комбинирана скица Приложение № 4 към
заключението.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
За да бъде уважен предявеният ревандикационен иск е необходимо да се
установи кумулативната наличност на три материалноправни предпоставки: 1)
че ищцата е собственик на имота, чието ревандикиране претендира, на
заявеното основание; 2) че имотът се намира във владение или държане на
ответницата и 3) че ответницата владее или държи имота без основание. В
тежест на ищцата е да установи при условията на пълно доказване първите
две предпоставки, а в тежест на ответницата – че упражнява фактическа власт
върху имота на основание, което е противопоставимо на ищцата.
Установено е по делото, че с договор за дарение, скл. с нот. акт №
132/18.03.1975 год. ищцата З. И. (по време на брака си със свид. А. И.), е
придобила собствеността върху УПИ VII-439, кв. 34 по плана на с. П., общ. Д.,
за който имот е установено, че е идентичен с процесния. Установено е също,
че праводателят на ищцата М. М. А. е бил собственик на подарения имот,
легитимирал се е като собственик с к. н. а. № 103/30.07.1974 год. на районния
съдия от РС-Провадия. Т. е., обсъдените титули за собственост формално
легитимират ищцата като собственик на процесния поземлен имот – УПИ VII-
439, кв. 34 по плана на с. П., общ. Д.. Установено е също, че след като е
придобила с договора за дарение собствеността върху поземления имот,
ищцата и съпругът й са го застроили с жилищна сграда и са живели там до
лятото на 1989 год.
Не е спорно също, че ответницата Т. И. К. осъществява фактическа
власт върху процесния имот – в тази насока са наведените и от двете страни
твърдения.
Изложеното налага да се изследва наведеното от ответницата Т. И. К.
възражение, че е придобила собствеността върху имота по давност с начало на
владението от 1993 год. до предяване на иска за собственост срещу нея на
29.08.2022 год.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост
(или други вещни права) върху имоти посредством фактическо упражняване
на съдържанието на тези права през период от време, определен в закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно – с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Владението е определено
12
в ЗС като осъществяване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. Намерението за своене се
предполага съгласно чл. 69 ЗС. Владението трябва да е поС.но, непрекъснато,
несъмнително, спокойно и явно. Владението е постоянно когато фактическата
власт върху вещта и държането й като своя нямат случаен характер, а
изразяват воля трайно да се държи вещта. Т. е., владелецът не се ограничава с
отделни действия върху вещта, които имат спорадичен характер. Владението е
несъмнително когато от действията на владелеца върху вещта е сигурно, че
същият упражнява фактическа власт (господство) върху вещта с намерение за
своене. То е съмнително, когато не може със сигурност да се каже дали
действително владелецът упражнява изобщо фактическа власт или ако я
упражнява дали наистина има намерение да държи вещта като своя.
Владението е спокойно, когато то не е установено с насилие и е явно, когато
не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. Докато трае
скритостта, установеното по скрит начин владение няма действие за
предишния владелец. Под явно се има предвид владение, което не се
упражнява тайно, по начин, който не разкрива ясно намерението на вледелеца
да държи вещта като своя, а такова при което фактическата власт се упражнява
от владелеца така, че всеки заинтересуван може да научи за нея. При
придобиване на едно вещно право по давност, респ. на ид. част от него, се
прекратява правото на досегашния му носител/носители.
От анализа на доказателствата по делото съдът приема, че ответницата е
установила фактическа власт върху имота (върху целия имот – теренът и
постройките в него) най-късно през 1993 год. В тази насока са показанията на
свидетелите А. И. (съпруг на ищцата) и И. И. (брат на ответницата). Приема за
установено също, че ответницата е била допусната да живее в имота от
ищцата и съпруга й, т. е., при влизането си в имота през 1993 год. ответницата
е била държател – аргумент за този извод са обясненията на ответницата,
дадени по реда на чл. 176 ГПК в съдебното заседание на 29.03.2023 год.,
според които след като тя влязла да живее в къщата, вуйчо й (съпругът на
ищцата свид. А. И.) й се обадил и й казал, че знае, че тя е влязла в имота и
живее в къщата. По-късно през 1993 год. ищцата и съпругът й дошли в
България, видели, че тя живее в къщата и били доволни че имотът се
стопанисва.
Установено е също, че на 11.04.1997 год., т. е., около четири години след
като е влязла да живее в имота, ответницата се е снабдила с к. н. а. за
собственост върху целия имот – дворното място и построената в него къща.
Твърденията на ответницата, че имотът (в смисъл целият имот – дворното
място, заедно с къщата) бил „купен“ през 1993-1994 год. настоящият състав
намира за недоказани. В насока, че за имота били „броени пари“ са
показанията на свидетелите И. И. (брат на ответницата), който заявява, че е
платил имота на свидетеля А. И. (вуйчо на ответницата и на свидетеля И. И.) и
на свидетеля Дж.К., който заявява, че е присъствал на даването на парите.
Съдът не кредитира показанията на посочените двама свидетели в тази им
част поради същественото разминаване помежду им и предвид възможната
заинтересованост на свид. И. И. – чл. 172 ГПК. Така например свидетелят И.
13
И. заявява, че е предал парите за имота на свидетеля А. И. в края на 1993 г. или
началото на 1994 год., а свидетелят Дж. К. зявява, че това е станало когато
свидетелят е бил 20 годишен, т. е., през 1997 год. Свидетелят К. описва в
детайли какво е правил в деня, в който е присъствал на предаването на парите,
а от друга страна заявява, че не помни по кое време на годината (през кой
сезон) се е случило това; не помни и дали освен него и баща му, който също
бил свидетел на предаването на парите от И. И. на Ахмед И., са присъствали и
други хора. На следващо място свидетелят не се сеща откога ответницата
живее в имота – дали е живеела там отпреди даването на парите или след това,
при положение, че според показанията му, живее в съседство с процесния
имот. Отделно от това според заявеното от свидетеля И. И., свидетелите,
които са присъствали на даването на парите (свид. Дж. К. и баща му) са били
свидетели и при обстоятелствената проверка и издаването на констативния
нотариален акт за собственост върху имота на името на ответницата, но
свидетелят Дж. К. не споменава за подобно обстоятелство.
По тези съображения съдът не кредитира показанията на свидетелите И.
И. и Дж. К. в посочените по – горе части, поради което и твърденията на
ответницата, че имотът (в смисъл целият имот – дворното място, заедно с
къщата) бил „купен“ през 1993-1994 год. приема за недоказани. Показанията
на свидетелите А. М. и М. К. относно „продажбата“ на имота не отразяват
техни преки впечатления – свидетелите били чували, че имотът бил продаден
на ответницата – „така се говорело в селото“, поради което и от показанията
им подобен извод не може да бъде изведен.
Установено е по делото, че в периода 2007 – 2008 год. ищцата и
съпругът й са искали да продадат имота, намерили и кандидат - купувачи, но
ответницата, която продължавала да живее в имота, не ги допускала в него.
Установено е също, че именно защото ответницата не е допускала в имота
ищцата и съпругът й и отказвала да го освободи, те са се принудили да си
купят друго жилище в селото, в което да живеят след окончателното им
установяване в България. В тази насока са: показанията на свидетеля А. И.
(съпруг на ищцата), който заявява, че тъй като не можели да изкарат
ответницата от имота, се принудили да си купят друго жилище в селото, в
което да живеят при окончателното им завръщане в България, което и сторили
през 2010-2011 год.; показанията на свидетеля М. С., който заявява, че след
окончателното им завръщане в България, ищцата и съпругът й „били
принудени“ да си купят друга къща в селото; показанията на свидетелката Д.
А., според които ищцата и съпругът й имали проблеми с къщата, не можели да
се върнат да живеят в нея, тъй като техни близки имали претенции, че имотът
е техен, при което и при завръщането си от Турция ищцата и съпругът й си
купили друга къща в селото.
Установено е също, че на 06.12.2007 год. ответницата е учредила
договорна ипотека върху имота като обезпечение за взет от нея банков кредит,
както и че с договор за продажба по нот. акт № 32/30.05.2012 год. съпругът на
ищцата А. Ю. И. е купил два съседни парцела, единият от които е застроен с
жилищна сграда и стопанска постройка, в което жилище живеят и
понастоящем.
14
Анализът на горните факти, осъществили се в периода след 2007 год., т.
е., в период, в който ищцата и съпругът й окончателно са се завърнали в
България, сочи, че най - късно през 2008 год. ответницата е обърнала
държането на целия имот (дворното място, ведно с постройките) във владение
за себе си (института „интерверсио посесионис“), ясно е манифестирала
намерението си да държи вещта като своя по начин, че всеки заинтересован да
узнае за това, включително и ищцата. Именно поради обстоятелството, че
ответницата е отказвала „да върне“ имота на ищцата, тя й съпругът й са се
принудили да си купят друго жилище в селото., което и сторили на 30.05.2012
год.
С оглед изложеното настоящият състав приема, че от 2008 год.
ответницата е владелец на процесния имот по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, а не
негов държател. Допълнителен аргумент за това е и установеното по делото за
извършен от ответницата голям (основен) ремонт на построената в дворното
място къща, за което е теглила и банков кредит, ипотекирайки имота като
свой.
Срокът от 2008 год. до предявяването на иска е по – дълъг от десет
години, като по делото няма данни давността да е спирана или прекъсвана.
Поради изложеното съдът приема, че с изтичането на давностния срок
по чл. 79, ал. 1 ЗС най-късно в края на 2018 год. ответницата Т. И. К. е
придобила собствеността върху процесния имот по давност, поради което и
осъществяваната от нея фактическа власт върху имота е в упражнение на
правото й на собственост.
Доводите на ищцата, че владението на ответницата не било постоянно,
тъй като от около 4-5 години ответницата живеела преимуществено в Англия,
в България се връщала само през лятото и отсядала в имота за кратко, а през
останалото време имотът не се ползвал от никого, настоящият състав намира
за неоснователни.
За да бъде владението постоянно не е необходимо във всеки един
момент да се извършват действия, чрез които да се изразява намерението на
владелеца да държи вещта като своя. Достатъчно е когато пожелае да може да
извършва тези действия, без друг да е започнал да върши същите действия и
по този начин да го е лишил от владението му.
Установено е по делото, че след заминаването на ответницата за Англия
за имота се грижи съпругът й – свид. М. К., който има ключ за имота и го
посещава периодично – един два пъти в месеца. По делото няма ангажирани
никакви доказателства някой друг, освен съпругът на ответницата, да
осъщестява фактическа власт върху имота.
Неоснователни са и доводите на ищцата, че теклата в полза на
ответницата придобивна давност е била прекъсвана периодично със
заминаването й в чужбина и отсъствието й за период повече от 6 месеца (чл.
81 ЗС) поради това, че от 2018 год. ответницата живее преимуществено в
Англия.
Съгласно чл. 81 ЗС с изгубването на владението в продължение на
повече от шест месеца давността се прекъсва.
15
Отсъствието на ответницата от страната за шест месеца и повече, няма
за последица изгубване на владението й по смисъла на чл. 81 ЗС, което от своя
страна би прекъснало придобивната давност. Под „изгубване на владението“
по смисъла на чл. 81 ЗС се има предвид установяване на фактическа власт
върху имота от друг правен субект и отстраняване на досегашния владелец,
или пък досегашният владелец да започне да държи имота за друг владелец.
В случая нито една от двете хипотези не е налице, доколкото няма
никакви доказателства, от които да се установи, че друг е завладял процесния
имот, лишавайки ответницата от владението й. Както се посочи по – горе, не е
необходимо владелецът във всеки един момент да извършва действия, чрез
които да изразява намерението си да държи вещта като своя. Достатъчно е
когато пожелае да може да извършва тези действия, без друг да е започнал да
върши същите действия и по този начин да го е лишил от владението му.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният
ревандикационен иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предвид неоснователността на иска по чл. 108 ЗС, не е налице и
процесуалното условие за произнасяне по възражението на ответницата за
право на задържане върху процесния имот до заплащане на необходимите
разноски и увеличената му стойност, на основание чл. 72 ЗС.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от делото разноски на въззивницата не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства, в полза на въззиваемата Т. И. К. следва да се присъдят разноски
за настоящата инстанция в размер на сумата от 1800 лева, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВДЪРЖДАВА Решение № 320/30.11.2023 год., постановено по гр.
дело № 20223130100899 по описа на РС-Провадия за 2022 год., с което е
отхвърлен предявен от З. М. И. с постоянен адрес: с. П., общ. Д., Варненска
област срещу Т. И. К., с адрес с. П., общ. Д., ул. Тридесет и шест А
ревандикационен иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищцата е собственик на следния недвижим имот, представляващ
УПИ VII-439, кв. 34 по плана на с. П., общ. Д., одобрен със Заповед №
1185/12.04.1973г. с площ от 990 кв. м. при съседи – път; УПИ VI-439; УПИ V-
439 и УПИ VIII- 440, на основание договор за дарение, обективиран в нот. акт
№ 132/18.03.1975г. и за осъждането на ответницата да предаде на ищцата
владението върху гореописания поземлен имот, на основание чл. 108 ЗС;
ОСЪЖДА З. М. И. ЕГН ********** с постоянен адрес: с. П., общ. Д.,
Варненска област да заплати на Тюркян И. К. ЕГН **********, с адрес с. П.,
общ. Д., Варненска област, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1800 лева
16
(хиляда и осемстотин лева) – разноски за настоящата инстанция,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17