Решение по дело №1670/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на И.Х.Г., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция гр.Несебър, ул. „Иван Вазов“, №23, ет.1, с която е оспорил заповед №304з-535/17.08.2023г., издадена от Началник РУ-Несебър, ОДМВР-Бургас. С оспорената заповед, на основание на основание чл.204, т.3, чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, вр. с чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено наказание „порцание“ за срок от шест месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт, издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и изискванията за форма, нарушаване на правото за защита. Посочва, че изложената фактическа обстановка е схематична и неясна, като са посочени три нарушени разпоредби на Етичния кодекс и останава неясно въз основа на коя правна норма е наложено наказанието. Липсват мотиви по отношение вида и размера на наказанието. Неправилно е посочен органа чрез който следва да се подаде жалбата. В заключение иска от съда да отмени заповедта.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя, счита че е налице несъответствие между материалите по административната преписка и мотивите на заповедта. Сочи, че са налице множество неточни и ирелевантни твърдения, които вероятно са резултат от „копи-пейст“, но това според него е довело до неясна фактическа обстановка. Претендира разноски.

Ответникът – Началник Районно управление-Несебър, при ОДМВР-Бургас, не изпраща представител. В депозираното писмено становище моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди оспорената заповед. В слуай на уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представя административната преписка.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от правна и фактическа страна следното:

Жалбоподателят И.Х.Г. е старши полицай в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“, РУ-Несебър.

По повод докладна записка №304р-16676/05.07.2023г. е издадена заповед с рег.№ 304з-456 от 07.07.2023 г. за извършване на проверка за изясняване на обстоятелства във връзка с извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя на 05.07.2023г. и е определена комисия.

На 07.07.2023г. е връчена покана рег.№304р-1692б/07.07.2023 г. от 25.05.2022г. за запознаване с посочената заповед и предоставяне възможност за писмени обяснения по случая. С вх. №304р-16956/07.07.2023г. жалбоподателят е дал писмени обяснения.

В хода на дисциплинарното производство са приобщени събрани писмени сведения от И.Г., В. П., Р. М., Ш. Ш., П. Н. и докладна записка рег. № 304р-16676/05.07.2023г. До дисциплинарната комисия е представено сведение от И.Г., докладна записка от П. П.,месечен график, кадрова справка за получени отличия и награди и наложени дисциплинарни наказания на И.Г., сведение от Р. М., К. Б., Ш. Ш., М. К., М. Р., С. К., В. П., П. Н..

Въз основа на посочената заповед е изготвена обобощена справка във връзка с извършена проверка с рег.№ 304р-22651/10.08.2023 г., с която е предложено на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР „нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“ да бъде наложено наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година. Констатирано е, че за времето от 23:00 ч. до 23:30 ч. на 05.07.2023 г. влиза в конфликт с Валентин Красимиров Пешев и му нанася шамар в областта на лицето.

На 11.08.2023г., 10,50ч. на жалбоподателя е връчена покана от дисциплинарно-наказващия орган за запознаване с обобщената справка и материалите по дисциплинарно производство и даване на писмени обяснения. В поканата е указано, че жалбоподателят има право да даде писмени обяснения в срок от 24 часа.

Съставен е протокол от 14.08.2023г., в който е констатирано, че жалбоподателят не е представил писмени обяснения в указания срок.

Въз основа на констатациите в справката, Началник РУ-Несебър, ОДМВР-Бургас издал оспорената заповед, в която е приел, че е извършено дисциплинарно нарушение на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, за което на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

Фактическите обстоятелства, посочени в заповедта са, че за времето от 23:00 ч. до 23:30 ч. на 05.07.2023 г. жалбоподателят се е намирал на ул.Чайка, гр.Свети Влас, не е бил на работа и е станал свидетел на ПТП между автомобил и мотоциклет, поради което е позвънил на тел.112. След което е влязъл в конфликт с участници и свидетели на ПТП-то и по конкретно с В. .К. П., на когото вследствие на възникналия спор нанася удар с шамар. Заповедта е връчена на служителя лично на 19.08.2023г.

Съдът като взе предвид фактическата обстановка, счита за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена на 04.09.2023г., от надлежно легитимирано лице – адресат на оспорения акт, следователно е в срок и от лице с правен интерес от оспорването, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – началник на РУ-Несебър, ОД на МВР - Бургас. Съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР заповедта, с която се налага наказание по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗМВР се издава от ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР–за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности. Структурите са изброени в разпоредбата на чл.37 от ЗМВР, като съгласно ал.3 и 4 на същата разпоредба устройството и дейността на структурите на МВР се уреждат с правилник, като с него могат да се създават и други структури и звена. В чл.9 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи е регламентирано, че в областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им. В този смисъл районното управление се явява структурно звено и неговия ръководител-началник е компетентен да наложи наказанието по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР на всеки от подчинените си служители с изпълнителска длъжност /заповед № 8121з-140 от 24 януари 2017 г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР - последно изменение - изм. - ДВ, бр. 68 от 2023 г., в сила от 28.06.2023 г/. Следователно не са налице основания за отмяна на акта съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.

Заповедта е в предвидената от закона писмена форма и съдържа посочените в нормата на чл.210, ал.1 от ЗМВР реквизити, в т. ч. фактически и правни основания, не е налице основание за оспорване по чл.146, т.2 от АПК. По делото е направено възражение, че заповедта съдържа множество неточни, ирелевантни твърдения, което прави фактическата обстановка неясна. Съдът не споделя направеното възражение. Действително в мотивите на заповедта се съдържат неотносими към процесния случай констатации, както и в цитираното в заповедта сведение от жалбоподателя на едно място името на приятелката му е посочено неправилно, но тези неточности не водят до неяснота на фактическата обстановка до степен да не може да се разбере въз основа на кои обстоятелства е прието за извършено дисциплинарно нарушение.

При издаването на оспорената заповед не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издадена е заповед за проверка № 304з-456 от 07.07.2023 г. и на същата дата 07.07.2023г. е връчена покана рег.№304р-1692б/07.07.2023 г. за даване на обяснения. На същата дата са депозирани обяснения. На 11.08.2023 г. е връчена Покана рег.№304р-23004/11.08.2023 г. за запознаване с изготвената справка рег.№ 304р-22651/10.08.2023 г. и материалите от извършена проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Поканата е подписана от дисциплинарно-наказващия орган. Не са представени обяснения, за което е съставен протокол. Дисциплинарно-наказващият орган е изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения.

Дисциплинарното наказание е наложено на оспорващия в срока, регламентиран в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл.196, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, като съгласно ал.2 от същата норма дисциплинарното нарушение е установено когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая, дисциплинарното нарушение, за което е наказан жалбоподателя е извършено на 05.07.2023г., а материалите от дисциплинарното производство са изпратени на наказващия орган, който е издал заповед за проверка на 07.07.2023г., съответно обжалваната заповед е издадена на 17.08.2023г., тоест в предвидения от законодателя срок. По посочените съображения не е налице основание по чл.146, т.3 от АПК.

На следващо място по отношение на съответствието на Заповедта с материалноправните разпоредби съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 от АПК.

По делото се установява, че на 05.07.2023г. жалбоподателят с приятелката си Мария Господинова, Миглена и Светослав Куртеви посетили заведение в гр.Свети Влас. Около 22,30ч. напуснали заведението и станали свидетели на ПТП между лек автомобил, управляван от Шукрю Шукриев и мотоциклет, управляван от Петър Недялков. Жалбоподателят не бил на работа и позвънил на телефон 112, но докато обяснявал на диспечерката между него и Валентин Пешев възникнал спор по отношение на ПТП-то, съпроводен с обиди. Г. се легитимирал, но с това не се преустановил конфликта и той ударил шамар на Пешев. Последното обстоятелство е посочено от Г. в сведение/л.21/.

От снетите сведения се оформят две групи, като едната е приятелите на Пешев, а другата приятелите на жалбоподателя. Лицата от групата на Пешев сочат, че жалбоподателят е обиждал, а лицата от групата на жалбоподателя, че Пешев е обиждал. Свидетелят Генчелийски посочва, че младежите били агресивни към един мъж и той се намесил, за да се успокоят страстите. Безспорно е обаче, че е имало физическо съприкосновение изразяващо се в шамар, нанесен от жалбоподателя на Пешев.

При така установената фактическа обстановка, която напълно кореспондира с описаната в оспорената заповед, се налага изводът, че жалбоподателят е извършил деяние, представляващо неетично поведение, което е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР /неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР/, което е вменено на всеки служител на Министерството на вътрешните работи с разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗМВР съгласно която "държавните служители са длъжни да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР". В оспорената заповед ДНО е посочил конкретните нарушени разпоредби на т. 19, т. 24 и т.93 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават по т. 19“ Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява.“, и т.93 „Държавният служител зачита правото на живот на всеки човек, като използва физическа сила, помощни средства или оръжие само в предвидените от закона случаи и предели.“ По отношение на т.24 „Държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия.“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съдът счита, че деянието не е осъществило нарушение на тази разпоредба, тъй като жалбоподателят не е бил на работа в този момент и не е изпълнявал професионални задачи. Изложеното не променя извода за осъществено нарушение на етичните правила.

Описанието на фактическата обстановка е подробно, същата е подведена под релевантния материален закон. Конкретизирано е нарушението, обстоятелствата от обективната и субективната му страна. Налице е уточняване за неизпълнението на кои точно задължения от Етичния кодекс е вменена на служителя дисциплинарната отговорност. В достатъчна степен се установяват нарушителят, деянието и неговата вина. Спецификата на дейността в работата на служителите на МВР, както и завишените морални критерии към работата им, разписани като правила в Етичния кодекс, задължават служителите на МВР, в по-висока степен от останалите граждани, да дават личен пример с поведението си.

По отношение на определеното наказание жалбоподателят посочва, че дисциплинарнонаказващият орган не се е съобразил с нормата на чл.206, ал.2 от ЗМВР, съгласно която при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Сочи, че нито едно от тези обстоятелства не е обсъдено от органа в своята конкретика, поради което не може да се прецени степента на виновност на служителя. В разпоредбата на чл. 200, ал.2 от ЗМВР е предвидено, че дисциплинарното наказание "порицание", което е единствено възможното, се налага за срок от 6 месеца до една година. В случая то е наложено за минималния срок от 6 месеца, поради което неизлагането на мотиви не би могло да опорочи заповедта, тъй като не се ограничава правото на защита на жалбоподателя. Ако му бе наложено наказание за по-дълъг срок, неизлагането на мотиви относно срока би могло да наруши правата на наказания служител.

Заповедта е в съответствие и с целта на закона, формулирана в чл. 2, ал. 1 от ЗМВР, и на принципите, на които се основава дейността на МВР, регламентирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Спазен е и принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК, съобразно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

В рамките на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по чл.146 от АПК - оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването й, постановена е в съответствие с нормите и целта на материалния закон.

По изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Разноски не се претендират от ответната страна и не се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Х.Г., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция гр.Несебър, ул. „Иван Вазов“, №23, ет.1 против заповед №304з-535/17.08.2023г., издадена от Началник РУ-Несебър, ОДМВР-Бургас, с която е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.

Решението на основание чл.211 от ЗМВР не подлежи на касационно обжалване.

Съдия: