Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 03.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на пети ноември, през две хиляди и деветнадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело №389 по описа за 2019 год,за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Цена
на иска: 2122.38лв.
Производството е образувано по искова молба на ”Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Васил Левски”№114, етаж Мецанин, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, чрез процесуален представител – юрисконсулт Д.А. против Д.Й.Т., с адрес: ***. В условията на обективно кумулативно съединяване са заявени искови претенция с посочено правно основание чл.422 от ГПК вр.чл. 240, ал.1 и ал.2, чл.86 от ЗЗД вр.чл.79 от ЗЗД, чл.92 ЗЗД.
Ищецът излага в ИМ, че е подал Заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Сочи, че последната е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е налице правен интерес от завеждането на настоящия установителен иск. Твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт”АД като Заемодател и ответника Д.Й.Т. като Заемател е подписан Договор за паричен заем № 3000765 от 24.07.2017 г., при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Излага, че с подписването на договора Заемателят е удостоверил, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Наведени са твърдения, че между ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД и Заемодателят „Изи Асет Мениджмънт”АД е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения/цесия/ от 30.01.2017 г.на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.06.2018 г., по силата на който вземането е прехвърлено в полза на дружеството-ищец изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Ищецът твърди, че Заемодателят е изпълнил задължението си по договора да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 1000.00лв., а последният от своя страна е усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния договор, но е преустановил да изпълнява поетите с договора задължения да върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор. Изтъква, че ответникът е извършил плащания по договора за паричен заем в общ размер на 100.00 лв, като към настоящия момент дължимата главница е в размер на 1000.00 лв.
Твърди
се още, че за ползването на
предоставената заемна сума ответникът дължи договорна лихва в размер, посочен
в договора, като в случая начислената
договорна лихва е в размер на 199.52 лв. за периода от 25.08.2017 г. – датата
на първата вноска до 21.07.2018 г. – датата на настъпване на падежа на
договора.
Твърди
се също, че по договора ответникът
се е задължил в 3 – дневен
срок от усвояване на сумата
да предостави на Заемодателя
едно от обезпеченията, посочени
изчерпателно в договора, като
се е съгласил, че в случай на неизпълнение
на задължението за предоставяне
на обезпечение дължи
неустойка. Претендираната неустойка е в размер на 824.36
лв., като е посочено, че се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните
вноски.
Наведени са също и твърдения,
че в договора е предвидено при забава в плащане на погасителна вноска с повече от 30
календарни дни, да бъдат начислявани разходи за събиране, представляващи такси и
разноски за напомнителни писма, електронни
съобщения, телефонни
разговори и посещение на адрес в размер на по 9 лв.
на всеки 30-дневен период до максимален размер
45.00лв.
Ищецът
твърди, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 21.07.2018 г. – последната
падежна дата, като от тогава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба сроковете
по всички падежи на остатъчните
вноски са изтекли, а ответникът продължава виновно да
не изпълнява задълженията
си, поради което дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 80.50 лв. от
22.07.2018 г. до 14.11.2018 г.
В петитумната част е изведено искане, съдът да постанови
решение, с което да признае
за установено, че «Агенция
за контрол на просрочени задължения»ЕООД има следните вземания срещу ответника: 1000.00 лв. – главница, 199.52 лв. – договорна лихва за периода
от 25.08.2917 г. до 21.07.2018 г, 824.36
лв. – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение; 18.00
лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за
забава/мораторна лихва/ върху непогасената
главница в размер на 80.50лв. от 22.07.2018 г. – датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния
заем до датата на подаване
на заявлението – 14.11.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателното изплащане
на дължимите суми.
Претендирани са и направените съдебни разноски и възнаграждение
за процесуално представителство
на основание чл.78, ал.8 от ГПК в общ размер на 350.00лв.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от адв. Ц.Ж. – назначена за особен представител на ответника. Оспорва предявените обективно съединени искове като неоснователни и недоказани, като излага подробни съображения.
В о.с.з. ищeцът –„Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД не изпраща представител. В молба до съда моли съдът да уважи изцяло исковете така, както са предявени с исковата молба. Претендира разноски по делото, съгласно представен списък с разноските съгласно чл.80 от ГПК.
Ответникът Д.Й.Т. не взема лично участие в процеса. Представлява се от адв.Ц.Ж. – назначена за нейн особен представител. Оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, като подробни съображения са изложени входа на устните състезания.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. д №2324/2018 г. по описа Ловешки РС се установява, че от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Д.Й.Т. за следното вземане: 1000.00 лв.-главница по договор за заем, 199.52 лв. – договорна лихва за периода от 25.08.2017 г. до 21.07.2018 г., 18.00 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на задължението, 824.36 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 80.50 лв. – обезщетение за забава за периода от 22.07.2018 г. до 14.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението
С Разпореждане №3798 от 23.11.2018 г. по горепосоченото дело заповедният съд е постановил да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, п.к. 1527, представлявано от Тервел Янчев Кънчев – управител, против длъжник Д.Й.Т., ЕГН **********,***, п.к. 5560, ул. „Опълченска” № 20, за вземане в размер на сумите: 1000.00 лв. /хиляда лева/ – главница, 199.52 лв. /сто деветдесет и девет лева и петдесет и две стотинки/ – договорна лихва за периода от 25.08.2017 г. до 21.07.2018 г., 80.50 лв. /осемдесет лева и петдесет стотинки/ – лихва за забава за периода от 22.07.2018 г. до 14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /21.11.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата 55.76 лв. /петдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/ - разноски по делото, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част на заявлението.
Със същото разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение за вземане в размер на сумите: 18.00 лева –разходи за извънсъдебно събиране на задължението и 824.36 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение. С Определение №123 от 15.02.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 32/2019 г. Ловешки ОС е потвърдил Разпореждане №3798 от 23.11.2018 г. на ЛРС, поради което в отхвърлителната част същото е влязло в законна сила на 15.02.2019 г. Констатира се, че съгласно чл.415, ал.3 във вр. ал.1, т.3 от ГПК, на ищеца е била указана възможността да предяви осъдителен иск срещу длъжника за вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение, но в едномесечния срок същият не е предявил такъв.
Въз основа на посоченото по-горе разпореждане заповедния съд е издадена
Заповед № 1372 от 23.11.2018 г., с която съдът е
разпоредил длъжникът Д.Й.Т.,***, п.к. 5560, ул. „Опълченска” № 20, да заплати
на кредитора “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, п.к. 1527,
представляван от Тервел Янчев Кънчев – управител, сумите: 1000.00 лв. /хиляда лева/ – главница, 199.52
лв. /сто деветдесет и девет лева и петдесет и две стотинки/ – договорна лихва
за периода от 25.08.2017 г. до 21.07.2018 г., 80.50 лв. /осемдесет лева и
петдесет стотинки/ – лихва за забава за
периода от 22.07.2018 г. до 14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението /21.11.2018 г./ до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата 55.76 лв. /петдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/ -
разноски по делото, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част на заявлението.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с Разпореждане №51 от 08.01.2019 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания относно възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 23.01.2018 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
Предявеният иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД – частен правоприемник /цесионер/ на „Изи Асет Мениджмънт”АД съществува вземане срещу ответника - предмет на заповед №1372 от 23.11.2018 г , издадена по ч.гр.д.№2324/2018 г., която длъжникът /ответник по делото/е оспорил по реда на чл.414 от ГПК.
Установява се, че с ИМ ищецът е отправил искане за установяване спрямо ответника съществуването освен на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение / главница от 1000.00лв, договорна лихва от 199.52 лв. и обезщетение за забава в размер на 80.50 лв, така и на вземанията, по отношение на които заповедният съд с влязло в сила разпореждане е отказал да издаде заповед за изпълнение, а именно:824.36лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение и 18.00 лв. –разходи за извънсъдебно събиране на задължението.
Съобразявайки данните по делото, исковият съд приема, че в частта досежно вземанията относно които заповедният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение, предявеният иск се явява процесуално недопустим и като такъв следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част следва да се прекрати. Производството по чл.422 от ГПК е специално исково производство, което се разглежда като продължение на заповедното производство и е обусловено от него. Същото е насочено да установи съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение и предполага идентичност на вземанията по заповедта и вземанията, въведени като предмет на исковото производство, т.е. последното не може да има за предмет вземания, невключени в заповедта за изпълнение. Това е така, тъй като с успешното провеждане на исковото производство, заповедта за изпълнение ще се стабилизира /чл.416 от ГПК /, което означава, че удостоверителната функция на заповедта за изпълнение ще бъде заместена от установителната функция на влязлото в сила съдебно решение. Тъй като основните предпоставки за допустимост на установителния иск са заповедта за изпълнение, издадена за конкретно по основание и размер вземане, оспорване на вземането чрез подаване на възражение от длъжника, респ. връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и предявяването на иск по реда на чл.422 от ГПК в 1-месечен срок, то при липсата на издадена заповед за изпълнение относно вземанията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение и такса разходи в настоящия случай за ищеца не е налице правен интерес от провеждането на такъв иск. След като няма годен предмет на установяване, то за ищеца не е налице и правен интерес от воденето на установителния иск и поради това, като недопустимо, производството по делото в тази му част подлежи на прекратяване. В хипотезата на чл.415, ал.3, предл.2-ро вр.ал.1, т.3 от ГПК кредиторът е имал възможност да предяви осъдителен иск за вземанията, за които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение. Исковият съд констатира, че тази възможност му е била указана в хода на заповедното производство, но същият не е упражнил правото си да предяви осъдителен иск в законоустановения едномесемен срок.
Следователно, предмет на настоящото дело по предявения установителен иск е съществуването на вземане в размер на 10000.00лв– главница по Договор за паричен заем № 3000765/24.07.2017 г, 199.52 лв. – договорна лихва за периода от 25.08.2017 г. до 21.07.2018 г. и 80.50 лв. – обезщетение за забава за периода от 22.07.2018 г. до 14.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Установява се, че в предложение за сключване на договор с дата 24.07.2017 г., отправено до „Изи Асет Мениджмънт“АД, ответницата Д.Й. Т. е поискала да й бъде предоставен заем в размер на 1000 лв., платим в брой, който да погаси на 12 месечни вноски всяка в размер на 99.96лв, с дата на първа вноска – 25.08.2017 г.
По делото е представен писмен Договор за паричен заем № 3000765, сключен на 24.07.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“АД и ответника Д.Т., по силата на който е постигнато съгласие „Изи Асет Мениджмънт“АД, в качеството му на Заемодател, да предостави на ответника – Заемател заемна сума в размер на 1000.00 лв., който вторият да върне за срок от 12 месеца на 12 погасителни вноски, всяка в размер на 99.96 лв. Датите на плащане на всяка от погасителните вноски, последователно са: 25.08.2017 г., 24.09.2017 г, 24.10.2017 г., 23.11.2017 г., 23.12.2017 г., 22.01.2018 г., 21.02.2018 г, 23.03.2018 г., 22.04.2018 г., 22.05.2018 г., 21.06.2018 г. и 21.07.2018 г. Ответникът се е задължил да върне сума в размер на 1 199.52 лв. при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 35.00% и ГПР от 41.34 %. Съгласно чл.3 от Договора, с подписването му ответникът е удостоверил че е получил сумата изцяло и в брой, като на договора е придадена силата на разписка за предадената, съответно получена сума. В чл.4, ал.1 от договора е налице клауза, според която Т. се е задължила в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави на „Изи Асет Мениджмънт“АД едно от следните обезпечения: две физически лица-поръчители, всяко от които да има нетен размер на осигурителния доход над 1 000,00 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по договор за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР за период от една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“ или да представи банкова гаранция с бенефициер-заемателя за сумата по заема с валидност до 30 дни от срока за плащане на задълженията по договора. При непредставянето на обезпечението страните са уговорили санкция за длъжника-неустойка в размер на 897.36 лв., която се заплаща към всяка погасителна вноска в размер на 74.78 лв. Страните са се споразумели още, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт”АД, при забава в заплащането на вноска по договора с повече от 30 дни, заемателят дължи такса разходи в размер на 9,00 лв., които се начисляват на всеки 30 дни забава, но не повече от 45,00 лв. В договора е удостоверено, че сумата по заема се предава на длъжника в български левове. Под договора ответникът е положил подпис и е изписал трите си имена. Подпис е положен върху всяка страница от договора.
Установява се, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който първият се е задължава да прехвърли на втория ликвидни и изискуеми в пълния им размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени с физически лица, които не са изпълнили задълженията си по тях, индивидуализирани в приложение, неразделна част от договора, срещу заплащането на определена цена. Изразено е съгласие за прехвърляне на нови вземания при условията на договора на месечна база, като те ще се индивидуализират в ново приложение № 1 със съответната дата, изпращане и потвърждение, неразделна част от договора. Страните са договорили, че договора е рамков, а всяко поредно приложение има силата и значението на допълнително споразумение.
По силата на писмено пълномощно /л.20/ „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластил “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с правата да уведоми от името на „Изи Асет Мениджмънт”АД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, прехвърлени съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения, сключен на 30.01.2017 г.
В препис извлечение от Приложение № 1/01.06.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД се посочва вземане към длъжника Д.Й.Т. по договор №3000765 от 24.07.2017 г., по който е отпусната сума в размер на 1000 лв., с общ размер на задължението към датата на цесията от 2072.10 лв., включващ остатък на главницата към 01.06.2018 г. – 1000 лв, остатък договорна лихва към същата дата – 199.52 лв, остатък неустойка към тази дата – 824.36лв. и лихва за забава към същата дата – 30.22 лв.
Към исковата молба е приложено уведомление, адресирано до ответницата Д. Т., с което ищецът, действайки като пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е уведомил ответника, че на основание сключен Рамков Договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. и Приложение №1 от 01.06.2018 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД задължението му, произтичащо от Договор за паричен заем с № 3000765 от 24.07.2017 г. е изкупено от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, което Дружество е новият кредитор на ответника. На основание чл.99 от ЗЗД, както и на основание чл.4.5 от Договора за цесия и съгласно Пълномощното от цедента ответникът е уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението, кредитор спрямо него е ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД и всички плащания на дължими суми по Договора трябва да бъдат превеждани по сметка на Агенцията.
По искане на ищеца, на основание чл.195 от ГПК съдът е допуснал съдебно-икономическа експертиза, която в табличен вид в констативната част на експертизата подробно е посочила начислените задължения по предоставения паричен заем на ответника и направените погашения, от които е видно, че същите не са погасени в пълен размер. Видно от заключението, по кредита е извършено само едно плащане от кредитополучателя с дата 30.11.2917 г. в размер на 100.00 лв. Размерът на остатъчното задължение е, както следва: главница – 1000.00лв., редовна лихва – 199.52 лв. и неустойка – 824.36 лв. Установено е, че лихвата за забава до датата на подаване на заявлението е в размер на 80.50 лв., а до датата на изготвяне на експертизата е в размер на 184.40 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че приложения
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. е
валидно сключен между заемодателя по процесния договор за паричен заем – „Изи
Асет Мениджмънт”АД, в качеството му на продавач/цедент/ и „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД,
в качеството му на купувач/цесионер/. По делото са ангажирани доказателства,
които по несъмнен начин установяват, че процесното вземане е било предмет на цесионния договор и ищеца като титуляр на вземането се
явява материално - правно легитимиран да претендира заплащането му. Към
исковата молба е представено извлечение от
Приложение №1/01.06.2018 г. към Договора за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 30.01.2017 г, в който процесното вземане е индивидуализирано
в достатъчна степен чрез посочване на договора и датата на сключването му,
трите имена и ЕГН на длъжника, размера
на вземането, в т.ч. и начислената лихва за просрочие към датата на продажбата.
Съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне.
Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
По делото няма
доказателства, които да установяват, че преди подаване на исковата молба ответникът
е надлежно уведомен за цедиране на вземането.
Независимо от това обстоятелство съдът приема, че цесията на процесното вземане е породила своето действие по отношение на ответника. В тази
връзка съдът съобразява утвърдената непротиворечива практика, която приема, че
няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез
връчване на препис от искова молба, към която е приложено уведомлението от стария кредитор –
в случая „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД в качеството му на
пълномощник на цедента „ Изи Асет Мениджмънт”АД. Тъй като този факт е
от значение за спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в
хода на процеса по реда на чл.235, ал.3 ГПК. /В този смисъл е Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и Решение №78/09.07.2014 г.
по т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК,
представляващи задължителна съдебна практика./ Съгласно второто от
посочените решения на ВКС “Изходящото от цедента уведомление, приложено към ИМ
на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Приема
се също, че доколкото уведомяването не е
лично и непрехвърлимо право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено чрез пълномощник, какъвто в
случая се явява цесионера - „Агенция за
контрол на просрочени задължения”ЕООД.
Констатира се, че самото упълномощаване е ясно оповестено в документа, като е
приложено и изрично писмено пълномощно. Настоящият състав счита, че с горните
действия по никакъв начин не са осуетени целите, насочени към защита на
длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице, което не е носител на
вземането, още повече, че от ответната страна не са въведени твърдения да е
предложено изпълнение на стария кредитор след цедиране
на вземането. При тези съображения намира
възражението на ответната страна за ненадлежно съобщаване
на цесията за неоснователно, като приема, че цесията на процесното вземане е
породила своето действие по отношение на
ответника, като последният е уведомен надлежно за същата чрез назначения му
особен представител/по арг. чл.45 от ГПК/. В решение
№137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№5759/2014 г., постановено по реда на чл.290
от ГПК е указано, че няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да уведоми длъжника за цесията като негов пълномощник./ в същия смисъл
са и Определение №602 от 29.10.2015 г. по т.д.№27/2015 г., ІІ т.о. на ВКС и
Определение №213 от 16.03.2016 г. по т.д.№1745/2015 г. на ВКС, ІІ т.о.
След анализ на събраните по
делото доказателства съдът приема за установено, че по силата на Договор за
паричен заем № 3000765 от 24.07.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт”АД и
ответника Д.Й.Т. са възникнали
облигационни правоотношения, които валидно обвързват страните. Представеният
договор като частен диспозитивен документ не е
оспорен от ответника и тъй като носи подписите на лицата, посочени в него като
издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията,
които се съдържат в същия са направени от тези лица. Съдът
приема за доказан факта, че заемодателят е изпълнил задължението си по договора,
като е предоставил в брой на ответника – заемател сумата от 1000.00 лв. От своя
страна, ответникът е поел задължение да върне заемната сума на дванадесет
вноски, всяка в размер от 99.96, в
периода от 25.08.2017 г. до 21.07.2018 г. , ведно с уговореното възнаграждение
за ползването при общ размер на всички плащания 1199.52 лв. Между страните по договора е
постигнато съгласие, че при забава в плащането на погасителна вноска с повече
от 30 календарни дни, заемателят дължи на заемодателя заплащането на разходи в размер на 9 лв, които се
начисляват за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна
вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, но не повече от
45 лева. На следващо място, по силата на договора/ чл.4/, заемателят – ответник
се е задължил в 3 – дневен срок, считано от датата на сключване на договора, да
предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които да
отговарят на определени изисквания или банкова
гаранция с бенефициер – Заемодателя. Неизпълнение на горното задължение
е скрепено със санкция – неустойка в размер на 897.36лв, която се заплаща
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, чрез добавяне към всяка от
тях на сума в размер на 74.78 лв.
От страна на ищеца са наведени твърдения, че ответникът е извършил плащания по Договора за паричен заем в общ размер на 100.00 лв, след което е преустановил да погасява уговорените месечни погасителни вноски. Тези твърдения се подкрепят от приетото по делото и неоспорено от страните заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Установява се, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно на 21.07.2018 г. От изслушаната СИЕ се установява, че с извършеното плащане от кредитополучателя с дата 30.11.2017 г. в размер на 100.00лв. са погасени неустойка – 73.00 лв. и такси за събиране на вземания – 27.00 лв.. Установено е, че след извършените погашения, размерът на вземанията по процесния договор за паричен заем е, както следва: главница – 1 000.00лв. лв, редовна лихва – 199.52 лв. и неустойка – 824.36 лв. лв. Доказателство относно факта на плащане на тези суми не са ангажирани и до датата на приключване на съдебното дирене. Ето защо, съдът приема, че ответницата е неизправна страна по договора, тъй като не е предложила на кредитора изпълнение в уговорените срокове. В случая се касае за парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора.
При така изнесените факти съдът намира за основателни в пълния претендиран размер исковете за главницата в размер на 1000.00 лв и договорна лихва за периода от 25.08.2017 г. до 21.07.2018 г. в размер на 199.52 лв.
Установява
се, че с ИМ ищецът е заявил претенция за заплащане на обезщетение за забава в
размер на 80.50 лв. за
периода от 22.07.2018 г. /денят следващ датата на последната погасителна вноска
/ до подаване на заявлението - 14.11.2018 г. В случая при определяне размера на
лихвата за забава съдът не съобразява заключението на вещото лице Ц., тъй като
своите изчисления вещото лице е направило за период, който не се припокрива с
посочения по-горе. При действието на разпоредбата на чл.162 от ГПК,
съдът определи размера на дължимото обезщетение на сумата от 32.22 лв, ползувайки общодостъпната
онлайн счетоводна програма –CALCULATOR. BG. С
оглед на горното съдът намира, че заявената претенция за заплащане на лихва за
забава се явява основателна и доказана до посочения по-горе размер. За
разликата над сумата от 32.22 лв. до пълния претендиран
размер от 80.50 лв. претенцията за лихва за забава следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца са претендирани разноски в исковото производство, както следва: 42.45 лв. – заплатена държавна такса, 300.00 лв. – депозит за особен представител, 120.00 лв. – депозит за вещо лице и 300.00 лв. – възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78, ал.8 от ГПК или общ размер на разноските 762.45лв.
Съдът намира, че при условията на чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на сумата от 100.00 лв. или общият размер на разноските на ищеца в исковото производство следва да се редуцира на сумата от 562.45лв.
Искането на ищеца в частта на разноските за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер над сумата от 100.00 лв. до пълния претендиран размер от 300.00 лв. подлежи на отхвърляне.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по исковото производство в общ размер на 326.42 лв.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по заповедното производство в общ размер на 75.00лв, от които: 25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК/изм. ДВ, бр.8, 24.01.2017 г./ вр.чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
На адвокат Ц.Ж. от ЛАК следва да се изплати сумата от 300.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Мотивиран от горните съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Тервел Янчев
Кънчев, съдебен адрес:*** против Д.Й.Т., с ЕГН **********, с пост.адрес: *** искове с основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК – за установяване по отношение на ответника, че дължи на „Агенция за контрол
на просрочени задължения”ЕООД сумата от 824.36 лв. – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение и 18.00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част, като
недопустимо.
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД, по отношение на Д.Й.Т., с ЕГН **********, с пост.адрес: ***, че същата дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, съдебен адрес:*** следните суми: 1000.00 лв/ хиляда лева /- главница, 199.52лв. / сто деветдесет и девет лева и 52ст/ - договорна лихва за периода от 25.08.2017 г. до 21.07.2018 г. и 32.22 лв/ тридесет и два лева и 22ст/ - лихва за забава за периода от 22.07.2018 г. до 14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението /20.11.2018 г./ до изплащане на вземането – предмет на Заповед №1372 от 23.11.2018 г , издадена по ч.гр.д.№2324/2018 г.по описа на Ловешки РС, като иска за заплащане на лихва за забава за разликата над сумата от 32.22 лв. до пълния претендиран размер от 80.50 лв., като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д.Й.Т., с ЕГН **********, с пост.адрес: *** ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, съдебен адрес:*** разноски по настоящото производство в общ размер на 326.42 лв./ триста двадесет и шест лева и 42ст/, както и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 75.00/седемдесет и пет/лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, съдебен адрес:*** за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство за разликата до пълния претендиран размер от 300.00 лв.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.Ц.Ж. сумата от 300.00лв. /триста лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Решението, в прекратителната му част има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок, на основание чл.275, ал.1 от ГПК, а в останалата част, подлежи на обжалване съгласно чл.259, ал.2 от ГПК, с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Ловешки ОС.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№2324/
РАЙОНЕН СЪДИЯ: