Решение по дело №10595/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5049
Дата: 7 декември 2018 г. (в сила от 7 декември 2018 г.)
Съдия: Геновева Пламенова Илиева
Дело: 20183110110595
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Варна, __.12.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                           

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА

                                                       

при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Г. Илиева гр.д. № 10595 по описа за 2018 г.:

 

Производството по делото е образувано по предявен от „В. – М 2003“ ООД, ЕИК ***, гр. *** срещу „Р.С.С.“ ЕООД, *** иск с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 699, 60 лв. с ДДС, претендирана като остатък от неизплатено възнаграждение по договор за изработка, във връзка с който е издадена фактура № 5396/25.07.2017г., цялата в размер на 3 699, 60 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 06.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът „В. – М 2003“ ООД твърди, че по силата на сключен през месец юни 2017г. неформален договор за изработка по възлагане на „Р.С.С.“ ЕООД поел задължение да извършва почистване на обект „Национален дворец на културата и спорта“, гр. София, включващо фугиране и импрегниране на стенни повърхности във фоайе и зали с обща площ от 880, 86 кв.м. срещу заплащане на възнаграждение в размер 3 699, 60 лв. с ДДС.

Поддържа се, че поетите с договора задължения са изпълнени в периода от 05.06.2017г. до 20.06.2017г., след което изпълнителят е издал фактура № 5396/25.07.2017г., цялата в размер на 3 699, 60 лв. с ДДС, от която възложителят е погасил чрез плащане сумата от 2 000 лв. Остатъкът от задължението не е платен, което обосновава и интереса от предявяване на настоящия осъдителен иск.

Ответникът „Р.С.С.“ ЕООД не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, изтекъл на 01.10.2018г.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Ангажираните писмени доказателства установяват по безсъмнен начин валидно възникнало правоотношение по договор за изработка, изпълнение на поетите с него задължения от страна на изпълнителя „В. – М 2003“ ООД и изискуемостта на целия размер на възнаграждението, обективирано в издадения счетоводен документ и частичното му погасяване чрез плащане.

Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение № 7 и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявената претенция бъде уважена в претендирания размер.

В полза на ищеца В. – М 2003“ ООД следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 467, 98 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Р.С.С.“ ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на „В. – М 2003“ ООД, ЕИК ***, гр. *** сумата от 1 699, 60 лв. с ДДС /хиляда шестстотин деветдесет и девет лева и шестдесет ст./, представляваща остатък от неизплатено възнаграждение по договор за изработка с предмет: почистване на обект „Национален дворец на културата и спорта“, гр. София, включващо фугиране и импрегниране на стенни повърхности във фоайе и зали с обща площ от 880, 86 кв.м., във връзка с който е издадена фактура № 5396/25.07.2017г., цялата в размер на 3 699, 60 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 06.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА „Р.С.С.“ ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на „В. – М 2003“ ООД, ЕИК ***, гр. *** сумата от 467, 98 лв. /четиристотин шестдесет и седем лева и деветдесет и осем ст./, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.

 

На страните да се връчат преписи от решението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: