Р Е Ш Е Н И Е
№78
02.03.2022 год. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, в публично съдебно заседание на трети
февруари две хиляди двадесет и втора год., в състав
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурора Гриша Мавров,
като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАД №31 по описа за 2022 год.,
за да се произнесе, съобрази следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на В.С.С.,
представлява от редовно упълномощен адвокат Р., против Решение
№412/17.11.2021г, постановено по адм.д.№308/21г по описа на АС Стара Загора, с
което е отхвърлена исковата му молба против ГД „Изпълнение на наказанията“ за
осъждането й да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000лв
на основание чл. 284 ал.1 вр. с чл.3 от ЗИНЗС, за това, че в периода от 09.09.2019г
до 10.50.2021г при изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“ в
затвора в град Стара Загора е настанен в помещения, които не отговарят на
изискванията за минимална жилищна площ за всяко едно лице от 4 кв.м.
За да отхвърли изцяло исковата претенция като
недоказана и неоснователна съдът е приел, че ищецът изтърпява наказание
лишаване от свобода в затвора в град Стара Загора, считано то 11.09.2019г като
за периода на престоя си е бил разпределен в V група и настанен в килия №2,
№10, №5 и №4, всяка от които с площ от 12.71кв.м., като броя на лицата в
спалните помещения е варирал между две и три настанени лица. От 01.04.2021г
ищецът е преразпределен в ІV група и настанен в килия №12 с площ от 25 кв.м. и
капацитет до 5 лица, в което спално помещение са били настаняване от три до
четири лица. Тези факти са удостоверени от представената Справка изх.
№3382/08.07.021г на ИФ Началник на затвора в град Стара Загора, която не е
оспорена от ищеца, нито се опровергават от ангажирани от него насрещни и годни
доказателства. Не представляват годни да опровергаят верността на
удостоверените факти, показанията на разпитаната и посочена от ищеца
свидетелка, тъй като тя не разполага с лични и преки впечатления, а преразказва
чутото от ищеца, че помещенията са тесни и са много хора в малки помещения.
Тези показания не съдържат конкретни данни за приблизителна площ на спалните
помещения, както и за броя на лишените от свобода, които са настанявани в тях в
исковия период. Въз основа на това съдът е приел за доказано от страна на
ответника, че килиите в които е настаняван ищеца са съответствали на
нормативното изискване на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС за минимална жилищна площ в
спалното помещение за всеки един лишен от свобода, поради което е била в
рамките на установения стандарт съгласно пилотното решение на ЕСПЧ по делото
„Нешков и други срещу България“. Лишения от свобода е пребивавал в изцяло
ремонтирани спални помещения, след извършен основен ремонт на Корпуса на
Затвора по Норвежкия финансов механизъм, като всяко от помещенията е
разполагало със самостоятелен санитарен възел с тоалетна и течаща вода и
съответно е било с жилищна площ в съответствие с чл.43 ал.4 от ЗИНЗС, с
необходимото отопление, осветление и възможност за естествено проветряване на
помещенията с достъп на естествена дневна светлина, с осигурени условия за
поддържане на личната хигиена и на хигиената на помещенията. Следователно описаните условия, при които е
изтърпявано наказанието лишаване от свобода в исковия период, не могат да бъдат
квалифицирани като нарушение на забраната по чл.3 ал.1 вр. с ал.2 от ЗИНЗС, тъй
като жилищната площ на помещенията спрямо настанените в тях лица не сочи на
тежка пренаселеност или на липса на минимално нормативно необходимото жизнено
пространство по смисъла на пилотното решение по делото „Нешков и други срещу
България“. Не са установени и доказани
обстоятелства, които да водят до създадено за ищеца неудобство със степен и
интензитет, позволяващи да бъде квалифицирано като причиняващо страдание и
унижаващо човешкото достойнство. Изпълнението на наложеното наказание и статута
на лицето неминуемо водещи до ограничения, като в случая прилагането на
нормативно разписаните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация, не може да се
приеме като причинено на ищеца страдание, вън от неизбежното и поради това
нарушаващо чл.3 от ЗИНЗС. Относно стресовото състояние на ищеца след обявеното
извънредно положение поради епидемията от КОВИД 19, не може да бъде свързано в
пряка причинно следствена връзка с поведение на затворническата администрация,
тъй като този обективен факт е извън нейната власт, правомощия. Заключено е
правно, че не е осъществен състава на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, поради което искът
е недоказан и се явява неоснователна претенцията за осъждане на ответника да
заплати обезщетение за неимуществени вреди.
С касационната жалба се твърди, че решението е
постановено при неправилно приложение на материалния закон, като конкретно се
въвежда ново основание на предявения иск, каквото не е било наведено с исковата
претенция, като касаторът счита, че определения брой на лицата, които да
пребивават в спалните помещения нарушава чл.20 от ППЗИНЗС. В спалните помещения
е предвиден по-голям брой лица спрямо тяхната площ. Твърди се, че не е доказано
спазването на условието за предоставяне на 4 кв.м. жилищна площ на един лишен
от свобода. Не е съобразено, че в едно спално помещение има обзавеждане с
отделни легла, маса, столове, отоплителни тела, за които също е необходима
площ. Дори да не са били настанявани максималния брой лица във всеки един
момент от исковия период, то отново площта не е достатъчна. Твърди, че
решението е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния
закон. От съда се иска да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за
осъждане на ответника да заплати сумата от 2000лв, представляваща обезщетение
за понесени неимуществени вреди на основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС поради
осъществено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС в исковия период. Претендират се
разноските по делото, сторени пред двете съдебни инстанции.
Ответника Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ оспорва основателността на касационната жалба и поддържа, че
доводите в обжалваното съдебно решение са основани на установените по делото
факти и при правилно приложение на материалния закон, въззивния съд е отхвърлил
изцяло исковата претенция.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора
предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Въвежда
се спор за съдържанието на понятието минимална жилищна площ, конкретно следва
ли тази площ да бъде свободна от всякакво обзавеждане или това е площта, която
се полага на всеки един настанен в спалното помещение, и съответно броя на
лицата, които могат да пребивават едновременно в една килия е резултат от
съотношението между обща площ и нужните 4 кв.м. Съгласно чл.43 ал.2 от ЗИНЗС
всеки затвор трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица. Минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е
по-малка от 4 кв. м. След като затворите трябва да разполагат с жилищни
помещения, а техния размер се получава по формулата не по-малко от 4кв.м. на
всеки един настанен в тях, то се налага извода, че под жилищна площ следва да се
разбира размер на мястото, което ще бъде отредено за жилищно ползване от едно
лице. Съгласно чл.20 ал.1 от ППЗИНЗС за всеки затвор се определя максималният
брой лишени от свобода, които могат да бъдат настанени, съгласно разполагаемата
жилищна площ тоест според размерите на жилищните помещения. Не се включва в
този размер самостоятелното санитарно помещение към всяко едно от тях, защото
то по своето предназначение не е годно за обитаване. Спалните помещения се
обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални
принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина
и възможност за проветряване. След като размера на спалното помещение,
разделено на 4 определя броя на настанените лица, то броя на отделните легла ще
бъде равен на броя на лицата, които могат да бъдат настанени, съответно толкова
ще бъдат шкафчетата и столовете, а отоплителните и осветителни тела ще се
определят по брой и осветителна, съответно отоплителна мощ, съгласно
специфичните физични правила. Да се приеме, че под жилищна площ трябва да се
разбира празно пространство в спалните помещения, в което не се включва броя на
леглата, шкафовете, масата, столовете и отоплителните уреди, би означавало
превратно тълкуване на понятието жилищна площ. Специално определение за целите
на нормативното съдържание на ЗИНЗС законодателя не е дал, поради което и в
съответствие с правилата на ЗНА това понятие следва да се разбира така, както е
определено в друг закон или нормативен акт. Жилището е съвкупност от помещения,
обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищно
нужди / §5 т.30 от ДР на ЗУТ/, а
съгласно чл.108 от Наредба №7/ 22.12.2003г за правила и нормативи за устройство
на отделните видове територии и устройствени зони, в жилището се предвиждат
жилищни помещения с основно предназначение за обитаване – дневни, спални,
детски стаи и трапезарии, както и помещения са със спомагателно и обслужващо
предназначение. Оттук под жилищно помещение в чл.43 от ЗИНЗС следва да се
разбират тъкмо така наречените спални помещения, в които лишените от свобода
спят, почиват и пребивават аналогично на пребиваването в жилищните помещения по
чл.108 от цитираната Наредба, с
изключение на помещенията за общо ползване, каквито са трапезариите,
библиотеките и другите посочени в ППЗИНЗС пространства, в които всички лишени
от свобода могат да присъстват и да извършват съответната дейност. Всяко жилище
трябва да има поне едно жилищно, едно спомагателно помещение от вида кухня и
поне едно обслужващо от вида баня-тоалетна. Ето защо самостоятелните тоалетни
помещения към спалните не се включват в жилищната площ на последните, но няма
нормативно основание да се прибавя към жилищната площ изискването за „свободна“
от каквито и да мебели площ, тъй като минималната площ от 4кв.м. е тази, която
се полага на един лишен от свобода, за да живее върху нея. Това е размера на
неговото жилищно пространство, поради което при размер на едно спално помещение
от 20кв.м., определено съобразно разделителните вътрешни стени и ограждащите
външни конструктивни елементи на сградата / §2 изречение първо от Наредбата/, в
която се намира, могат да бъдат настанени не повече от 5 лица, като за всяко от
тях в неговите 4 кв.м. жилищна площ ще бъде разположено индивидуалното му
легло, ще следва да разполага с един стол, едно шкафче, с обща маса за всички.
В
исковата молба не е посочено, че при определяне на максималния брой настанени
лица в едно спално помещение не е спазена формулата за разделяне на застроената
площ на 4 кв.м., от една страна, а от друга установено е от въззивния съд, че
броя настанени лица съответства на резултата от посочената в закона нормативно
техническа формула за определяне на броя лица, които могат да бъдат жилищно
настанени в едно спално помещение. При прочит на решението на ЕСПЧ по делото
„Нешков и други срещу България“ не се установява да е поставено изискването
площта да е едновременно жилищна, което означава, че трябва да е подходящо
обзаведена, за да може да изпълнява предназначението си, и да е свободна.
Свободните пространства за движение са нормативно уредени в други разпоредби.
Следователно при съобразяване с предназначението на помещението – жилищно,
конкретно за сън и почивка, а на следващо, че това помещение, за да изпълнява
функциите си трябва да е задължително оборудвано с онези мебели, от които са зависи
възможността да бъде ползвано за сън, за сядане, за прибиране на лични вещи, за
маса, на която да се поставят предмети, включително и за хранене, ако е
подходящо, се налага извода, че е правно необосновано разбирането на касатора
за свободна от мебели площ с размер от 4кв.м. на всеки един лишен от свобода. Пропуска
се нейното определение жилищна, а то според правните разпоредби означава
предназначено за живеене, извън обслужващите дейности, които се извършват в
други помещения. Помещението е с предназначение за жилище / спалня, хол,
трапезария/ и за да може да се ползва съобразно това му предназначение то
трябва да е мебелирано, а тъкмо поради предназначението му, в неговата площ не
се включват други обслужващи, спомагателни или санитарни помещения, чиято
функция е да обслужват живеенето. Всяко жилищно помещение трябва да е
оборудвано с нужните за задоволяване на основните жизнени потребности мебели,
осветителни, отоплителни тела, както и да осигурява количеството въздух, чрез
проветрение и чрез настаняване на едно лице на 4кв.м. площ. Изискването за
минимална площ гарантира не на първо място уединение, което се постига в
самостоятелни килии в идеалния случай, а достатъчно количество въздух за всеки
настанен в него, наред с достъпа на чист въздух. В цитираното решение на ЕСПЧ е
посочено, че затворниците се настаняват
за нощуване в индивидуални килии, освен в случаите, когато е за предпочитане от
тях да нощуват в помещение с други затворници. Затворниците се настаняват да
живеят в общи помещения, само ако помещението е подходящо за тази цел и ако
затворниците имат съвместимост един с друг. Подходящо е тогава, когато отговаря
на минималните стандарти, които националното законодателство определя и които
не са в разрез с практиката на ЕСПЧ по отношение нужната минимална жилищна
площ, която както се посочи гарантира и необходимото количество въздух за всеки
един настанен в спалното помещение, наред с доколкото е възможно да се уедини
който и да е в присъствието на други лица. Налага се извода, че изискването
касае хигиенни и екзистенциални условия за живот на човека, чиято липса е
нечовешко отношение, чрез поставяне в унизително положение на страдание. Движението
се осигурява от други конкретни задължения и изисквания на ЗИНЗС, а
пренаселеността са гарантира, както изисква ЕСПЧ от правилото на чл.20 и сл. от
ППЗИНЗС за определяне броя на лицата според правилото за отреждане на 4кв.м.
жилищна площ на всеки от тях.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№412/17.11.2021 год., постановено по адм.д.№308/2021
год. по описа на
АС Стара Загора.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.